Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 05.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на десети февруари две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор П.Вълчев от ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 22 по описа за 2020г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.
Шумен, срещу Решение № 98/20.12.2019г. на Районен съд – град Велики Преслав, постановено по АНД
№ 283/2018г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление №
27-0000564/20.07.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо наложената на основание чл. 415,
ал.1 от КТ на «В.П. АД, г.В.П. имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил
имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че в
случая не са налице предпоставките за приложение на привилегирования състав на
чл. 415в, ал. 1 от КТ, доколкото от нарушението са настъпили вредни последици
за работниците Д.Г.Д.и Р.Д.И., изразяващи се в лишаването им от следващото им се
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск, дължимо
при прекратяване на трудовото им правоотношение. Поради това се отправя искане
за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената с наказателното постановление
санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се
представлява. От същия е депозирано писмено становище, в което се излагат
аргументи в подкрепа на касационната жалба.
Ответната страна в
депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба. Моли въззивното решение да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но
неоснователна и пледира за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на
чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана
по същество, същата се явява основателна, като съображенията в тази насока са
следните:
Предмет на касационно оспорване е
решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление № 27-0000564/20.07.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен, като вместо наложената на основание чл. 415,
ал.1 от КТ на «В.П. АД, г.В.П. имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева, на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ съдът е наложил
имуществена санкция в размер на 200 /двеста/ лева, изразяващо се в това, че на
24.04.2018г. дружеството в качеството на работодател, при осъществяване на
дейността си е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, като не е
изпълнило задължително предписание на контролен орган - Дирекция
"Инспекция по труда", гр.Шумен - т.4 по Протокол № ПР 1812154 за
извършена проверка та 23.03 и 10.04.2018г., връчен на 11.04.2018г., а именно "Работодателят
да изплати на Д.А.Д., Д.Г.Д.и
Р.Д.И. обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на
времето, което им се признава за трудов стаж, заедно със законната лихва,
съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ, със срок на изпълнение
23.04.2018г." Нарушението било установено на 07.06.2018г. в предприятието
в гр.Велики Преслав, Промишлена зона и на 18.06.2018г. по представени документи
в Дирекция "Инспекция по труда", гр.Шумен, като за същото против
дружеството бил съставен АУАН № 27-0000564/22.06.2018г.
за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
На 25.06.2018 г. – три дни след издаване
на АУАН, предписанието на контролния орган било изпълнено.
Въз основа на акта било издадено наказателно
постановление № 27-0000564/20.07.2018 г. на Директора на Дирекция
"Инспекция по труда" - гр.Шумен, с което на дружеството била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лв. на основание чл. 415, ал. 1 от КТ.
При така установената
фактическа обстановка и съобразявайки приобщените писмени и гласни
доказателства районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на касационния жалбоподател.
Съдебният състав е изложил и съображения относно безспорната установеност на
вмененото на дружеството - работодател нарушение, но с оглед отстраняването му
и липсата на доказани вреди за работниците съдът е заключил, че същото следва
да бъде санкционирано по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ, поради което е изменил наказателното
постановление съобразно предвиденото в този административнонаказателен състав.
Шуменският
административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В
тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
Правилно районният съд е
приел, че административнонаказателното производство е протекло при липса на
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По безспорен
начин се установява и описаното в акта и в НП неизпълнение на задължително
предписание, както и, че след съставянето на АУАН последното е било изпълнено -
обезщетенията по чл.224, ал.1 от КТ са изплатени на Д.А.Д., Д.Г.Д.и Р.Д.И. на 25.06.2018 г. –
три дни след съставяне на акта.
Независимо от това, касационната
инстанция счита, че в случая не са налице предпоставките за приложение на
привилегирования състав на чл. 415в от КТ, съгласно който за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му и от което не са произтекли вредни
последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена
санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева. Съгласно ТР № 3 от 10.05.2011 г.
на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда
представлява привилегирован състав, приложим в хипотезата на налагане на
санкция за нарушенията. Законовата норма изисква обективна възможност да бъде
отстранено нарушението до издаване на НП и дава възможност на наказващия орган
и съда да преценят съответстващото на констатираното нарушение наказание, при
своевременно отстраняване на нарушението, без настъпване на вредни последици за
работниците и служителите. Касационният съдебен състав намира, че в настоящия
казус деянието на касатора не е малозначително, понеже същото не е с ниска
степен на обществена опасност, поради което не са осъществени предпоставките на
привилегирования състав за изменение на санкцията. Действително, налице е
отстраняване на нарушението след съставяне на АУАН, но от него са произлезли
вреди за работниците, както правилно е прието от наказващия орган. Нарушението
по същество е свързано със засягане на едно от най-важните права на гражданите
– правото на своевременно получаване на следващите се от трудовите им
правоотношения обезщетения, нарушаването на което пряко рефлектира в правната
им сфера. Касае се за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, което е
изплатено с няколкомесечно закъснение (доколкото трудовите правоотношения на тримата
работници са прекратени, считано от 02.11.2017г.), което обосновава извода, че
в резултат на деянието безусловно са настъпили неблагоприятни вредни последици
за работниците, след като обезщетенията са били изплатени едва на 25.06.2018 г.
и то в резултат на дадените на дружеството предписания.
Това обстоятелство категорично
изключва възможността за квалифициране на санкционираното неизпълнение на
задължение като „маловажно“ такова в контекста на чл. 415в, ал. 1 от КТ. С
оглед възприетото становище от районния съд за липса на доказателства за
настъпили вредни последици за работниците, следва да се отбележи, че вредите
произтичат от самия факт на липсата на изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовите правоотношения на работниците и не следва да
се доказват от административнонаказващия орган.
По изложените
съображения касационният състав намира постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно и като такова то следва да бъде отменено, а НП следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 98/20.12.2019г. на Районен съд – град Велики
Преслав, постановено по АНД № 283/2019г. по описа на съда и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 27-0000564/20.07.2018г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на
«В.П.
АД, г.В.П. с ЕИК *********, със седалище *** зона, представлявано от К.Б.Й., с
което на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500
/хиляда и петстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2.........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
05.03.2020г.