№ 87808
гр. София, 19.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110130615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 28, ал. 1 КМЧП във връзка с чл. 411, ал.
2, т. 4 ГПК.
Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
на заявителя „А1 България“ ЕАД срещу длъжницата А. Л. Я. за заплащане на
задължения за мобилна телефония.
При извършена служебна справка за адресна регистрация на длъжника –
физическо лице, се установява, че същият има регистриран постоянен адрес в
София и настоящ адрес във Франция от 2006 г., като местната компетентност
на съда е обоснована със седалището на длъжника – юридическо лице по чл.
116 ГПК.
В заповедното производство съдът служебно проверява
международната си компетентност съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК, като това
следва и от правилото на чл. 28, ал. 1 КМЧП, като тези правила не се
дерогират от чл. 28, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. („Брюксел
Iа“), доколкото посочената разпоредба не може да се приложи в едностранно
производство като заповедното, при което преди издаване на акта по
същество (заповед за изпълнение) няма насрещна страна по делото.
Международната компетентност на българските съдилища се определя
поотделно за всеки от двамата ответници по правилата на Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. В случая съгласно чл. 17, пар. 1, б. „б“ от посочения Регламент се
прилагат правилата за определяне на компетентност по потребителски
договори по глава втора, раздел четвърти, като същата се изключва само от
правилата на чл. 6 от Регламента – при местоживеене извън Европейския
съюз, или по чл. 7, т. 6 от същия – при отношения с клон. Последните
хипотези не са приложими по делото. Следователно международната
компетентност по дела срещу потребители се определя съгласно чл. 18, пар. 2
от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., като компетентен е съдът по
местоживеенето на потребителя.
1
Понятието „местоживеене“ няма дефиниция в Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. по отношение на физическите лица, като съгласно чл. 62, пар. 2
от същия местоживеенето се определя по правилата на националното право.
Съгласно указанията, дадени от Съда на Европейския съюз в т. 1 от Решение
от 16.05.2024 г. по дело C-222/23 Топлофикация София, не се допуска
местоживеенето по вътрешното право да се определя по такъв начин, че
същото да не може да се премести извън държавата на съда. Следователно,
доколкото съгласно чл. 93, ал. 2 ЗГР постоянният адрес на физическите лица е
винаги в България, то по смисъла на чл. 62, пар. 1 от Регламент (ЕС) №
1215/2012 г. понятието „местоживеене“ не може да се приравни на понятието
„постоянен адрес“ по чл. 93 ЗГР. Следователно при липса на други
възможности за регистрация на адрес следва да се приеме, че местоживеенето
по смисъла на чл. 62, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на българските
граждани е техният настоящ адрес.
В случая настоящият адрес на длъжницата А. Л. Хубанова е
регистриран във Франция от 2006 г., поради което българските съдилища
нямат компетентност по делото.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК Заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 166205/22.05.2024 г. по частно гражданско
дело № 30615/2024 г. на Софийския районен съд, 28. състав,подадено от „А1
България“ ЕАД.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя „А1
България“ ЕАД, че може да предяви в едномесечен срок от влизане на
разпореждането в сила претенциите си с осъдителен иск, като да ползва
внесената по делото държавна такса в размер на 25 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2