Р Е Ш Е Н И Е
№
град *** 31.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, ТРЕТИ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
при секретар Валя Стоянова , като
разгледа докладваното от Председателя Административно наказателно дело № 1087
по описа за 2020година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
С постъпилата
Жалба от С.Л.Т. –законен представител на
фирма“Е.Е.Т.К.“ЕООД - с ЕГН **********,***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 3060997 ***, с който на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер 50 лв.
Релевирани са оплаквания за незаконосъобразно
издаване на ЕФ, както на процесуално основание, така и материалноправно. Твърди
се, че нарушението не е доказано.
В съдебната
фаза, редовно призован,жалбоподателят не
се явява.
В съдебната
фаза не ангажира писмени доказателства.
Административно
наказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОД МВР – ***, редовно
призовани, не изпращат представител.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 13.08.2019
година в 20,53 часа в населено място ,***с посока на движение към
с.Тотлебен,нарушението установено с техническо средство АТСС СПУКС АRН CAM S1 с
толеранс – 3 % с МПС товарен автомобил ***, е извършено нарушение на
скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743cd, движещо се със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч,
съответно превишена стойност на скоростта 17км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
След обработване
на информацията от заснемането, от ОДМВР – ***
е издаден ЕФ серия К № 3060997 на името на С.Л.Т. *** , в качеството му
на –законен представител на фирма Е.Е.Т.К. ЕООД.
В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и
превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна
квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за
което на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 50 лв. Няма данни в
Административно- наказателната преписка (АНП) кога ЕФ е изпратен на лицето , но
има данни ,че с разписка е връчен на 22.05.2020г., както и няма данни
жалбоподателят да е представил в ОД МВР – *** Декларация по чл. 188 от ЗДвП или
дали е направил възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни). Както и
няма данни по преписката да е попълнена Декларация по чл. 189 ал5 от ЗАНН,кой е
управлявал въпросното МПС с което е извършено нарушението. Като е представена
справка от КАТ ,че собственик на товарен автомобил *** е С.Л.Т. . ЕФ е съставен
на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на
направените записи от системата, общо налична 1 брои снимка за конкретния клип,
на които е виден автомобилът. От същите се установява, че е заснет товарен автомобил
с държавен регистрационен № PK 4925 BP в процес на приближаване към автоматизираната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 67 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 17
км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50
км.ч.
В АНП има
данни относно работата и използването на
конкретното АТС на процесната дата – 13.08.2019г , представен е Протокол№
316р-25981/13.08.2019г съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 изменена от 16.01.2018 година за условията и реда за
използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи,протокол който се попълва от всяка смяна на мястото ,участъка за контрол
времето на движение с мобилното АТСС като се отбелязва началото и краят на контролираният
участък,прави се както протокол така и снимка на контролираният участък към
всеки протокол.
Като прецени
така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта,
при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка
със становищата на страните, настоящият състав на ***ски районен съд, достигна
до следните правни изводи: Жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – настоящият Съдебен
състав намира, че е подадена в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст,
вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.Жалбата – неправомерното управление на МПС в
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е констатирано от компетентните органи на
ОДМВР – ***, в района на който попада град ***, където административното
нарушение е довършено.
Констатациите в
ЕФ, не се ползват с презумптивна доказателствена сила, поради което следва да
бъдат доказани от АНО. Следва да бъде доказано и че при издаване на ЕФ е
спазена предвидената в съответните нормативните актове процедура, доколкото
същата гарантира издаването на законосъобразен санкционен акт, както и че от
обективна и субективна страна съставът на вмененото нарушение, визиран в ЕФ е
осъществен.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни
съображения:
В настоящия
случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя С.Т. е
ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с мобилно АТСС АRН CAM S1
№1174 cd (радар) на основание издаден
против него ЕФ. Последният, според легалното си определение, съдържащо се в
разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП
представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТС или системи. Минимално
изискуемото съдържание и задължителните реквизити на ЕФ са лимитирани, с
изчерпателно изброяване в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи (МВР), на чиято територия е установено нарушението; мястото;
датата; точният час на извършване на нарушението; регистрационният номер на
МПС; собственикът, на когото е регистрирано ПС; описание на нарушението;
нарушените разпоредби; размерът на „Глобата”; срокът, сметката и начините на
доброволното й заплащане. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на
разпоредбите на общия административно наказателен процес – конкретно чл. 57 от ЗАНН, при преценка формалната законосъобразност на ЕФ следва да се държи сметка
за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните
изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими за ЕФ, независимо, че по
правното си действие той е приравнен на санкционен акт – аргумент от чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв АУАН.
Преценен съобразно изискването на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, обжалваният ЕФ от формална страна съдържа всички изискуеми
лимитативно изброени реквизити за обективирано съдържание. В съгласно чл. 150а,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП. При наличие на посочените в ЕФ обективни признаци, наред с
вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ – цифровите стойности на
разрешената – максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТС и
конкретното й превишение, покриват се основните съществени елементи от
административно наказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 2, вр.чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, твърдян за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този
начин описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци,
поради което е удовлетворено и това изискване за реквизита по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като вече се посочи
същите не са обвързани с тези, установени за съдържанието на НП. Иначе казано
надлежно е конкретизирано противоправното фактическо деяние, сочещо фактическия
състав на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото сочената разрешена скорост (50 км/ч)
е допустимата по силата на общото ограничение за движение в населено място,
предвидено ал. 1 на чл. 21 от ЗДвП, следователно произтича от действащ пътен
знак.
В
административно наказателната преписка е ангажиран и приложен Протокол за
използване и последяваща проверка на преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на
номерата и комуникации тип ARH САМ S1 с
фаб.№ 11743 с АУ-000029 № 64140/11.12.2017г в изпълнение на изискванията на чл.
10 от Наредбата. Същевременно, в съответствие с разпоредбата на чл. 165, ал. 2,
т. 8 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението.. Т.е. при наличните по
делото данни се установява по несъмнен
начин че използваното АТС е било технически изправно и законосъобразно
приведено в работен режим на твърдяното място и време.С разпоредбата на чл. 10,
ал. 3 от цитираната по-горе Наредба е въведено изискването при работа с
временно разположени на участък от пътя АТС и системи за контрол на скоростта,
Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и
да се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В конкретния случай е
приложена снимка, от която в действителност става ясно къде е било разположено при
извършване на заснемането на скоростта АТС. По делото е представена
справка за регистрацията на МПС товарен автомобил *** от която се
установява че собственик на процесният автомобил е С.Л.Т.. По преписката е представена Декларация по
189ал5 от ЗДвП,която не е попълнена.
Процедурата по
връчване на ЕФ ,предвидена в чл 189ал5 от ЗДвП, не е нарушена и електронният фиш е връчен на нарушителя-законосъобразно е
ангажирана административно наказателната отговорност спрямо жалбоподателя.
От обективна страна би следвало да се приеме че
на 13.08.2019 година в 20,53 часа в
населено място ,***с посока на движение към с.Тотлебен,нарушението
установено с техническо средство АТСС СПУКС АRН CAM S1 с
толеранс – 3 % с МПС товарен автомобил ***, е извършено нарушение на
скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство №
11743cd, движещо се със скорост 67 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч,
съответно превишена стойност на скоростта 17км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
Деянието
правилно е квалифицирано като нарушение
по чл. 21, ал. 1от ЗДвП, извършено виновно, тъй като нарушителят в качеството
си на правоспособен водач на МПС е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си, като е съзнавал задължението
си да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП, което не е изпълнил. Несъобразяването на скоростта на
движение с разрешената за съответния пътен участък – в населено място са
фактите, които биха изпълнили хипотезата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и основание
за прилагане на санкцията на чл. 182, ал. 1, т. 2 от същия закон, съобразно
констатираното превишение от 17 км/ч, над разрешената – 50 км/ч, спрямо установената
на движението на МПС – 67 км/ч, след приспадане на допустимата грешка +/-
3км/ч.
Нарушението е
извършено на 13.08.2019 година, към която дата е налице нова нормативна
регламентация, съгласно която ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на
ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението е установено и заснето с мобилно
АТС, при спазване изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година
изменена от 16.01.2018г. Промяната в законодателството произтича от новата
редакция на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 (изм. и доп. ДВ брой 19 от
13.03.2015 година), както и на чл. 165, с приета нова ал. 3 и действащото вече
легално определение за АТС и системи, дадено в § 6, т. 65 (нова ДВ брой 19/2015
година) от ДР на ЗДвП. С последната е установена дефиниция, според която АТС и
системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани,
одобрени и проверени съгласно ЗИ, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а/
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган
и б/ мобилни – прикрепени към ПС или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
или край на работния процес. С приемането и на Наредба № 8121з-532/12.05.2015
година на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи са
приети ясни правила за използване на мобилни технически средства и за
обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, което
е в съответствие с изискванията, залегнали в мотивите на Тълкувателно решение
(ТР) № 1 от 26.02.2014 година на Общото събрание (ОС) на ВАС. Анализът на
посочените разпоредби и съобразно настъпилата законова промяна, налагат да се
приеме за допустимо, при наличие на изричната регламентация на закона,
използването на мобилни технически средства и системи за автоматизиран контрол
и санкциониране с ЕФ по реда на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП.
С цитираната
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година се уреждат условията и редът за
използване на АТС и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
чл. 2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТС и
системи, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТС и системи
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават ЕФ чрез използване на
автоматизирана информационна система. В следствие анализа на посочените
нормативни разпоредби се налага извода, че към настоящия момент нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират чрез издаване на
ЕФ не само при използване на стационарни АТС и системи, а и посредством мобилни
АТС и системи за контрол. Нормативно регламентираните изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на
зоната за контрол с АТС и системи и автоматизираният режим на работа, който не
изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТС и система (чл. 9 от Наредбата), отговарят на изискванията,
залегнали в ТР № 1 от 26.02.2014 година на ВАС – ОС на колегиите, относно
непълнотите в регламентацията на работата на „техническите средства” преди
изменението на чл. 189, ал.4 от ЗДвП с ДВ бр.19 от 2015 година. Отчитайки настъпилата
законова промяна, настоящият Съдебен състав приема, че ЕФ за санкциониране на
допуснато нарушение на ЗДвП може да бъде издаден, когато нарушението бъде
установено и заснето с мобилно АТС или система, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година.
За пълнота
следва да се посочи, че наличието или отсъствието на контролен орган при
автомотизираната система няма значение при съставяне на ЕФ, тъй като същият се
издава на базата на данните от видеонаблюдението, а присъствието на контролния
орган е до толкова че да преведе системата в работен режим. Т.е. физическото
присъствие на контролния орган на мястото на контрол не указва влияние върху
работата на техническото средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим,
а оттам – на достоверността на отчитанията му.
По отношение
правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ,
законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на
МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно
авторството. Изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит,
безспорно е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана
териториалната единица – ОДМВР – *** в
структурата на МВР.
По отношение
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН – ЕФ е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това
следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура
(включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ (както вече бе
посочено). Предвид изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 година по т.д.№
1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл.
34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при
липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая
е, че към датата на връчване на ЕФ, както и към настоящия момент, не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общият давностен срок – една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност, още по-малко пък абсолютната
погасителна давност по чл. 81, ал. 3, вр.чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК по силата на
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН).
За посоченото
нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място,
санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, вида и размера
на която са определени в зависимост от стойността на превишението на скоростта.
В конкретния случай скоростта е превишена с 17 км/ч. (стойност, получена след
приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на
движение), поради което за нарушението би била приложима санкцията по т. 2 от
визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената
максимална скорост във фиксирано допустим размер точно фиксирано по размер
наказание – „Глоба” от 50 лв., изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
В настоящият
случай Еф е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 16, ал. 5 Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година изменена от 16.01.2018г. Съгласно цитираната
разпоредба при издаване на ЕФ за установено нарушение за превишена скорост от
измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за
съответния тип АТСС посочена в чл. 775
от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол.
Установената
стойност на скоростта на движение на автомобила е 67 км/ч., допустимата грешка
при измерването в тези случаи е 3 км/ч., но въпреки това в ЕФ е отразена
превишена скорост от 17 км/ч. вместо 14 км/ч.
Съдът счита, че
нарушението, което е допуснато при посочване на превишената скорост в ЕФ е
съществено и неправилното изчисляване от административно- наказващия орган на
превишената скорост е съществено процесуално нарушение, което води до неговата
отмяна.
Така изложените
във фиша фактически констатации не се подкрепят от събраните по делото
доказателства. От представените и приети по делото писмени доказателства не
става ясно каква всъщност е скоростта на л.а. Видно от единственото
доказателство по делото – приложение към електронен фиш е че, скоростта е била 67
км.ч., но не става ясно от представеното
приложение дали скоростта от 67 км.ч. е
получена след приспадане на 3 % или следва да се приспаднат тепърва, съобразно
практиката на КАТ-*** и в съответствие с протокола за проверка, представен по
делото, където е посочена грешка при измерване на скоростта от 3%, които при
установеното превишение от 17 км., биха довели до различно превишение, което е
съществено и е в ущърб на жалбоподателя. Тези неизяснени от наказващият орган
обстоятелства водят до неяснота на извършеното нарушение, както и до неяснота
относно волята на наказващият орган и е самостоятелно основание за отмяна на
ел. фиш, съгласно реш. № 410 от
26.06.12г. на РАС-*** по КАНД № 479/12г. .
Не се спори по
това, че заснетият клип за установяване на нарушението представлява годно
веществено доказателство и съдът го кредитира. Точно в тази връзка, съдът
намира, че така установеното несъответствие представлява съществено нарушение
на процедурните правила по установяване и квалифициране, респ. наказване на
нарушението. Съгласно свидетелските показания “с новата система се свалят 3
километра надолу”. Последното не намира опора в закона, нито е мотивирано с
действащи нормативни правила от органа, настоящ касатор. Т.е., ако и последното
да се явява в полза на наказаното лице и да не води до промяна на определената
санкция, съдът намира, че представлява нарушение на процедурата от рода на
съществените. Това е така, защото на първо място, лицето, чийто автомобил е
заснет да бъде управляван с превишена скорост няма яснота относно това – какво
нарушение му се вменява. Следва да се има предвид, че електронният фиш се
издава в негово отсъствие и същото не може да се запознае със съдържанието му и
да прави възражения, както би било при съставяне на АУАН. Извън това,
направеният запис се явява единственото доказателство за установеното
нарушение, въз основа на което се издава фиша, с който в този случай са
установени нови и различни факти, при съобразяване на това, че последният /
противно на АУАН/ не обвързва с доказателствената си сила. При тези
обстоятелства съдът намира, че несъотвествието между съдържанието на направения
запис /клип/ и издадения въз основа на него
електронен фиш представлява съществено нарушение на процедурата, тай
като лишава лицето от яснота относно вмененото му нарушение, а и води до
недоказаност за извършването на каквото и да е деяние. Твърдението, че
заснетата скорост следва да бъде намалена с 3 км/час е по-благоприятно за
лицето, но доколкото няма яснота на кое основание почива това твърдение,
по-благоприятното третиране се явява частен случай, тъй като наказващият орган
би могъл да счита, че следва скоростта да бъде завишена. Също частен случай се
явява и това, че двете превишения – по запис / 70км/час/ и по ЕФ / 67км/час/
попадат в една и същата наказателноправна норма – чл. 182, ал.1, т . 2 от ЗДВП,
за която се предвижда наказание от 50 лева. Логично е при изменение на
установената със записващото устройство скорост при издаването на ЕФ, нарушението
да попадне под друга санкционна норма, което ще доведе до санкциониране на лице
за нарушение, за което няма никакви доказателства да е извършило. Така
изложеното съдът намира за достатъчно основание за отмяна на оспорения
електронен фиш.” В този смисъл са и посл. реш. № 192 от 17.04.2013г. по КАНД
198/2013г., № 280 от 29.05.2013г. по КАНД 425/13, № 304 от 07.06.2013г. по КАНД
3698/13г., реш. № 461 от 20.09.2013г. по КАНД № 6208/13г. и реш. №
472/20.09.2013г. по КАНД 706/13г. на РАС-***.
По направените
по делото разноски:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма,
отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 32) договор за правна помощ
е че адв. ***е осъществявала правна помощ в настоящото производство на
жалбоподателят С.Л.Т. е посочена сумата от 600лв.
Съгласно чл. 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнагражения, издадена от ВАС: „За процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението при интерес до 1000 лв.
(какъвто е настоящият случай“ е в размер на 300 лева.
Поради
изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) с чл.
38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, издадена от ВАС, съдът намира,че О.н.М. ***, представляван от ***следва
да бъде осъден да заплати на С.Л.Т.
–законен представител на фирма“Е.Е.Т.К.“ЕООД - с ЕГН **********,*** сумата
от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение .
По изложените
съображения съдът намира, че обжалваното НП следва да се отмени като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Водим от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 3060997 ***, с който на С.Л.Т. –законен представител на фирма“Е.Е.Т.К.“ЕООД
- с ЕГН **********,***, жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в
размер 50 лв.
ОСЪЖДА на осн.
чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаградения, издадена от ВАС О.н.М. ***,
представляван от ***да заплати на С.Л.Т.
–законен представител на фирма“Е.Е.Т.К.“ЕООД - с ЕГН **********,***
сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – *** в 14-дневен срок, който тече от получаване на
съобщението за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени
в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :