Р Е Ш Е Н И
Е
С., 30.05.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на дванадесети март, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Д., с участие на прокурор П., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 771 по описа за 2017 г. и да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК. Образувано е по жалба на адвокат В.С. от КАК – защитник на подсъдимите Е.А.Г. и И.А.Г.,***, срещу присъда № 38 от 07.06.2017 г., постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал и двамата подсъдими за виновни в извършване на престъпления, при което им е наложил съответни наказания, както следва:
Подсъдимият Е.А.Г.:
- За виновен в това че на 28.09.2016г. в двора на ДГС-С., гр. С., в съучастие като съизвършител с И.А.Г., се е заканил на длъжностно лице К.И.Г. – лесоинженер в ГДЗЗД „К.“, при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ - Ц. Б.", с престъпление против неговата личност с думите "ще те запалим" и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
- За виновен в това че на 14.11.2016г., в землището на с. М. Ц., общ. С., с И.А.Г., и двамата като съизвършители е принудил К.И.Г., да претърпи нещо, противно на волята му - да предаде личното си оръжие- пистолет „Макаров" с боеприпаси към него- 7броя патрони калибър 9мм, като употребил за това сила - стискал с ръка К.И.Г. за гушата, и заплашване с думите " пусни бе, че ще те удуша" престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК за престъплението „принуда“ му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при общ първоначален режим на изтърпяване.
- За виновен в това, че на 14.11.2016г., в землището на с. М. Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с И.А.Г., придобил като ги взел чрез принуда от К.И.Г., боеприпаси за огнестрелно оръжие 7 броя патрони калибър 9мм., без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
- За виновен в това че на 14.11.2016 г, в землището на с. М. Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с И.А.Г., е нанесъл лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК, изразяваща се причиняване на болки и страдания на длъжностно лице К.И.Г. – лесоинженер в ГДЗЗД „К.“, при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ - Ц. Б." – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като за това деяние подс. Е. А.Г. е оправдан по обвинението за причиняване на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК - временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
По отношение на подс. Е. А.Г. е определено за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като е определен общ първоначален режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Подсъдимият И.А.Г.:
- За виновен в това че на 28.09.2016г. в двора на ДГС-С., гр. С., в съучастие като съизвършител с Е.А.Г., се е заканил на длъжностно лице К.И.Г. – лесоинженер в ГДЗЗД „К.“, при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ-Ц. Б.", с престъпление против неговата личност с думите „ще те оставиме в гората някой ден“, изречени от И.А.Г. и „ще те запалим", изречени от Е.А.Г. и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година.
- За виновен в това че на 14.11.2016г., в землището на с. М. Ц., общ. С., с Е.А. Г., и двамата като съизвършители е принудил К.И.Г., да претърпи нещо, противно на волята му - да предаде личното си оръжие- пистолет " Макаров" с боеприпаси към него- 7броя патрони калибър 9мм, като употребил за това сила – изтръгнал от ръката на К.И.Г. пистолет „Макаров“ и боеприпаси към него – 7броя 9мм. Патрони - престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК за престъплението „принуда“ му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при общ първоначален режим на изтърпяване.
- - За виновен в това, че на 14.11.2016г., в землището на с. М. Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с Е. А.Г., придобил като ги взел чрез принуда от К.И.Г. и държал до 15.11.2016 г., боеприпаси за огнестрелно оръжие, а именно 7 броя патрони калибър 9мм., без да има за това надлежно разрешение – престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години.
- За виновен в това че на 14.11.2016 г, в землището на с. М. Ц., общ. С., в съучастие като съизвършител с Е.А.Г., е нанесъл лека телесна повреда по чл. 130 ал. 2 от НК, изразяваща се причиняване на болки и страдания на длъжностно лице К.И.Г. – лесоинженер в ГДЗЗД „К.“, при и по повод изпълнение на службата му да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ-Ц. Б." – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, като за това деяние подс. И. А.Г. е оправдан по обвинението за причиняване на лека телесна повреда по чл. 130 ал. 1 НК - временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та, извън случаите на чл. 128 и 129 НК.
По отношение на подс. Е. А.Г. е определено за изтърпяване най-тежкото от така определените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като е определен общ първоначален режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С присъдата са осъдени и двамата подсъдими да заплатят солидарно на К.И.Г. следните суми:
- Сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени му с извършеното спрямо него на 14.11.2016 г. престъпление „принуда“ по чл. 143, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, нанесени му с извършеното спрямо него на 28.09.2016 г. престъпление „закана“ по чл. 144, ал. 2 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от причинените му болки и страдания от престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, както и от телесните увреждания нанесени му на 14. 11. 2016 година със същото деяние, изразяващи се в контузия на главата без загуба на съзнание, насиняване в лявата фронтопариетална област с наличие на подкожен хематом и болка в областта на темпоромандибуларната става, насиняване в дясната зигоматична област, зачервяване и насиняване в лявата половина на шията, контузия на лявата раменна става и лявата гръдна половина, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;
- Сумата от 700 лева за направените разноски по делото.
На подсъдимите Е. А.Г. и И. А.Г. е възложено заплащане на сумата от 96 лева по сметка на РУ на МВР С. и сумата от 97 лева в полза на РС С. за направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производство, както и сумата от 240 лева по сметка на РС С., представляваща дължимата държавна такса върху уважените граждански искове.
Недоволен от присъдата е останал защитникът – адвокат С., който на 12.06.2017 г. е подал въззивна жалба, с която иска отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения.
С допълнително изложение от 31.10.2017 г. са конкретизирани възраженията срещу постановената присъда, като се твърди допускане на съществени процесуални нарушения – касационни основания, довели до ограничаване на правото на защита, както и нарушения на КЗПЧОС, изразяващо се в лишаване от правото на справедлив процес. В тази насока излага становище за нарушаване на единството на диспозитив и мотиви на постановената присъда. Счета, че мотивите страдат от непълноти и протИ.речия досежно съставомерни признаци на престъплението. Счита, че е ограничено правото на защита с отхвърляне на доказателствени искания, насочени към проверка на обяснения на подсъдимите.
Излага възражения и за необоснованост и незаконосъобразност на постановената присъда, в каквато насока счита, че в протИ.речие с доказателствената съвкупност съдът е изградил вътрешното си убеждение за виновност на подсъдимите. Твърди непълнота на доказателствата за обективната и субективната страна на деянията. В насока несъобразяване и липса на убедителни мотиви изтъква поведението на пострадалото лице след осъществяване на деянието на 28.09.2016 г., изразило се в продължило изпълнение на задълженията си, което според защитата не свидетелства за предизвикване на основателен страх. По отношение на деянието, осъществено на 14.11.2016 г. изтъква подаването на жалба на следващия ден. Счита за обстоятелство, изключващо умисъл за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, безспорния факт, че св. Г., неправомерно и без конкретна заплаха е извадил и насочил оръжието си към подсъдимите, при което подс. Е.Г. е избил оръжието, обезопасил го е, след което го е върнал на Г..
Излага твърдения и за явна несправедлИ.ст на наложените наказания, като счита, че са преекспонирани несъществуващи отегчаващи вината обстоятелства и са недооценени смекчаващи такива. Счита, че спрямо подсъдимите успешно би подействал института на условното осъждане, в каквато насока прави и алтернативно искане за изменение на присъдата.
В съдебно заседание защитата се осъществява от адвокат С., който поддържа жалбата си и допълнението към нея без да излага нови аргументи.
Подсъдимите И.Г. и Е.Г. се явяват в съдебно заседание, като не вземат становище по същество. При упражняване на правото си на последна дума искат да бъдат оправдани.
Частния обвинител и граждански ищец К.Г. се явява пред въззивната инстанция лично и с упълномощен повереник – адвокат М., като от тяхна страна се оспорва подадената жалба. Искат потвърждаване на постановената присъда, както и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Представителят на С.о.п. иска потвърждаване на постановената присъда.
В хода на производството пред настоящия съд е проведено съдебно следствие, като е назначена съдебно-балистична експертиза, заключението по която е изслушано в проведеното с.з. на 12.03.2018 г., а така също е допуснат до разпит свидетеля В.Г.В..
Софийският окръжен съд, като се запозна с оплакванията в жалбата, с доказателствата по делото и с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт и установи следното:
Жалбата е допустима, като подадена в от страна в наказателното производство и в срока по чл. 319, ал. 1 от НК, като съответно е администрирана от първостепенният съд.
По същество жалбата е частично основателна в частта за наложените наказания на подсъдимите лица.
Съдебното следствие пред РС С. е протекло по общия ред, като са разпитани свидетелите, посочени в приложението на обвинителния акт и е изслушано заключение на съдебномедицински експерт по извършена в хода на ДП експертиза. По съответния ред са приобщени относимите писмени доказателства.
При съблюдаване на процесуалните правила за оценка на доказателствата в наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за доказаност на обвиненията, повдигнати на двамата подсъдими, като подробно са изложени установените факти, същите са анализирани поотделно и в съвкупност, като обосновано са направени фактическите изводи за кредитиране на установените доказателства, съответно игнориране на доказателствата, установени от обясненията на подсъдимите лица, както и на св. С.К.. След извършената и от въззивният състав преценка на доказателствата, установени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, както и в хода на съдебното следствие, проведено в настоящото производство, напълно следва да бъдат споделени фактическите изводи на съставът на РС С., отнасящи се до приетите за установени доказателства, което накратко са следните:
На 28.09.2016 г. частния обвинител и граждански ищец К.Г., в качеството си на лесоинженер при ГД ЗЗД „К.“, е изпълнявал задълженията си по опазване на горския фонд на „ЧГСЕ – Ц. Б.“, като след констатиране на движение на автомобил в гората в землището на с. М. Ц., е сигнализирал за това на служители на РДГ С.. На сигнала са се отзовали свидетелите К. Д. и В. П., и двамата горски инспектори при РДГ С., които са спрели за проверка движещ се автомобил марка/модел „УАЗ-452“ с рег. № ., управляван от подс. И.Г., в който автомобил са превозвани 1.35 куб.м. дървесина – осем трупи от бял бор, които не са били маркирани по съответния ред, и за което не е издаден превозен билет. С друг автомобил /празен/ на мястото е пристигнал и подс. Е.Г., като всички лица и автомобили са отведени в двора на ДГС С., където е съставен констативен протокол за извършено от подсъдимите нарушение, а така също е иззето и превозното средство. Докато са се намирали в двора на ДГС С., в присъствие на свидетелите Д. и П., подсъдимите И.Г. и Е.Г. са отправили към частния обвинител и граждански ищец Г. думите, съответно „...Ще те оставим в гората някой ден...“ и „...Ще те запалим...“, след което Г. е споделил притесненията си от тези думи със служителите на РДГ С. – посочените свидетели Д. и П., че се страхува за жИ.та си.
На 14.11.2016 г. в обедните часове частни обвинител и граждански ищец е изпълнявал отново задълженията си по опазване на горите, каквито задължения са му вменени съобразно заеманата длъжност, при което в землището на с. М. Ц. е забелязал прясно отсечено дърво, в близост до което е спрял с ползвания автомобил – „Лада Нива“, червен на цвят, и след снимане на дървото е забелязал, че към него се приближават подсъдимите И.Г. и Е.Г., придружени от св. С. К. – непълнолетен.
Подсъдимите Е.Г. и И.Г. се приближили до ЧО и ГИ Г. с думите „Хайде сега да те видим да те видим, казахме ли ти да не стъпваш в гората”, при което последният отстъпил назад към автомобилът си, а така също е предупредил подсъдимите, че има пистолет, но въпреки това същите са продължили да се приближават до него. Пострадалият е посегнал да извади пистолетът си, намиращ се в кобур на кръста /без поставен патрон в цевта/, но в същото време подс. Е.Г. го е нападнал отзад, хванал го отзад за гушата и започнал да го души, викайки му да пусне пистолета, докато подс. И. Г. е хванал ръката на пострадалия ведно с пистолета. Подсъдимият Е.Г. е стиснал по-силно пострадалия за врата с думите „Пусни бе, че ще те удуша”, след което подс. И.Г. изтръгнал пистолета от ръката на частния обвинител и граждански ищец, хвърляйки го на земята, а след това и двамата подсъдими са нанесли удари по тялото и главата на пострадалия.
На място са пристигнали и свидетелите В.В., А. Т. и З. Г., които не са се намесили, а както подсъдимите, така и св. В. са убеждавали пострадалия /подсъдимите и със заплашителни думи/ да не се оплаква в полицията за случилото се.
Подсъдимият Е.Г. взел пистолета от земята, извадил пълнителя, произвел контролно спускане за да види дали има патрон в цевта, след което извадил патроните от пълнителя – общо седем броя, които прибрал в себе си, докато пистолета и пълнителя върнал на частния обвинител и граждански ищец.
Частния обвинител и граждански ищец К.Г. е напуснал мястото с автомобилът си, като притесненията и възбудата му от случилото са подсилени от факта, че подсъдимият Е.Г. се движи зад него с друг автомобил, при което са се озовали в офис на застрахователна компания в гр. С., като по делото е установено, че във въпросният ден на подс. Г. не е издавана полица в застрахователното дружество /справката в тази насока – л. 55а от ДП, установява този факт именно по отношение на подс. Е.Г. макар и със сгрешено собствено име/.
Пострадалото лице е сигнализирало за случилото се на следващия ден – 15.11.2016 г., когато е подал жалба в РУ на МВР С., като на същата дата е прегледан от различни медицински лица, при което са установени следните травматични увреждания по тялото му: насиняване в лявата фронтопариетална област с наличие на подкожен хематом и болка в областта на темпоромандибуларната става, насиняване в дясната зигоматична област, зачервяване и насиняване в лявата половина на шията, контузия на лявата раменна става и лявата гръдна половина. Съдебно-медицинската експертиза, извършена в хода на ДП е посочила, че комплексно тези увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та.
В хода на ДП, образувано на 15.11.2016 г., от страна на подс. И.Г. са предадени доброволно /на същата дата/ седем броя патрони, представляващи боеприпаси по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, което се установи от извършената в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция съдебно-балистична експертиза.
При тези факти установени и от настоящата инстанция от свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец К.Г., от показания на свидетелите П. и Д., от заключения по извършените съдебно-медицинска и балистична експертизи, както и от приложените в хода на ДП писмени доказателства – констативен протокол, акт за установяване на административно нарушение, протокол за доброволно предаване и други, правилно от страна на първостепенният съд е направен извод за осъществяване на описаните деяния от страна на подсъдимите Е.Г. и И.Г..
Много подробно и обосновано съставът на РС С. е изложил мотивите си за да не приеме за достоверни доказателствата, установени от показанията на св. К. и от обясненията на двамата подсъдими, като изводите следва да бъдат споделени изцяло и от настоящата инстанция. Общото в тези доказателствени източници е отричането на каквото и да упражнено насилие спрямо ЧО и ГИ Г. от страна на двамата подсъдими. Свидетелят К. и подсъдимите твърдят, че са се намирали на около 10-15 метра от пострадалия, когато последния ги е заплашил с изваден пистолет, насочен към тях, след което подсъдимите са са приближили до него, при което подс. Е.Г. е успял да перне/бутне ръката, с която Г. е държал пистолета, вследствие на което същият е изпуснат на земята, след което са извадени патроните от пълнителя, а пистолета е върнат на Г.. К. и подсъдимите посочват, че патроните са останали на земята до дървото, като свидетелят не дава повече информация за тях, докато подсъдимите посочват, че на следващия ден са изпратили съпругата на един от тях /подс. И.Г./ да ги вземе, заведена на мястото от св. К., като именно съпругата на подсъдимия ги е предала на разследващия орган с цитирания протокол.
При преценка на протИ.речието на тези доказателства с изложеното от частния обвинител и граждански ищец правилно първият съд е отчел житейската нелогичност на изложеното св. К. и подсъдимите, че последните са се приближили до пострадалия при изваден и насочен срещу тях пистолет. Нелогично е такова поведение на подсъдимите при положение, че в конкретната ситуация не е имало основания пострадалия да изважда оръжието си, след като според думите на подсъдимите, св. К. и на самото пострадало лице не е имало ситуация, в която първоначално да е имало основания за такова поведение на ЧО и ГИ Г.. Подсъдимите и св. К. са се намирали в района на горския фонд, за който е отговарял пострадалия, без обаче в конкретната ситуация да е имало доказателства за протИ.правно поведение от тяхна страна, съответно да е било необходимо бъдат предприети действия по евентуалното им задържане. Житейски нелогично е също така да се приближаваш към насочен срещу теб пистолет при липса на конфликт, който да обуславя и налага неутрализиране на лицето, държащо огнестрелно оръжие.
Обясненията на подсъдимите, както и показанията на св. К. са в протИ.речие и с обективните факти за установени по тялото на пострадалия следи от травматични увреждания, отговарящи да са получени по време и начин, описани от К.Г., в каквато насока е заключението на вещото лице по извършената в хода на ДП съдебно-медицинска експертиза. Наличието на следи по тялото на пострадалия, както от нанесени удари, така и от действията на подс. Е.Г. – душене, дава основание за извод, че обясненията на подсъдимите представляват опит да бъде описана ситуация съответстваща на защитната им версия, а именно за липса на каквото и да е физическо насилие, упражнено спрямо частния обвинител и граждански ищец, в каквато насока са и показанията на св. К., очевидно с желание да подпомага версията на подсъдимите, с което е в приятелски отношения. Налице са протИ.речия между показанията на св. К. и обясненията на подсъдимите що се отнася до отделни елементи, а именно дали пистолетът е избит от ръката на пострадалия или е изтръгнат от нея. Докато и двамата подсъдими посочват, че това е станало именно по последния описан начин, след бутване/перване на ръката, държаща пистолета, то св. К. описва конкретно „... и те му вземаха пистолета....“, конкретно подс. Е.Г. /макар на изричен въпрос в тази насока двукратно да не е даден отговор от свидетеля/. Същият свидетел не е видял начинът, по който патроните са останали на земята до дървото, като изрично посочва, че не е видял изпадането им, но посочва също така, че нищо не е останало при тях от пистолета, който е бил върнат на пострадалия от подс. Е.Г.. От показанията на този свидетел, дадени пред разследващ орган и приобщени по реда на НПК в хода на съдебното следствие пред първостепенният съд, се установява че: „... И. и Е. реагираха веднага, като И. го хвана за ръката, в която му беше пистолета, в дясната му ръка, а Е. го хвана отзад. Пистолета го избиха, не видях точно как и той падна на земята настрани....“ В хода на ДП св. К., в протИ.речие със заявеното пред първия съд посочва, че Е.Г. веднага е отишъл и е взел пистолета, извадил е пълнителя и след като е изпразнил патроните от пълнителя е върнал пистолет и пълнител на К.Г., а е взел патроните.
Освен тази непоследователност в показанията на св. К. е налице и протИ.речие относно твърдяното от подсъдимите обстоятелства, че на следващия ден са изпратили съпругата на единия от тях, която заедно със св. К. е взела патроните от мястото, където са останали /на земята до дървото/, докато св. К. не сочи такива обстоятелства, заявявайки, че не си спомня нищо за изпадналите патрони.
Заявеното от подсъдимите относно вземането на патроните от земята протИ.речи и на обективния факт, отразен в протокол за доброволно предаване от 15.11.2016 г. /л.45 ДП/, а именно, че подсъдимия И.Г. е предал седем броя патрони, при което от негова страна е обяснено, че това са патроните, които е взел от пострадалия К.Г..
В протИ.речие с изложеното от пострадалия и свидетелите П. и Д. подсъдимите отричат да са отправяли заплахи към К.Г. на 28.09.2016 г., което е нелогично предвид действията на К.Г. на тази дата, изразяващи се в сигнализиране за извършено нарушение от страна на подсъдимия И.Г. и санкционирането му от служителите на РДГ С. – посочените свидетели, за които от друга страна не са налице никакви основания да се счита, че са заинтересовани или предубедени за случилото се.
Предвид изложеното основателно първостепенният съд не е кредитирал с доверие доказателствата, установени от показания на св. С. К. и от обясненията на подсъдимите Е.Г. и И.Г., като подробно е изложил основанията за този извод в изпълнение на задълженията си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК.
Установената фактическа обстановка подкрепя изводите за осъществяване на престъпните деяния, за които е ангажирана отговорността на подсъдимите, със спецификата за всеки един от тези състави, както следва:
На 28.09.2016 г. подсъдимите И.Г. и Е.Г. са отправили към частния обвинител и граждански ищец Г. думите, съответно „...Ще те оставим в гората някой ден...“ и „...Ще те запалим...“, с което и двете лица, са отправили думи, съдържащи закана за извършване на престъпление срещу личността на частния обвинител и граждански ищец. По своя характер тези думи са годни да предизвикат опасения у пострадалото лице за възможно осъществяване на такива действия от страна на подсъдимите, като тези опасения от обективна страна са отличителния критерий на престъплението закана по смисъла на чл. 144 от НК. Извън това, и без съществено значение за осъществяване на деянието от обективна страна са действително изпитаните от пострадалия притеснения от тези заканителни думи, каквито са споделени от него със свидетелите П. и Д.. Осъществено е и квалифициращото обстоятелство – длъжностното качество на заплашеното лице, след като К.Г. е изпълнявал служебните си задължения по охрана на горите от горския фонд в района и това обстоятелство е било известно на подсъдимите лица. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, след като изричане на думи и тяхното съдържание представляват съзнателна човешка дейност, каквато е осъществена в случая и от подсъдимите лица, а предвид обстоятелствата, при които са изречени тези думи, такова поведение и думи са обясними с неудовлетворението на подсъдимите от факта, че именно пострадалото лице, в изпълнение на служебните си задължения е извършило законосъобразни действия по сигнализиране и установяване на административно нарушение, извършено от подс. И. Г.. За подс. Е. Г. стимулиращият фактор да отправи заканителните думи към К.Г. е близката роднинска връзка с нарушителя. Съдържанието на думите, изречени от двамата подсъдими показва съзнание у всеки от тях за съвместен характер на въздействие спрямо частния обвинител и граждански ищец.
Поради това правилно подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година е в размер между минимума и средния, по-близо до минималния, предвиден за това деяние /ЛС до 5 год./.
Правилни са изводите на първостепенният съд за осъществяване от двамата подсъдими и на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК – упражнена принуда спрямо К.Г.. Фактите по делото установяват от обективна страна съвместни, едновременни действия на двамата подсъдими по упражняване на сила спрямо пострадалия Г., съответно подс. Е.Г. да го държи отзад с ръце, задушавайки го, а подс. И.Г. да дърпа от ръката му законно притежавания пистолет, вследствие на което е осъществен акта на принуда – да претърпи нещо противно на волята му, изразяващо се в отнемане от негово владение на законно притежаваното огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров" с намиращите се в него седем броя боеприпаси - патрони калибър 9 мм.
Характера на действията и на двамата подсъдими обективират и представите у тях за целта на упражнената от тях сила спрямо Г., а именно за отнемане на оръжието му, към което пострадалият е посегнал в момента, в който и двамата подсъдими са се насочили физически към него с думи, ясно изразяващи намерението им за саморазправа. В тази насока следва да се отбележи, че законосъобразно първостепенният съд е обсъдил възможността за неизбежна отбрана и мнима такава, като обосновано са направени изводи за неприложимостта на посочените институти в конкретния случай.
Всичко изложено по-горе обосновава извод, че правилно подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК, за което на всеки от тях е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години, като по този начин наказанието на всеки един от тях е индивидуализирано над средния размер, предвиден за това престъпление /до 6 год./.
Осъществени от обективна и субективна страна са и деянията по чл. 339, ал. 1 от НК, извършени от двамата подсъдими, макар и с определени различия в обективните признаци на това престъпно деяние. Подс. Е.Г. е извадил патроните от пълнителя на отнетия пистолет „Макаров“ и ги е прибрал, с което е осъществено придобиването им, съответно и държането им. Налице е от обективна страна държане на боеприпасите от страна на подсъдимия И.Г. до 15.11.2013 г., когато ги е предал на разследващия орган с протокол за доброволно предаване. Без съмнение подс. Е. Г. придобил боеприпасите, след като ги е извадил от пълнителя на пистолета и ги е прибрал в себе си, с което е са осъществени признаците на деянието по чл. 339, ал. 1 от НК във формата на изпълнителното деяние – придобиване, по какъвто и да е начин. Съобразно приетата за установена фактическа обстановка, подс. Г., със самостоятелни действия е извадил патроните от пълнителя, след което ги е прибрал в себе си, с което е осъществено придобиването.
Без съмнение подс. И.Г. е осъществил от обективна страна деянието по чл. 339, ал. 1 от НК във форма на изпълнителното деяние държане, след като на 15.11.2013 г. е предал боеприпасите на разследващ орган, от който факт може да бъде направен извод за осъществяване от негова страна на фактическа власт над описаните седем броя патрони, с което е осъществен и изпълнителното деяние – държане на боеприпасите, без да има надлежно разрешение за това.
От субективна страна деянията са осъществени и от двамата подсъдими, след като Е. Г. и И.Г. са имали представа съответно за придобиване и държане на годни боеприпаси, без и двамата да имат надлежни разрешения в такава насока, като наложеното им наказание „лишаване от свобода“ е в минималния, предвиден за деянието размер /от 2 до 8 годи/.
При установената фактическа обстановка двамата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК са осъществили и състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, след като на 14.11.2016 г., чрез стискане на врата от страна на подс. Е. Г., както и чрез нанасяне на удари от двамата подсъдими по главата и тялото на длъжностното лице - К.Г., на последния са причинени травматични увреждания - насиняване в лявата фронтопариетална /челно теменна/ област с наличие на подкожен хематом и болка в областта на темпоромандибуларната /слепоочно долно-челюстна/ става, насиняване в дясната зигоматична /скулна/ област, зачервяване и насиняване в лявата половина на шията, контузия на лявата раменна става и лявата гръдна половина, представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за жИ.та. Видът и характерът на причинените на пострадалия телесни повреди, изразяващи се във временно разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, обосновават квалификацията им по чл. 130, ал. 1 НК. Травматичните увреждания са в резултат от действие на твърди тъпи предмети, по механизъм на удари и триене с или върху такива, и могат да бъдат причинени по време и начин, описани от пострадалия, което като заключение на вещото лице е потвърдено и в хода на съдебното следствие. Телесните повреди са нанесени от подсъдимите на пострадалия в качеството му на длъжностното лице – лесоинженер - при и по повод изпълнение на службата му - да пази горския фонд на лесничейство „ЧГСЕ-Ц. Б.". Действията на пострадалия по опазване на горския фонд на лесничейството в изпълнение на службата му са установени несъмнено от представените писмени доказателства в тази насока. От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл, след като характера на извършените от подсъдимите действия по душене и нанасяне на удари представляват съзнателни действия, определящи представи у подсъдимите както за съвместния характер на действията, така и за причиняване на травматични увреждания, чието настъпване е желано от подсъдимите.
Не намират фактическа подкрепа изводите на първия съд, че нанесените телесни повреди на пострадалия са му причинили болка и страдания, респ. съставляват лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК. Приетата съдебномедицинска експертиза обосновава категоричен и несъмнен извод, че нанесените телесни повреди на пострадалия са му причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, което съставлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. Въззивната инстанция не разполага с правомощия да отмени обжалваната присъда в посочената част, като приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление поради липса на съответен протест от прокурора и съответна жалба от частния обвинител /по арг. от чл. 336, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НПК/.
За това престъпно деяние първостепенният съд е определил за двамата подсъдими наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, явяващ се размер между минималния и средния, по-близо до средния, предвиден за това деяние /до 1 год/.
Тук следва да се отбележи, че първият съд е индивидуализирал по вид и размер наказанията на всеки от подсъдимите с идентични констатации за отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, касателно всяко от престъпленията, за които ги е признал за виновни.
По отношение на определените наказания и изтърпяването им, мнозинството от въззивният съдебен състав намира, че следва да бъде ревизиран първостепенният съдебен акт, в частта, в която е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години по отношение на двамата подсъдими за престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК.
На първо място следва да се отбележи непоследователния подход на първия съд при определяне размера на отделните наказания при изложени еднакви по отношение на двамата подсъдими смекчаващи и отегчаващи обстоятелства по отношение на всяко едно от наказанията, наложени за отделните престъпления, включени в съвкупността. При отчетената идентичност на релевантните за индивидуализацията на наказанието факти първият съд е определил наказания в минималния или близо до него размер за две от престъпленията, за останалите е определил наказание в размер близък до средния на предвиденото, а конкретно по отношение на престъплението по чл. 143, ал. 1 от НК /което в случая не е най-тежко наказуемото деяние/ е определил наказание над средния размер, което според мнозинството от настоящия съдебен състав бележи непоследователен и нееднакъв подход при индивидуализацията на наказанията, което внася известна неяснота във волята на съда по този въпрос. И на следващо място размерът на наложеното наказание на всеки от подсъдимите за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК е неправилно определен, тъй като се явява най-напред несъобразен с установените отегчаващи и смекчаващи обстоятелства и после създава протИ.речие в мотивите на първия съд именно в частта относно индивидуализацията на наказанията, наложени на подсъдимите за отделните престъпления. Изложеното налага ревизиране на обжалваната присъда в тази част, а по отношение на наказанията, определени в долните границите на предвиденото, е недопустимо завишаването им поради липса на съответен протест от прокурора и съответна жалба от частния обвинител.
Правилно от първостепенният съд е отчетена завишена обществена опасност на извършеното престъпно деяние по чл. 143, ал. 1 от НК, произтичаща от начина на осъществяване на деянието – грубо посегателство над правото на лична неприкосновеност, съчетано с цинично отношение, както и че престъпното посегателство е било насочено срещу длъжностно лице по смисъла на чл. 93 от НК при и по повод изпълнение на службата му, което в съвкупност дава основание за извод, че деянието се отличава с обществена опасност, надхвърляща обичайната за такива случаи.
Правилно е отчетено за подс. Е.Г. отегчаващо вината обстоятелство, отнасящо се до неговата личност, а именно предходното осъждане за престъпление по чл. 235, ал. 2 от НК, за което му е наложено наказание, включващо пробационни мерки, докато за подс. И. Г. липсата на предходни осъждания правилно е отчетена като смекчаващо такова.
Правилно е отчетено като смекчаващо вината на подс. И. Г. обстоятелството, че същият доброволно е предал държаните от него боеприпаси, като по отношение и на двамата подсъдими може да се отбележи сравнително краткия срок, през който всеки от тях е упражнявал фактическата власт над боеприпасите.
Основателно е обаче оплакването на защитата за преекспониране на отегчаващите вината обстоятелства при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. По мнение на мнозинството от настоящия състав при определяне на наказанията конкретно за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК първият съд необосновано е придал значителна тежест на част от установените отегчаващи обстоятелства при положение, че и част от тези обстоятелства не могат да се считат за отегчаващи, съответно отчитането им не следва да бъде взето предвид при определяне размера на наказанието по реда на чл. 54 от НК.
Не представлява отегчаващо вината обстоятелство цитираното от първостепенният съд обстоятелство – въвличане на непълнолетно лице, след като св. К. няма никакво участие в отделните деяния, съответно на това лице не е повдигнато обвинение.
Не представлява отегчаващо вината обстоятелство и съчетаване на принудата с отнемане на огнестрелно оръжие и патроните към него, изтъкнато при обсъждане на наказанията както по чл. 143, ал. 1, така и по чл. 339, ал. 1 от НК, тъй като тези деяния представляват самостоятелни престъпления, за които на подсъдимите Е.Г. и И.Г. са повдигнати самостоятелни обвинения, а извършването на няколко отделни деяния в условията на реална съвкупност и произтичащата от това завишена обществена опасност на цялостната престъпна дейност е въпрос, който предпоставя евентуалното приложение на чл. 24 от НК. Това обаче не е сторено от първия съд, а и не би могло да бъде сторено от въззивния съд, тъй като би довело до недопустимо влошаване положението на подсъдимите.
Съвкупната преценка на обстоятелствата, релевантни за индивидуализацията на наказанията на подсъдимите за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК, съответстваща на обществената опасност на личността на подсъдимите и на самото деяние, дава основание за извод, че справедлИ.то наказание е в размер на средния, предвиден за това престъпно деяние, поради което присъдата следва да бъде изменена в тази част, като бъде намалено наказанието лишаване от свобода, наложено на всеки един от подсъдимите за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК от четири на три години.
Намаляването на наказанията, наложени на всеки от подсъдимите за престъплението по чл. 143, ал. 1 НК, изисква изменение на присъдата и относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК по отношение на всеки един от тях, като следва да се намали определеното им общо най-тежко наказание лишаване от свобода от четири години на три години.
Мнозинството от въззивният съд счита, че по отношение на двамата подсъдими следва да намери приложение института на условното осъждане, като от формална страна са налице предпоставките за това, предвид определяне на тригодишен срок на наказанието „лишаване от свобода“, наложено за изтърпяване на основание чл. 23 ал. 1 от НК, както и предвид липсата на предходни осъждания, при които на подсъдимите да е налагано наказание „лишаване от свобода“.
Личността на двамата подсъдими не дава основание за извод, че са изчерпани всички възможности за въздействие с цел превъзпитанието им. Макар подс. Е.Г. да е осъждан, тежестта на това осъждане, предвид характера на деянието и наложеното наказание не дават основание за извод, че у този подсъдим са формирани трайни престъпни навици, изискващи приложение на закона в цялата му строгост. По отношение и на двамата подсъдими съдът намира, че в максимална степен превъзпитаващо би подействало едно по-продължително въздействие, което може да бъде осигурено от максималния петгодишен срок за отлагане изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“. През периода на изпитателен срок от пет години угрозата от изпълнение на наложеното наказание ще им въздейства достатъчно възпиращо, а така също ще бъде дадена възможност на подсъдимите да положат лични усилия за коригиране на поведението си в съответствие с изискванията на законите.
Поради това и на основание чл. 66, ал. 1 от НК мнозинството от въззивният съд намира, че следва да отложи изпълнението на определеното общо наказание по отношение и на двамата подсъдими за срок от пет години.
При извършена от въззивният съд цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, в това число извън изложените оплаквания и описаните по-горе части, в които се налага коригиране на присъдата на РС С., не бяха констатирани други основания за изменение или основания за отмяна на постановената присъда от първоинстанционният съд, поради което в останалата част следва да бъде потвърдена присъда № 38 от 07.06.2017 г., постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С..
Предвид на изложеното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6, вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 2, вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда № 38 от
07.06.2017 г., постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С.,
в частта относно наложеното на подсъдимия Е.А.Г. наказание „лишаване от
свобода“ за престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК като го НАМАЛЯВА ОТ ЧЕТИРИ НА
ТРИ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ присъда № 38 от 07.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С., в частта
относно наложеното на подсъдимия И.А.Г. наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК като го НАМАЛЯВА ОТ ЧЕТИРИ НА ТРИ ГОДИНИ.
ИЗМЕНЯ присъда № 38 от 07.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С., в частта, с
която на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия Е.А.Г. е
определено за изтърпяване общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години, като го намалява на три години и на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от 5 /пет/ години.
ИЗМЕНЯ присъда № 38 от 07.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С., в частта, с
която на основание чл. 23, ал. 1 от НК, по отношение на подсъдимия И.А.Г. е
определено за изтърпяване общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от
четири години, като го намалява на три години и на основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението му за срок от 5 /пет/ години.
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 38 от 07.06.2017 г.,
постановена по НОХД № 242 по описа за 2017 г. на Районен съд С. в останалата
част.
Решението е окончателно.
Решението е подписано
с особено мнение от Съдия Яника Бозаджиева
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника Бозаджиева ОМ
2.
Стефан Стойков