Решение по дело №515/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е    №

 

гр. Ловеч, 01.11.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

 

ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

при секретаря Веселина В., като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 515 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 250/30.05.2019 г., по гр.д. № 1219/2018 г. на РС Ловеч съдът е осъдил на основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. да заплати на всеки от ищците Д.М.А., И.М.В., С.Д.Р. и А.Д.Р. сума в размер от по 638.22 лв., представляваща припадаща се на всеки от тях съобразно делът им в наследството на М. П. Л., починал на 04.06.2018 г., част от сумата от 1914.66 лв.,  която сума представлява припадащата им се част на всеки от тях, съответна на дела им в съсобствеността, от стойността на 477 плътни кубически метра дърва, придобити при извършената от В.П.М., починала на 12.12.2015 г. – наследодател на М. П. Л., сеч в съсобствения им недвижим имот – Поземлен имот с идентификатор 67948.121.2 по действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Соколово, общ. Ловеч, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.06.2018 г. до окончателното й изплащане. С решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, осъждайки всеки от ответниците П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. да заплати на С.Д.Р. и А.Д.Р. сумата от 100.00 лв., както и всеки от ответниците П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. да заплати на Д.М.А. и И.М.В. сумата от 100.00 лв., а на Д.М.А. и сума в размер от по 108, 17 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от В.М.Л., П.Г.Л. и Г.М.И., в която се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до необоснованост и противоречие с материалния закон, следните аспекти: приемане за основателен на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, с излагане на правни изводи относно иск по чл. 31, ал. 2 ЗС; за липса на обогатяване от наследодателката на ответниците, даващо основание за присъждане срещу тях на претендираните от ищците суми; за недоказаност на претендирание от ищците размер на претенциите; за игнориране от съда на доказателствената сила на представените от ответниците документи и за необоснованост на изводите на съда във връзка с приложението на разпоредби от Закона за горите във връзка с основателността на иска по ч. 30, ал. 3 ЗС. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за наличие на фактическото основание и доказаност размера на заявените претенции, като е направено искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

Въззивниците не вземат лично участие в съдебното заседание, като вместо тях се явява процесуалният представител по пълномощие адв. С., която поддържа въззивната жалба, в хода на устните състезания излага подробни съображения за нейната основателност и прави искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите вземат участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.Ч., който оспорва въззивната жалба, навежда доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските във въззивното производство.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № 34 - 9 от 29.12.2003 г. на ОСЗ – Ловеч на наследниците на М. С.П. е възстановено правото на собственост в нови реални граници върху имот № 121002 по картата на възстановената собственост на землището на с.Соколово, с площ 48,000 дка, представляващ Залесена горска територия, находящ се в местността „Бялка”. За тази местност има приета кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД – 18 – 66/01.11.2007 г. на Изп.директор на АГКК, като от приетата скица на СГКК Ловеч е видно, че имотът е се индивидуализира като поземлен имот с идентификатор 67948.121.2, с площ 47993 кв.м., в м. ”Бялка”, предназначение на територията: Горска, трайно ползване: Друг вид дървопроизводителна гора.

Страните са наследници по закон на  М. С.П.,  б.ж. на с. Соколово, починал на 20.12.1942 г. Това се установява от удостоверение за наследници № 19/18.06.2018 г., като от него е видно и че наследодателят на тримата ответници е М. П. Л., починал 04.06.2018 г., който е единствен наследник по закон на В. П. М., починала на 12.12.2015 г.

С влязло в сила решение № 540 от 27.12.2018 г., постановено по гр.д. № 528/2018 г. по описа на РС Ловеч, между настоящите страни и други съсобственици е допусната делба на три имота, сред които и ПИ с идентификатор 67948.121.2, като за всеки от съделителите Д.М.А., И.М.В., А.Д.Р. и С.Д.Р. (ищците по настоящето дело) е прието, че притежава по 108 дяла, а за съделителите П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И. (ответниците по настояшето дело) е прието, че притежават по 24 дяла.

На 21.06.2013 г. между В. П. М. (наследодателка на ответниците), наричана възложител, и инж. Е. Н. И. (лицензиран лесовъд на частна практика), наричан изпълнител, е сключен договор за възлагане на управление на поземлени имоти в горски територии, по силата на който срещу заплащане определена цена по договорени разценки възложителят предоставя за управление на изпълнителя, а последният се задължава да управлява поземлен имот, намиращи се в землището на с. Соколово, с кад. № 67948.121.2 по начин, който не влошава състоянието му и не причинява вреди на други собственици (т. I.1 и т. II. 2 от договора). С от изпълнителя е поето задължение да изпълнява дейности по стопанисване, инвентаризация, изработване на планове и програми и съпровождащите ги документи за управление и развитие на горските територии, да издава позволителни за сеч, да възлага и контролира дейностите, извършвани в тях, съответно контролира добива, експедицията и транспорта на дървесина, издава, получава, подписва, представя, води и отчита всички документи, изискващи се от ЗГ и поднормативни актове.

В изпълнение на сключения договор инж. Е. И.се е снабдил с позволително за сеч № 0117491/25.06.2013 г. От същото видно, че на инж. Е. И., като представител на В. П. М., се разрешава да извърши сеч в имот с идентификатор 67948.121.2, с очакван добив на маркираната дървесина 555 плътни кубически метра, като срокът за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището от 28.06.2013 г. до 31.08.2013 г. След извършване на сечта, на 09.08.2013 г. е съставен протокол за освидетелстване на сечище № 0096685. От неговото съдържание се установява, че е съставен от инж. Е.И., в присъствието на В. П. М., че общото количество на отсечената дървесина е 477 куб.м.

От приетите заверени копия на 32 превозни билета се установява, че всички те са издадени от инж. Е. И. в периода от 28.06.2013 г. до 08.08.2013 г., че дървесината е добита от поземлен имот с идентификатор 67948.121.2, въз основа на позволително за сеч № 117491/2013 г., както и че продавач на дървесината е В. П. М..

От заключенията на приетите основна и допълнителна съдебно-лесотехническа експертиза се установява, че общото количество на добитите дърва за огрев по превозните билети е 1025 пространствени м³, респ. 471,50 плътни м³, като от тях 483 пространствени м³ са експедирани до купувачи (от по далечни населени места), закупили по-големи количества (повече от 20 м³). Пазарната цена на дървесината по превозните билети е 51 250,00 лв., а на количеството по протокола за освидетелстване на сечище към момента на извършване на сечта е 51 847,83 лв. От заключението се установява, че за добиване това количество дървесината се извършват множество разходи по подготовка на сечището (трасиране, изготвяне на горскостопанска програма, такса РДГ, маркиране, изготвянена технологичен план, издаване на позволително за сеч и съставяне на протокол за извършена сеч) и по самото извършване на сечта (сеч, извоз товарене и разтоварване, разход добив), като техния общ размер, определен според добитото количество дървесина, е 20 615,52 лв. Чистият доход от добитото количество дървесина, образуван като разлика между пазарната цена на добития материал (51 250,00 лв.) и разходите по добиването му (20 615,52 лв.) е в размер на 30 634,48 лв. От заключението се установява, че при извършен от експерта оглед на място в поземлен имот с идентификатор 67948.121.2, в южната му част е налице площ от около 2,4 дка, от която част от дърветата са маркиране, без да е извършвана сеч и извоз на дървесина.

За процесния поземлен имот с идентификатор 67948.121.2 е издадено още едно позволително за сеч - № 0166574/ 27.03.2014 г., с очакван добив на маркираната дървесина 90 плътни кубически метра и със срок за провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището от 01.04.2014 г. до 31.07.2014 г. Позволителното е издадено от инж. Ни. П. на името на В. Д. Д., като представител на П. Г. П.. След извършване на сечта, на 06.07.2014 г. е съставен протокол за освидетелстване на сечище № 0156221. От неговото съдържание се установява, че е съставен от инж. Н.П., в присъствието на В.Д. Д., че общото количество на отсечената дървесина е 90 куб.м., а П. Г. П. е записан като собственик на имота. За поземлен имот с идентификатор 67948.121.2 не са издавани други позволителни за сеч, освен обсъдените дотук (№ 0117491/25.06.2013 г. и № 0166574/ 27.03.2014 г.).

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че за други два горски имота (67948.113.4 и 67948.112.5), които също са в съсобственост между страните (призната със съдебното решение № 540 от 27.12.2018 г., по гр.д. № 528/2018 г. на РС Ловеч), са издадени позволителни за сеч (№ 0242344/26.05.2015 г., № 0103358/10.04.2013 г. и № 0097236/14.02.2013 г.) и протоколи за освидетелстване на сечище (№ 0088485/29.04.2013 г., № 0090795/04.06.2013 г. и № 0217361/ 02.06.2015 г.). Във всички тях за собственик на имотите е посочен П.. Г. П..

