Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2019 г. гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ХVІ–ти състав, в публично заседание на 15.10.2019 г., в състав :
Административен
съдия : Красимир Кипров
при секретаря Елена Воденичарова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело №
1650 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 186, ал.4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/,
във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Мега 63“
ЕООД, представлявано от управителя М.А. Н., срещу заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 160-ФК/7.05.2019 г. на началник
отдел „Оперативни дейности”-Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ запечатване на търговски обект – кафе- аперитив ” Клуб Енерджи”,находящ се в гр.Търговище, бул.”Сюрен” и забрана за достъпа
до него за
срок от 10 дни, на
основание чл. 186, ал.1,т.1,б.”а” и чл.187,ал.1 от ЗДДС. Жалбата съдържа доводи за материална незаконосъобразност на оспорения адм.акт, поради нарушаване на регламентирания
в чл.6 от АПК принцип за съразмерност. Иска се отмяна на обжалваната заповед, като в съдебно заседание жалбата се поддържа
от упълномощения адвокат Ил.З..
Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности”-Варна , чрез упълномощения юрисконсулт Д.П. изразява становище за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
На 4.05.2019 г. служителите на ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП Е.А.Р.и Е.И.Й.извършили проверка на кафе-аперитив „******”, находящ се в в гр.Търговище,
бул.”*****”,стопанисван от „Мега 63”“ ЕООД, за резултатите от която в присъствието
на сервитьорите П.С.С.и
М.Д.К.е съставен
протокол за извършена проверка
серия АА № 0307345/ 4.05.2019 г. От страна на
проверяващата Р.е извършена преди легитимацията й контролна покупка на 1 бр. бяло фрапе, кафе, тоник, фреш малина и сладоледена торта „Феникс” на обща стойност 14,10 лв., платени
в брой от Р. За така осъществената продажба не била
издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство с
рег.№ 3964885, а били издадени в 15.57 ч. поръчка 1 на стойност 9,90 лв. и в 16.05 ч. поръчка на стойност 4,20 лв. При започналата
след легитимацията проверка е изведен дневен финансов отчет с разчетена касова наличност на стойност 49,10
лв. и установена в касата фактическа наличност от 46,60 лв. Била
извършена и разпечатка на електронната контролна лента
от ФУ, която потвърдила липсата на регистриране на извършената покупко-продажба.
След описване на констатациите в протокола,същият освен от проверяващите бил
подписан и от присъстващите служители на проверяваното дружество С.и К.,с което проверката приключила в 17.20 ч. По-късно и във връзка със същите констатации, инспектор
Р.съставила срещу „Мега 63” ЕООД акт за установяване
на адм.нарушение № F490238/4.06.2019 г. за нарушаване
разпоредбите на чл.25,ал.1,т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС – затова,че не е издадена
фискална касова бележка за същата продажба. В съответствие с правомощията
предоставени от изпълнителния директор на НАП на началните на отдели „Оперативни дейности” в главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.,
протоколът е разгледан от началника на отдел „Оперативни дейности”-Варна Б.С.Г.. Деянието е квалифицирано като изпълняващо състава на чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС
,поради което на основание чл.186,ал.1 и
чл.187,ал.1 от ЗДДС е издадена
заповед № 160-ФК/7.05.2019 г.,с която
на дружеството-жалбоподател са наложени принудителни адм.мерки запечатване на търговския обект
и забрана за достъпа до него
за срок от
10 дни. Заповедта е връчена на управителя Н. на 5.06.2019 г., след което на 12.06.2019 г. дружеството подава
жалба срещу нея в АС-Варна.
При така установените обстоятелства, съдът
приема от правна страна следното :
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в срока по чл.149,ал.1 от АПК от
надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Правното основание за налагане на
обжалваната принудителна адм.мярка е по
чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС – не е
спазен реда и начина за издаване на съответен документ за продажба,издаден по
установения ред за доставка/продажба. При установеното наличие в проверявания
обект на въведено в експлоатация фискално устройство,редът и начина за издаване
на документ за продажба са регламентирани в разпоредбите на чл.3,ал.1 и чл. 25,
ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства,издадена от министъра
на финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и
4 от ЗДДС. Събраният по по делото като писмено доказателство протокол за извършена
проверка от 4.05.2019 г. не е оспорен в съдебно заседание от процесуалния представител на жалбоподателя. Същият заедно с останалите приложени по делото писмени
доказателства ,установяват по несъмнен и категоричен начин фактите за извършена
покупко-продажба и липсата на издадена за нея фискална касова бележка от
наличното и работещо в обекта фискално устройство. Сами по себе си ,тези факти
не се оспорват от жалбоподателя,който като не ги отрича,мотивирайки се с ТР
№2/22.03.2011 г. по т.д. №6/2010 г. на ВАС
твърди,че предвид ниската стойност на продажбата от 14,10 лв.,наложената
ПАМ нарушавала регламентирания в чл.6 от АПК принцип за съразмерност.
Цитираното тълкувателно решение има за предмет ПАМ по чл.75,т.6 от З-на за
българските документи за самоличност,т.е. касае се за съвсем различна по
характера си ПАМ, условията за прилагането на която са несравними с тези предмет на обжалваната по
настоящото дело – така, ПАМ по чл.186 от ЗДДС
се налага при обвързана компетентност,а не при
оперативна самостоятелност, т.е. достатъчно за прилагането е наличието на нарушение без оглед размера на стойността му, като последната има значението
само на едно от всички останали обстоятелства релевантни за определяне
продължителността на срока на ПАМ. При така обоснованата установеност на фактите за извършена продажба и
неиздадена за нея фискална касова бележка въпреки извършеното плащане ,правилно с обжалваната заповед е дадена квалификацията по чл.186,ал.1,т.1,б.”а” от ЗДДС, представляваща правното основание за налагане
на принудителната адм.мярка „запечатване на търговския обект” – не е спазен редът по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от
Наредбата,изискващ издаване от ФУ на фискална касова бележка за извършената продажба,за която в
случая е извършено плащане в брой. Що се касае до обвързаната с материалната законосъобразност на ПАМ продължителност на срока, то определянето на същата се
намира в оперативна самостоятелност на адм.орган.
