Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе,29.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

       Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на четвърти юни  две хиляди и двадесета година в състав :

                                                      Председател: Венцислав Василев

 

при участието на секретаря Мирослава П.…………………………………

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………..

       Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 276/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

       Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

       Постъпила е жалба от ЕТ ”Оптика Йорданова – Маргарита Йорданова” ,гр.Русе, представляван от Маргарита Йорданова до Русенски Районен съд против НП№ 2019-048602 от 06.08.2019 г. издадено от Директора на Регионална Дирекция на КЗП със седалище Русе.

         Жалбоподателката моли съдът да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

       Жалбоподателката, редовно призована се явява лично, като поддържа жалбата.

       АНО, редовно призован, явява се процесуален представител,който поддържа жалбата в съдебно заседание.

       РРП, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

       Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

       На 22.02.2019г. св.Д.М. посетила оптика, стопанисвана от наказания търговец и си поръчала очила „прогресив“. Първоначално заплатила сумата от 150 лв., като капаро и след като очилата били изработени доплатила останалата сума от 610 лв. на 13.03.2019 г. Св.М. започнала да чувства силен дискомфорт при ползването на очилата, получавала главоболие , усещала напрежение в главата, дори веднъж и се завило свят и паднала на улицата. Предвид тези усещания тя считала, че изработените и от оптиката очила са направени със завишен диоптър и отново посетила оптиката и обяснила за дискомфорта, който изпитва при носене на очилата, като заявила, че те не са изработени в съответствие с представената от нея рецепта от очен лекар. Жалбоподателката и синът, която били в оптиката  в момента и обяснили, че най-вероятно причината за това са наносниците, като част от рамката и ако те бъдат сменени проблемът с дискомфорта ще се реши. Тъй като св.М. се съгласила с направеното и предложение тя оставила очилата си и още същия ден корекцията била извършена. Въпреки това обаче тя продължавала да изпитва силен дискомфорт при носенето на очилата и усещала, че все едно „плува, че е душена и напрежение в очните ябълки“, което отдавала на несъответствие между диоптъра на очилата и представената от нея за изработка. По този повод ходила няколко пъти до оптиката, което довело до силно влошаване на отношенията между двете. При поредното си посещение на 29.03.2019 г. отново поискала да и измерят диоптъра на което и било заявено, че  няма разминаване между рецепта и изработка при която тя „поискала рекламация“, което и било отказано от сина на жалбоподателката. Обявила, че ще подаде жалба в КЗП гр.Русе, което тя сторила на 02.04.2019 г. На 04.04.2019 г. служители на КЗП гр.Русе извършили проверка в оптиката и при проверка на регистъра за рекламации, който се поддържал там се установило, че няма вписани никакви рекламации вкл. и от св.Д.М.. Бил съставен АУАН срещу търговеца от св.Г., а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което наложил наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. за нарушение по чл.127 ал.3 вр.чл.222 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

       Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящето производство доказателства.

       Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.        

       Разгледана по същество е неоснователна.

       На първо място съдът изрично следва да посочи, че предмет на делото е само и единствено обстоятелството дали предявената рекламация е следвало да се впише в нарочния за това регистър и съответно вписана ли е. Именно това е рамката на обвинението и съответно по този начин ще бъде отговорено на въпроса има ли извършено нарушение по чл.127 ал.3 от ЗЗП. В този смисъл не е предмет на делото и съдът няма да излага никакви съображения изпълнението на договора за изработка на очилата – същите съответстват ли на представената рецепта - съобразено ли е с разпоредбата на чл.261 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, защото това е въпрос, който следва да се разреши от гражданския, а не от наказателния съд.

       От събраните по делото доказателства безспорно  се установява, че към момента на проверката на 04.04.2019 г. рекламацията на св.Д.М. не е била вписана в регистъра за рекламации. Това се установява от нейните показания, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са логични, последователни и най-вече, защото се подкрепят от другите , събрани по делото доказателства. В разпита си в с.з. тя заявява : „Тогава поисках рекламация и той (синът на жалбоподателката) ми отказа“, показанията и на л.29 от делото. Показанията на тази свидетелка се потвърждават и от показанията на актосъставителя св.Г., който в с.з. заявява : „ По време на проверката беше поискан регистъра за рекламации, за да видя дали е отразена рекламацията на потребителката. Такава рекламация не беше отразена в регистъра за рекламации“, показанията му на л.13 от делото. Съдът не кредитира представеното при съставяне на АУАН на 18.04.2020 г. и приложено по делото извлечение от регистъра за рекламации, л.37 от НАХД № 1751/2020 г. по описа на РРС , защото очевидно същото е анитидатирано, т.е. това вписване е извършено след 04.04.2020г. Това е така , защото както бе посочено по-горе от показанията на св.М. и св.Г. се установява, че подобно вписване е липсвало към 29.03.2019г., съответно към 04.04.2019 г., а от друга страна във възражение до Кмета на община гр.Русе, л.18 от НАХД № 1751/2020 г.  сама жалбоподателката собственоръчно е написала, че не е предявена рекламация от нейна (св.М.) страна и поради тази причина не е отразена в регистъра за рекламации“. Напълно идентична позиция се поддържа и във въззивната  жалба до РРС ; такава е позицията в съдебно заседание.

       При подобна позиция съдът намира, че изрично следва да отговори и на въпроса св.Д.М. упражнила ли е правото си на рекламация или не  и съответно за търговецът възникнало ли е задължението да я впише или не. Както бе посочено по-горе в случая потребителката на 29.03.2019г. изрично е заявила, че предявява рекламация, защото счита ,че очилата не са изработени съобразно рецептата, която е предоставила. В този смисъл съдът приема, че тя е упражнила правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали очилата са изработени съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срока по чл.126 ал.1 от ЗЗП както в случая, като без всякакво правно значение е нейната основателност или не. Търговецът е  длъжен да впише в регистъра всяка (дори и възможно най-неоснователната и абсурдна ) рекламация по силата на чл.127 ал.3 от ЗЗП при положение ,че същата е предявена в срок и от надлежна страна.При това положение съдът намира, че за търговецът е възникнало правното задължение по чл.127 ал.3 от ЗЗП, но въпреки това същият е бездействал, като не е вписал рекламацията.  Фактът, че поръчващият е върнал доставената на адреса му стока, означава, че той е направил рекламация. Не е необходимо потребителят непременно да заяви, че предявява рекламация, за да се приеме, че той е упражнил правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали стоката е изработена съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срок, като без значение е нейната основателност или не. Фактът, че поръчващият е върнал доставената на адреса му стока, означава, че той е направил рекламация. Не е необходимо потребителят непременно да заяви, че предявява рекламация, за да се приеме, че той е упражнил правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали стоката е изработена съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срок, като без значение е нейната основателност или не. Фактът, че поръчващият е върнал доставената на адреса му стока, означава, че той е направил рекламация. Не е необходимо потребителят непременно да заяви, че предявява рекламация, за да се приеме, че той е упражнил правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали стоката е изработена съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срок, като без значение е нейната основателност или не. Фактът, че поръчващият е върнал доставената на адреса му стока, означава, че той е направил рекламация. Не е необходимо потребителят непременно да заяви, че предявява рекламация, за да се приеме, че той е упражнил правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали стоката е изработена съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срок, като без значение е нейната основателност или не. Фактът, че поръчващият е върнал доставената на адреса му стока, означава, че той е направил рекламация. Не е необходимо потребителят непременно да заяви, че предявява рекламация, за да се приеме, че той е упражнил правото си по чл. 122 от ЗЗП. Достатъчно условие е само направеното от него възражение за неправилно изпълнение на извършената работа, поради отклонение от поръчката. Обстоятелството дали стоката е изработена съобразно уговореното между страните е въпрос по основателността на рекламацията и не променя правното й естество. Единствената предпоставка за възникване на задължението на търговеца да приеме и опише рекламацията е тя да е предявена в срок, като без значение е нейната основателност или не.

         Наказанието е правилно индивидуализирано ,като е наложена санкция в минималния размер от 500 лв. по чл.222 от ЗЗП и в този смисъл същото е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, доколкото се касае за първо нарушение на търговеца по ЗЗП.

         При такъв изход на делото и предвид изрично направеното искане на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да жалбоподателката да бъде осъдена да  заплати такова, но не в поискания размер от 120 лв., а в минималния от 80 лв. Това произтича фактическата и правната сложност на делото и от броя на проведените съдебни заседания.

         Поради изложеното, наказателното постановление следва да бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.

         Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът 

 

 

Р Е Ш И :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2019 - 048602  от 06.08.2019г., издадено от Директора на Регионална Дирекция на КЗП със седалище Русе с което на ЕТ „Оптика Йорданова – Маргарита Йорданова” е наложено административно наказание „имуществена санкция „ в размер на 500 лв. за нарушение по чл.222 от ЗЗП.

         Осъжда ЕТ „Оптика Йорданова – Маргарита Йорданова” да заплати на КЗП гр.Русе сумата от 80 лв. ,представляваща юрисконсулстско възнаграждение.

         Препис от решението да се изпрати на АНО и жалбоподателя.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски Административен съд.

 

 

 

                                                                Районен съдия: