Решение по дело №965/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2799
Дата: 28 април 2020 г. (в сила от 28 април 2020 г.)
Съдия: Светослав Василев Василев
Дело: 20201100500965
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

 

№……………../ 28.04.2020 г.

гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

                        ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Василев ч.гр.д. № 965 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 436 и сл. ГПК, във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт М.К., срещу Разпореждане от 04.12.2019 г., постановено по изпълнително дело № 00170/2019г. по описа на ЧСИ Н.К.с рег. № 789, с р-н на действие СГС, с което е отказано намаляване на приетите по делото разноски по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, представляващи адвокатски хонорар в полза на взискателите по изпълнителното делото до размера от 200,00 лева, както и е отказано намаляване на определения размер на пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към Закона за частните съдебни изпълнители. Жалбоподателят счита, че адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е завишено и несъобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и с извършените от процесуалния представител действия в изпълнителното производство. Твърди, че възнаграждението следва да бъде определено в минималния размер от 200,00 лева съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., като не следва да се включва сума по т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело, доколкото длъжникът е извършил плащане в срока на доброволно изпълнение и не са извършени действия по принудително изпълнение. Претендира разноски.

Взискателят, чрез адв. К.П., подава отговор, в който оспорва жалбата. Твърди се, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото, че е поискано предприемане на конкретни изпълнителните способи, а предприетите действия са довели до бързото удовлетворяване на вземането.  

На основание чл. 436, ал. 3 от  ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като уговореното между взискателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 лева не е прекомерно с оглед правната и фактическа сложност на делото.  Относно таксата по т. 26 от Тарифата счита, че същата е изчислена съгласно законовите изисквания.  

Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 79 от ГПК, таксите и разноските в хода на изпълнителното производство са за сметка на длъжника, освен когато изпълнението бъде изоставено, делото се прекратява по реда на чл. 433 от ГПК поради плащане, извършено преди неговото образувано, или са направени за изпълнителни способи, които не са приложени, когато те са за сметка на взискателя. В случая не са налице основания длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.

От представените по делото доказателства се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба на процесуалния представител на взискателите на 21.11.2019 г., към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, който представлява и разписка за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 340,00 за извършване действие по образуване и водене на процесното изпълнително дело. Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника „Т.С.“ ЕАД на 28.11.2019 г. На 27.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „Общинска банка“ АД за налагане на запор върху сметките на длъжника, а на 29.11.2019 г., в срока за доброволно изпълнение, задълженията по изпълнителното дело са заплатени в пълен размер, видно приложеното платежно нареждане (л. 20).

Възнаграждението не е прекомерно, тъй като е в минимален размер съгласно съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Т.С.“ ЕАД срещу постановлението за разноските по изпълнително дело № 00170/2019г. по описа на ЧСИ Н.К.с рег. № 789, с р-н на действие СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.