№ 6666
гр. София, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100112143 по описа за 2023 година
Ищецът К. К. Г. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от смъртта на С.Т. С., ЕГН **********, настъпила на 14.07.2023г. при
ПТП, осъществило се на път без име в района на гр. Банкя при
самокатастрофиране на л.а. „Мерцедес ЦЛЦ 220“, управляван от В. П., в който
С. С. e бил пътник.
Ищецът сочи, че се намира в продължително фактическо съжителство с
майката на С.-К.М., с която имат и общо дете. Твърди, че е отгледал С. като
собствен син и между двамата е съществувала близка връзка, идентична по
съдържание с тази между родител и дете, поради което и внезапната му загуба
е причинила на ищеца дълбоки болки и страдания.
Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ АД. Сочи, че е сезирал застрахователя с
извънсъдебна претенция, по която била образувана застрахователна щета, но
към момента не е изплатено обезщетение.
Ето защо предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
сумата 250 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
смъртта на С.Т. С., причинена от процесното ПТП, ведно със законната лихва
за забава от 26.07.2023г. – датата на сезиране на застрахователя.
В рамките на преклузивния срок по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесния деликт. Оспорва вината на
застрахования при него водач, както и твърдението, че процесното ПТП е
1
настъпило в резултат на осъществено от него противоправно поведение.
Твърди, че за водача деянието е било случайно. Поддържа, че механизмът на
ПТП не е посоченият в констативния протокол, който не кореспондира с
действителните обстоятелства по случая.
Твърди, че ищецът не е материално легитимиран да търси
застрахователно обезщетение от смъртта на С. С., като оспорва наличието на
близка връзка между почналия и ищеца, наподобяваща връзката между баща
и син.
Оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и
настъпилата смърт, като поддържа, че С. е страдала от предхождащи
заболявания, които са причинили, а евентуално – допринесли, за настъпване
на смъртта му. Релевира и евентуално възражение за съпричиняване на
настъпилата смърт по починалия, който е пътувал без правилно поставен
обезопасителен колан. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по
размер като прекомерна. Оспорва акцесорната претенция за лихва.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното ПТП по делото за събрани
писмени доказателства /констативен протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и фотоалбум, и др./ , разпитан е свидетел – водача
на самокатастрофиралия автомобил В. П., и е изслушано заключението на
КСМАТЕ.
При разпита в съдебно заседание, свидетелят В.ия П., на 19 г., заявява
следното:
На процесната дата управлявал лек автомобил „Мерцедес“, собственост
на баща му. В автомобила пътували четири момчета – свидетеля като водач и
трима негови приятели – Й., С. и А.. Други техни приятели били с лек
автомобил „Фолксваген Голф“. Тръгнали от центъра на гр. Банкя с двете коли,
качили се до възвишение извън града, погледали гледката, поговорили си и
потеглили по обратния път. Времето било топло, лятно, пътната настилка суха
и без дупки и неравности. Първо се движел л.а. Голф, след него л.а. Мерцедес.
Когато стигнали до прав участък от пътя, свидетелят предприел изпреварване.
Успял да извърши маневрата, но тъй като било тъмно, не успял да възприеме,
че след правия участък следва завой. Не си спомня точно с каква скорост се е
движел, предполага, че е бил с около 90 км/ч. След прибирането си в дясната
лента не успял да вземе завоя. Не е използвал педала за газ или спирачка, само
завил с волана наляво, усетил, че колата се върти, чул удар и следващите му
спомени са вече как идва в съзнание в тревата. Станал и тръгнали да търсят
С.. Когато го намерили, при него вече имало непозната за свидетеля жена,
която му оказвала първа помощ. После вече дошли много хора и линейки, в
една от които се качил свидетелят.
Заявява, че обезопасителни колани по време на пътуването са били
поставили само пътуващите на предните седалки – той като водач и Й. –
2
момчето, което е пътувало до него. Автомобилът е снабден с датчици, които
ги задължават да сложат предпазните колани. За задните седалки нямало
датчици. Момчетата на задните седалки били без колани, в компанията нямали
практика да ползват обезопасителните колани, когато се возят на задните
седалки.
Показанията на свидетеля са логични и последователни, същите не се
опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което
съдът ги кредитира.
От писмените доказателства и заключението на изслушаната по делото
КСМАТЕ се установява следното:
На 14.07.2023г. около 23.45 часа по пътя и в посока от Клисурски
манастир към гр. Банкя в последния продължителен прав участък пред гр.
Банкя, са се движили 2 автомобила - отпред л.а. Фолксваген Голф и за него
л.а. Мерцедес ЦЛЦ 220 ЦДИ, с peг. № *******, управляван от В. В. П..
Пътните условия били в пълна тъмнина, движение на фаровете на
автомобилите, върху суха нова асфалтова настилка с прясна надлъжна
маркировка - средна прекъсната разделителна линия и непрекъснати
ограничителни линии в левия и десния край на платното за движение. Водачът
на л.а. Мерцедес е предприел изпреварване, като е ускорил автомобила си,
според показанията му до около 90 км/ч. Завършил е изпреварването преди
левия завой и се е върнал в дясната пътна лента, като е отнел газта, с което е
намалил скоростта и е навлязъл в остър ляв завой. Водачът твърди, че в завоя
се е движил в дясната си лента, но съобразно намерените четири следи от
странично занасяне той се е движил по средата на платното за движение.
Навлизайки в левия завой със скорост 80 – 85 км/ч , която е била
около критичната за завоя и е по-висока от безопасната за движение в левия
завой до 60 - 63 км/ч /а скоростта за движение през процесния ляв завой е
регламентирана с пътен знак В26, ограничаващ я до 30 км/ч/, още в началото,
поради явлението странично увличане на въртящите се гуми на автомобила,
той да се е оказал с повишена склонност на завиване. Това води до
намаляване на радиуса на завиване с мултиплициращ ефект и по този начин
се е отклонил наляво и се е озовал без намесата на водача в средата на
платното за движение, но вече радиусът му на завиване е станал критичен и на
около 630 м е настъпило странично занасяне надясно и загуба на напречната
му устойчивост на движение. Водачът вече не е имал възможност да го
контролира и не е могъл да стабилизира движението на автомобила си, за да
го върне в платното за движение.
Автомобилът е излетял странично с дясната си страна напред и след
летеж се е приземил на десните си колела, но с придобита ротация около
надлъжната си ос, в посока на часовника, гледан отзад. Падайки на десните се
колела, поради заораването им в почвата, тази ротация се е увеличила
значително и автомобилът е започнал да се върти и преобръща през дясната
си страна. До пълното си установяване в неподвижно състояние, легнал на
покрива си, се е превъртал на 1,5 оборота, като не се изключва и да са 2,5
оборота, като е изминал около 52 м.
3
При преобръщането, стъклата на автомобила се чупят. Пътникът С. С.,
седящ на задната седалка зад водача, тъй като е бил без поставен предпазен
колан, от силната ротация е бил изхвърлен през прозореца на лявата врата или
през задния прозорец, който е с по-голям отвор.
Причина за настъпване на произшествието са действията на водача на
л.а. Мерцедес, който е допуснал навлизане в остър десен завой със скорост
по-висока от безопасната за завоя, поради което управлявания от него
автомобил е загубил напречната си устойчивост на движение и е напуснал
пътя вдясно към външната страна на завоя. От своя страна, горното е
резултат от неопитността на водача, който е бил само на 18 години.
Видно от приетата по делото медицинска документация /подробно
обсъдена от вещото лице – медик, поради което съдът не я обсъжда отделно/,
при огледа и аутопсията на трупа на С.Т. С. се установява съчетана травма:
• Открита черепно мозъчна травма - разкъсно-контузна рана в
теменно-тилната област на главата в дясно; одрасквания в слепоочно-
теменната област на главата вляво; многофрагментно счупване на костите на
черепния покрив и основа вдясно; повсеместен субарахноиден кръвоизлив на
главния и малкия мозък;
• Травма на шията: обширно охлузване на шията и в областта на
двете ключици; кръвонасядане на меките тъкани около рогчетата на
подезичната кост и щитовидния хрущял;
• Закрита гръдно-коремна травма - счупвания на ребра двустранно;
напречно счупване на тялото на гръдната кост; излив на кръв в двете гръдни
половини (двустранен хемоторакс); разкъсвания и контузии на двата бели
дроба; пълно откъсване на сърцето от корена му; охлузване в лявата хълбочна
област; кръвонасядане на хилуса на слезката; излив на кръв в коремна кухина
(хемоперитонеум); разкъсвания на черния дроб; интензивни кръвонасядания
на дълбоките меки тъкани на гърба; счупване на телата на двете лопатки;
• Травма на крайниците: охлузване на лявата предмишница, бедро и
крак; счупване на лявата раменна кост.
Причината за смъртта на С.Т. С. е така описаната съчетана травма с
несъвместими с живота увреждания на сърцето и черния дроб, която от своя
страна е настъпила в пряка и непосредствена причинна връзка с процесното
ПТП.
Описаната гръдно-коремна травма се дължи на силно притискане в
предно задна посока на гръдния кош и корема. Това е станало при въртенето
на автомобила в процеса на изпадане на тялото от него. Многофрагментното
счупване на черепа в дясно също най-вероятно е получено от притискане по
време на преобръщането. Охлузванията на шията отпред са получени най-
вероятно при подаването на главата от мястото на изпадането. Също от
притискане може да се получат и травмите по крайниците-вкл. и
многофрагментното счупване на лявата раменна кост. Теоретично е напълно
възможно някои от уврежданията да са получени от части на интериора на
автомобила, но практически невъзможно е да са каже кои и откъде.
4
И откъсването на сърцето, и разкъсванията на черния дроб (които са
несъвместими с живота увреждания) са с травматична генеза, поради което
евентуално наличие на други придружаващи заболявания е без значение.
Ако С. С. е бил с правилно поставен предпазен колан, не би изпаднал от
автомобила и не би получил такива увреждания.
При изслушването в съдебно заседание вещото лице д-р М., спец.
съдебна медицина, пояснява, че със сигурност някои от травмите на ищеца
биха могли да бъдат получени и при поставен предпазен колан, но
разкъсването на сърцето и травмата на черния дроб категорично с получени
при притискане на тялото на ищеца между твърди тъпи предмети – при
изпадането му, то е било притиснато между терена и въртящия се автомобил.
Травмата на главата би могла да е получена и при излитането на тялото по
време на падането на автомобила на таван, поради удар в тъп предмет,
разположен отдясно. Ако тялото на починалия е било фиксирано с предпазен
колан, то е нямало да излети.
Заключението на КСМАТЕ е компетентно изготвено, отговаря в пълнота
на поставените въпроси и не е оспорено от страните, при което съдът го
кредитира изцяло.
За установяване на конкретните неимуществени вреди и връзката между
ищеца и починалия по делото са разпитани свидетели.
Свидетелката К.М., майка на починалия С., заявява, че живее с ищеца на
съпружески начала от много години. Запознала ищеца със сина си през 2013г.,
а след това се събрали и да живеят заедно – по това време С. бил някъде около
първи клас. През 2015г. им се родила дъщеря. Първоначално живеели в
апартамент с брата на свидетелката, после се изнесли на квартира, а по-късно
си построили къща в гр. Банкя. Връзката на ищеца със С. била нормална – той
го научил да кара колело, ходели заедно да спортуват, говорели си като
мъжката част от семейството – за момичета и други неща. С бащата на С.
свидетелката се разделила много преди да се събере с ищеца, но имали
нормални отношения и си отглеждали детето в разбирателство. С. поддържал
контакт с биологичния си баща, даже ищецът го е карал в „Дружба“ и го е
вземал оттам. Но детето никога не е живяло продължителни периоди с
биологичния си баща, оставал примерно за събота и неделя или когато баща
му го е водил на море. Живеел с майка си, ищеца и сестра си в едно
домакинство. Ищецът няма други деца. Със смъртта на С. животът на
семейството бил съсипан. К. се опитвал да е силен, за да подкрепя
свидетелката, но тя знае, че той се крие от нея, за да плаче.
Свидетелят Т. Н., баща на починалия С., заявява при разпита, че синът
му е живеел в Банкя с майка си и К.. Отношенията между всички били
прекрасни, разбирали се и си споделяли грижите за С., който бил отгледан с
много любов и не му липсвало нищо. Заявява, че е благодарен на К., защото
синът му е заживял с него още от малък и е споделял, че е прекрасен човек.
Бил до детето винаги, когато свидетелят не можел. Насърчавал го за спорт.
Последните пет години С. ходел в Банкя на училище, а преди това се е
случвало, когато свидетелят има време, той да го вземе от училище и да
5
остане детето при него, но като цяло през повечето време си живеел с майка
си и Коцето. Те имали и друго дете, дъщеря. На свидетеля не е известно
ищецът да има други деца.
Съдът цени свидетелските показания при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита възможната заинтересованост на свидетелите от изхода на спора,
но като съобрази, че същите са логични и последователни, подкрепят се
взаимно и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства,
намира, че същите следва да бъдат кредитирани.
От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че
св. Н. е баща на починалия С. С., а ищецът и неговата майка – св. М., имат
общо дете, родено през 2015г.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
Не е спорно също така, че на 26.07.2023г. ищецът е заявил извънсъдебно
застрахователна претенция пред ответника, като до момента на приключване
на съдебното дирене по делото няма данни последният да е изплатил
обезщетение.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие
или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка
между деянието и вредата и вина на причинителя.
При процесното ПТП, са налице всички посочени по - горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Механизмът на ПТП е
установен от изслушаната по делото КСМАТЕ, като причина за настъпването
му са действията на водача на л.а. Мерцедес, който е управлявал лекия
автомобил със скорост над разрешената за конкретния участък от пътя и над
съобразената с конкретните пътни условия, което е довело до загуба на
контрол върху движението му и напускане на пътя вдясно към външната
страна на завоя. С. С. е загинал на място, вследствие на съчетана травма,
получена от процесното ПТП.
Налице е и валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП.
6
Претърпените неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в
изпитаните болки и страдания от ищеца от смъртта на С. С. - бил съсипан,
опитвал да се държи, заради майката, но се криел да плаче.
Спорно между страните е обстоятелството дали ищецът, който не е
биологичен баща на починалия, е материално легитимиран да получи
застрахователно обезщетение за претърпените от смъртта му неимуществени
вреди.
С ТР № 1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС е конкретизиран кръга на лицата, материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. По
отношение на най-близкия кръг увредени е запазена установената практика,
че това са лицата, посочени в постановление № 4/1961 г. и Постановление №
5/1969 г. на Пленума на ВС. В този кръг са децата - включително и
отглеждани, родители, съпруг - включително и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил
сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не
противоречи на правилата на морала.
Приема се също, че по изключение право да търси обезщетение има и
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на
тълкувателното решение се сочи, че обезщетението следва да се присъди само
тогава, когато може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е доказало съществуването на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и че са настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и
страдания. Лицето е материално легитимирано да търси обезщетение от
смъртта на своя близък тогава, когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на едната
страна е причинила на другата морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка. Тази
възможност е предвидена по изключение и с оглед особената близост между
лицата.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай е налице доказана
близка връзка между ищеца и починалия, която е подобна на отношенията
баща - син. Установява се от свидетелските показания, че ищецът и
починалият са живели заедно, в едно домакинство, откакто С. е бил на около 7
години. Независимо от наличието на топла и близка връзка с биологичния
баща, с който детето е било в непрекъснат контакт, доказано е по делото, че
ищецът е заемал активна позиция в живота му и е изпълнявал функции, които
по мнение на настоящия съдебен състав могат да се определят единствено
като сходни на родителските – непосредствено отглеждане в общо семейство
/няма как да се обоснове, че при живот в общо домакинство детето е било
7
отглеждано фактически само от майката/, грижа, близка връзка – ищецът
мотивирал С. да спортува и ходели заедно на спорт, детето споделяло на К. за
момичета и други „мъжки“ неща. Съдът намира, че подобна връзка между
отглеждащ и дете в максимална степен се доближава до връзката родител –
дете, като присъствието в живота на детето на биологичния му баща по
никакъв начин не изключва, не е пречка и не е релевантна за съществуването
на претендираното право. Само по себе си, наличието на биологичен родител
в живота на детето не е от естество да обоснове извод за липса на такава
привързаност между него и отглеждащия, която в конкретните житейски
обстоятелства да доведе до това, че смъртта на едната страна да причини на
другата морални болки и страдания, сходни по интензитет с тези на лице от
кръга най-близките родственици, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени.
