Определение по дело №306/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 111, ал. 3 от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. Х. като пълномощник на дружество с ограничена отговорност „. 96” със седалище - гр. К., Р Р., представлявано от А. Г., в качеството му на Управител, срещу постановление на О. П. - Б. от .2011 г. по ДП № /2010 г. по описа на РУП - Петрич, с което е отказано връщане на предмети, иззети като веществени доказателства, а именно товарен автомобил - влекач, марка “Ивеко” с рег. № с прикачено към него полуремарке марка “” с рег. № .

Съдът намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна:

Видно от приложените по делото материали ДП № / 2010 г. по описа на РУП - Петрич е образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 02.11.2010 г. на ГКПП – Кулата е пренесъл през границата на страната от Р Гърция с товарен автомобил - влекач, марка “Ивеко” с рег. № с прикачено към него полуремарке марка “Schmitz” с рег. № стоки за търговски цели в големи размери – престъпление по чл. 242, ал. 1, б. “д” от НК. По досъдебното производство с постановление на разследващия полицай от 27.11.2010 г. посочените превозни средства са приобщени като веществени доказателства и са оставени за съхранение на Митница Кулата. ДП е спряно към настоящия момент, тъй като въпреки проведените ОИМ не е открит извършителя на престъплението.

Видно от атакуваното постановление на ОП - Б. прокурорът е приел, че с връщането на вещите ще се затрудни изясняването на обстоятелствата по делото при установяване на извършителя на престъплението, тъй като същите вещи подлежат на отнемане. Като формална пречка в обжалваното постановление за връщане на превозните средства се сочи факта, че същите са предмет на административно нарушение, за което е съставен акт, приложен по ДП.

Съдът намира постановлението на прокурора за обосновано и законосъобразно към настоящия момент, имайки предвид и сроковете, в които се движи досъдебното производство поради следното:

Като веществени доказателства се събират и проверяват предметите, които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като разпоредбата на чл. 111, ал. 2 НПК дава възможност предметите, иззети като веществени доказателства, да бъдат върнати на собствениците им, преди да завърши наказателното производство, само когато това няма да затрудни изясняването на обстоятелствата по делото. Настоящият състав намира, че не е основание да не се връщат на молителя иззетите превозни средства предвиденото в разпоредбата на чл. 242, ал. 8 от НК отнемане в полза на държавата на средството, послужило за превозването на стоките, предмет на контрабандата, тъй като такова отнемане може да се гарантира и с предприемането на мерките, предвидени в чл. 72 и сл. от НПК. Превозните средства, чието връщане се иска, не са предмет на административно нарушение, за да е това обстоятелство пречка за връщането им, тъй като същите се явяват средство за извършване на такова нарушение. Въпреки горните съображения и като се има предвид, че по делото в досъдебната му фаза все още не са изтекли разумните срокове, в които може да продължи издирването на извършителя /за такъв следва да се приеме срок от 2 г. при водене на производство за тежко умишлено престъпление, в който срок може да продължат мерките за процесуална принуда на досъдебното производство – аргумент от чл. 234, ал. 8 НПК, и липсата на фактически или правни усложнения по конкретното досъдебно производство/, на настоящия етап съдът счита, че с връщането на тези веществени доказателства ще се затрудни разкриването на обективната истина по делото, тъй като за откриването на извършителя на престъплението и/или при евентуалното му издирване следва да се изяснят обстоятелствата за връзката му с превозните средства, причините и начина, по който е натоварена контрабандната стока в превозните средства, връзката на собственика на превозните средства с извършителя и т.н., за изясняването на които обстоятелства е необходимо превозните средства и документите за същите да са на разположение на разследващите органи. Не е основание за връщане на превозните средства факта, че молителят търпи към настоящия момент вреди от неползването им, тъй като интересите на друже±твото следва да бъдат пренебрегнати за сметка на необходимостта от разкриване на извършител на престъпление, използвал за това деяние конкретните превозни средства.

Поради горните съображения отказът на прокурора за връщане на вещите следва да бъде потвърден и на основание чл. 111, ал. 3 от НПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановление за отказ на О. П. - Б. от 28.06.2011 г. по ДП № г. по описа на РУП - Петрич, да върне на О. „. 96” със седалище - гр. К., Р Р., представлявано от А. Г., в качеството му на управител, чрез пълномощника адв. Х., предмети, иззети като веществени доказателства, а именно: товарен автомобил - влекач, марка “Ивеко” с рег. № с прикачено към него полуремарке марка “Schmitz” с рег. № .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: