№ 254
гр. Шумен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц.В.К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20233630201027 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
6861895 на ОДМВР - Шумен, с който на И. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли съда да отмени издадения електронен фиш като
незаконосъобразен на процесуално и материално основание. Излага доводи, че в издадения
ЕФ не било отразено достатъчно подробно мястото на извършване на нарушението, не била
посочена посоката на движение и не ставало ясно по категоричен начин къде точно е
извършено нарушението. Също така в процесния ЕФ не бил индивидуализиран ЕФ
обуславящ повторност на нарушението, тъй като не била посочена дата и година на
издаване и на влизане в сила, както и нарушението, за което е бил издаден, поради което не
можело да бъде направена преценка дали деянието е извършено при условията на
повторност, което нарушавало и правото на защита на жалбоподателя. В съдебно заседание,
редовно призован, не се явява.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалвания ЕФ да бъде потвърден. Прави искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП, поради което е процесуално
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 21.12.2022г. в 14.42 часа на гл.път І – 2 км.112+737 / бензиностанция Шел/ със
стационарна радарна система тип “MULTA RADAR” №00209D32D447 била засечена
скоростта на движение на МПС - л.а. „Мерцедес С 63 АМГ 4МАТИК“ с рег. № В 6336 ТС
като била отчетена скорост на движение от 75 км/ч., при максимално допустима – 60км/ч.,
въведена с пътен знак В26. При направена справка било установено, че собственик на
автомобила е И. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Варна. За заснето със стационарна радарна
1
система нарушение бил издаден електронен фиш серия „К” № 6861895 на ОДМВР - Шумен,
в който при текстовото описание на нарушението е посочена установена скорост на
движение от 72 км/ч., тъй като била отчетена допустимата грешка при измерването,
превишение 12 км/ч.,. Посредством същия, на И. Б. Б., в качеството му на собственик, на
основание чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП като е прието, че
същото е извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на
ЕФ серия К №4662324. В срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП Б. не е представил в ОДМВР –
гр.Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което е извършило нарушението.
Описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото писмени доказателства, както и изготвеното с техническото средство веществено
доказателство - снимка. Съгласно чл. 189 ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В ЕФ правилно при текстовото описание на нарушението е посочена установена
скорост на движение, превишението, като е била отчетена допустимата грешка при
измерването. Посочена е също така максимално допустима скорост – 60км/ч., както и
пътният знак, с който е въведена. Нарушението е фиксирано със стационарна радарна
система тип “MULTA RADAR”, за която по делото са представени писмени доказателства,
установяващи по категоричен начин изправността на техническото средство, установило и
заснело извършеното нарушение. По делото е приложен протокол за проверка № 97 – СГ –
ИСИС/07.07.2022г., изготвен от Български институт по метрология, от който е видно, че
видео – радарната система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения, отговаря
на метрологичните изисквания. С оглед гореизложеното съдът намира, че доказателствата
по делото безспорно установяват противоправно управление на МПС в посочения пътен
участък, респективно факта на извършване на нарушението, санкционирано с процесния
електронен фиш.
Съдът намира, че правилно е определен и субектът на нарушението. Процесният
автомобил е собственост на жалб. Б. и предвид чл. 188 ал. 1 от ЗДвП, жалбоподателят в
качеството му на собственик се явява наказателноотговорното лице, чиято отговорност
следва да бъде ангажирана. Същият не е посочил пред административно-наказващия орган
лице, на което е предоставено управлението на МПС. Не са направени и възражения в срока
по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Не е налице твърдяната неяснота, относно мястото на извършване на нарушението.
В ЕФ ясно е посочено, че нарушението е извършено на път І -2. Списъкът на
републиканските пътища в Република България е приет с РЕШЕНИЕ № 945 на МС от
1.12.2004 г., общодостъпен е, и съгласно него това е път първи клас – Русе – Варна.
Посочен е и конкретния километър – 112 от пътя, където е извършено нарушението с
точност до съответните метри – 737.Конкретизирано е и ,че намира в област Шумен, в
района на бензиностанция Шел.
Действително в издадения ЕФ не е отразено посоката на движение на МПС, но това
обстоятелство не възпрепятства жалбоподателя да упражни правото си на защита. Дори
МПС в този ден да е било управлявано в различни посоки в посочения пътен участък,
доколкото е посочен конкретния час на извършване на нарушението, това не е
възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере каква е била посоката на
движение на автомобила при извършване на нарушението. От изисканата и приета от съда
схема на участък от път I-2 от км.112+347 до км.113+771,актуална към 21.12.2022г., с пътни
знаци В26 е въведена максимално допустима скорост на движение – 60км/ч. в двете посоки.
За движещите се в посока Шумен пътният знак е поставен на км.112 +347 с допълнителна
табела указваща дължина от 1000 метра на пътния участък, за който важи пътния знак, а за
движещите се в посока Русе, пътният знак е поставен на км.113 +058 с допълнителна табела
указваща дължина от 500 метра на пътния участък, за който важи пътния знак. Процесното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя е извършено на км.112+737, т.е. в
зоната на действие и на двата пътни знака В26. От изготвеното с техническото средство
2
веществено доказателство – снимка се установява, че скоростта на движение е засечена,
когато МПС се е приближавало към техническото средство, от което следва, че
автомобилът се е движил в посока Русе и е нарушил въведеното ограничение с пътният знак
В26 поставен на км.113 +058.
Правилно е квалифицирано нарушението, което е било осъществено по чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл.182 ал.4 от ЗДвП в условията на повторност. Тази приложена разпоредба
предвижда в случаите на извършено повторно нарушение по чл.182 ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и
ал. 3, т. 1 – т. 5 налагане на предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а
в случаите на извършено повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6, налагане на
предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се
управлява МПС за срок от три месеца. Според разпоредбата на § 6 т.33 от ДР на ЗДвП,
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач.
В процесния ЕФ серия „К” № 6861895 на ОДМВР - Шумен изрично е посочен ЕФ
обосноваващ повторността, а именно нарушението е извършено в едногодишен срок от
влизане в сила на ЕФ серия К №4662324. Същият е отразен в приложената и приета от съда
справка за нарушител, а в хода на съдебното производство бе изискан и приет от съда и ЕФ
серия К №4662324. От представените и приети от съда писмени доказателства се
установява, че ЕФ серия К №4662324 е издаден от ОДМВР - Варна. В представените
разпечатки от АИС АНД са отразени дата на съставяне, дата на връчване и влизане в сила
на 02.09.2022г., както и че наложената санкция е платена на 23.08.2022г. Предвид
представените писмени доказателства, съдът намира за доказано, че посоченият ЕФ
обуславящ повторността е бил издаден и връчен на жалбоподателя. Доказва се
съставомерно спрямо процесното нарушение обстоятелство по делото. С ЕФ серия К
№4662324 на ОДМВР – Варна жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.182 ал.1
т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Процесния ЕФ серия „К” № 6861895 на
ОДМВР - Шумен е издаден за нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП извършено на 21.12.2022г.,
т.е. в едногодишен срок от влизане в сила на серия К №4662324 на ОДМВР – Варна, като и
двата ЕФ касаят нарушения на скоростния режим, установен в чл.21 от ЗДвП. За да е
налице повторност законът не изисква двете нарушения да са еднакви - с една и съща
правна квалификация. Достатъчно е те да са същите по вид, както е в случая, т.е.
квалификацията на процесното нарушението е правилна, извършено е при условията на
повторност. Действително в процесния ЕФ не е посочено ЕФ серия К №4662324, кога е
влязъл в законна сила и за какво нарушение е бил издаден, но това не нарушава правото на
защита на лицето, защото санкционираното лице е наясно срещу какви факти следва да
организира защитата си, доколкото изрично е посочено, че се касае на нарушение
извършено в условията на повторност, в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К
№4662324. Последният е бил връчен на жалбоподателя, също така наложената с него глоба е
била платена, преди влизането му в сила, поради което жалбоподателят е бил наясно за
какво нарушение е бил санкциониран с него и кога е влязъл в сила, доколкото съпоставяйки
датата на връчване и датата на влизане в сила, същият не е бил обжалван в
законоустановения срок, поради което след изтичането му е влязъл в сила.
Пропускът не във всички случаи съставлява съществен процесуален порок на
производството. Процесният ЕФ съдържа данни за мястото на извършване на нарушението,
разрешената скорост, скоростта, с която се е движело МПС / след приспадане на
допустимата грешка при измерването/ , установеното превишение – 15 км/ч.,
обстоятелството, че се касае за повторно нарушение и серията и номера на ЕФ обуславящ
повторността. Горното обуславя извода за присъствие на всички основни съставомерни
елементи, даващи възможност на наказаното лице да разбере какво е вмененото обвинение,
респ. какъв и дали правилно е определен размера на санкцията.
Конкретното нарушение попада в хипотезата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда глоба в размер на 50 лева при превишение на разрешената
максимална скорост извън населено място от 11 до 20 km/h. При отчитане на конкретно
3
установеното превишение, мястото на извършване на нарушението и съобразявайки
правилото на чл.182 ал.4 от ЗДвП правилно е определен и двойния размер на наложената с
фиша глоба, а именно 100 лева.
Въз основа на тези констатации съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Основателно се явява искането на административно наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнагражение. Съгласно чл.63д ал.3 от ЗАНН, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В конкретното производство
е осъществено процесуално представителство в две открити съдебни заседания от
юрисконсулт, поради което на ОДМВР- Шумен следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 80 лева.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
6861895 на ОДМВР - Шумен, с който на И. Б. Б., ЕГН ********** от гр.Варна, на основание
чл.189 ал.4, във вр. с чл.182 ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4