От показанията на П. Г. П., който по сделка (дарение) също е съсобственик на процесния идентификатор 67948.121.2 (както и другите два 67948.113.4 и 67948.112.5) се установява, че след придобиване на съответните идеални части от собствеността върху имотите (на 06.02.2013 г. - Нотариален акт № 195, том І, рег.№ 565, дело № 68/2013 г. на нотариус Н.То.), той се свързал с останалите съсобственици, от които получил пълномощно за извършване на сеч. Установява се от показанията на свидетеля, че след извършване на сечта, той заплатил на Д.А. сума за неговия дял и частта на неговата своята И., за което се издала разписка за 1200 лв., че на С.Р. закарал дърва в къщата в с. Соколово, като отделно му броил на ръка 600 лв., а на неговия племенник превел по банков път 300 лв. – за дела на баща му А.Р.. Установява се, че свидетелят е извършвал сеч в съсобствените имоти през 2013 и че в една част от поземлен имот 67948.121.2 с площ от 2,4 дка е останала неизсечена, защото била заделена за Д.А..

Съдът приема, че извършената от П.Г. П.сеч през 2013 г. касае не процесния имот № 67948.121.2, а другите два съсобствени имота с идентификатори 67948.113.4 и 67948.112.5. Този извод следва от съвместното обсъждане на показанията на свидетеля с част от писмените доказателства, установяващи правомерното извършване на сечта в поземлени имоти с идентификатори 67948.113.4 и 67948.112.5 – позволителни за сеч № 0103358/10.04.2013 г. и № 0097236/14.02.2013 г. и протоколи за освидетелстване на сечище № 0088485/29.04.2013 г. и № 0090795/04.06.2013 г., в които П.Г.П. е означен като представител на съсобствениците и като лице, присъствали при освидетелстване на сечищата. Ако през 2013 г. този свидетел е имал някакво отношение или участие в извършването на сечта процесния имот 67948.121.2, той би следвало да е посочен по същия начин в позволително за сеч № 0117491/25.06.2013 г. или в протокол за освидетелстване на сечище № 0096685/09.08.2013 г., издадени и съставени във връзка със сечта в същия имот. В този поземлен имот П. Г. П. е извършвал сеч, но през следващата календарна 2014 г., защото свидетелят е вписан като представител на собствениците в позволителното за сеч (№ 0166574/ 27.03.2014 г.) и в протокола за освидетелстване на сечището (№ 0156221/06.07.2014 г.). В този смисъл е изявлението на свидетеля, при предявяване на позволително за сеч № 0166574/ 27.03.2014 г., според което вписването му в този документ означава, че на него се дава право да извърши сечта. Свидетелят не фигурира в позволително за сеч № 0117491/25.06.2013 г., което е издадено на името на инж. Е. И., като представител на В. П. М., а не на П. Г. П..

Приетите разписки, ангажирани от ответниците, удостоверяват, че през 2013 г. на означените в тях дати всеки от посочените собственици е получил от П. Г. П.съответното количество дърва за огрев или суми пари. В разписките е записано, че дървата и сумите се получават в изпълнение на добив от дървесина на наследствен имот № 67948.121.2, № 67948.113.4 и № 67948.112.5 широколистни гори в землището на с. Соколово, обл. Ловеч, без да е означено в кой от трите имота е реализиран възмездявания добив. Съдът приема, че получаването на тези дърва и суми е във връзка с дървесината, добита от П. Г. П. в имоти с идентификатори 67948.113.4 и 67948.112.5, защото през тази календарна година той е извършвал сеч единствено в тях, а в процесния имот № 67948.121.2 е добивал дървесина през следващата 2014 г. Изводът, че разписките се отнасят за дървесината, добита през 2013 г. от ПИ 67948.113.4 и ПИ 67948.112.5, следва пряко от попълненото съдържание на разписката от 29.07.2013 г., с която П.Г.П.броил на Д.А. сумата от 1200 лв. В този документ е конкретизирано, че сумата се получава от полагащата се квота в имоти № 67948.113.4 с площ от 15,000 дка и № 67948.112.5 с площ от 25,000 дка. Тази конкретизация е направена именно, за да се внесе яснота в бланкетното съдържание на разписката, което е идентично с това, на останалите разписки, вкл. относно поземлените имоти. Затова не би могло да се възприеме като логично предположението на свидетеля П., че липсата на собственоръчно изписване в разписката и на поземлен имот № 67948.121.2, наред с другите два, се дължала на пропуск. Бланкетът на останалите разписки бил запълнен ръкописно само относно датата и мястото на съставяне, количеството на получените дърва за огрев, индивидуализиращите данни на получателя на престацията, както и имената за получател и предал дървесината. От направената конкретизация в разписка от 29.07.2013 г. относно имотите с идентификатори 67948.113.4 и 67948.112.5, от които е добита дървесината, и от извода за извършената в тях през 2013 г. сеч от П. Г.П., следва, че сумата по разписката е получена от Д.А. за дървесината, добита от тези имоти, а не от № 67948.121.2. В този смисъл разписката не доказва получаване на припадаща се част от дървесината, добита през 2013 г. от В. П. М. (наследодателката на ответниците) въз основа на издадено позволително за сеч № 0117491/25.06.2013 г. Такова доказателство не съставлява и вноска бележка от 17.09.2013 г., удостоверяваща извършен от П.Г.П.банков превод на сумата от 300,00 лв. по сметка на Т. А. Р. (син на ищеца А.Р.), не само по изложените по-горе съображения, но и с оглед посоченото в него основание на превода – „г.имоти с.Соколово“.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предявените при условията на активно и пасивно съединяване искове с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС са основателни.

Всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си (чл. 30, ал. 3 ЗС). Ползи по смисъла на цитираната разпоредба са всички плодове от съсобствената вещ – граждански и естествени. Добитата дървесина от съсобствената гора е с характер на естествени плодове и след извършване на сечта продължава да принадлежи на всички съсобственици (чл. 93 ЗС). Затова всеки от тях може да претендира припадащата му се част от съсобственика, който е добил съответното количество дървесина.

В случая между страните е налице съсобственост върху процесния горски имот с кад. № 67948.121.2 при в твърдяното от ищците съотношение. Това състояние е установено с влязло в сила съдебно решение за допускане между тях и други съсобственици на делба по отношение на този и други имоти. По въпросите за установяване на съсобствеността по отношение на вещи, страни и квоти, решението по допускане на делбата има обвързващо установително действие за съда, разглеждащ претенциите между съсобствениците, произтичащи от общите вещи (чл. 344, ал. 1 ГПК).

Налице е добив на дървесина от съсобствения имот, който е реализиран от наследодателката на ответниците В.П. М.. Като съсобственик на поземлен имот с кад. № 67948.121.2 със сключен през 2013 г. договор тя е възложила на лицензиран лесовъд да извърши всички правни и фактически действия по подготовка и извършване на правомерната сеч в имота. Възлагането е в съответствие с чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ. То е предприето заради съществуващото в закона ограничение за добив на дървесина от горска територия - да се извършва само от лица, вписани в публичния регистър по чл. 241 от Закона за горите на Изпълнителната агенция по горите. След като собственикът на горския имот не е вписан в регистъра и не притежава удостоверение за регистрация за тази дейност, той не би могъл правомерно да извърши самостоятелно добива, а е длъжен да сключи договор по чл. 186 от Закона за горите за възлагане на дейности в горска територия (в случая за добив на дървесина). На името на натовареното от В. П. М. лице е издадено позволителното за сеч, като тя е означена в това позволително като собственик на имота и е присъствала при освидетелстването на сечището. С оглед на това, че позволителното е издадено по инициатива на натоварено от нея лице, отношенията ѝ с останалите съсобственици подлежат на уреждане по чл. 30, ал. 3 ЗС (чл. 54, ал. 2 Наредбата за сечите в горите). В.П.М. е продала добитата от имота дървесина, защото тя е означена като продавач в издадените превозни билети. Предвид изложеното по-горе относно характеристиките на договора между В.П. М. и лицензирания лесовъд инж. Е. И.и необходимостта от сключване на такъв, съдът приема, че със сключения договор се възлага добива на дървесина от процесния имот, но не и продажбата на дървесината на корен. Доказателство за принадлежността на дървесината, добитата чрез възлагане от В. П. М., са превозните билети и след като в тях тя е посочена като продавач, то не би могло да се приеме, че друго лице, различно от нея, е продало дървесината.

Сключеният от В.П. М- договор чл. 186, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗГ договор за възлагане е породил правно действие, независимо от липсата на доказателства за упълномощаването ѝ от останалите съсобственици. Това е така защото към този момент не е имало изискване за дадено от половината съсобственици на имота съгласие за добив на дървесина, изразено в квалифицирана форма по чл. 111, ал. 8 ЗГ. Добитата от единия съсобственик дървесина от съсобствената гора принадлежи на всички съсобственици, затова той им дължи припадащата се част от нея или от стойността ѝ.

Добитото количество дървесина е 477 плътни кубически метра, като неговата пазарна стойност е 51 250,00 лв. И тъй като в тази сума са включени разходите по добиване на добития материал, същите подлежат на приспадане, след което нетната стойност на добитата дървесина е в размер на 30 634,48 лв. Припадащата се част на всеки от ищците, определена съобразно квотата им в съсобствеността е в размер на 1914,66 лв. Доказателства за заплащането ѝ от ответниците липсват. Ето защо за тази сума в полза на ищците Д.М.А., И.М.В., С.Д.Р. и А.Д.Р. като съсобственици на процесния поземлен имот с кад. № 67948.121.2, от който е добита дървесината, е възникнало вземане срещу ответниците П.Г.Л., В.М.Л. и Г.М.И.. Ответниците отговарят за нея като единствени преживели низходящи на В- П- М-, добила количеството дървесина, при равни квоти (чл. 5, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН). Затова задължението за сумата от 1914,66 лв. се поема по равно от тримата ответници, като всеки от тях ще следва да заплати на всеки от ищците по 638.22 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която са лишени, съответстваща на припадащата им се от съсобствения имот идеална част.

Неоснователно е възражението на въззивниците, според което районният съд е приел за основателен иска по чл. 30, ал. 3 ЗС, с излагане на правни изводи относно иск по чл. 31, ал. 2 ЗС. Упрекът към съда е неуместен, защото в мотивите на решението такива изводи не са изградени. Съдебният състав на районния съд е приел, че след като наследодателката на ответниците е реализирала добива на дървесината, без да предаде полагащата се част от получената облага, за нея е възникнало задължение спрямо останалите собственици по чл. 30, ал. 3 ЗС. В мотивите на съдебния акт няма позоваване на чл. 31, ал. 2 ЗС, а за споменатото от съда „участие в ползите“ е разяснено, че се касае за добиви от естествени плодове. В този смисъл съдът не коментирал никаква хипотеза на лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС и разясненията в ТР-7-12-ОСГК. Не е основателно и оплакването за липса на обогатяване от наследодателката на ответниците. Съдът изложи съображения защо такова е налице в контекста на приетото за установено, че наследодателката на ответниците е възложила добива на дървесината от процесния имот и че тя е продала добитите количества. Обстоятелството, че в една част от имота е останала неизсечен брой дървета, съответно на дела на единия от ответниците, не е довод в подкрепа за неоснователност на иска. Ако те бъдат добити самостоятелно от който и да е съсобственик, в негова тежест ще възникне задължение към останалите за припадащата им се част от дължимото (чл. 30, ал. 3 ЗС). Не е основателен и упрекът към районния съд за игнориране на ангажираните от ответниците доказателства. Съдът е обсъдил всички доказателствени източници, като изграденият въз основа на тях извод по фактите е единствено възможният. Неоснователно е и оплакването за необоснованост на изводите на съда във връзка с приложението на разпоредби от Закона за горите във връзка с основателността на иска по ч. 30, ал. 3 ЗС. Позоваването на тези разпоредби е нужно, с оглед естеството на съсобствената вещ (гора) и установените особени правила относно добиването на дървесина, имащи императивен характер.

Предвид гореизложеното, въззивната жалба се явява неоснователна по посочените в нея оплаквания (чл. 269 ГПК), а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено, доколкото направените от настоящия състав изводи по основателността на предявения иск съвпадат с крайните такива на районния съд.

С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивниците не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят в полза на въззиваемите, които са доказани до размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/30.05.2019 г., по гр.д. № 1219/2018 г. на РС Ловеч.

ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 1 ГПК П.Г.Л., с ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.Л., с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.М.И., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и И.М.В., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 400 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски във въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.