Р Е Ш Е Н И Е
№ 260518 19.02.2021г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, гражданско отделение,
в открито заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря
Марина Кондарева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 18954 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
против Р.И.С. и уточняваща молба от *** се твърди, че след проведено заповедно
производство по ч.гр.дело № ** по описа
за 2019г., се предявява настоящият иск. Изложени са обстоятелства, че между
„Теленор България” ЕАД и ответника били сключени допълнителни споразумения по
договори за мобилни услуги от ***, ***, договор за лизинг от ***, договор за
мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги от ***.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил своите парични задължения, начислени в *
бр. фактури, издадени в периода месец ** – месец **, като във всяка от
фактурите се твърди, че са начислени вземания на мобилен оператор, произтичащи
от посочените договори за неплатени абонаментни такси, използвани услуги,
лизингови вноски. Общо претендираната главница била 1086.06 лв. Поради
изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което да се приеме
за установено наличието на вземане по издадената заповед за изпълнение за
сумата от 1086.06 лв. – общ сбор на дължимите суми пи цитираните по – горе
фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендирани са направените по делото разноски в заповедното и
исковото производства.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не били представени с исковата молба доказателства вещите, предмет на договорите за лизинг, да са предоставени на ответника. Поради това последният не дължал плащане на лизинговите вноски. И в трите договора за лизинг било посочено, че лизингодателят следва с едностранно писмено изявление до лизингополучателя да се откаже от изпълнението по договора, да обяви месечните лизингови вноски и другите дължими суми за предсрочно изискуеми. Такива доказателства не били представени с исковата молба, поради което претенциите за сумите от 210.55 лв., 185.80 лв. и 436.77 лв. били неоснователни. Направено е и възражение за изтекла 3 годишна давност относно задълженията по договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове като недоказани по основание и размер.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № *** по описа на ПРС за ***г. се установява, че е издадена заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК на ***, по силата на която е разпоредено Р.И.С. *** ЕАД сумата от 73.52 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, 82.68 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, 210.55 лв. главница за лизингови вноски за период от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, 55.06 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по договор за мобилни услуги от ***, 185.80 лв. главница за лизингови вноски за периода от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, 41.68 лв. главница за незаплатени абонаментни такси за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по договор за мобилни услуги от ***, 436.77 лв. главница за лизингови вноски за периода от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението – *** до изплащането им, както и разноските в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 360 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
По делото е представено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, сключен между страните по делото, ведно с приложение - ценова листа, декларация – съгласие от *** от Р.С.; допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***; договор за лизинг от ***, приложение – ценова листа, декларация – съгласие от *** от Р.С., договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, Общи условия на договор за лизинг, приложение – ценова листа, декларация – съгласие, договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, приложение – ценова листа, декларация – съгласие от Р.С..
Представени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от ***, изм. на ***.
Представени са издадени от дружеството, с получател – ответника фактури от ***, от дата ***, от дата ***, от дата ***, от дата ***.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № *** по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., че издадената заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от *** е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
С оглед на представените допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги от ***, договор за лизинг от ***, договор за мобилни услуги от ***, за лизинг от ***, съдът намира, че по делото е установено съществуването на валидни облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги, както и по договори за лизинг, поради което и следва да се приеме, че ответникът е бил наясно с предмета на договорите, цените, сроковете за плащане. По силата на Общите условия за ищеца е съществувало задължение да издава ежемесечно фактура за ползваните услуги на името на потребителя, а за последния – да плаща цените на потребените услуги в срок, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Неоснователно е формулираното с отговора на исковата молба възражение, че не са представени доказателства лизинговите вещи да са реално предадени на ответника, поради което и последният не дължал плащане на лизингови вноски. В представените по делото договори за лизинг от дати ***, *** и *** – чл.4 е договорено, че с подписване на договорите лизингополучателят декларира и потвърждава, че получава устройствата HUAWEI P8 lite black, COOLPAD Torino S White и SAMSING Galaxy J5 2016 black във вид, годен за употреба и изрядно функциониращи, заедно с цялата документация, вкл. гаранционна карта. Положените от ответника подписи в представените от ищеца документи не са оспорени, тоест няма доказателства за неавтентичността им, поради което и следва да се приеме, че всеки от цитираните договори за лизинг има значението на приемо-предавателен протокол. Не се твърди от ответника, респективно не са ангажирани от негова страна доказателства за връщане на предадените му лизинговите вещи, поради което и следва да се приеме, че на заплащане подлежи общата лизингова цена по чл.1, ал.1 от всеки от договорите.
Неоснователно е и формулираното възражение за погасяване на вземанията по давност. Първата приложена по делото фактура е от дата ***, със срок за плащане – ***. С оглед разпоредбата на чл.114 ЗЗД, според която давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, то до датата, на която е подадено заявлението по чл.410 ГПК – ***, давността не е изтекла.
Размерът на претендираните вземания за неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както и за неплатени лизингови вноски не е оспорен. Безспорно е настъпил и падежът за плащане на задълженията, следователно вземанията са изискуеми. До даване ход на устните състезания по делото ответникът не ангажира доказателствени средства за установяване на факта на плащане на неплатените суми. Поради това съдът намира, че исковете са установени по основание и размер и следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото на страните следва да се присъдят направени по
делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. Разноските на ищцовото дружество в заповедното производство
възлизат на сумата от 25 лв. за ДТ и 360 лв. за адвокатско
възнаграждение, а в исковото
производство – на сумата от 711.18 лв., по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.И.С., ЕГН ********** *** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 1086.06 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и 06 ст./, представляваща сбор от сумата от 73.52 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от **, 82.68 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от ***, 210.55 лв. главница за лизингови вноски за период от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, 55.06 лв. главница за незаплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по договор за мобилни услуги от ***, 185.80 лв. главница за лизингови вноски за периода от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, 41.68 лв. главница за незаплатени абонаментни такси за периода от 15.05.2017г. до 14.08.2017г. по договор за мобилни услуги от ***, 436.77 лв. главница за лизингови вноски за периода от 15.05.2017г. до 14.10.2017г. по договор за лизинг от ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – *** до изплащането им, за които суми е издадена Заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА Р.И.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 385 лв. /триста осемдесет и пет лева/ разноски за производството по частно гр. дело № 14123 от 2019г. и 711.18 лв. /седемстотин и единадесет лева и 18 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.