Р Е
Ш Е Н
И E
№ 110
гр. ***, 06.11.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
***кият районен съд - наказателна колегия, ІІ
състав, в публично заседание на осми ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател : Мария Джанкова
Съдебни заседатели : .…….....…………
Членове : ........……………..
при секретаря Яна Петкова и в присъствието на прокурора…………………., като
разгледа докладваното от съдията М.Джанкова АН
дело № 227 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба на „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от К.П.Д., в
качеството на управител против Наказателно постановление (НП) № 02-0002363 / 24.06.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което за нарушение на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр.
чл.414, ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева. В жалбата се поддържа
становище, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) и издаване на обжалваното НП са допуснати нарушения, довели до
неизясняване в цялост на фактическата обстановка по случая. В съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.К. Т. - БАК
поддържа жалбата на посочените в нея основания за незаконосъобразност и
неправилност на НП, поради което и моли за отмяната му. Отделно от изложеното
се позовава на маловажност на случая по смисъла на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Ангажира гласни доказателства.
Административно
наказващият орган, след редовно призоваване се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт И.-Н., която изразява становище за неоснователност
на жалбата. Оспорва я изцяло и
пледира за потвърждаване на НП, като
законосъобразно и правилно издадено. Сочи доказателства.
Съдът с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, счита, че НП следва да бъде изменено, поради следните
съображения :
Жалбата е подадена
от надлежна страна в законоустановения седемдневен
срок по чл. 59 от ЗАНН и е допустима – НП е връчено на 28.06.2019 г., а жалбата срещу
него е подадена на 05.07.2019 г.
Актът за
установяване на административно нарушение и Наказателното постановление са
издадени по реда, предписан в закона, от компетентни държавни органи и съдържат
изискуемите съгласно разпоредбите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН реквизити. В същите подробно и точно е индивидуализиран както
нарушителя, така и самото нарушение с всички негови съставомерни
признаци, обстоятелствата, при които е извършено, като правилно е посочена
съответстващата му правна квалификация. Поради това съдът намира, че при
реализирането на административно наказателната отговорност спрямо дружеството -
жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
опорочават производството и да представляват формална предпоставка за отмяна на
наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
и гласни доказателства се установява безспорно,
че работодателят е допуснал до работа
лицето А.М.С. в експлоатирания от него обект в гр.
***, преди на същото лице да
бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Установява се, че С. е престирала труд като „общ работник“, преди да й бъде предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, което обстоятелство
следва при пълно кореспондиране на показанията на разпитаните служители, извършили проверката на място и по
документи – А.Г. и Н. К., които
са категорични, че при проверката
на място в обекта на жалбоподателя
установили няколко лица, между които
лицето А. С., да нарежда върху палети
дървен материал - греди. Видно от
справката на приети/отхвърлени уведомления, уведомлението за сключеното трудово
правоотношение с
А.С. е подадено
от дружеството на 11.03.2019 г., в 18:03 часа, а лицето е започнало работа преди това
– проверката е извършена на 11.03.2019 г., в 13:15 часа. В
тази връзка, видно от съставения протокол
за извършена проверка на 11.03.2019 г. в 13:15
часа, към този момент лицето
вече е изпълнявало ефективното трудовите си функции, поради което и няма как да му
е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, подадено в 18:07 часа. Отделно от това се представя трудов говор, сключен между жалбоподателя със
същото лице от дата 08.03.2019 г., т.е. С. е била в трудово правоотношение с
жалбоподателя няколко дни преди подаване
на уведомлението.
Съгласно чл.63 ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете
страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите. Според чл.63, ал.2 от КТ, работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал.1. Анализът на цитираните разпоредби
показва, че работодателят няма право да допуска
работника/служителя преди да му
е връчил и двата документа по чл.63, ал.1 от КТ, т.е. невръчването
на който и да е от тях
е пречка за започване на ефективното
полагане на труд по трудовото
правоотношение. Събраните гласни и писмени доказателства са категорични, че лицето се е намирало
в търговския обект, полагайки труд в качеството на общ
работник, като непосредствено по време на проверката
е констатирано да изпълнява конкретни елементи от трудовата
си функция.
Неоснователни съдът намира възраженията относно несъставомерността на деянието, в която връзка съобрази,
че изнесените в съдебно заседание данни, че лицето
без разрешение на работодателя се е намирало в обекта по време
на проверката, противоречат на събраните гласни и писмени доказателства. Налице е трудов договор за лицето
с предхождаща проверката дата и същевременно същото това лице А.С. е заварено
да полага труд в обекта по
време на проверката, което като фактически данни обосновава извод, че по
време на проверката лицето е полагало труд без
да му е връчено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Нелогично и без никаква житейска
достоверност са твърденията в насока, че С. само се запознавала с естеството на работа в обекта
и единствено поради факта, че била неграмотна, се получило недоразумение при попълване на
справката. Фактическото осъществяване на работата не
може да бъде
дефинирано като „запознаване с естеството на работа“, тъй
като с такова понятие КТ не си
служи, а изложената в този смисъл защитна теза на
жалбоподателя се опровергава напълно от събраните доказателства, включително
трудов договор с по-ранна дата, а и чрез разпита на свидителите,
ангажирани от самото дружество. Св.К.Б. в показанията си не отрича, че самият той е отишъл на обекта именно, за да работи и е започнал да прави това,
което са му наредили на
място в обекта, като същото е било и
поведението на пребиваващата по това време А.М.С.. При пълно кореспондиране с
изложеното са и показанията на другия ангажиран от жалбоподателя свидетел М.М.Г., според което посочената жена не само била на
мястото на проверката, но и работила - „правила същото като баща му“ /св.К.Б./.
Ето защо и при анализ на останалите
писмени и гласни доказателства се обосновава категоричен извод, че към
момента на проверката С. реално е полагала труд в обект, стопанисван от жалбоподателя. Касае се очевидно до изпълнение
на трудовата функция на лицето
по сключения трудов договор, но преди да
му бъде връчено
копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като е налице съставомерност
на установено нарушение – жалбоподателят е допуснал до работа
лицето А.М.С., преди на същото да
бъде предоставено копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ. Ето защо правилно
дружеството, в качеството
му на работодател
на лицето, е санкционирано за неизпълнение на задължението си по чл.63, ал.2 от КТ, на основание
чл.414, ал.3 от КТ.
В разпоредбата на
чл.415в от КТ са предвидени кои случаи са „маловажни“
по смисъла на КТ и хипотезите на тази норма
следва да бъде разгледана, доколкото тя се
явява специална по отношение на
общата норма на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл.415в от КТ за нарушение, което
е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което
не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв.,
а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до
100 лв., а съгласно ал.2 не са маловажни
нарушенията на чл.61, ал.1,
чл. 62, ал. 1 и 3 и чл.63,
ал.1 и 2. В случая, нарушението
за което е санкциониран жалбоподателя попада сред изключенията
посочени в чл.415в, ал.2 от КТ, за които законодателят изрично е приел, че не
са маловажни, поради което направеното
няма основание за приложение на
този правен институт.
От друга страна, деянието, за което е
санкциониран работодателят, не се отличава със значително по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на подобни нарушения и
законът не предвижда настъпването на определени резултатни последици, като
нарушението е довършено в момента, в който работникът започне фактически да
изпълнява трудовите си задължения, без да разполага с който и да е от
документите, визирани в чл.63, ал.2 от КТ, поради което същото не може да бъде
прието за маловажен случай на административно нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е и материално законосъобразно,
като отговорността на дружеството-жалбоподател е била правилно ангажирана.
Съдът намира
обаче, че неправилно АНО е индивидуализирал размерът на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя.
По делото липсват
данни и доказателства за други подобни нарушения, извършени от дружеството
преди настоящото. Освен това, съгласно чл. 27 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно разпоредбите
на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
както и имотното състояние на нарушителя. При издаване на наказателното
постановление административният орган не е изложил мотиви, които да обосновават
определения размер на имуществената санкция от 3 000,00 лева, при предвиден от
законодателя размер от 1500 до 15 000 лева. По делото липсват доказателства, от
които да се направи обоснования извод, че така определеният размер на санкцията
е правилен и законосъобразен, като следва да се има предвид, че мотивите за
определяне размера на наказанието е недопустимо да се извеждат по тълкувателен
път. Ето защо, настоящият съдебен състав, след като съобрази тежестта и
характера на нарушението, намира, че с оглед целите на административните
наказания, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН,
на дружеството следва да бъде определен размер на наложеното наказание към
минималния предвиден от законодателя в нормата на чл. 414, ал. 3 КТ, а именно 1 500 лева, който е подходящ да
осъществи функциите на административното наказание, свързани със специалната и
генерална превенция.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ***кият районен съд,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 02-0002363 / 24.06.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- гр.Б., с което на „ЕКО СЪН“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, ***, представлявано от К.П.Д. в качеството на управител, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 3 000,00 (три хиляди) лева като намалява размера на наложената санкция от 3 000,00 лева на 1 500,00 (хиляда и петстотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението на страните пред Б.кия административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: