и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 26/13.04.2009 г., постановена по НОХД № 161/2009 г., по описа на Кърджалийския районен съд, подсъдимата Мария Георгиева Русинова от гр.Кърджали, с ЕГН **********, е призната за невиновна в това, че през месец ноември 2007 г. в гр.Кърджали, противозаконно присвоила чужди движими вещи – пари в размер на 50 лв., собственост на Янчо Георгиев Куруянев от гр.Кърджали, пари в размер на 35 лв., собственост на Стоян Дяков Стоянов от гр.Кърджали, пари в размер на 38 лв., собственост на Антоний Ангелов Тонев от гр.Кърджали, пари в размер на 33 лв., собствеонст на Милко Николов Палахутев от гр.Кърджали, пари в размер на 55 лв., собственост на Неделчо Калинов Неделчев от гр.Кърджали, пари в размер на 43 лв., собственост на Зорка Величкова Стоилова от гр.Кърджали и пари в размер на 15 лв., собственост на Нурие Байрям Халил от гр.Кърджали, всичко на обща стойност 269 лв., които владеела, поради което и на основание чл.304 от НПК, я е оправдал по предявеното й обвинение по чл.206, ал.1 от НК. Съдът се е разпоредил с вещественото доказателство приобщено по делото. Настоящото производство е образувано по повод въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура – Кърджали против така постановената присъда от Кърджалийския районен съд. В протеста се твърди, че присъдата е необоснована по смисъла на чл.313 от НПК и като такава е неправилна. В хода на съдебното следствие, а и от приложеното по делото веществено доказателство – тетрадка /дневник/, можело да се направи несъмнен извод, че подс.Мария Георгиева Русинова е извършила престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което била предадена на съд. В показанията си свидетелите Янчо Куруянев, Стоян Стоянов, Антоний Тонев, Милко Палахутев, Неделчо Неделчев, Митра Хаджидимова, Зорка Стоилова и НуриеХалил по несъмнен начин посочили, че са предавали сумите лично на подсъдимата, след което са се подписвали в тетрадката дневник. В показанията си те сочели, че сумите след като през месец ноември 2007 г. подс.Русинова напуснала магазина не им били върнати, а също така не им били върнати и към настоящия момент. Действайки по този начин, подсъдимата се разпоредила със сумата в свой интерес, т.е. тя присвоила сумата. Съдът, за да постанови присъдата се базирал единствено на твърденията на подс.Русинова, че тя напускайки магазина през м.ноември 2007 г., предала сумата на св.Димо Павлов, който следвало да я върне на живущите във входа. Това нейно твърдение не се подкрепяло с никакви доказателства в тази насока. Напротив опровергавало се от показанията на св.Димо Павлов и св.Славка Павлова. Преценяйки доказателствата в тяхната съвкупност, съдът трябвало да стигне до друг извод, а именно, че подсъдимата Русинова е извършила посоченото престъпление по чл.206, ал.1 от НК. Поради изложеното, се иска да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд, вместо което да бъде постановена нова присъда, с която подс.Мария Русинова да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение по чл.206, ал.1 от НК, като й бъде наложено наказание „пробация” със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и „задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура, гр.Кърджали, поддържа протеста. Подс.Мария Русинова заявява, че бившият й съпруг си признал, че изтеглил сума от лизингова къща, за да възстанови парите, които тя му била предала, за да може съответно той да ги върне на хората от блока. Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда. На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на протестираната присъда, по повод и във връзка с подадения протест, въззивния съд приема за установено следното: Протеста е депозиран в сроковете посочени в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд, като нови на въззивното следствие не са искани и събирани, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка: През 2006 г. подс.Русинова заедно със съпруга си св.Димо Павлов, ползвали помещение, пригодено за магазин в партера на жилищна сграда, находяща се в гр.Кърджали, бул.”България” №31, вх.А, ет.1, ап.2. През месец септември 2006 г. подсъдимата предложила на живущите във входа да събират месечно по 5 лв. от собствениците на апартаментите, с които пари да бъде извършен ремонт на входа. Предвид уговорката, подсъдимата започнала да събира от живущите във входа пари, като записвала името на всеки един, който й предаде пари и размера на сумата в тетрадка с надпис „2000” /приложена по делото като веществено доказателство/. Парите й били предавани в магазина, където тя работела, като по описания начин до м.октомври 2007 г. подс.Русинова приела следните суми: от св.Янчо Куруянев – 50 лв., от св.Стоян Дяков – 35 лв., от св.Антоний Тонев – 38 лв., от св.Неделчо Неделчев – 55 лв., от св.Митко Палахутев – 35 лв., от св.Зорка Стоилова – 43 лв. и от св.Нурие Халил – 15 лв., от св.Митра Хаджидимова – 58 лв., общо в размер на 327лв. През месец ноември 2007 г. подс.Мария Русинова и св.Димо Павлов се разделили, като подсъдимата напуснала магазина, в който осъществявали обща търговска дейност със съпруга си. Подсъдимата обходила всички живущи във входа с цел да върне събраните суми за ремонт на входа, но открила единствено семейство Хаджидимови, на които върнала дадената от тях сума в размер на 58 лв. Останалата част от събраната сума в размер на 269 лв., заедно с тетрадката, която водела, оставила на св.Димо Павлов, за да върне той дадените от живущите във входа пари. През следващите няколко месеца между подсъдимата и св.Павлов се водило дело за развод, поради което отношенията между тях рязко се влошили. Междувременно в средата на 2008 г. св.Неделчев се срещнал с подс.Русинова и я запитал, какво е станало със събраната сума, на което тя му отвърнала, че е оставила парите на св.Димо Павлов, заедно с тетрадката, в която записвала лицата и сумите, поради което следва да ги търси от него. След този разговор, св.Неделчев запитал св.Павлов относно твърденията на подсъдимата за въпросната сума, на което последният му отвърнал, че у него няма никакви пари. Впоследствие майката св.Павлов – св.Славка Димова предала на св.Неделчев 1 бр. тетрадка, където били описани лицата, които са дали пари за ремонт на входа и сумите, които са предали на подс.Русинова. След разговора със св.Неделчев подсъдимата се срещнала със св.Павлов и го запитала за въпросната сума, на което той й отвърнал, че вложил парите за закупуване на стока в магазина и по-късно ще се издължи на живущите във входа. В последствие св.Павлов изтеглил заем, като имал намерение да върне парите на живущите във входа, но след това се ядосал и вложил парите само в стока. През м.август 2008 г. свидетелите Неделчев и Стоянов подали жалба в полицията относно предадените от тях на подсъдимата парични средства. По време на разследването подс.Русинова отново разговаряла със св.Павлов за предадената му сума, като последният й отвърнал, че на него никой не му бил давал пари и не го интересува нищо. След това подсъдимата върнала на св.Стоянов сумата от 35 лв. Първоинстанционният съд въз основа на подробно обсъждане на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, е обосновал така установената и от настоящата инстанция, фактическа обстановка. Последната бе приета въз основа на обясненията на подс.Мария Русинова, показанията на свидетелите Стоян Дяков, Анатолий Тонев, Неделчо Неделчев, Митко Палахутев, Зорка Стоилова /дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.3, във вр. с ал.1, т.5 от НПК/,Нурие Халил, Янчо Куруянев, Митра Хаджидимова и Славка Димова, които съдът кредитира изцяло, частично от показанията на св.Димо Павлов, както и от другите събрани по делото писмени и веществени доказателства. Съдът изцяло дава вяра на обясненията на подс.Русинова, че след като се разделила със съпруга си – св.Димо Павлов, посетила живущите във вх.А на жилищна сграда №31 на бул.”България”, в гр.Кърджали, за да им върне събраните за ремонт на входа пари, но открила единствено семейство Хаджидимови, на които върнала дадената от тях сума от 58 лв., а останала сума заедно с тетрадката, която водела, оставила на св.Павлов, за да върне парите на останалите семейства. За да даде вяра на обясненията на подъсдимата, съдът съобрази обстоятелството, че същите се подкрепят от показанията на св.Хаджидимова, на която подсъдимата е върнала парите; от показанията на св.Неделчев, който разговарял с подс.Русинова, след като тя напуснала магазина и същата му заявила, че е оставила парите събирани за ремонт на входа на бившия си съпруг – св.Димо Павлов. До голяма степен обясненията на подсъдимата се потвърждават и от показанията на бившия й съпруг – св.Димо Павлов, който също установява, че Русинова му е споделила, че е върнала на сем.Хаджидимови дадената от тях сума за ремонт и че водената от нея тетрадка е оставила в магазина. Основното противоречие по делото остава единствено обстоятелството дали подсъдимата е предала останалата у нея събрана сума от живущите във входа на бившия си съпруг или не. В тази връзка, както бе посочено съдът дава вяра на обясненията на подсъдимата, тъй като същите се подкрепят и от цитираните по-горе свидетелски показания на Хаджидимова и Неделчев, докато показанията на св.Димо Павлов, че бившата му съпруга – подс.Русинова не му е оставяла събираните за ремонт пари са нелогични и в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, поради което в тази им част съдът не ги кредитира. Така, нелогично звучи обяснението на свидетеля, че се чувствал неудобно от съседите и затова теглил заем, за да върне парите на живущите във входа, като в същото време сам твърди, че никой от живущите не го е питал за тези пари и не го е притеснявал, както и че той нямал лични задължения към хора от входа. Показанията на св.Димов са в противоречие с показанията на св.Неделчев, който твърди, че се е срещал със св.Димов във връзка с процесната сума, както и с показанията на св.Палахутев, който сочи, че той лично е давал пари за ремонт на входа както на подс.Русинова, така и на св.Павлов, а последния отрича да е получавал от някой пари за ремонт. В същото време, съдът намира за логични обясненията на подсъдимата Русинова, че е оставила останалите в нея пари заедно с тетрадката на св.Павлов, тъй като, ако тя е имала намерение да присвоява оставените й пари от живущите във входа, то е нямало да връща пари на никой, както и да остави тетрадката, в която е записвала кой какви суми й е давал. В показанията на останалите цитирани по-горе свидетели - Стоян Дяков, Анатолий Тонев, Зорка Стоилова,Нурие Халил, Янчо Куруянев и Митра Хаджидимова не се съдържат данни относно посоченото спорно обстоятелство, поради което не е необходимо, същите да се обсъждат подробно. Подобни данни не се съдържат и в показанията на св.Славка Павлова, която не е присъствала на срещата относно процесната сума между подсъдимата и св.Димо Павлов, а единствено пресъздава нейни предположения. От изложеното не може да се направи безспорен извод, че подсъдимата Русинова противозаконно е присвоила чужди движими вещи – пари в общ размер на 269 лв., които владеела. Въз основа на така установените фактически положения, правилни и обосновани са изводите на районния съд, че подсъдимата Мария Русинова не е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което е предадена на съд. Обвинението не е доказано по несъмнен начин, а почива на предположения, поради което на основание чл.304 от НПК правилно първоинстанционния съд е признал подсъдимата за невиновна и е оправдал по предявеното й обвинение. С оглед изложеното, първоинстанционната присъда е правилна и обоснована и следва да бъде потвърдена, а изложените в тази връзка доводи в протеста, се явяват неоснователни. Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №26/13.04.2009 г., постановено по НОХД № 161/2009 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |