РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. Благоевград, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20241200900202 по описа за 2024 година
съобрази следното:
Ищец в процеса е ЗД "Л" АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „С.“, бул. „С.“ № , представлявано от В. В. И. и В. В. М.
Претенциите са насочени срещу П. И. А., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул.
„Б“ №.
В исковата молба се твърди, че на 29.12.2011 г., около 15:30 ч., на пътя от гр. Г.
Д. към с. Н. Л, в района на складова база „Т“, водачът П. И. А., управлявайки
товарен автомобил „М“, с peг. № *, е излязъл на крайпътна територия за
навлизане по път II-19 и не е пропуснал движещия се по път II-19 лек
автомобил „Ф.“, с peг. № * управляван от К. Н. В, в резултат на което е
допуснал ПТП. Изготвен бил констативен протокол № 46 от 22.01.2012 г., в
който било посочено, че водачът П. И. А. е неправоспособен. При
произшествието били причинени телесни травми на Х. Н. В., пътник в лекия
автомобил, изразяващи се в: ***. Към датата на събитието отговорността на
водача на товарния автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗД "Л" АД. Образувано било ДП № * от * г. на РУМВР Г. Д. и
преписка № 2689 от 2011 г. на РП Г. Д.. Въпросното ДП било прекратено от
1
съответния прокурор. Пострадалият Х. Н. В. подал искова молба до СГС, с
която предявил претенции срещу ЗД "Л" АД за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200 000 лева и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 673,41 лв., заедно със законната лихва, считано от датата на
деликта. Образувано било гражданско дело № 12595 от 2016 г. на СГС. С
решение № 8169 от 05.12.2017 г., последният осъдил ЗД "Л" АД да заплати на
Х. Н. В сумата от 45 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 29.12.2011 г., до окончателното изплащане, както и сумата от
658,78 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. Въпросното
решение било обжалвано от застрахователя в частта, с която бил уважен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от процесното ПТП, за сумата над 20 000 лева. Образувано било
въззивно гражданско дело № 2173 от 2018 г. на САС. С решение № 1800 от
16.07.2019 г., последният отменил акта на СГС в частта за обезщетяване на
неимуществените вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева, и отхвърлил
предявения иск за същата разлика. Решението на САС не било обжалвано пред
ВКС и влязло в сила. Х. Н. В. се снабдил с изпълнителен лист и инициирал
изпълнително дело № 4552 от 2020 г. на ЧСИ М. Общата дължима сума,
изплатена на пострадалото лице от застрахователя, била в размер на 43 490,88
лв. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, ЗД "Л" АД придобило право на регрес срещу
виновния водач П. И. А., до размера на изплатените на пострадалия 43 490,88
лв. Относно обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране
на неговото регресно право срещу застрахования била формирана
непротиворечива практика на ВКС. Възприетото от ВКС становище било в
смисъл, че застрахователят има право на регрес срещу застрахования и за
платените лихви за забава, считано от настъпване на застрахователното
събитие. Правото на вземане на застрахователя възникнало от момента на
извършеното от него плащане на пострадалото лице. При извършено плащане
застрахователят имал право да иска от виновния водач възстановяване на
всичко платено. Моли се за осъждане на П. И. А. да заплати на ЗД "Л" АД
главница в размер на 20 000 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от Х. Н. В. неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до връчването на поканата за
2
доброволно изпълнение /04.09.2020 г./ е 17 687,42 лв., сумата в размер на
658,78 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от Х. Н. В имуществени вреди, заедно със законната лихва,
считано от 29.12.2011 г., която до 04.09.2020 г. е 582,61 лв., неолихвяема сума
за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева, неолихвяема сума за
авансови такси в размер на 48 лева, както и дължима сума по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в размер на 3164,07 лв., или общо дължима сума в размер на 43
490,88 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и всички
съдебно-деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В отговора на исковата молба се застъпва позицията, че претенциите са
напълно неоснователни и ответникът изцяло ги оспорва. Безспорно А. бил
участник в процесното ПТП, станало на 29.12.2011 г., но не носел вина за
настъпването на същото, защото лекият автомобил „Фолксваген Голф“ се
ударил почти челно в задната част на товарния автомобил, който бил навлязъл
в дясната лента за движение. Било образувано ДП № 1039 от 2011 г. на
РУМВР Г.Д.. По него била назначена автотехническа експертиза, която дала
заключение, че водачът на товарния автомобил няма вина за настъпилото
ПТП, и на това основание наказателното производство било прекратено.
Постановлението за прекратяване не било обжалвано от „пострадалия“ водач
на лекия автомобил. Твърдението на ищеца, че А. бил неправоспособен водач,
имало отношение единствено към административнонаказателната му
отговорност. Действията на застрахователя били от категорията на нарушение
на принципа „Който плаща зле, плаща два пъти“. По правилата на НПК и НК,
а и по ГПК, СГС и САС не следвало да разглеждат дела, без да е приложено
образуваното ДП. Липсвали доказателства от коя дата е влязло в сила
решението на САС. Неоснователно било и искането за присъждане на лихви
върху изплатената сума за обезщетение. Давността за търсене на лихви по
ЗЗДог била 3 години. Моли се за отхвърляне на исковете и присъждане на
разноските по делото.
Правната квалификация на предявените претенции се съдържа в нормите на
чл. 500, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗДог и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от
ЗЗДог.
3
Събраха се писмени доказателства. Приеха се експертни заключения.
Исковете са редовни и допустими, поради което ще бъдат разгледани по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие, в
границите на определената в договора сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Законодателят е предвидил възможност в определени случаи застрахователят
да може да търси от застрахования това, което е платил на увреденото лице
/чл. 500 от КЗ/. Пораждането на това регресно право е обусловено от
наличието на следните предпоставки: лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована, да е причинило вреди /имуществени и/или неимуществени/; да
са налице основания за ангажиране на гражданската му отговорност
/поведението му да е осъществило признаците на деликт - да е виновно,
противоправно и да е в причинна връзка с настъпилите вреди/;
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ да е заплатил
обезщетение на увредения; да е налице и някоя от следните хипотези: 1/ при
настъпването на ПТП застрахованият да е извършил нарушение на ЗДвП, като
е управлявал МПС под въздействие на алкохол, с концентрация в кръвта над
допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотици или други
упойващи вещества, или да е отказал да се подложи, или виновно да се е
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества; 2/
да не е спрял и да не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на
движение повреда или неизправност в МПС, която застрашава безопасността
на движението, и ПТП да е възникнало в резултат на това; 3/ да е напуснал
мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му
бъде оказана медицинска помощ, или по друга неотложна причина; 4/
умишлено да е предизвикал ПТП; 5/ да е предизвикал ПТП по време на
извършване на умишлено престъпление, включително тогава, когато се е
опитвал да избяга от задържане; и 6/ да не е притежавал правоспособност за
управление на съответната категория МПС или временно да му е било отнето
СУМПС. Всеки от последно изброените фактически състави определя
4
отделно основание за възникване на правото на регрес в полза на
застрахователя.
В случая ищецът се позовава на нормата на чл. 500, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от КЗ
- виновно причиняване на ПТП след управляване на МПС с временно отнето
СУМПС.
Съдът намира, че не следва да уважи предявените от застрахователя искове.
Застрахователното дружество е било осъдено да заплати на увреденото лице
съответното парично обезщетение. Това е станало с решение № 8169 от
05.12.2017 г., постановено по ГД № 12595 от 2016 г. на СГС. Настоящият
ответник първоначално е бил конституиран в производството пред СГС като
трето лице-помагач на застрахователя, но впоследствие, с протоколно
определение от заседанието, състояло се на 14.09.2017 г., това конституиране
е било отменено. Именно поради тази причина, установеното в мотивите на
решението на СГС, касаещо необжалваната му част, с която застрахователят е
осъден да заплати обезщетението на пострадалия, което сега претендира да му
бъде възстановено от А., не е станало задължително за последния в
отношенията му със застрахователната компания. Чл. 223 от ГПК не намира
приложение по настоящото дело.
Налице е първата предпоставка за ангажиране на регресната отговорност на
ответника. Станало е ПТП с негово участие, в резултат на което са причинени
телесни повреди на Х. Н. В. Гражданската отговорност на А. е била
застрахована от ищеца. Не са налице обаче част от следващите предпоставки
за уважаване на регресния иск. Поведението на А. във въпросното ПТП не е
виновно и противоправно. По настоящото дело е прието заключение на САТЕ,
което не е оспорено от страните. Инж. С. Д. е категоричен, че вината за
настъпването на инцидента е на другия водач, който е управлявал лекия
автомобил и е имал достатъчно време и възможност така да намали скоростта
си /която е била и превишена/, че двете коли да се разминат и да не се стигне
до ПТП. А. не е нарушил разпоредби на ЗДвП. Същото, между другото, е
приел и САС, когато се е занимавал с обжалваната част от решението на СГС,
постановено по ГД № 12595 от 2016 г., като апелативната инстанция също е
изключила вината на А. за предизвикването на катастрофата. След като не се
установява извършването на деликт от негова страна, това обуславя
неоснователността на регресните претенции, които подлежат на отхвърляне.
5
Обсъждане на наличието на останалите предпоставки и условия за тяхното
уважаване не се налага.
На ответната страна се следват разноски. Тя е направила такива за адвокатско
възнаграждение. Насрещната страна е възразила за прекомерност. Според
съда, такава не е налице. Заплатеният на адвокат Г. Б. хонорар съвсем малко
надхвърля минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, а и съдът вече не е обвързан от него. Възнаграждението е
напълно заслужено и съответства на положения от адвокат Б.
висококвалифициран труд при осъществяването на защитата на неговия
клиент по делото. Казусът изобщо не е с ниска правна и фактическа сложност.
Събираха се редица доказателства с дейното участие на адвокат Б.. Хонорарът
му не се явява прекомерен и не следва да бъде намален.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ЗК „Л“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр. С., район „С“, бул. „С“ № представлявано от В. В. И. и В. В.
М., с правни основания чл. 500, ал. 2 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗДог и чл. 86, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗДог, предявени против П. И. А., ЕГН **********, адрес гр. Г. Д.,
ул. „Б“ №, за негово осъждане да заплати на застрахователя главница в размер
на 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за претърпените от Х Н. В. неимуществени вреди, заедно със
законната лихва, считано от 29.12.2011 г., която до връчването на поканата за
доброволно изпълнение /04.09.2020 г./ е 17 687,42 лв. /седемнадесет хиляди
шестстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и две стотинки/, сумата в
размер на 658,78 лв. /шестстотин петдесет и осем лева и седемдесет и осем
стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
претърпените от Х. Н. В. имуществени вреди, заедно със законната лихва,
считано от 29.12.2011 г., която до 04.09.2020 г. е 582,61 лв. /петстотин
осемдесет и два лева и шестдесет и една стотинки/, неолихвяема сума за
адвокатско възнаграждение в размер на 1350 /хиляда триста и петдесет/ лева,
неолихвяема сума за авансови такси в размер на 48 /четиридесет и осем/ лева,
както и дължима сума по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3164,07 лв. /три
хиляди сто шестдесет и четири лева и седем стотинки/, или общо дължима
6
сума в размер на 43 490,88 лв. /четиридесет и три хиляди четиристотин и
деветдесет лева и осемдесет и осем стотинки/, заедно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Л“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.,
район „С“, бул. „С“ № представлявано от В. В. И. и В. В. М., да заплати на П.
И. А., ЕГН **********, адрес гр. Г Д., ул. „Б“ №, сумата от 4900 /четири
хиляди и деветстотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.
На страните, чрез процесуалните им представители /на юрисконсулт И. К. - по
ССЕВ, а на адвокат Г. Б. - по имейл **********/, ДА СЕ ВРЪЧАТ копия на
настоящия съдебен акт, който може да бъде обжалван от застрахователя в
двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд София, с
въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7