Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29.10.2018 година град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищки окръжен
съд наказателно отделение
На двадесет и пети
октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛ ПАВЛОВ
ЙОРДАН ИВАНОВ
Секретар: Ст. Желева
Прокурор: Н. Казаков
Като разгледа
докладваното от съдия Й. Иванов
ВНАХД
№ 171 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по ЖАЛБА подадена от адвокат М.Х. – САК, защитник на обвиняемата Е.Л.В. ***, против Решение № 165/27.06.2018 год. постановено по НАХД № 1047/2017 год. по описа на РС - Търговище, с която обвиняемата Е.В. е била призната за виновна в това, че на 08.04.2013 год. в гр. Търговище, като ЕТ „Димитров – 2001 – Е.В.“ със седалище и адрес на управление в гр. Попово, след като изпаднала в неплатежоспособност на 08.03.2013 год. и в 30 дневен срок от спиране на плащанията към „А. Ф. П.“ ООД по Запис на заповед с дата на издаване 07.02.2013 г. и предявена на 07.03.2013 г. за задължение в размер на 3 496 лева не заявила това пред съда – Окръжен съд гр. Търговище – престъпление по чл.227б, ал.1 от НК, на основание чл.378, ал.4 т.1 от НПК съдът я освободил от наказателна отговорност и на основание чл.78а, ал.1 от НК и е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лева.
Обвиняемата е осъдена да заплати направените разноски по делото.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Посочва се, че същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че същественото процесуално нарушение е допуснато във връзка със събирането, анализа и оценката на доказателствата. Също така, че съдебният акт бил немотивиран. Не били обсъдени част от доказателствата, а други били тълкувани превратно, като по този начин било нарушено правото на защита. По делото не било установено състоянието на неплатежоспособност и началната дата на тази неплатежоспособност. Посочено е, че неплатежоспособността е настъпила още през 2008 год. и е изтекла абсолютната давност. Моли се да бъде отменено обжалваното решение, да бъде постановено ново, с което обвиняемата да бъде призната за невинна, алтернативно да бъде прекратено наказателното производство поради изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание обв. В. редовно призована се явява. Лично и чрез защитника си поддържа жалбата си. Излага доводи за незаконосъобразност на постановеното решение поради допуснати процесуални нарушения. Моли съда да бъде отменено решението на ТРС и да бъде постановено ново, с което същата да бъде оправдана, алтернативно да върне делото за ново разглеждане. В последната си дума обв. Е.В. посочва, че не се счита за виновна и в това състояние е била от 2009 год..
Представителят на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, и като такава счита, че следва да бъде оставена без уважение.
Съдът,
след преценка на оплакванията в жалбата, и изцяло правилността на обжалваното решение,
по реда на чл.314, ал.1 от НПК, констатира следното:
От фактическа страна районният съд е приел, че на 14.05.2008 год. обв. В. сключила договор за продажба на търговско предприятие, като по силата на този договор станала собственик и управител на ЕТ „Димитров-2001- Е.В.“. Тя станала правоприемник на ЕТ „Димитров – 2001-Валентин Димитров“. Предишния собственик бил сключил на 16.06.2006 год. договор с ДФ „Земеделие“ № 2078 за предоставяне на безвъзмездна Ф.ова помощ в размер на 893 141 лева с цел реализиране на проект за „Закупуване на чисто породни женски животни, машини за почистване на тор, оборудване и охлаждане на ниво ферма, оборудване за преработка на фураж, построяване и модернизация на помещение за отглеждане на животни и механизация на стопанството“. За реализация на проекта от своя страна едноличния търговец бил сключил договор с ОББ АД за Ииционен банков кредит от 27.09.2006 год. След като станала управител и собственик на ЕТ „Димитров-2001- Е.В.“ обвиняемата започнала да сключва различни договори за осъществяване на дейността и. Такива били договори за аренда на земя, за покупка на фураж, кредити от различни банки. След 31.12.2012 год. започнала да изпитва трудности и да не ги изпълнява поетите задължения. В началото на 2013 год. обвиняемата сключила договори с „А. Ф. П.“ ООД, към момента със седалище гр. София, за закупуване на фураж. Практиката на А. Ф. П.“ ООД при такива сделки била да се издава фактура за плащане по банков път, която осчетоводявали, но не получавали пари, като плащането било отложено, като за да си гарантират взимането си купувачите подписвали Запис на заповед за дължимата сума. Така когато обв. В. през месец февруари 2013 год. закупила фураж на стойност 3 496 лева. За гарантиране на вземането тя подписала Запис на заповед на 07.02.2013 год. за тази сума, платима на предявяване без протест. На 07.03.2013 год. Записа на заповед бил предявен на обвиняемата, но поради трайно влошено Ф.ово състояние тя не могла да погаси задължението си. Въпреки това спиране на плащанията на 08.03.2013 год. обв. В. в качеството и на ЕТ „Димитров – 2001 – Е.В.“ не предприела действия в тридесет дневен срок да заяви това пред Окръжен съд – Търговище. Освен към горепосоченото ООД, Едноличния търговец с управител обвиняемата имала задължения и към други кредитори, предимно банки и контрагенти – ОББ, „О. А. И“ ЕООД гр. Пловдив, „А.Ф.“ АД гр. Пловдив. Имала задължения и за данъци към държавата. В периода от 08.05.2013 до 27.05.2015 били издадени общо 9 изпълнителни листа на кредитори на ЕТ „Димитров – 2001- Е.В.“.
Според заключенията на изготвените при разследването тройна и допълнителна съдебни-счетоводни експертизи Ф.овите резултати на ЕТ „Димитров 2001-Е.В.“ през целия изследван период от 2008 до 2015 год. са отрицателни, и през целият период едноличния търговец не е бил в състояние да покрива текущите задължения. С приходите от обичайната си търговска дейност след 2012 год. ЕТ не бил в състояние да покрива текущите си задължения, като от 31.12.2012 год. за първи път съобразно балансовите данни краткотрайните активи на търговеца не са били достатъчни за погасяване на краткосрочните му задължения. Най-ранния падеж след тази дата 31.12.2012 год. на изискуемо и непогасено задължение с публично правен характер или по търговска сделка е към кредитора „А. Ф. П.“ ООД – задължение по запис на заповед от 07.02.2013 год. с падеж настъпил на 07.03.2013 год.
Така посочената фактическа обстановка от страна на първостепенния съд е правилна установена. Настоящият състав счита, че първостепенният съд на базата на задълбочен анализ на събраните и приложени доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл.14, ал.1 от НПК, е достигнал до задълбочени и обосновани правни изводи касателно обстоятелството, че е доказано по един безспорен и категоричен начин от субективна и обективна страна, че обвиняемата е извършила престъплението, за което е била обвинена. Всички доказателства са анализирани от първоинстанционният съд, поотделно и в тяхната взаимовръзка. В съответствие с изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК, в мотивите към решението са изложени подробни съображения относно кредитирането на приобщените чрез прочитане гласните и писмени доказателства. Според ТОС, по отношение на тази част от съдебния акт към първостепенния съд не могат да бъдат отправени упреци във връзка с установяването на релевантните факти, тъй като задълженията му по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно и фактическата обстановка на деянието е очертана в нужния обем.
Търговищкият окръжен съд извърши на основание чл.13, 14, 18 и 107, ал.3 и 5 от НПК проверка и анализ на всички релевантни доказателства, събрани в наказателното производство.
Настоящият състав счита, че безспорно обвиняемата като собственик и управител на ЕТ „Димитров – 2001-Е.В.” е изпаднала в неплатежоспособност и е следвала в 30 дневен срок да заяви това пред Окръжен съд гр. Търговище. Това се доказва от множеството задължения към различни дружества и Ф.ови институции.
Спорният момент и пред настоящата инстанция и пред първата инстанция е началната дата на неплатежоспособността. Според защитата още след закупуването на дружеството през 2008 год. то е било в неплатежоспособност, което се доказвало от множеството задължения като данъци, заеми към ОББ и други. Неплатежоспособността е уредена в чл.608, ал.1 от ТЗ ( в редакцията ДВ бр. 38/2006) изменена. В редакцията преди измененията в ал.2 и ал.3 от същият член е посочено, че неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, и че същата може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Затова при изследването дали един търговец е изпаднал в неплатежоспособност следва да се изследва от кой момент търговеца или напълно е спрял плащанията или поне не е бил в състояние да плати свои задължения. За изследване на тези въпроси се назначава съдебно-счетоводна експертиза, която изследва Ф.овите резултати на търговеца. Първостепенният съд е изслушал тройна съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна тройна счетоводна експертиза, за да стигне до извода, че от 31.12.2012 год. за първи път съобразно балансовите данни краткотрайните активи на търговеца не са били достатъчни за погасяване на краткосрочните му задължения. Следва да се прави разлика между затруднения на търговеца да покрива част от задълженията и невъзможността да ги покрива. Т.е. активите да не са достатъчни за погасяване на задължения. За да е налице неплатежоспособност, това състояние на търговеца трябва да е трайно и необратимо. Преценката дали тези задължения са временни или необратими се взема от съда, като затова търговеца трябва да заяви това, че е изпаднал в неплатежоспособност. Отчитайки факта, че неплатежоспособността е уредена в ТЗ, то настоящият състав провери практиката на ТК на ВКС, която да даде отговор затова кога се определя началната дата на неплатежоспособността. При тази проверка въззивният състав установи, че същата е непротиворечива и константна, като израз на тази практика е решение №71 от 30.04.2015г. по т.д. №4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., В същото е прието, че по правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни Ииции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив. В тази хипотеза водещ е този от другите показатели за ликвидност (бърза, незабавна, абсолютна), при изчисляването на който включените активи могат реално да бъдат трансформирани в парични средства и състоянието на неплатежоспособност следва да се приеме за установено, а с тези активи предприятието не може да посрещне краткосрочните, съответно текущите си задължения. Коефициентите на Ф.ова автономност/задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при добри показатели на ликвидност не сочат наличие на състояние на неплатежоспособност на търговеца, а са единствено индиция за евентуално настъпване на това състояние в бъдеще. В същото решение е прието и че коефициентите на ликвидност зависят и от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните Ф.ови активи и паричните средства като процент от общия размер на самите краткотрайни активи, което пък от своя страна е функция от конкретната основна дейност на предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност (под базовия за отрасъла за съответния вид показател на ликвидност) може да се дължи на малкото тегло на краткотрайните Ф.ови активи, съответно краткосрочни вземания и паричните средства от общия размер на краткотрайните активи и да сочи на по-голям дял в тях на материалните запаси (материали, стоки, готова продукция). Когато коефициентите на обща, съответно бърза ликвидност са в норма, но останалите два коефициента на незабавна и абсолютна ликвидност са под базовите за отрасъла стойности, е необходимо да се докаже причината за това, за да може да се направи еднозначен извод за липса на ликвидност на материалните запаси, съответно на краткотрайните Ф.ови активи, а от там и за неприложимостта на първите два коефициента като икономически показатели.
След като след 31.12.2012 год. за първи път краткосрочните активи на търговеца не са били достатъчни за покриване на краткосрочните задължения, то правилно първостепенният съд е приел датата 08.04.2013 год. като крайната дата, на която обвиняемата е следвала да заяви това пред ОС – Търговище. Първото задължение след 31.12.2012 год. е по търговска сделка на изискуемо и непогасено задължение в размер на „А. Ф. П.“ ООД задължение по Запис на заповед от 07.02.2013 год. и падеж, настъпил на 07.03.2013 год. След като е настъпил този падеж и тя не е била в състояние да плати, знаела е отлично Ф.овото състояние на управляваното от нея ЕТ, знаела е много добре, че дори краткотрайните активи не са в състояние да погасят краткосрочните и задължения е следвало до 08.04.2013 год. да заяви това обстоятелство пред ОС Търговище.
По отношение на наведените в жалбата доводи и доразвити в пред въззивната инстанция от страна на защитата.
Настоящият състав счита, че не са налице сочените в жалбата процесуални нарушения и не е допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил относимите към предмета на доказване доказателства, дал е отговор на поставените от защитата възражения, като подробно е мотивирал решението си. Първостепенният съд е отговорил в мотивите си защо счита, че задължението към ОББ и към другите кредитори не измества датата на неплатежоспособността към 2008, 2009, 2010, 2011 год. Мотиви които настоящият състав споделя и не счита за нужно да повтаря. Относно представеното писмено доказателство по делото – Нотариална покана връчена на 12.07.2013 год. за която се твърди, че още през 2009 год. ОББ е посочила, че кредита е пресрочен и предсрочно изискуем. Съдът подробно се запозна с това писмено доказателство от което е видно, че през 2009 год. е сключен Договор за особен залог, а през 2013 год. банката пристъпва към събиране на дължими суми. От така посоченото се потвърждават изводите на РС – Търговище, че едва през 2013 год. е настъпила неплатежоспособността на ЕТ „Димитров 2011 – Е.В.” и тогава и кредитора ОББ е пристъпила към удовлетворяване на вземанията си. Относно другите възражения направени в съдебно заседание те получиха своя отговор при обсъждането на датата за настъпилата неплатежоспособност по- горе, и е безсмислено да се повтарят.
Това престъпление е от така наречените формални престъпления, т.е. то винаги следва да се извърши при пряк умисъл. Правилен е извода на първостепенния съд, че се касае съзнателно бездействие от страна на обвиняемата, при положение, че същата както се посочи по-горе е знаела Ф.овото състояние на ЕТ, след 30.12.2012 год. това, че и е предявен Запис на заповед на неголяма стойност и същата не е в състояние да покрие това текущо задължение.
След като правилно и законосъобразно е призната за виновна обв. В., правилно и законосъобразно същата е била освободена от наказателна отговорност, като и било наложено административно наказание по чл.78а от НК „Глоба“. Съдът в мотивите си правилно и законосъобразно е посочил, че са налице всички обективни предпоставки да бъде освободена от наказателна отговорност обвиняемата. Наложеното административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лева също е правилно определена. Като са отчетени всички отегчаващи и отегчаващи обстоятелства. Настоящата инстанция се присъединява към изводите на първата инстанция в тази част на мотивите, като не счита за нужно да ги повтаря.
Предвид горното настоящата инстанция счита, че решението следва да бъде потвърдено изцяло.
При
служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл.314 от НПК, настоящата
инстанция счита, че не са налице
основания, налагащи отменяване или изменение
на същото. Решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т.6 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №165/27.06.2018 год. постановено по НАХД №1047/2017 год. по описа на РС – Търговище като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.