Релевантни за продължителността са
конкретните по случая факти,които в мотивите на обжалваната заповед са описани
като : вид и местоположение на обекта /възлово място в близост до болница/,
предполагащи голям оборот и клиентопоток ; отчетеният
оборот за периода 1.05.18 г.- 30.04.19
г. ; работното време на обекта – без почивни дни ; констатираната разлика в
касовата и фактическа наличности ; непогасени към 7.05.2019 г. публични
задължения в размер на 5000 лв. ; съставен АУАН № F480356/3.04.2019 г. за нарушение по чл.33,ал.1 от цитираната Наредба. В това отношение,преценката за
законосъобразност на определеният в заповедта срок от 10 дни е обусловена от относимостта и установеността на така описаните в мотивите факти. Като неотносим
за продължителността на срока на ПАМ,съдът намира посоченият в заповедта факт
за наличие на непогасени публични задължения в размер над 5000 лв. – не са
релевантни фактите нямащи отношение към състава на нарушението,представляващо
основанието за наложената ПАМ. При съществуващата за ответника доказателствена
тежест не е установено от него наличието на цитираният в това отношение АУАН
от 3.04.2019 г. Установеността на останалите факти не е спорна,като
жалбоподателят акцентира върху тяхната значимост и относимост
към продължителността на срока,твърдейки нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК – ПАМ
засягала правата и законните му интереси в по-голяма степен от необходимото за
целта,за която се издава актът. Установените
и неоспорени от жалбоподателя факти за местоположението на
обекта,работното му време /без почивни дни/ ,размер на отчетения за периода
1.05.2018 г. – 30.04.2019 г. оборот от 108 585 лв. /отчет фискална памет
на л.7-гръб от преписката/ имат според съда надделяващо значение за определяне
продължителността на срока на ПАМ в сравнение със стойността на продажбата от
14,10 лв. и разликата между отчетена и касова наличност в размер на 2,50 лв.
Съобразно тези обстоятелства и като има
предвид,че максималният предвиден в нормата на чл.186,ал.1 от ЗДДС срок е 30
дни, то съдът намира определеният под средния размер срок от 10 дни за
съответен на целта,за която актът се издава. Доказателствената тежест за
установяване на положителните факти от релевираното от жалбоподателя възражение,а именно,че ПАМ засяга неговите
права и законни интереси в степен по-голяма от целта,за която актът се издава е
негова,за което от страна на съда са му дадени указания в първото по делото
заседание. Такива доказателства жалбоподателят не представя в следващото съдебно
заседание,поради което възражението му за нарушаване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК остава недоказано,съответно съдът приема определеният за запечатването на
обекта и за забраната за достъп до него срок от 10 дни за правилно определен.
По тези съображения,съдът намира ,че обжалваната заповед е
материално-законосъобразна.
Материалната компетентност за издаване на адм.актове от вида на оспореният е уредена в нормата на
чл.186,ал.3 от ЗДДС,която допуска делегацията на правомощия. Такава е дадена на
органа издал обжалваната заповед с приложената към преписката заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП. По тези съображения
съдът намира,че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Формата на заповедите за налагане на ПАМ също е
уредена в чл.186,ал.3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното съдържание на обжалваната заповед се установява спазването на изискуемата от закона форма на адм.акт – в мотивите на същата са изложени
и описани фактите относно нарушението по чл.118,ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.25,ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. и относно продължителността на срока на ПАМ,а също
така са посочени и правните основания за издаване на заповедта.
Доводите на жалбоподателя относно
връзката между налагането на принудителна
адм.мярка и реализирането на административно-наказателната отговорност за същото деяние,касаят административно-производствените
правила, нарушения на които не са налице в случая – според разпоредбата на чл.186,ал.1 от ЗДДС ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. В този смисъл,по-късното съставяне на АУАН и липсата на издадено НП не представляват израз на
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.
Доколкото при доказано извършване
на нарушение ПАМ се налага в условията
на обвързана компетентност,то неоснователни са възраженията на жалбоподателя,че
налагането на такава с обжалваната заповед не било съобразено с целите регламентирани в чл.22 от ЗАНН – в случая ПАМ има за цел да предотврати извършването на адм.нарушения от същият вид,поради което съдът намира
оспореният адм.акт за издаден в съответствие с целта
на закона по смисъла на чл.146,т.5 от АПК.
Предвид така обоснованото
отсъствие на всички основания за оспорване по
чл.146 от АПК, жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора,
сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а съгласно чл.143,ал.4 от
АПК следва да бъде уважена претенцията
на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Такива следва да
се присъдят в минималния размер от 100 лв.
по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна жалбата на „Мега 63“ ЕООД, против Заповед за налагане на
принудителна административна
мярка № 160-ФК/7.05.2019 г. на началник
отдел „Оперативни дейности”- Варна в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – кафе-аперитив „******”,находящ се в гр.Търговище, бул.”****”
и забрана
за достъп до него за
срок от 10 дни.
ОСЪЖДА „Мега 63” ЕООД,
ЕИК 205305772, със седалище и адрес на управление : село Слънчево,община
Аксаково,област Варна, представлявано от управителя М.А. Н. ДА ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 100 / сто/ лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен съд на Република България
в 14 дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :