Решение по дело №281/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 85
Дата: 14 септември 2022 г. (в сила от 14 септември 2022 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20221800600281
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. С., 06.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова

Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
в присъствието на прокурора Д. ФР. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600281 по описа за 2022 година

С присъда № 13 от 26.10.2021 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 363/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимият М. Д. М., с ЕГН
**********, от гр. С., е признат за виновен в това, че за времето от 10.07.2020
г. до 29.10.2020 г., в гр. Д., в гора в района на ж.п. спирка „Д.“, като
непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано престъпление, с
пет деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителни периоди от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, се
съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – И.Г. И., ЕГН:
**********, родена на 07.01.2008 г., както следва:
- на 10.07.2020 г. се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст,
И.Г. И., ЕГН: **********, родена на 07.01.2008 г.
- на неустановени дати в периода от 10.07.2020 г. до 29.10.2020 г.,
1
четири пъти, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст, И.Г. И.,
ЕГН: **********, родена на 07.01.2008 г.,
поради което и на основание чл.151, ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.3, вр. чл. 26,
ал.1 НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 8 /осем/ месеца, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от
влизане в сила на присъда.
Със същата присъда подсъдимият М. Д. М. е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР С., сумата от 951,60 лв., представляваща направени
разноски в първата фаза на процеса.
Присъдата е обжалвана по въззивен ред от адвокат М.А. – служебен
защитник на подсъдимия М. Д. М., с твърдение за нейната
незаконосъобразност и необоснованост в частта й, относно наложеното на
подсъдимия наказание. В частност, се сочи, че първостепенният съд е
допуснал нарушение на материално правните норми за определяне на
наказанието, доколкото не е индивидуализирал това, наложено на
подсъдимия М. при условията на чл.58а ал.4, вр. чл.55 от НК. Според
защитникът, неправилно първоинстанционния съд не е отчел в насока
смекчаване наказателно-правното положение на подсъдимия обстоятелствата,
свързани с неговия произход /традициите в ромската общност/, изразената от
подсъдимия самокритичност и съжаление за извършеното, направеното от
него самопризнание, младата му възраст, намерението му за създаване на
семейство с пострадалата. С тези аргументи се твърди от защитата, допуснато
от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при
индивидуализацията на наложеното на подсъдимия М. наказание, като
несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Съобразно това се иска от въззивния съд да измени атакуваната присъда, като
намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за
изпитателен срок от три години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на
подсъдимия М. Д. М. в лицето на адвокат М.А., поддържа въззивната жалба
съобразно доводите, изложени в нея. В частност, поддържа се от защитата
2
единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното на
подсъдимия наказание, без да се излагат нови доводи. Искането, което се
заявява в съответствие с направените оплаквания, е за изменение на
оспорената присъда, с определяне на наложеното на подсъдимия наказание
при условията на чл.55 от НК.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият М.Д. М.
поддържа казаното от защитника му и моли въззивната инстанция да намали
наложеното му наказание.
В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание,
представителят на Софийска окръжна прокуратура заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба. В тази насока се подчертава, че
оплакванията в същата за несправедливост на наложеното на подсъдимия
наказание е несъстоятелно, тъй като в случая не са налице предпоставките за
прилагане на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК
по отношение на подсъдимия. Поддържа се и, че атакуваната присъда
съдържа обективен и задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, във основа на които е направен обоснован извод за
виновността на подсъдимия в извършването на инкриминарното му деяние.
Съобразно това, според представителят на СОП атакуваната
първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Във въззивното съдебно заседание пред настоящия съд, частният
обвинител И.Г. И., действаща чрез законния си представител /майка/ Л. Б. А.,
моли въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а
оспорената с нея присъда да бъде потвърдена, като обоснована и
законосъобразна. Поддържа се, че първоинстанционния съдебен акт е
правилен, като при определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
престъпление, районния съд дори е проявил снизходителност.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за
което се е явило направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия М.
3
Д. М. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК,
първоинстанционният съд от своя страна, констатирайки обоснованост на
направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното
производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно
следствие в избраната от подсъдимия форма.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия М.М. и на останалите
събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, които първоинстанционния съд е счел, че подкрепят обсъжданите
самопризнания, решаващият състав на този съд е приел за установена
следната, релевантна фактическа обстановка:
Подсъдимият М. Д. М. е роден на 26.11.2004 г. в гр.С.. Той е българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, ученик.
Към периода 10.07.2020 г. – 29.10.2020 г., пострадалата И.И., род. на
07.01.2008 г., ненавършила 14-годишна възраст, е била ученичка в СУ Х. Б. –
гр. Д..
На 28.12.2019 г. пострадалата И.И. се запознала с подсъдимия М.М.
чрез социалната мрежа “Ф.” и първоначално двамата общували само онлайн.
Впоследствие двамата започнали да се срещат по инициатива на подсъдимия.
Първата среща на двамата се състояла на 04.03.2020 г. в гр. Д.. При срещите
си подсъдимият склонявал пострадалата да правят секс и обещавал да се
оженят.
На 10.07.2020 г. подсъдимият М. отново отишъл в гр.Д. с влак и се
срещнал с пострадалата И.. След това двамата отишли в гората в близост до
жп. спирката на гр. Д.. Подсъдимият предложил на пострадалата да се
оженят, като обяснил, че това означава да правят секс. Тя първоначално
отказала, но след като подсъдимият обещал, че ще се ожени за нея и ще имат
деца, тя се съгласила. Подсъдимият пристъпил към полово сношение с
пострадалата, която прокървила, тъй като до този момент не била имала полов
контакт с никого.
След 10.07.2020 г. подсъдимият и пострадалата продължили
периодично да се срещат в гората до жп. гарата на гр. Д., като в периода от
4
10.07.2020 г. до 29.10.2020 г., на неустановени дати и на същото място,
двамата се съвкупили още четири пъти и така в посочения период
осъществили общо пет полови контакта.
В средата на м. август пострадалата споделила с майка си –
свидетелката Л. А.-Й., че е имала сексуален контакт с подсъдимия М..
Пострадалата споделила, че той носил в себе си бяла тениска, за да докаже на
семейството си, че пострадалата е била девствена.
На 29.10.2020 г. бащата на пострадалата – свидетелят Г. Й. решил да
депозира жалба срещу подсъдимия в ПУ-Д. и заедно с пострадалата следвало
да отидат да дадат обяснения в полицейския участък. Междувременно
пострадалата и подсъдимият се били разбрали да се срещнат на гарата в гр.
Д., за да избягат заедно в дома на подсъдимия в гр. С.. След като установил,
че дъщеря му е излязла от дома си свидетелят Г. Й. се притеснил и започнал
да я търси в града. Около 15:50 часа я намерил на жп гарата в гр. Д., заедно с
подсъдимия М. и завел двамата в полицейския участък на гр. Д..
По образуваното досъдебно производство е изготвена съдебно-
медицинска експертиза. Видно от заключението на същата, при извършеният
преглед на пострадалата И.И. е установено наличие на стари белези на лявата
предмишница, с наслагващи се върху тях множество охлузвания; изгаряне от
втора степен в областта на четвърти пръст на дясната ръка; стари
дефлорационни щърбини на девствената ципа, състояние позволяващо
проникването на предмет с характеристиките на възбуден мъжки полов орган,
без непременно да се образуват нови разкъсвания. Вещото лице е посочило,
че установените дефлорационни щърбини са получени преди повече от 8-10-
12 дни, което дава основание да се нарекат стари.
От заключението на назначената и изготвена съдебно-психологична и
психиатрична експертиза на пострадалата И.И. се установява, че при
извършеното освидетелстване на същата е констатирано разстройство на
емоциите и поведението й, което не е същинско психично заболяване в тесния
смисъл на думата. Според вещите лица, няма пречки от страна на психичното
й състояние и интелектуално развитие, въпреки малолетната възраст,
правилно да възприема факти и обстоятелства, имащи значение за делото, да
дава достоверни обяснения и да участва в наказателното производство в
качеството си на свидетел.
5
Съгласно заключението на изпълнената съдебно-психологична и
психиатрична експертиза на подсъдимия, същият не страда от психично
разстройство и е психично здрав; бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са
изключили възможността подсъдимият да е действал при условията на
лекомислие или увлечение при извършване на деянията. Посочено е още, че с
оглед своето интелектуалното развитие и психичното състояние, подсъдимия
може правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и
обстоятелства по случая, и да участва пълноценно в наказателното
производство на всичките му етапи.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният
съд правилно е извършил изискуемата се от закона преценка, че направеното
от подсъдимия признание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт се подкрепя от събраните на досъдебното производство
годни доказателства. Спазвайки изискванията на чл.373 ал.3, вр. чл.372 ал.4
от НПК, първоинстанционният съд е подложил на преценка
доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието им,
е аргументирал извода си за обоснованост на направеното от подсъдимия
признание на фактите по обвинението от тези доказателства, респ. изводите
си относно факта на извършените на процесните дати престъпления, връзката
на подсъдимия с тяхното авторство, механизма и конкретните специфики,
при които това се е случило.
Настоящият въззивен състав, като извърши собствена преценка на
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, намира,
че крайният извод на първата инстанция за подкрепеност на признанието на
подсъдимия М.М., направено по реда на чл.371 т.2 НПК, е формиран
правилно. Събраните на досъдебното производство доказателства в
достатъчна степен обосновават фактите, очертани в обстоятелствената част
на обвинителния акт, и съответно съставомерността на инкриминираното с
него деяние. Така, направеното от подсъдимия М. самопризнание се подкрепя
от показанията на пострадалата свидетелка И.И. /л. 39-41; л. 44-50 от ДП/;
показанията на свидетелите Г. Й., Л. А.-Й. и Л. К.-М.а. Съгласно
заключението на СППЕ /л. 77 - 82 от ДП/ въпреки малолетната възраст,
пострадалата е била в състояние правилно да възприема факти и
6
обстоятелства, имащи значение за делото, да дава достоверни обяснения и да
участва в наказателното производство в качеството на свидетел, поради което
няма основания за отхвърляне на нейните показания. При свидетелстването
си, родителите на пострадалата, както и майката на подсъдимия, пресъздават
обстоятелствата по повод отношенията на пострадалата с подсъдимия, като
всички те потвърждават за връзката по между им. Както правилно е отбелязал
първостепенният съд, свидетелите Г. Й. и Л. Й. не са били преки очевидци на
деянието, но дават сведения за отношенията на пострадалата с подсъдимия,
както и за поведението на същата. Правилно е посочено от първостепенният
съд и, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят и от показанията на
майката на подсъдимия – свидетелката К.-М.а, която дава сведения за
връзката между пострадалата И. и подсъдимия, включително и за
осъществените полови контакти, за които е научила от подсъдимия.
По този начин, самопризнанието, направено от подсъдимия се
потвърждава от всички гласни и писмени доказателства, и експертни
заключения, предвид на което законосъобразно е послужило на
първоинстанционния съд в установяване на релевантните факти, включени в
предмета н доказване.
Предвид възприетото от фактическа страна, основано на
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други обективни
доказателства, съставът на СОС споделя правните изводи на
първоинстанционния съд касателно оценката на престъпната деятелност на
подсъдимия М.М.. Напълно обосновано и в съответствие със закона,
решаващият съд е приел, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 151, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК. В частност, правилно районният съд е приел за
безспорно установено от обективна страна, че за времето от 10.07.2020 г. до
29.10.2020 г., в гр. Д., в гора в района на ж.п. спирка "Д.", подсъдимият М.,
като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, в условията на продължавано
престъпление, с пет деяния, които осъществяват по отделно един състав на
едно и също престъпление, извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, се съвкупил с лице, ненавършило 14-годишна възраст – И.Г.
7
И., родена на 07.01.2008 г.
Изпълнението на първото деяние от цялостната престъпна дейност, в
случая е осъществено от подсъдимия М. на датата 10.07.2020 г., като
останалите деяния са извършени на неустановени дати в периода 10.07.2020 г.
до 29.10.2020 г., в гора в района на ж.п. гара гр. Д..
От обективна страна петте деяния, с които подсъдимият М. е
осъществил престъплението, покриват признаците на едно единно
продължавано престъпление - чл. 26 НК, тъй като деянията са осъществени на
едно и също място /в района на жп гара Д./, при една и съща обстановка /в
горската местност, през деня/, по един и същи начин /маниер/ на извършване
на отделните деяния и в рамките на непродължителен период от време – 4
месеца, като по този начин се налага извод за единство между отделните
деяния.
Обосновани и верни са и изводите на първата инстанция относно
субективната страна на така извършеното от подсъдимия М. деяние.
Правилно е прието, че същият е действал при осъществяването му с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият е съзнавал, че за съвсем кратък период от време и при една и
съща обстановка, извършва две деяния, които поотделно осъществяват едно и
също по вид престъпление – съвкупление с ненавършило 14-годишна възраст
лице. Правилно първоинстанционният съд изрично е отбелязал, че
подсъдимият е съзнавал факта, че пострадалата е на възраст, по-ниска от 14
години, а именно – 12-годишна към момента на деянието, тъй като освен, че
нейният външен вид е бил показателен за това, то и пострадалата сама му
била споделила каква е възрастта й.
Във връзка с гореизложеното следва да се отбележи, че страните по
делото не оспорват авторството на подсъдимия М. в извършването на
инкриминираното му престъпление и неговата правна квалификация, като от
страна на защитата на подсъдимия се оспорва единствено справедливостта на
определеното наказание за това престъпление, извършено от подсъдимия.
Това оплакване във въззивната жалба на подсъдимия, поддържано от
защитата му и в съдебното заседание пред СОС, се прави в посока неговото
8
/на наложеното на подсъдимия наказание/ необосновано завишаване, поради
определянето му по реда на чл.58а ал.1 от НК, а не при условията на чл.55 от
НК. Тези доводи на защитата се възприемат като неоснователни от
настоящата инстанция. Нещо повече – по мнение на настоящият въззивен
състав изводите на първостепенния съд, обосновали определянето на
наказание лишаване от свобода към минималния размер за извършеното от
подсъдимия М. престъпление по чл.151 ал.1, вр. чл.63 ал.1, т.3, вр. чл.26 ал.1
от НК /до три години лишаване от свобода/, редуциран по реда на чл.58а ал.1
от НК, не са съобразени с правилата за преценка на обстоятелствата, влияещи
върху отговорността на подсъдимия. Сторената на практика от районният съд
индивидуализацията на това наказание при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, е извършена в несъответствие с
установените по делото данни, обосноваващи преобладаващо наличие на
отегчаващи отговорността на подсъдимия М. обстоятелства.
Така, първият съд правилно е отчел като утежняващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства тези, касаещи начина на
извършване на деянието – подсъдимия всеки път е убеждавал пострадалата да
извършат съвкупление, като я манипулирал с думи и обещания, че ще я обича
повече, ще се ожени за нея и ще я вземе да живее при него. В този аспект
въззивният съд счита за наложително да добави и това, че подсъдимия е
извършил съвкупление с малолетната многократно - пет пъти /извършване на
усложнена престъпна дейност/.
Обосновано и в пълнота е била отчетена и степента на обществената
опасност на предметното деяние „съвкупление с малолетен”, с оглед
обществените отношения, които се засягат се него. В допълнение на това,
въззивната инстанция следва да посочи и личностната характеристика на
подсъдимия М., формирана от установените по делото данни за регистрирани
криминални прояви, извършени от него, във връзка с които е взет на отчет в
Детска педагогическа стая при 09 РУ на МВР.
Като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия
обстоятелства, първият съд е отчел единствено чистото му съдебно минало,
към което възивната инстанция следва да добави и изразеното от него в
съдебното производство съжаление за извършеното. Последно посоченото
обстоятелство, наред с младата възраст на подсъдимия се сочат като
9
основания, чрез които се обосновава искането на защитата за намаляване
размера на наложното на подсъдимия наказание. Тези факти несъмнено
подлежат на преценка в кръга на обстоятелствата по чл.54, вр. чл.58а от НК,
но не следва да се абсолютизират и то до степен, че да повлияят съществено
за смекчаване на отговорността на подсъдимия. Още повече, че
непълнолетната възраст на подсъдимия е отчетена вече веднъж при
редукцията на наказанието по чл.63 ал.1, т.3 от НК за престъплението по
чл.151 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК.
Предвид поддържаната от подсъдимия процесуална позиция в първата
фаза на процеса, не следва да бъде ценено направеното от негова страна
самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, в насока облекчаване
наказателноправното му положение. Това е така, доколкото същото е
извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално
изявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от
него се свежда единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на
смекчения режим на наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този
смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./. Такова е и виждането на
първоинстанционния съд, обективирано в контролирания акт и то напълно се
споделя от състава на СОС.
След като анализира посочените утежняващи и смекчаващи
положението на подсъдимия М. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на конкретно извършеното от него деяние, въззивният съд
прие, че същите не могат да обусловят определяне на наказание в по-нисък
размер от отмерения такъв от районния съд, респ. прилагането спрямо него на
смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55, вр. чл.58а от НК, в
какъвто смисъл е претенцията на защитата. Напротив - следва да се отбележи,
че този състав на въззивната инстанция счита, че при определяне размера на
наложеното на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода,
първостепенния съд е проявил снизходителност, доколкото съобразно
преобладаващото наличие на отегчаващи отговорността му обстоятелства
/подробно изложени по-горе/ е следвало да определи това наказание към
максималния предвиден в закона размер. Изложеното сочи на извод, че
първата инстанция не е извършила правилна преценка на обстоятелствата от
кръга на визираните в чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК, като е отчела в оценката си
преобладащото наличие на смекчаващите над отегчаващите отговорността на
10
подсъдимия М. обстоятелства, незаконосъобразно е индивидуализирала
размера на наложеното му наказание към минималния размер, предвиден за
процесната престъпна проява. Поради липса на съответен протест против тази
част на атакуваната присъда и предвид наличната забрана за влошаване
положението на подсъдимия, това нарушение по приложението на закона, не
може да бъде отстранено от въззивната инстанция и единствено се
констатира.
Вън от това, в рамките на приложението на чл.58а ал.1 от НК при
индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за разглежданото
престъпление и предвид липсата на установена конкуренция с основанията за
определяне на наказанието по реда на чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК,
първостепенният съд напълно правилно и справедливо е определил на
подсъдимия наказание лишаване от свобода по правилата на чл.54, вр. чл.58а
ал.1 от НК, а не по тези, предвидени в чл.55 от НК, в каквато насока е
претенцията на защитата.
Законосъобразно е прието от първата инстанция, и че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия М. не е наложително същия да бъде
изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на така
определеното му наказание осем месеца лишаване от свобода, още повече, че
в случая са налице и формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК
за отлагане на изпълнението му.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции, правилно и
законосъобразно са възложени в тежест на подсъдимия направените в
първоинстанционното призводство разноски.
Предвид изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване или
изменяване, респ. отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери,
че същият следва да бъде потвърден изцяло.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С.
окръжен съд

РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 13 от 26.10.2021 г. на Районен съд
– гр. С., постановена по н.о.х.д. № 363/2021 г. по описа на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12