Решение по дело №4926/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                              №

Гр. Варна. ...........  2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд - първи наказателен състав - в публично заседание, проведено на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев

при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД №4926 по описа за 2019г.

Р  Е  Ш  И:

                     ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление №23-0000397 от 22.07.2019г., на Началник ОО „АА” гр.Варна, с което на „О.Т.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от А. С. О. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

                  ОСЪЖДА „О.Т.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от А. С. О. с ЕГН **********, да заплати на ОО „АА“ в ГД“АИ“ гр.Варна юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.

             Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................

М О Т И В И

         Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от адв.А. ***, в качеството му на процесуален представител на „О.Т.” ООД, против Наказателно постановление №23-0000397 от 22.07.2019г., на Началник ОО „АА” гр.Варна, с което на „О.Т.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от А. С. О. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован, представлява се от адв.А., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.

         Въззиваемата страна изпраща представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП. Прави искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение.

         Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

           Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

           Наказателното постановление е издадено от компетентен орган -    Директор на Областен отдел „АА“ Варна.

           След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         На 06.06.2019г., в гр.Аксаково обл.Варна, ул.“Кокиче“ №16, в офиса на превозвача „О.Т.“ ООД, притежаващ лиценз на Общността №9908, за обществен превоз на товари  не е организирал работата на водача А. Т. К., назначен на работа в дружеството с трудов договор, при извършването на обществен превоз на товари на територията на Р България, попадащ в Регламент /ЕО/ №561/15.03.2006г., видно от представени при проверката пътен лист и товарителница – № 26637/10.10.2018г. с товарен автомобил влекач „ Ивеко“ от кат.№3 с рег.№ В 2555 ВН с монтиран аналогов тахограф „Сименс“ ТИП 1381,**********, №00008820774, по такъв начин, че водача К. да е в състояние да спазва изискванията на чл.8 параграф 2, изр.2 във вр.с чл.4 б.“ж“ второ тира от Регламент №561/2006г. Установено е от представените тахографски листи на водача от 10.10.2018г., и 11.10.2018г., че за 24 часовия период на управление, започващ в 07.40 часа на дата 10.10.2018г., на водача не е осигурена намалена междудневна почивка от поне девет последователни часа, като му е била осигурена почивка от 4 часа и 43 минути, като намалението на времето за почивка е с 4часа и 17 минути.

           По описания начин е прието, че е извършено нарушение на чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/06, във вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП.

           За установеното в сградата на ОО „АА” гр.Варна, бил изготвен АУАН с.А-2018  №262837/06.06.2019г. В обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа обстановка. Нарушението правилно е квалифицирано по чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регламент 561/06 във вр. С чл.78 ал.1 т.1 от ЗАвП. Срещу акта не са направени възражения в законния за това срок. При връчването на акта на управителя на дружеството, същия е отбелязал, че има възражения, без да ги е конкретизирала.

            Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и принципно не се оспорва от въззивника, че не е спазено времето за почивка. В жалбата срещу НП се твърди, че нарушението е допуснато от водача на автомобила, а не от превозвача. 

            Въз основа на Акта е издадено обжалваното Наказателно  постановление, като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал нарушението по чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регманет 561/206г. на ЕО. 

           Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на дружеството е проведено законосъобразно.

           Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

           Наказателното постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел, че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната квалификация на нарушението.

         Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато административно нарушение от страна на превозвача „О.Т.” ООД, което е било  констатирано по надлежният ред. Същото е свързано с нарушеното право на почивка на водача на автомобила, извършващ дейност свързана с обществен превоза на товари. В тази връзка съдът счита, че налагане на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв.  предвидена в чл.104 ал.1 от ЗАП  за допуснатото нарушение е правилно определена по размер предвиден за това нарушение от закона и същата е съобразена с обществената опасност на деянието и нарушителя.

         Съдът намира, че доколкото дейността на дружеството е свързана с превоза на товари, нарушението, свързано с нарушеното право на почивка на водач на товарен автомобил не може да се квалифицира като маловажен случай. Безспорно дружеството извършва превоз на товари по занятие и безспорно следва да организира работата на водачите на автомобили по такъв начин, че да се спазва предвиденото в Регламент 561/2006г. на ЕО право и задължение за почивка. Същото е предвидено с цел запазване живота и здравето на водачите и безопасността на движението и в този смисъл нарушението не се отличава с по ниска степен на обществена опасност, а дори напротив, предвид намалението на почивката с четири часа  и 17минути.

          В с.з. не са представени доказателства, че процесното дружество е положило каквито и да било усилия или е извършило каквито и да било действия за организиране работата на водача А. К. така, че той да има възможност да спази правилата предвидени в Регламент 561/06.

          Съдът не споделя възраженията направени в жалбата, като намира същите за неоснователни. На първо място съдът намира, че ясно е определено времето и мястото на извършване на нарушението и същото е точно описано както в АУАН така и в НП. Правилно е изписано нарушението допуснато от въззивника и в пълнота е посочен текста от нарушените правни норми. Както беше отбелязано и по-горе, АУАН и НП отговарят на изискванията на ЗАНН. Твърдението, че виновен за нарушението е водача на автомобила е голословно. Безспорно превозвача следва да съобразява времето за почивка на водачите при издаването на пътните листи и товарителниците. По делото липсват доказателства, че на водача на автомобила е осигурена компенсираща почивка, липсват доказателства и че е направена съответната промяна в организацията на работата на дружеството с цел недопускане занапред на други такива нарушения.

          Следва да се отбележи и факта, че при същата проверка са установени и други нарушения, за които също са съставени и актове.           

          Съдът не споделя становището на процесуалния представител на въззивното дружество, описано в жалбата за допуснато процесуално нарушение, водещо да нарушаване правото на защита и в този смисъл представляващо самостоятелно отменително основание. По делото е безспорно установено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал, дадена е правилна правна квалификация на същото, в сроковете предвидени от ЗАНН е съставен АУАН и НП, правилно е отнесено нарушението към съответната правна норма и справедливо и законосъобразно е определен размерът на санкцията.

              Предвид изложеното и съдът уважи направеното искане за присъждане на юридстокнсултско възнаграждение на въззиваемата страна, като намери същото за законосъобразно и своевременно направено. Възнаграждението е определено в границите на предвиденото от закона – чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

               Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................