Присъда по дело №426/2018 на Районен съд - Поморие

МОТИВИ

към присъда № 6/13.03.2019 г. по

НДОХ № 426/2018 г., по описа на РС – Поморие

 

 

Производството е образувано по обвинителен акт на районен прокурор на РП – Поморие по досъдебно производство (ДП) № 320 ЗМ-423/2018 г. по описа на РУ – Поморие при ОДМВР – Бургас, с който е повдигнато обвинение на А.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, за това в периода от 07.08.2018 г. до 10.08.2018 г., в гр.Поморие, ул. ..., хотелски комплекс „Виа Понтика”, от стая № ..., на посочения адрес действайки в качеството си на длъжностно лице – камериерка, което се е възползвало от служебното си положение – осигурен достъп до хотелска стая № ..., която почиствала, отнела чужди движими вещи – пари в размер на 1000 щатски долара, в левова равностойност 1707 лв., 1300 евро, с левова равностойност 2542.58 лв. и 20 000 руски рубли, с левова равностойност 509.27 лв., всичко на обща стойност 4758.85 лв. от владението на Н.Н.Б., родена на *** г. в Руската Федерация, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл.194, ал.1 НК.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 13.03.2019 г. (л.24, гръб от делото),  съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен с нарочна писмена молба вх. № 399/23.01.2019 г. (л.16-19) от пострадалата Н.Б., представлявана от повереника си (л.15) адв.М. Д., същият уточнен в съдебното заседание, против подсъдимата А.А.П., за осъждане на подсъдимата да заплати на пострадалата сума в размер 3 258.85 лв., представляваща имуществена вреда, причинена с престъплението, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на непозволеното увреждане – 10.08.2018 г. и конституира пострадалата в качеството на граждански ищец и частен обвинител по делото.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Пледира за признаване на подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е обвинена и налагане на същата на наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което да се отложи за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК. По отношение на гражданския иск застъпва становище, че същият е основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен от съда.

Гражданският ищец и частен обвинител в съдебно заседание се представлява от повереника си, който също пледира за признаване на подсъдимата за виновна по обвинението, както и за налагане на наказание във вида и размера посочен от прокурора, но за ефективно изтърпяване на същото, а така също и за уважаване изцяло на гражданския иск и присъждане на сторените от страната разноски в производството.

Защитникът на подсъдимия – адв.Ц.К. също пледира за налагане на подсъдимата на наказание лишаване от свобода, но в минималния размер по чл.39, ал.1 НК – три месеца, изтърпяването на което да се отложи за срок от три години, на основание чл.66, ал.1 НК. Не се противопоставя на уважаването на гражданската претенция.

Подсъдимата се признава за виновна в извършване на престъплението, за което е обвинен и моли съдът да ѝ наложи минимално наказание.

В производството е взето решение за провеждане и е проведено предварително изслушване на страните, по реда на гл.27 от НПК.

Подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът установи, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и не събира доказателства относно тези факти.

От самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка.

На 28.05.2018 г., подсъдимата постъпила на работа в хотелски комплекс „Феста Виа Понтика” гр. Поморие ( „Виа Понтика), на длъжността камериер хотел, код по НКПД 51621003, със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, видно от представения по делото препис от трудов договор № 1946/28.05.2018 г. (л.41-43 от ДП), сключен между подсъдимата от една страна, като работник и „Феста хотели” АД, от друга страна, като работодател.

Съгласно приложената по делото длъжностната характеристика на длъжността „камериер” (л.44-46 от ДП), връчена на подсъдимата  срещу подпис на датата на сключване на горепосочения трудов договор, сред основните длъжностните задължения на П. били тези да поддържа хигиената в определените обекти или помещения, да подменя постелъчния инвентар, пердета, хавлии и посуда, да зарежда с хигиенни материали и др.

Видно от показанията на св.С.Х.А. (л.29 от ДП), помещенията в хотелски комплекс „Феста Виа Понтика” са оборудвани с автоматични брани, отключващи се с магнитни карти, с електронен контрол на достъпа.

Установява се от показанията на свидетеля, подкрепени от представената от него извадка от електронна система за контрол на достъпа, че за достъп до стая ... на комплекса, находяща се на втори етаж в крило „Регалис”, са издадени три магнитни карти, двете от които били предоставени на пострадалата Б. и нейния съпруг, настанили се в горепосочената стая на 30.07.2018 г., а третата карта била предоставена на подсъдимата във връзка с изпълнение на служебните ѝ задължения.

При настаняването си свидетелката оставила в стаята куфар, в който съхранявала портфейл, съдържащ парични суми в евро, щатски долари и руски рубли.

В наличието на тези суми на мястото, на което ги съхранявала, св.Б. се уверила на 06.08.2018 г., на която дата взела пари, за да финансира своя екскурзия.

На 10.08.2018 г. пострадалата установила, че от портфейла липсват сумите 1000 щатски долара, с левова равностойност 1707 лв., 1300 евро, с левова равностойност 2542.58 лв. и 20 000 руски рубли, с левова равностойност 509.27 лв.

Съгласно представената от св.А. извадка от системата за електронен контрол на достъпа (л.30 и л.31 от ДП), в инкриминирания период от 07.08.2018 г. до 10.08.2018 г., в стая  ... са влизали единствено пострадалата и подсъдимата.

Видно от показанията на св.С.К.Г. – касиер в обменно бюро „Корона”, собственост на „Нинс–Финанс” ЕООД гр.Бургас (л.33 от ДП), както и от протокол за разпознаване на лица по фотоснимки (л.35 от ДП) и фотоалбум към него (л.36), че на 10.08.2018 г., подсъдимата е обменила чуждестранна валута – евро, долари и рубли, за която е получила сума в размер над 4 500 лв.

Установява се от показанията на св. Г.В.Х. и св.И.М.Я. – съответно управител и касиер в „Заложна къща Корект плюс 11” ООД гр.Бургас (л.47 и л.48 от ДП), както и от представената по делото справка в табличен вид за откупените от подсъдимата залози (л.50 от ДП), че 10.08.2018 г., П. е погасила заеми от посоченото дружество, обезпечени с движими вещи.

В проведени разговори с полицейски служители – св.В.М.П. (л.38т ДП) и св.И.Г.И. (л.39 от ДП), подсъдимата признала че е извършил кражба на инкриминираната сума, без да конкретизира размера на същата и описала механизма на извършване на деянието.

На 15.08.2018 г., с протокол за доброволно предаване от същата дата (л.77 от ДП), в присъствието на защитника са, подсъдимата предала на полицейските органи сума в размер 1 500 лв., с отбелязване в протокола, че сумата е предназначена за възстановяване на причинените от подсъдимата щети.

При тази фактическа обстановка, установена от самопризнанията на подсъдимия, подкрепени от посочените от съда доказателства, събрани на досъдебното производство и въз основа на закона съдът прие следните правни изводи.

В посочения в обвинителния акт период – от 07.08.2018 г. до 10.08.2018 г., в гр.Поморие, ул. ..., хотелски комплекс „Виа Понтика”, от стая № ..., подсъдимата е отнела чужди движими вещи – пари в размер на 1000 щатски долара, 1300 евро, и 20000 /двадесет хиляди/ руски рубли, всички суми с обща левова равностойност 4758.85 лв. от владението на Н.Н.Б. гражданка на Руската Федерация, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Деянието е осъществено от подсъдимата в качеството ѝ на камериерка, като такава длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „б” НК, тъй като с трудов договор ѝ е било възложено срещу възнаграждение да изпълнява работа, свързана с пазене на имуществото в хотелски комплекс „Виа Понтика”. Подсъдимата се е възползвало от служебното си положение, по силата на което имала осигурен достъп до стая № ... в комплекса, за да осъществи кражбата на инкриминираната сума от пострадалата, поради което съдът прие за безспорно доказано, че от обективна страна подсъдимата е състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.6 НК, вр. с чл.194 ал.1 НК.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като П. е съзнавала общественоопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването на тези последици.

Предвид изложеното съдът призна подсъдимата за виновна в извършване на престъплението по чл.195, ал.1, т.6 НК, вр. с чл.194 ал.1 НК, предмет на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид проведеното предварително изслушване и съобрази императивната разпоредба на чл.373, ал.2 НПК, съгласно която в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК.

По силата на чл.58, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.

Съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Съдът намира, че в настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55 от НК, поради следното.

Подсъдимата признава изцяло вината си, изразява съжаление за стореното и съдейства за разкриване истината по делото от самото начало на установяването ѝ като извършител. Смекчаващо вината ѝ обстоятелство е и чистото съдебно минало на подсъдимата, видно от представената по делото справка за съдимост рег. № 318/15.08.2018 г., на Бюро за съдимост при РС – Поморие (л.11 от ДП), както и обстоятелството, че П. е възстановила на пострадалата част от отнетата сума.

Затова съдът прие, че са налице многобройни смекчаващите вината на подсъдимата обстоятелства и в случая най-лекото предвидено от закона наказание, а именно една година лишаване от свобода се оказва несъразмерно тежко.

Ето защо и предвид предписанието на чл.58а, ал.4 НПК, на основание чл.55, ал.1, т.1 НК, съдът наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.

Наказание в този размер в най-голяма степен от една страна ще способства за поправянето и превъзпитнието на подсъдимата към спазване законите и добрите нрави и ще  въздейства предупредително върху нея, а от друга страна ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Сдът взе предвид, че наложеното наказание лишаване от свобода е под три години, както и че подсъдимата не е осъждана и като съобрази установената ниска степен на обществена опасност на личността ѝ намери, че с оглед постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК и най-вече за поправянето на подсъдимата,  не е необходимо тя да изтърпи ефективно наложеното ѝ наказание шест месеца лишаване от свобода, поради което отложи изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

По предявения от пострадалата Б. граждански иск за обезщетение на причинените ѝ с престъплението имуществени вреди, съдът намира за безспорно установено, че пострадалата е претърпяла такива вреди. Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като отговорност за непозволено увреждане носи физическото лице, причинили вредата чрез своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, което в случая безспорно се установи за имуществените вреди в размер 3 258.85 лв., представляващи стойността на отнетата от подсъдимата и невъзстановена на пострадалата парична сума, които вреди са пряка и непосредствена последица от деянието, поради което и съдът намери предявения граждански иск за доказан както по основание, така и по размер и го уважи изцяло, ведно със законната лихва върху сумата по главницата от датата на увреждането – 10.08.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.

Предвид уважаването на гражданския иск съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на държавата сума в размер 50 лв., представляваща държавна такса за уважения граждански иск.

С оглед признаването на подсъдимата за виновна и на основание чл.189, л.3 НПК, съдът я осъди да заплати в полза на Държавата, по съответната сметка на ОДМВР – Бургас, сума в размер 22.50 лв., представляваща разноски по делото.

Веществените доказателства по делото – 1 бр. диск, съдържащ видоезапис, и 1 бр. бяла пластика на ел. карта, с лепенка с надпис „А.”, съдът постанови да се върнат на собствениците им „Заложна къща „Корест плюс 11” ЕООД гр.Бургас и „Феста хотели” АД гр.София, след влизане на присъдата в сила.

Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :