№ 61
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000239 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260191/16.12.2020г., постановено по т.д. №521/2012г. по
описа на окръжен съд Пловдив, „В. ...“ ЕООД ЕИК *** е осъдено да заплати
на АП. СТ. Б. ЕГН *** сумата от 191 520лв., представляваща равностойността
на 16 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника на
основание наследствено правоприемство на починалия на 02.11.2011г.
съдружник Р. Б., както и сумата от 7 187.04лв. - обезщетение за забава -
законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.06.2012г., до
окончателното плащане, ведно със сумата от 7 414.50лв. – разноски по
съразмерност, като е отхвърлен искът за главницата за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 192 520лв. АП. СТ. Б. е
осъден да заплати на „В. ...“ ЕООД сумата от 15.47лв. - разноски по
съразмерност.
Отхвърлени са предявените от СТ. АП. Б. ЕГН ********** и Б. ИЛ. Д.
ЕГН ********** против „В. ...“ ЕООД ЕИК *** искове за заплащане на
1
сумите от съответно: за С. 203 490лв., представляваща паричната
равностойност на 17 дружествени дяла от имуществото и капитала на
ответника и 7 636.23лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г. и за Б. 60 000лв.,
частично предявени от 469 880лв., представляващи паричната равностойност
на 17 дяла от имуществото и капитала на ответника и 2 234,70лв., частично
предявени от 17 500,54лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г. СТ. АП. Б. и Б.
ИЛ. Д. са осъдени да заплатят на „В. ...“ ЕООД сумата от по 1 547.47лв. всеки
от тях - разноски по делото.
Така постановеното решение е обжалвано от ищеца в
първоинстанционното производство СТ. АП. Б., като въззивната жалба е
срещу тази част от решението, с която са отхвърлени предявените от него
искове за сумата от 203 490лв., представляваща паричната равностойност на
17 дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и 7 636.23лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно. Наведени са подробни доводи, свеждащи се до несъгласие с
изводите на съда за липсата на активна материалноправна легитимация по
отношение на жалбоподателя, тъй като не е наследник на починалия
съдружник Р. Б.. Твърди се неправилност на изводите на съда, че сключеният
между прекия наследник на Р. Б. договор и С.Б. за прехвърляне на
наследствени дружествени дялове е непротивопоставим на дружеството.
Въведени са доводи, че правото на наследниците на починал съдружник да
получат равностойността на притежаваните от последния дружествени дялове
съставлява вземане и като всяко парично вземане е прехвърлимо. В този
смисъл се твърди, че наследяването на дружествен дял и последващото му
прехвърляне са непротивопоставими на дружеството, но само по отношение
на личните права на починалия съдружник, произтичащи от членството, но
такава непротивопоставимост не е налице по отношение на имуществените
права, които са безусловно наследими и прехвърлими и наследникът не е
ограничен в разпореждането с това имуществено право. Жалбоподателят се
позовава и на волеизявление от страна на единствения наследник – А.Б. /с
представена по делото нотариално заверена декларация/, с която сключените
2
договори по чл.129 ал.1 от ТЗ са изрично потвърдено, като
първоинстанционният съд необосновано е приел, че прехвърлянето на
дружествени дялове не е произвело никакъв ефект и единствено А.Б. е
собственик на притежаваните от починалия съдружник Р. Б. 50 дружествени
дяла от капитала на дружеството. Иска се отмяна на решението в обжалваната
част и постановяване на друго, с което предявеният от жалбоподателя А.Б.
иск – главен и акцесорен, да бъде уважен.
Подадена е въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното
производство - Б. ИЛ. Д. срещу решението в частта, с която е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск за сумата от 60 000лв. - частично
предявена от 469 880лв., представляващи паричната равностойност на 17 дяла
от имуществото и капитала на ответника и 2 234,70лв., частично предявени от
17 500,54лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г. Твърди се, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Възразява се относно изводите
на съда за липса на материалноправна легитимация на ищеца по заявената от
него претенция спрямо дружеството за заплащане стойността на
дружествените дялове на починалия съдружник – Р. Б. съобразно правата по
частно правоприемство. Позовава се на влязло в сила решение по гр.д.
№1392/2012г. по описа на РС Пловдив, потвърдено с решение на ОС Пловдив
и недопуснато до касационно обжалване с определение на ВКС по т.д.
№4069/2013г., с като първоинстанционният съд не се е съобразил с приетото
в същите, че с прехвърлянето на дружествен дял са прехвърлени само
имуществени права. Изложени са подробни съображения и доводи, свеждащи
се до неправилност и опровергаване изводите на първоинстанционния съд,
отричащи правото на ищеца да иска и получи плащане на паричната
равностойност на прехвърлените му дружествени дялове, доколкото
непротивопоставимостта на договора, от който черпи права, е само по
отношение възможността за възникване на членствено правоотношение
между приобретятеля и дружеството. Както жалбоподателят С.Б., така и
жалбоподателят Д., определя правото на наследниците на починал съдружник
да получат равностойността на притежаваните от последния дружествени
дялове като право на парично вземане, което е прехвърлимо. Иска се отмяна
3
на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което
осъдителната искова претенция за заплащане равностойност на дружествени
дялове от починал съдружник, получени от жалбоподателя като частен
правоприемник, както и за обезщетение за забава, да бъде уважена изцяло.
В подадения отговор на въззивните жалби от насрещната страна „В. ...“
ЕООД, същите се оспорват изцяло.
С.Б. и Б.Д. са изразили становище, че въззивната жалба на другия
съищец е основателна.
А.Б. е изразил становище за основателност на подадените от С.Б. и Б.Д.
въззивни жалби.
Срещу постановеното решение, в частта, с която са уважени
предявените от А.Б. искове – главен и акцесорен, е постъпила въззивна жалба
от ответника в първоинстанционното производство - „В. ...“ ЕООД. Счита
решението в обжалваната част за неправилно. Основното оплакване се свежда
до допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
представляващо произнасяне по непредявено основание, тъй като
претенцията на ищеца се основава на права, произтичащи от частно
правоприемство, а искът е уважен на основание наследствени права. На
самостоятелно основание са изложени и оплаквания за неправилност на
решението досежно определения начален момент на законната лихва за
забава върху присъдената главница, съобразно момента на предявяване на
исковата молба и заявените и допуснати изменения на размера на иска.
Въззиваемата страна А.Б. е изразил становище, че подадената от „В. ...“
ЕООД въззивна жалба е неоснователна. В същия смисъл е и становището на
С.Б. и Б.Д..
С постъпилите въззивни жалби и представени отговори не се
предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Подадените въззивни жалби са допустими, като депозирани в
законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона
4
съдържание.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено
по предявени субективно съединени искове по чл.125 ал.3 от ТЗ и чл.86 от
ЗЗД.
Обстоятелствата, на които се основава предявената от СТ. АП. Б., АП.
СТ. Б. и Б. ИЛ. Д. против „В. ...“ ЕООД искова молба, са следните:
Съдружници и учредители в ответното дружество са били Б.И.С. и Р. С. Б.,
притежаващи по 50 дружествени дяла от капитала на дружеството. На
02.11.2011г. е починал съдружникът в ответното дружество Р. Б..
Дружествените дялове са наследени от неговата майка и единствен наследник
Н. Р.ова Б.а. Н. Б.а, на дата 29.11.2011г. се е разпоредила с наследените от нея
дружествени дялове от капитала на дружеството в полза на ищците, както
следва: 17 дяла в полза на СТ. АП. Б.; 16 дяла в полза на АП. СТ. Б. и 17 дяла
в полза на Б. ИЛ. Д.. На общо събрание на съдружниците на „В. ...“ ООД,
проведено на 23.01.2012г., е взето решение да се изплати на наследниците на
Р. Б. стойността на притежаваните от починалия съдружник дружествени
дялове въз основа на баланс към края на месеца, през който е настъпила
смъртта, както и решения, произтичащи от прекратеното членствено
правоотношение на починалия съдружник Р. Б.. Подлежащите на вписване
решения от така проведеното ОСС за заявени за вписване в ТР на 23.01.2012г.
На дете 20.02.2012г. дружеството е уведомено, че с оглед разпоредителните
сделки от Н. Б.а, всички валидни плащания за издължаване на паричната
равностойност на притежаваните от Р. Б. дружествени дялове следва да бъдат
извършени в полза на ищците. Н. Б.а е починала на 23.03.3012г. Същата е
оставила за свой единствен наследник А.Б. – неин син /и брат на починалия Р.
Б./. По силата на следствено правоприемство А.Б. се явява и едниствен
наследник на починалия Р. Б.. Въпреки взетото решение на горепосоченото
ОСС ответното дружество е отказало да изпълни задълженията си за
5
изплащане паричната равностойност на дружествените дялове, притежавани
от починалия съдружник. Твърди се, че ищците са отправили към
дружеството нотариални покани, връчени на последното, чрез управителя му
в нотариална кантора на дата 25.01.2012г. Поради липсата на изготвен
счетоводен баланс към края на месец 11.2011г. ищците обосновават размера
на претенциите си с годишния счетоводен отчет и баланс на ответното
дружество за финансовата 2010г., като с допълнителната искова молба се
уточнява – според финансовото състояние на дружеството към 30.11.2011г.
След допуснато с определение от 06.03.2017г. и протоколно определение от
02.12.2020г. изменение в размера на претенциите с първото увеличение, а с
второто – намаление, исковите претенции са предявени в следните размери:
За АП. СТ. Б. - 192 520лв., представляващи равностойността на 16
дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и акцесорната
претенция по чл. 86 от ЗЗД - 7 187.04лв., считано от 25.01.2012г. до датата на
предявяване на исковата молба; за СТ. АП. Б. - 203 490лв., представляваща
паричната равностойност на 17 дружествени дяла от имуществото и
капитала на ответника и акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД -
7 636.23лв., считано от 25.01.2012г. до датата на предявяване на исковата
молба; за Б. ИЛ. Д. - 60 000лв., частично предявен от 469 880лв.,
представляващ паричната равностойност на 17 дяла от имуществото и
капитала на „В. ...“ ЕООД и иск по чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 234,70лв.,
частично предявен от 17 500,54лв., считано от 25.01.2012г. до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба.
Ответникът „В. ...“ ЕООД, в представения отговор по чл.367 от ГПК,
оспорва така предявените искове. Първото възражение се свежда до начина,
по който ищците формират равностойността на дружествените дялове на
починалия съдружник Р. Б., което възражение не е пренесено като спорен
въпрос пред въззивната инстанция. С оглед предметните предели и по трите
въззивни жалби, пренесено пред въззивната инстанция е възражението за
липса на активната легитимация на ищците, както и досежно акцесорните
претенции за обезщетение за забава.
След преценка на депозираните доказателства, касаещи предмета на
спора, доводите на страните и като съобрази предметните предели на
6
въззивното производство, очертани с въззивните жалби и отговори,
настоящата инстанция намира за установено следното:
Безспорни в първоинстанционното производство и в настоящето и
относими, както към въззивните жалби на жалбоподателите – ищци, така и
към въззивната жалба на жалбоподателя – ответник, са следните факти:
Съдружници и учредители на „В. ...“ ООД са Б.С. и Р. Б. /понастоящем ЕООД
след настъпилата смъртта на съдружника Б./. Дяловото участие на двамата
съдружници е равно - по 50 дяла от капитала на дружеството. На 02.11.2011г.
е починал съдружникът Р. Б., като оставя за свой единствен наследник Н. Б.а
– негова майка. С три договора от 29.11.2011г., с нотариална заверка на
подписите, наименовани „Договор за прехвърляне на дружествен дял от
капитала на дружество“, Н. Б.а, чрез свой пълномощник, прехвърля
безвъзмездно на Б.Д. 17 дружествени дяла от капитала на дружеството, на
С.Б. - 17 дружествени дяла и на А.Б. - 16 дружествени дяла. Н. Б.а е починала
на 23.03.2012г. и е оставила за свой наследник А.Б. син /и брат на починалия
Р. Б./. На проведено на 23.01.2012г. извънредно Общо събрание на
дружеството е взето решение дяловете на починалия съдружник Р. Б. да бъдат
изплатени на неговите наследници. Няма спор, че както прекият наследник на
Р. Б. – Н. Б.а, така и приобретателите по горепосочените три договора и ищци
по делото не са приети като съдружници в дружеството. При това положение
за дружеството ответник е възникнало облигационното задължение да уреди
имуществените отношения по смисъла на чл.125 ал.3 от ТЗ, като изплати на
правоимащите лица равностойността на притежаваните от починалия
съдружник Р. Б. дружествени дялове.
Спорният по делото въпрос е – кому принадлежи правото да получи
тази парична престации с оглед наличието на горепосочените прехвърлителни
сделки и налице ли е тази материалноправна легитимация по отношение на
ищците, в качеството им на частни правоприемници и то – получили това си
качество в резултат на разпореждане в тяхна полза от прекия наследник – Н.
Б. на починалия съдружник, без Б.а да е встъпила в членствено
правоотношение с дружеството.
По въззивната жалба на жалбоподателите - ищци С.Б. и Б.Д.:
Първоинстанционният съд е приел, че липсва материалноправна
7
легитимация по отношение на ищците С.Б. и Б.Д.. Позовал се е на приетото
по предявени субективно съединени искове от „В. ...“ ЕООД срещу тримата
ищци за установяване нищожност на трите договора от 29.11.2011г. /като
противоречащи на добрите нрави/. Посочено е, че се споделят решаващите
мотиви за недопустимост на исковете, поради липса на правен интерес, като
са цитирани мотивите от постановеното определение №151/02.04.2020г. по
ч.т.д. №2596/2019г. на ВКС – в смисъл, че при наследяване дялове от починал
съдружник, общото събрание на съдружниците няма задължение да приеме
наследниците или други правоприемници като съдружници. Отказът на
Общото събрание на съдружниците да приеме приобретателя на дяловете
няма за последица недействителност на прехвърлянето, но е
непротивопоставимо на дружеството; правната сфера на дружеството не може
да е засегната от сключените договори за прехвърляне на дялове, без страните
да са приети за съдружници. Оттук е обоснован изводът, че приобретателите
по непротивопоставимите на дружеството договори не са активно материално
правно легитимирани в настоящия процес. /С цитираното определение на
ВКС не е допуснато до касационно обжалване определение
№1553/30.07.2019г. по в.ч.гр.д. №1507/2019г. по описа на ОС Пловдив, с
което е потвърдено определение от 01.04.2019г. по гр.д. №8384/2018г. по
описа на ПРС за прекратяване производството по предявените субективно
съединени искове за нищожност на договорите, поради противоречие с
добрите нрави, поради недопустимост на исковете – които съдебни актове са
приложени по делото. Следва да се посочи и че „В. ...“ ЕООД е предявило и
искове срещу всеки от тримата ищци за прогласяване нищожност на
договорите, като противоречащи на закона, доколкото, както в хода на
първоинстанционното производство, така и във въззивните жалби, страните
се позовават на образуваните по тези искове производства, а т.д. №521/2012г.
на ПОС е спирано до приключването им с влязъл в сила акт, както и до
приключването на производството по гр.д. №8384/2018г. на ПРС. По
предявените искове за прогласяване нищожност на договорите, като
противоречащи на закона, са образувани гр.д. №1394/2012г.; №1392/2012г. и
№1393/2012г. на ПРС. По настоящето дело са приложени само актовете по
образуваното гр.д. №1394/2012г. Посочените дела са приложени по гр.д.
№83/2012г. по описа на ПОС. С постановеното по гр.д. №1394/2012г. решение
- №1394/15.04.2014г. е отхвърлен предявеният от дружеството срещу А.Б. иск
8
за нищожност на договора, като противоречащ на закона. Решението е
потвърдено с решение от 15.12.2014г. по в.гр.д. №2493/2014г. на ПОС,
недопуснато до касационно обжалване с определение №396/30.05.2016г. по
т.д. №2165/2015г. на ВКС. Неспорно между страните и служебно известно е,
че и по останалите две дела исковете са отхвърлени с влязъл в сила съдебен
акт./
Изводът на първоинстанционния съд, изведен от мотивите на
определение №151/02.04.2020г. по ч.т.д. №2596/2019г. на ВКС, за липса на
материалноправна легитимация на ищците С.А. и Б.Д. за предявяване на иска
по чл.125 ал.3 от ТЗ е неправилен. Окръжният съд правилно е цитирал
посочения съдебен акт, но неправилно е възприел смисъла, вложен в същия.
Този смисъл се извежда от естеството на членственото правоотношение
между съдружник и дружеството с правно организационна форма –
дружество с ограничена отговорност. Това правоотношение е сложен
комплекс от имуществени и неимуществени – лични членствени права. Ясна е
нормата на чл.129 ал.1, изр.1 от ТЗ и непротиворечива е съдебната практика
по приложението на правната норма – дружественият дял може да се
прехвърля и наследява. Правото на наследяване възниква само по отношение
на имуществените права и е изключено преминаването на неимуществените
членствени права /освен ако в дружествения договор не е предвидено друго/.
Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателите – ищци за
приложимост на института на цесията. Но като всяко имуществено право,
правото, произтичащо от наследяване на дружествен дял на починал
съдружник, е предоставено на волята на титуляра му и не изключва, напротив
– предпоставя възможността на носителя на това право – наследника, да се
разпореди с имуществените права, формиращи дела на наследодателя -
съдружник. Противното разбиране би довело до правна невъзможност при
настъпила смърт на съдружник в ООД или едноличен собственик на капитала
в ЕООД, само част или само един от наследниците „да придобие“ по
предвидения от закона ред – чл.122 от ТЗ, неимуществените членствени права
в дружеството. Във вътрешните отношения между наследниците на практика
се извършва „разпореждане“ с имуществените права, наследени от починалия
съдружник. Такава ще бъде и правната форма при хипотеза на незаявено
искане от всички наследници на починал съдружник по реда на чл.122 от ТЗ
9
да бъдат приети за съдружници. Във вътрешните отношения между
наследниците, нежелаещи да „придобият“ и неимуществени – членствени
права, се извършва разпореждане, делба на наследените имуществени права,
произтичащи от имущественото право на наследодателя, визирано в чл.127 от
ТЗ. Това от своя страна не изключва възможността на прекия наследник да се
разпореди с наследените имуществени права в полза на трето лице – извън
наследствения кръг /какъвто е настоящият случай/. Изведената в
горецитираното определение на ВКС „непротивопоставимост“ за
дружеството на договор, с който се прехвърлят наследени дялове от починал
съдружник – т.е. – наследените имуществени права, е
„непротивопоставимост“ само в аспекта на неимуществените права. Това е
смисълът, вложен в цитираните мотиви към определение №151/02.04.2020г.
по ч.т.д. №2596/2019г. на ВКС - отказът на Общото събрание на
съдружниците да приеме приобретателя на дяловете няма за последица
недействителност на прехвърлянето, но е непротивопоставимо на
дружеството – т.е. – в хипотезата на приет за съдружник от общото събрание
на съдружниците наследник – прехвърлянето от страна на последния на
дружествените или част от дружествените дялове на трето лице не обвързва
дружеството и не създава за него задължение да приеме приобретателя.
Именно затова правната сфера на дружеството – в персонален аспект, не
може да е засегната от сключените договори за прехвърляне на дялове, без
страните да са приети за съдружници. Това е приетото в решение
№20/12.07.2019г. по т.д. №1055/2018г., на ВКС, първо т.о. – наследяването на
дружествения дял предпоставя възможност на наследника да се разпореди с
имуществени права, формиращи дела; прехвърлянето на имуществени права,
които дават наследените дялове, няма особености в сравнение с
отчуждаването на дялове, придобити на друго основание. В случая с
договорите от 29.11.2011г. е спазена изискуемата се, съгласно действащата
към процесния момент разпоредба на чл.129 ал.2 от ТЗ форма за прехвърляне
на дружествени дялове – писмена форма с нотариално заверени подписи. В
същия смисъл е и цитираната и от двете страни /но неправилно
интрепретирана от жалбоподателя – ответник/ съдебна практика – решение
№161/11.01.2011г. на ВКС по т.д. №28/2010г., първо т.о. – наследник на
починал съдружник в дружество с ограничена отговорност, който няма
качеството на съдружник, може да прехвърли наследените дялове по
10
правилата на чл.129 ал.1 от ТЗ. Няма противоречие между приетото в
определение №151/02.04.2020г. по ч.т.д. №2596/2019г. на ВКС, на което се е
позовал първоинстанционният съд и цитираната по-горе съдебна практика
/решение по т.д. №28/2010г. и т.д. №1055/2018г., на ВКС/. От законодателно
проведеното разграничение между неимуществени права – чл.123 от ТЗ и
имуществени права – чл.127 от ТЗ, съпоставимо с нормата на чл.129 ал.1 от
ТЗ, предвиждаща наследяване на дружествени дялове, като имуществено
право на придобивно основание, следва, че сделка с наследени дружествени
дялове не обвързва дружеството само в персонален аспект, но не изключва
пораждане на задължението на дружеството да изплати равностойността на
дяловете по реда, предвиден в чл.125 ал.3 от ТЗ на приобретателя. Това е
съответстващото, както на правната, така и на житейската логика разбиране.
Ето защо въззивната жалба на жалбоподателите – ищци се явява
основателна. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която
са отхвърлени предявените от СТ. АП. Б. и Б. ИЛ. Д. искове против „В. ...“
ЕООД за заплащане на паричната равностойност на по 17 дружествени дяла
от имуществото и капитала на ответното дружество и обезщетения за забава.
Пред въззивната инстанция липсва спор относно начина на формиране
на равностойността на дружествен дял от капитала на дружеството към
законово определения момент – въз основа на счетоводния баланс към края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение – м.11.2011г., който начин е и правилно определен от
първоинстанционния съд /при уважаване предявения от А.Б. иск/.
Определяне на дължимата равностойност на дружествения дял на съдружник,
чието участие в дружеството е преустановено, следва да бъде базирано или на
съставен от дружеството междинен счетоводен баланс, или на заключение от
съдебноикономическа експертиза, каквато е допусната и заключението е
прието, като неоспорено от страните, в хода на първоинстанционното
производство. Съгласно заключението на вещото лице, съответстващата на
един от сто дяла чиста стойност на активите /превишаване на активите над
задълженията/, определена на основа на отчетените балансови данни към
30.11.2011г. е 11 970лв. Равностойността на придобитите по договорите от
29.11.2011г. от СТ. АП. Б. и Б. ИЛ. Д. по 17 дружествени дяла е 203 490лв. /11
970 х 17/. Съгласно заключението на вещото лице размерът на законната
11
лихва върху сумата, представляваща стойностно изражение на един
дружествен дял, считано от 25.01.2012г. – датата, на която е връчена
нотариалната покана на дружеството, чрез законния му представител от
нотариус В.З. /л.53, 54/, до датата на предявяване на исковата молба –
06.06.2012г. е 449,19лв. При това положение обезщетението за забава за
посочения период е в размер на 7 636,23лв., при което исковите претенции –
главни и акцесорни, се явяват основателни и доказани и по размер.
Ето защо, след отмяната на първоинстанционното решение в
обжалваната от ищците отхвърлителна част, следва да се постанови друго, с
което „В. ...“ ЕООД да бъде осъдено да заплати на С.Б. сумата от 203 490лв.,
представляваща паричната равностойност на 17 дружествени дяла от
имуществото и капитала на ответника и 7 636.23лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г. –
05.06.2012г. и на Б.Д. – сумата от 60 000лв., частично предявена от
469 880лв., представляваща паричната равностойност на 17 дяла от
имуществото и капитала на ответника и 2 234,70лв., частично предявени от
17 500,54лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба –
06.06.2012г., до окончателното изплащане.
По въззивната жалба на жалбоподателя – ответник:
Както се посочи, доводите на жалбоподателя – ответник се свеждат до
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
представляващо произнасяне по непредявено основание, тъй като
претенцията на ищеца А.Б. се основава на права, произтичащи от договора за
прехвърляне на дружествен дял от 29.11.2011г., а искът е уважен на
основание наследствени права.
За да се отговори на тези оплаквания, следва да се проследи
процесуалното поведение на страните – конкретно на А.Б. и процесуалните
действия на съда.
Както се посочи, обстоятелствата, на които се основава исковата
претенция, заявена от А.Б., в исковата молба са въведени по следния начин:
12
Прекратяване на членствено правоотношение на съдружник в дружеството –
Р. Б.; Наследяване на имуществените права произтичащи от членството в
дружеството от неговата майка и единствен наследник – Н. Б.а;
Правоприемство по силата на разпоредителната сделка от 29.11.2011г. от
прекия наследник на Р. Б. – Н. Б.; Настъпила смърт на Н. Б.а на 23.03.2012г.,
при което единствен неин наследник – син е А.Б.. В този дух са и
поясненията, съдържащи се в допълнителната искова молба. В
допълнителната искова молба /л.154, последен абзац/, е пояснено, че следва
да се съобрази фактът, че на 23.03.2012г. Н. Б.а е починала. По силата на
наследствено правоприемство А.Б. се явява единствен наследник на
починалия Р. Б.. Пояснено е, че дори да се приеме, че договорите, от които
черпят права ищците да са нищожни, по силата на настъпилото наследствено
правоприемство, ищецът А.Б. се явява активно легитимиран да предяви иск с
правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ, като този иск няма да се основава на
договорите за прехвърляне на дялове /л.155, абз. втори/.
По този начин са възприети и обстоятелствата, на които се основава
претенцията на ищеца А.Б., от първоинстанционния съд при постановяване
на определението по чл.374 ал.1 от ГПК и произнасянето му по
предварителните въпроси и конкретно - по възражението на ответника по
допустимостта на исковете и искането му за спиране на исковото
производство до приключване на производствата, образувани пред ПРС за
прогласяване нищожността на разпоредителните от страна на Н. Б.а сделки, а
именно, че „ако изходът по образуваните дела пред ПРС за прогласянване
нищожността на разпоредителните сделки, извършени от Н. Б.а в полза на
тримата ищци, бъде положителен за дружеството, то това ще рефлекнира
само върху вътрешните отношения между ищците, единият от които е
наследник на починалия съдружник и легитимиран по делото и на това
самостоятелно основание“. Това произнасяне на първоинстанционния съд е
обективирано едновременно с проекто-доклада по делото, съобщен на
страните, по който доклад последните не са направили възражение в съдебно
заседание.
В първото по делото заседание /14.11.2012г./ производството по делото
е спряно на основание чл.229 ал.1, т.4 от ГПК – до приключване на
производствата /гр.д. №1394/2012г.; №1392/2012г. и №1393/2012г. на ПРС/ по
13
предявените от „В. ...“ ЕООД искове за нищожност на трите договора, както
по искане на ответника, така и по искане на процесуалния представител на
А.Б., поради противоречиви интереси между него и останалите двама ищци, с
аргументи, че при едно положително решение по исковете за нищожност,
А.Б. ще има интерес от водене на настоящето дело само като наследник на А.
Б..
С молба – „становище“ вх.№37910/21.12.2016г. /л.319 –л.320/, на която
се позовава жалбоподателят „В.“ ЕООД, от името на А.Б. се съдържа
изявление в насока – че още с исковата молба А.Б. се е легитимирал като
приобретател по договора, но и като наследник на Н. Б.а и е ирелевантно,
дали А.Б. е получил въпросните 16 дяла по договора от 29.11.2011г. или като
наследник на майка си. Вярно е посоченото от жалбоподателя, че със същата
молба е направено евентуално искане /на етап оставяне ИМ без движение, но
с други указания/ - исковата претенция на А.Б. да бъде уважена евентуално на
основание наследство от Н. Б.а, което евентуално заявено искане е оставено
без уважение от съда с определение от 06.03.2017г. /л.343/.
Подобно изявление – че А.Б. се легитимира като приобретател по
договора, но и като наследник на Н. Б.а се съдържа и в писмено становище от
тримата ищци с вх.№60119/23.02.2019г. /л.349/, както и че е без значение дали
договорите са нищожни или действителни, защото дали равностойността на
дяловете ще са дължими на тримата ищци или само на А.Б., като наследник,
не променя тяхната дължимост, размер или брой.
От всички цитирани писмени изявления на страната и преди всичко
съдържащите се в исковата молба и поясняващата допълнителна искова
молба обстоятелства относно качеството на А.Б., не само на приобретател по
договора от 29.11.2011г., но и на единствен наследник на починалия
съдружник – Р. Б., следва да се изведе хипотезата на алтернативност на
основанията, от които произтичат претендираните права на ищеца, което е
типично за алтернативно обективно съединяване на исковете, когато ищецът
основава претенцията си на повече от едно конкуриращи основания за едно и
също право.
С оглед на изложеното оплакването на жалбоподателя – ответник, че е
налице произнасяне по непредявено основание, се явява неоснователно.
14
Съдът е уважил претенцията на едно от въведените от ищеца конкуриращи се
основания и е признато претендираното му право като наследник на Р. Б..
Предвид гореизложените съображения относно възможността на
наследника да се разпореди с имуществени права, формиращи дела на
починал съдружник, то първоинстанционният съд, като е отрекъл
обвързващите дружеството правни последици от такова разпореждане в
имуществен аспект – т.е. – приемайки, че договорът за прехвърляне на
дружествен дял от 29.11.2011г. не придава материалноправна легитимация на
А.Б., неправилно е уважил исковата претенция на въведеното алтернативно
основание на претендираното от ищеца право – на основание наследствени
права – универсално правоприемство, а не частно правоприемство. При това
положение решението и в обжалваната от жалбоподателя – ответник част
следва да бъде отменено, като неправилно и да се постанови друго, с което
предявеният от ищеца А.Б. иск да бъде уважен на заявеното като
алтернативно деривативно основание – договор за прехвърляне на дружествен
дял от 29.11.2011г.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя – ответник за
неправилност на решението досежно определения начален момент на
законната лихва за забава върху присъдената главница, съобразно момента на
предявяване на исковата молба и заявените и допуснати изменения на размера
на иска. То се основава на доводи, че произнасянето по акцесорния иск за
законна лихва е неправилно с оглед действително предявените в течение на
производството вземания от ищеца /а и от останалите ищци/. Изразеното от
жалбоподателя разбиране е, че законната лихва върху разликата между
първоначално заявения частичен размер на претенцията и допуснатото по
реда на чл.214 ал.1 от ГПК увеличение, следва да се присъди не от датата на
предявяване на исковата молба, а от датата на допуснатото от съда
увеличение на иска – постановеното по делото определение от 06.03.2017г.
Тезата на жалбоподателя не се споделя. Касае се за задължение с
неопределен падеж по смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД, при което длъжникът
изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. При задължения с
неопределен падеж исковата молба изпълнява функцията на покана по
смисъла на чл.84 ал.2 от ЗЗД и от този момент се дължи законната лихва, но
15
при положение че длъжникът не е поканен от кредитора да изпълни в
предходен момент. Настоящият случай не е такъв, тъй като, както се посочи,
на длъжника е връчена нотариална покана на 25.01.2012г. Ищецът е
претендирал обезщетение за забава за неизпълнение на паричното
задължение в пълния му дължим размер за минал период – считано от
25.01.2012г. до датата на предявяване на исковата молба, което е с
определяем и определен размер, както и обезщетение за забава – законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба. Или заявеното с
исковата молба акцесорно искане е за присъждане на обезщетение за забава
върху целия размер на паричното задължение, считано от датата на поканата
– 25.01.2012г., до окончателното изплащане. Ето защо неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че законна лихва не следва да се присъжда
върху паричното вземане, представляващо разликата между първоначално
заявената частична претенция 30 000лв. и присъдената сума – 191 520лв. за
периода от завеждане на исковата молба – до 06.03.2017г. – датата, на която е
постановено определението, с което е допуснато първото изменение –
увеличение на размера на предявения иск. Казаното се отнася и до
акцесорните претенции на ищците С.Б. и Б.Д..
Несъстоятелно е и оплакването на жалбоподателя – ответник, че
неправилно с определение от 06.03.2017г. съдът е допуснал увеличение на
иска до размера на сумата от 442 240лв. /впоследствие, в последното съдебно
заседание - допуснато намаление до размер 192 520лв./, тъй като претенцията
на ищеца А.Б. била увеличена само до размера на сумата от 60 000лв. и
ищецът не е внесъл дължимата се държавна такса по така допуснатото
увеличение на размера на иска. С молба вх.№32334/03.11.2016г. /л.254/
ищецът А.Б. е предявил искане за увеличение на размера на предявения иск
по чл.125 ал.3 от ТЗ – за сумата от 442 240лв. По тази молба е постановено
определението от 06.03.2017г. и увеличението размера на иска е допуснато до
посочения в молбата размер. Съобразно увеличения размер на иска
действително не е внесена държавна такса, но с определение
№351/15.08.2017г. по в.ч.т.д. №453/2017г. по описа на ПАС е отменено
определение №749/02.05.2017г., постановено по т.д. №521/2012г. по описа на
Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането на СТ. АП.
Б. и АП. СТ. Б. за освобождаване от внасяне на ДТ по същото дело, като
16
ищците са освободени от заплащане на ДТ за увеличения размер на исковете.
С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е присъдил
законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба. Но доколкото решението се отменя в частта
за присъдената главница, като предявеният от ищеца А.Б. иск се уважава на
друго основание – договор за прехвърляне на дружествен дял от 29.11.2011г.,
то същото следва да се отмени и в частта на уважената акцесорна претенция,
като се присъди законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба върху главницата, дължима на договорно основание.
При този изход на спора следва да бъде отменено първоинстанционното
решение и в частта на присъдените разноски, с изключение на тази част, с
която А.Б. е осъден да заплати на „В. ...“ ЕООД разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска – 15,47лв. „В. ...“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати разноски: на А.Б. – 7 414,50лв.; на С.Б. – 7 979,39лв., съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК /л.842/. В
първоинстанционното производство липсват данни за сторени от ищеца Б.Д.
разноски, не е представен и списък на разноските по чл.80 от ГПК. /В
представеното пълномощно в полза на адв. Г.В. – л.189, липсват данни за
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Вносните бележки за
заплатена ДТ и депозити за вещо лице са от името на С.Б../
На основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК „В. ...“ ЕООД следва да
заплати разноски за въззивното производство, както следва: на СТ. АП. Б. –
2 044,70лв., от които – 800лв. адв. възнаграждение, заплатено в брой,
съгласно договор за правна защита и съдействие; на Б.Д. – 1 244,70лв. –
заплатена ДТ. От страна на А.Б. не са представени доказателства за сторени
във въззивното производство разноски като въззиваема страна по жалбата на
„В. ...“ ЕООД.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260191/16.12.2020г., постановено по т.д.
17
№521/2012г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която „В. ...“
ЕООД ЕИК *** е осъдено да заплати на АП. СТ. Б. ЕГН *** сумата от
191 520лв., представляваща равностойността на 16 дружествени дяла от
имуществото и капитала на ответника на основание наследствено
правоприемство на починалия на 02.11.2011г. съдружник Р. Б., както и сумата
от 7 187.04лв. - обезщетение за забава - законната лихва върху главницата за
периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска - 06.06.2012г., до окончателното плащане, ведно със
сумата от 7 414.50лв. – разноски по съразмерност, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „В. ...“ ЕООД ЕИК *** да заплати на АП. СТ. Б. ЕГН ***
сумата от 191 520лв., представляваща равностойността на 16 дружествени
дяла от имуществото и капитала на „В. ...“ ЕООД ЕИК ***, на основание
Договор за прехвърляне на дружествен дял в дружество с ограничена
отговорност от 29.11.2011г., с нотариална заверка на подписите, както и
сумата от 7 187.04лв. - обезщетение за забава - законната лихва върху
главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 06.06.2012г.,
до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер на
7 414.50лв.
ОТМЕНЯ решение №260191/16.12.2020г., постановено по т.д.
№521/2012г. по описа на окръжен съд Пловдив, в частта, с която са
отхвърлени предявените от СТ. АП. Б. ЕГН ********** и Б. ИЛ. Д. ЕГН
********** против „В. ...“ ЕООД ЕИК *** искове за заплащане на сумите от
съответно: за С. 203 490лв., представляваща паричната равностойност на 17
дружествени дяла от имуществото и капитала на ответника и 7 636.23лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г. и за Б. 60 000лв., частично предявени от
469 880лв., представляващи паричната равностойност на 17 дяла от
имуществото и капитала на ответника и 2 234,70лв., частично предявени от
17 500,54лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г., както и в частта, с която
СТ. АП. Б. и Б. ИЛ. Д. са осъдени да заплатят на „В. ...“ ЕООД сумата от по
1 547.47лв. всеки от тях - разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
18
ОСЪЖДА „В. ...“ ЕООД ЕИК *** да заплати на СТ. АП. Б. ЕГН
********** СУМАТА ОТ 203 490лв., представляваща паричната
равностойност на 17 дружествени дяла от имуществото и капитала на „В. ...“
ЕООД ЕИК ***, на основание Договор за прехвърляне на дружествен дял в
дружество с ограничена отговорност от 29.11.2011г., с нотариална заверка на
подписите и сумата от 7 636.23лв. - обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 06.06.2012г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В. ...“ ЕООД ЕИК *** да заплати на Б. ИЛ. Д. ЕГН
********** СУМАТА от 60 000лв., частично предявена от 469 880лв.,
представляваща паричната равностойност на 17 дяла от имуществото и
капитала на „В. ...“ ЕООД ЕИК ***, на основание Договор за прехвърляне на
дружествен дял в дружество с ограничена отговорност от 29.11.2011г., с
нотариална заверка на подписите и сумата от 2 234,70лв., частично
предявена от 17 500,54лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 25.01.2012г. – 05.06.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба - 06.06.2012г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „В. ...“ ЕООД ЕИК *** да заплати на СТ. АП. Б. ЕГН
********** разноски за първоинстанционното производство в размер на
7 979,39лв., както и разноски за въззивното производство в размер на
2 044,70лв.
ОСЪЖДА „В. ...“ ЕООД ЕИК *** да заплати на Б. ИЛ. Д. ЕГН
********** разноски за въззивното производство в размер на 1 244,70лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
19
2._______________________
20