№ 12046
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110119316 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “... ЕАД, излага твърдения, че по сключен договор при Общи условия с
ответника, в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, в срока от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. му доставил топлинна енергия на обща стойност 810,52 лева. В
същия период, в имота е извършвана и услугата дялово разпределение от ..., която такса
била заплатена от ищеца за сметка на ответника, поради което последния му дължат
възстановяването й или сумата от 58,50 лв., ведно със законната лихва върху двете главници,
за периода от 25.05.2021 г. до окончателното им плащане.
Ответникът не заплатил дължимите суми в уговорените с ОУ срокове, поради което
за периода 15.09.2019г. до 29.04.2021г. дължи на ищеца обезщетение за забавата в посочен
размер от 99,55 лв. върху главницата за ТЕ и 10,80 лв. върху главницата за ДР и периода от
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г. Ищецът претендира и съдебни разноски за производството, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Ответникът М. Х. Х., в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който
признава исковете и моли съда да се произнесе съобразно признанието, като присъди
съдебни разноски на ищеца в минимален размер. Представя доказателства за извършено
плащане на сумата от 1188,24 лв., с която твърди да е погасено изцяло задължението му за
главниците, мораторните лихви, законните лихви върху главниците до датата на плащането
1
и част от съдебните разноски до размер от 100 лв., без конкретизиране кои точно.
Със становище от 01.09.2022 г. ищецът признава факта на погасяване на
задълженията на ответника, предмет на иска, но поддържа искането си за присъждане в
полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете фази на
производството.
Съдът не е сезиран с оттегляне или отказ от исковете, а напротив се претендира
продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на сторените съдебни
разноски, в частност юрисконсултско възнаграждение, тъй като ответника бил дал повод за
образуване на делото и е платил след подаване на иска в съда.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
Съдът е указал на ответника да заяви становище по искането на ищеца за съдебни
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение, в двете фази на производството, вкл. да
представят доказателства за плащането на такива.
В съдебно заседание на 21.02.2023 г., ответникът не се явява и не се представлява. В
ОИМ претендира съдът да се произнесе с решение, съобразно признанието на исковете и
съобрази извършеното плащане в хода на производството, както и в случай, че присъди в
тежест на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство,
то моли да бъде определено в минимален размер.
Доколкото извършеното плащане на главниците, мораторните и законна лихва върху
тях до датата на плащането, вкл. и част от съдебните разноски, съставлява както признание
на исковете, така и основание за тяхното отхвърляне, поради погасяването им в хода на
производството, единствения спорен въпрос между страните остава дължимостта и размера
на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се присъди в полза на ищеца, за
настоящата фаза на производството.
Видно от представените по делото писмени доказателства за плащане, както и
писмено изразеното от ищеца становище, в което признава вземанията си предмет на
настоящото дело за главници за ТЕ и ДР, мораторните лихви върху тях и законната лихва до
датата на плащането, в т.ч. част от разноските, за изцяло погасени, съдът приема за
безспорно установено по делото, че след издаване на заповед по чл.410 от ГПК в полза на
ищеца, при висящ съдебен процес по настоящото дело, длъжникът М. Х. е предприел
плащане и погасяване на задълженията си, възлизащи в общ размер на 1188,24 лв., от която
сума 810,52 лв. – главница за ТЕ, доставяна и потребена в периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г., 99,55лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода на забава
15.09.2019г. до 29.04.2021г.; 58,50 лв. – главница за ДР, дължима за периода от м.05.208 г. до
м.04.2020 г., както и 10,80 лв. - обезщетение за забава при плащането на главницата за ДР, за
периода 01.07.2018 г. до 29.04.2020 г., в т.ч. 100,00 лв. – разноски по делото за заплатена
държавна такса в производството, както и законна лихва върху главниците до датата на
плащането им, в размер на 108,87 лв.
2
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните. Предвид
гореустановеното, вземанията на ищеца за главници за ТЕ и ДР, и мораторните лихви върху
тях към датата на устните състезания са изцяло погасени чрез извършеното в хода на
делото плащане. Ето защо исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез
извършено в хода на делото плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и с арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответникът М. Х. Х., с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, като е предприел плащане на
задълженията си едва в хода на настоящото исково производство, т.е. след подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Същият е уведомен за заведения срещу него иск с
връчване на исковата молба, като изрично е заявил в ОИМ, че признава и плаща
задълженията си, а в случай, че бъдат присъдени от съда допълнителни разноски в полза на
ищеца, моли същите да бъдат определени в минимален размер.
Ето защо съдът намира, че ответникът, с поведението и бездействието при плащане
на месечните си задължения за потребена топлинна енергия и услуга по дялово
разпределение, е дал повод за завеждане на настоящото производство и същия следва да
понесе изцяло отговорността за сторените от ищеца разноски по делото, макар и исковете да
са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане.
Непогасените разноски в производството по чл. 422 ГПК, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
са за дължимото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за двете фази на
производството, което възлиза на общо 150 лева. Същите следва да бъдат присъдени на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Останалите съдебни разноски на ищеца са били погасени доброволно от ответника
при извършеното плащане на 19.08.2022 г.
Така мотивиран съдът, на осн. чл.235, ал.3 от ГПК:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „...“ ЕАД, ЕИК ..., срещу М. Х. Х. ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД, за сумата от общо 979,37 лв., от която сума:
810,52 лв. – главница за ТЕ, потребена в периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г.
доставяна до топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София, ... с аб. №
..., ведно със законната лихва от 25.05.2021г. до 19.08.2022 г.;
99,55лева – мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода на забава 15.09.2019г.
3
до 29.04.2021г.;
58,50 лв. – главница за ДР дължима за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.05.2021 г. до 19.08.2022 г.;
и 10,80 лв. - обезщетение за забава при плащането на главницата за ДР, за периода
01.07.2018 г. до 29.04.2021 г., за които суми в полза на ищеца е била издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 29016/2021 г., поради
извършено в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Х. Х. ЕГН ********** от гр. София,
ж.к. Лагера, бл.21, вх.А, ет.3, ап.7 да заплати на „... ...“ ЕАД, ЕИК ..., сумата от 150 лева,
представляваща съдебни разноски за дължимо юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство по реда на чл. 422 ГПК и за ч.гр.д. № 29016/2021 г., и
двете по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4