Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, …………..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Х въззивен състав, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУСИ АЛЕКСИЕВ
ХРИСТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Таня Митова и прокурора Дочо Дочев, като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНОХД № 1986/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивни жалби, съответно от повереника на частния обвинител и граждански ищец Н.П.С. и от защитника на подсъдимия И.Д.Т. срещу присъда от 30.04.2015 г. по НОХД № 8401/2012 г. по описа на СРС, НО, 107 състав, с която подс. И.Т. е признат за виновен в това, че на 22.02.2012 г., около 05.00 часа, в заведение „А.Д.К.”, намиращо се в гр. София, ул. „********, е причинил на Н.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, с трайно затруднение на дъвченето, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 3, вр. ал. 1 от НК и чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години. Със същата присъда на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимият И.Т. е осъден да заплати на Н.С. сумата 8 000 лева, обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 22.02.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 12 000 лв.
В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се излагат доводи за несправедливо снизходително наложено наказание и за заниженост на присъденото обезщетение.
В жалбата на защитника на подсъдимия се предлага присъдата на първата инстанция да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение и бъде отхвърлен предявеният срещу него граждански иск.
В съдебно заседание на въззивната инстанция повереникът на частния обвинител и граждански ищец Н.С. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения и оспорва жалбата на защитника на подс. Т.. Счита, че по делото по категоричен начин е установено извършването на инкриминираното деяния от страна на подсъдимия, като същият заслужава по-строго наказание от наложеното му от първата инстанция, а гражданският ищец С. – присъждане в цялост на претендираното обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди.
Защитникът на подс. И.Т. поддържа жалбата си по изложените в нея съображения за недоказаност на обвинението по категоричен и несъмнен начин, поради наличието на друго група от свидетелски показания, противоречащи на възприетите от районния съд. Излага доводи, че първоинстанционният съд с бланкетни и формални мотиви е отхвърлил показанията на същата група свидетели само поради познанството им с подсъдимия. Пледира за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или за връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Представителят на СГП счита подадените жалби за неоснователни и пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена изцяло, като обоснована и правилна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 22.02.2012 година, свид. Н.С. отишъл в заведение “А.Д.К.”, намиращо се в гр. София, ул. “********, за да прекара вечерта със свои приятели - свидетелите С. П., Ж. Т. и Е. И..
В същото заведение в сепаре бил седнал подсъдимият И.Т. със свои близки, сред които свидетелите К. Г., В. П., Г. Т., братя на подсъдимия, за да отпразнуват завръщането на майка им - свид. М. Г. от чужбина. На масата им имало поставена роза, подарена на свид. Г..
Около 05:00 часа на посочената дата свид. С., който бил употребил алкохол, две-три големи уискита, на връщане от тоалетната, се приближил да масата на подс. Т. и подушил розата. Това ядосало свид. Т. и той бутнал ръката на свид. С., който направил жест, че се извинява и се върнал на масата си. Оттам видял как свид. Т. го гледа, по негова преценка, лошо и отишъл при него да го попита защо. Тогава свид. Т. го бутнал в гърдите, а свид. С. вдигнал ръце и се оттеглил назад.
Двете компании се изправили. В този момент подс. Т., заобиколил свид. С.П.и нанесъл удар с ръка в лицето на свид. С., който паднал на земята и изпаднал в безсъзнание и свид. К.Г. му се притекъл на помощ, като му извадил езика.
След това свид. С. бил транспортиран и хоспитализиран за срок от 5 дни във ВМА-гр. София.
В резултат от нанесения от подсъдимия Т. удар на свид. С. били причинени следните травматични увреждания - счупване на челюст /счупване на дясната пазуха с навлизане на кръв в пазухата и счупване на дъгата на дясната скулна кост/, със затруднение на дъвченето за срок над тридесет дни, счупване на страничната стена на дясната орбита, контузия на лицето - разкъсно-контузна рана на горната устна, сътресение на главния мозък.
Като резултат от уврежданията свид. С. чувствал болки, дишането и храненето му били затруднени.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд се е позовал на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Н.С., С.П., И.К., Е.И., Ж.Т., А.С., М.П., В.П., К.Г., С.С., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от досъдебното производсво, приобщени на основание чл. 281 НПК; писмените и веществени доказателствени материали - медицинска документация и образно изследване, протоколи за разпознаване, справка за съдимост, както и способите на доказване - заключението на съдебномедицинската експертиза и комплексна съдебномедицинска експертиза.
Въззивният съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняване на истината доказателства и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които е ограничил правата на страните да сочат доказателства и е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на истината.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия и при анализа на събраните по делото доказателства и е достигнал до обосновани фактически изводи.
Първата инстанция е изпълнила задълженията си да подложи на внимателна проверка показанията на свидетеля Н.С., предвид качеството му на пострадал от инкриминираното в обвинителния акт деяние и на страна в съдебното производство. В този насока районният съд е посочил, че показанията на свид. С. са последователни, логични и подкрепени от останалите събрани по делото доказателства, каквито се явяват показанията на свидетелите К., П., И. и Т..
По еднопосочен и категоричен начин от доказателствата по делото са установени обстоятелствата, предшестващи инкриминирания инцидент, както и неговото развитие. В тона отношение настоящата инстанция счита за неоснователни поддържаните от защитата на подсъдимия доводи за едностранчиво и необективно изследване на доказателствените източници от районния съд. Първата инстанция не просто е избрала едната група от свидетели за сметка на другата, а мотивирала по надлежен начин, че показанията на пострадалия свид. С. и на свидетелите К., П., И. и Т. освен, че са еднопосочни и последователни, съответстват и на обективно установените обстоятелства за характера и механизма на причиняване на телесните увреждания на С., така и на извършените разпознавания, при които именно подс. И.Т. е бил посочен от свидетелите като лицето, нанесло удара на пострадалия, от който са му били причинени уврежданията.
Същевременно отхвърлянето от страна на първоинстанционния съд на показанията на свидетелите Т., Г., Г.а и П.не е обосновано единствено с техните близки отношения с подсъдимия, но и поради тяхното несъответствие с обективно установените по делото обстоятелства и съответстващите именно на последните показания на другата група от свидетели.
При така установените и от въззивния съдебен състав факти, обоснован се явява правният извод на районния съд, че подсъдимият И.Т. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, за което е бил обвинен с внесения в СРС обвинителен акт.
От обективна страна подсъдимият И.Т. е причинил на пострадалия Н.С. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, като от него е било налице затрудняване на дъвченето и говора. Налице е пряка причинна връзка между действията на подсъдимия по нанасяне на удар в лицето на пострадалия и последвалото травматично увреждане, което е съставомерно като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият И.Т. е извършил деянието при условията на пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите общественоопасни последици.
Въззивният съдебен състав не намира основания за ревизиране на приложението на чл. 54 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия, доколкото правилно районният съд е отчел като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало и възрастта му и не е отчел отегчаващите по делото обстоятелства, като наличните смекчаващи такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, които да обуславят приложение на чл. 55 от НК. При така отчетените смекчаващи обстоятелства наложеното на подсъдимия наказание една година лишаване от свобода не се явява нито несправедливо занижено, нито прекомерно тежко.
Не са налице основания за ревизиране на присъдата на първата инстанция и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 66 от НК и е отложено изтърпяването на така определеното на подсъдимия наказания, предвид както неговия размер, чистото му съдебно минало и неналожителността от ефективно изтърпяване на наказанието за постигане на целите му и най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия.
Въззивният съдебен състав счита, че не са налице основания за въззивна намеса и в гражданската част на първоинстанционната присъда. С оглед на установения факт на извършено от подсъдимия престъпление, с което е засегнат по противоправен начин телесния интегритет на гражданския ищец, предявеният иск за обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди правилно е счетен за основателен. При определяне на размера на дължимото на ищеца обезщетение правилно първата инстанция е отчела относимите към установяване на справедливия критерий обстоятелства. Районният съд обосновано е посочил като такива обстоятелства характера на причинените на пострадалия телесни увреждания и последиците, които той е следвало да търпи от тях, като определеният размер на обезщетението от 8 000 лв. в достатъчна степен би способствало за компенсиране на неимуществените вреди, които са били резултат от провоправното поведение на подсъдимия.
При цялостната въззивна проверка на обжалваната присъда настоящата инстанция не установи при постановяването й да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основания за нейната отмяна, поради което присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, Х въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 30.04.2015 г. по НОХД № 8401/2012 г. по описа на СРС, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВ.АНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.