Мотивиран от горното, съдът намира за установено по делото, че между
страните е била налице връзка на емоционална близост и подкрепа,
произтичаща от така установените фактически отношения, които са трайно
установени /от 2013г. до смъртта на С./ и са съпоставими с отношенията
родител – дете /биологично или осиновено/. Ето защо, налице са особените
житейски обстоятелства, които в конкретния случай легитимират ищеца да
претендира обезщетение за вредите, които е претърпял от смъртта на С. С..
Искът е доказан по основание, а по отношение на неговия размер съдът
намира следното:
При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид правилото на чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление № 4 от 23. 12.
1968г. на Пленума на ВС: при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, предвид необратимия характер на
загубата и нейната внезапност; изключително младата възраст на починалия
/на 18 години/ и възрастта на ищеца /38 години/; обстоятелството, че ищецът и
починалия са живели заедно, но и като съобрази факта, че ищецът и съпругата
му имат и друго дете, с които живеят заедно в едно домакинство, при което
ищецът не е изцяло сам в мъката си и напълно лишен от подкрепа и
емоционална близост, и като съобрази социално-икономическите условия на
живот в страната, съдът намира, че сума в размер на 80 000 лева е подходяща
за обезщетяване на причинените неимуществени вреди.
По възражението за съпричиняване:
При този изход на спора, съдът дължи произнасяне по своевременно
наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, пътувал без правилно поставен предпазен
колан. От заключението на КСМАТЕ, изготвено от вещите лица инж. А. и д-р
М. с категоричност се установява, че починалият е пътувал без правилно
поставен предпазен колан. Ако той е бил с правилно поставен предпазен
колан, не би изпаднал от автомобила и не би получил такива увреждания.
Като възприема изцяло заключението на КСМАТЕ, съдът намира
възражението за съпричиняване за доказано по делото. Приносът на
пострадалия следва да се определи на ½. С толкова следва да се намали по
8
размер определеното обезщетение, като искът се уважи за сумата от 40 000
лв., а за разликата над този размер се отхвърли като неоснователен.
По претенцията за законна лихва:
На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от
датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди за собствената си забава.
По делото е установено, че извънсъдебната застрахователна претенция
на ищеца пред ответника е била заявена на 26.07.2023г., като в указания от
закона тримесечен срок няма данни за извършено плащане.
Ето защо, законна лихва върху определеното обезщетение следва да бъде
присъдена, както е поискана – от 26.07.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Я. Д. от
САК, сумата 2 344 лв., съставляваща адвокатски хонорар, съразмерно
уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъдат осъден да
заплатят на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от исковете, именно сума в общ размер на 848,40
лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл.
83, ал. 2 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
СГС държавна такса и разноски в размер на 1 680 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на К. К. Г., ЕГН
********** от гр. Банкя, ул. „*******“№17 сумата от 40 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени от смъртта на С.Т. С. от ПТП,
настъпило на 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от
26.07.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 40 000 лв. до пълния му предявен размер от 250 000
лева.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1 да заплати на адв. Я. Д. Д. от САК,
сумата от 2 344 лв. - адвокатски хонорар.
9
ОСЪЖДА К. К. Г., ЕГН ********** от гр. Банкя, ул. „*******“№17 да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, сумата от 848,40 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски по делото в размер на 1 680 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10