Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София,
11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
мл.с. НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Нина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 3473/2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 17.06.2020 г. по НОХД № 618/2018 г. на
СРС, НО, 107 състав, подсъдимият И.А.М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.144, ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, при първоначален общ режим.
С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските
направени по делото.
Срещу присъдата, в срока по чл.319, ал.1 от НПК, е
постъпила жалба от защитата на подсъдимия М. – адв. Т. с искане за отмяна на
присъдата като незаконосъобразна, неправилна и несправедлива и постановяване на
нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение. Защитата оспорва квалификацията на деянията по чл.26
от НК, тъй като по отношение на престъпленията против личността не се прилага
горепосочената разпоредба, касаеща продължавано престъпление. Твърди се, че при
постановяване на присъдата не са преценени от съда изключително конфликтните
отношения между пострадалата и подзащитния му, като фактическите изводи са
формирани въз основа само и единствено на показанията на частния обвинител по
делото. В този смисъл са анализират събраните по делото доказателства, като се
посочва, че на инкриминираните действия, няма свидетели очевидци. В жалбата се
навеждат оплаквания и за неправилност на изводите на съда от правна страна,
както и за несправедливост на наложеното наказание.
В жалбата не се
прави искане за събиране на доказателства от въззивната инстанция.
В разпоредително заседание въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от
предмета на доказване по делото не се налага разпит на подсъдимите, свидетели и
изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът
на подсъдимия – адв. Т., поддържа въззивните жалби и се присъединява към
изложеното в тях за неправилност и незаконосъобразност на постановени съдебен
акт. В допълнение счита, че първостепенният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение, свързано с надлежното конституиране на пострадалата като
частен обвинител по делото, което е нарушило правото на защита на подсъдимия. Моли
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли съда да отмени присъдата и да върне делото за ново
разглеждане.
Представителят на СГП моли съда да остави
жалбата без уважение. Счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
пълнота на събраните доказателства, като липсват такива, които да разколебават
обвинителната теза. Намира наложеното наказание за справедливо и изразява
становище, че присъдата на СРС следва да бъде потвърдена, като не взема
отношение по посоченото процесуално нарушение.
Повереникът на частния обвинител – адв. Д., счита,
че събраните доказателства категорично установяват възприетата от първата
инстанция фактическа обстановка и доказват по несъмнен начин извършването на
престъплението от подсъдимия, като споделя изцяло изводите на първата инстанция
за виновността му. Счита, че в случая не е допуснато съществено процесуално
нарушение, като искането за конституиране на частен обвинител е направено
своевременно, разгледано е от съда и е допуснато в указаните от НПК срокове. По
отношение на наказанието намира, че не се налага реалното му изтърпяване, като
целите на чл. 36 от НК биха били постигнати с приложение на института на
условното осъждане, но с определянето на по-продължителен изпитателен срок,
поради което моли съда да измени присъдата като на осн. чл. 66 от НК отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“.
Частният обвинител А. поддържа казаното от
повереника си.
Подсъдимият М., в лична защита поддържа
защитника си. В предоставеното му право на последна дума моли съда да уважи
жалбите.
Софийски градски съд, като съобрази изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, счита, че преди да обсъжда доводите на
защитника, касаещи оценката на доказателствения материал от СРС, следва да
вземе становище по възражението относно протичане на производството при участие
на ненадлежно конституирана страна.
Настоящият състав счита, че в случая първата
инстанция не е допуснала твърдяното съществено процесуално нарушение. В чл.
247в, ал. 2 от НПК изрично е посочено, че за разпоредителното заседание се
призовава пострадалият, който следва да бъде изслушан по въпросите, предмет на
обсъждане в разпоредително заседание. Действително законът предоставя
възможност на пострадалия да направи искане за конституиране като страна в
производството в 7-дневен срок от връчване на съобщението за насрочване, но от
използваната в чл. 247в, ал. 3 и 4 от НПК формулировка „може“ следва, че посочения
срок няма обвързващо, а дисциплиниращо действие и изтичането му не преклудира
правото на страната да направи това до провеждане на разпоредителното заседание.
В подкрепа на това стои задължението на съда, ако пострадалият се яви лично в
разпоредителното заседание, да му разясни правото да направи искане да се
конституира в наказателния процес като частен обвинител и/или граждански ищец, да
му даде възможност да направи изявление в тази насока и да го изслуша по
въпросите, които се обсъждат в разпоредително заседание преди да постанови
определението по чл. 248, ал. 5 от НПК. В тази връзка разпоредбата на чл. 248,
ал. 2 от НПК изрично посочва, че разпоредителното заседание е моментът, в който
съдът се произнася по направените искания за конституиране на страни в
производството, поради което /в действащата към 13.03.2018 г. редакция на НПК/ именно
то е крайният момент, в който пострадалият може да направи това искане, като
същото не нарушава правото на защита на подсъдимия. Напротив, неизпълнението на
посочените по-горе задължения от съда, съгласно константната съдебна практика,
представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.
1 от НПК, което води до ограничаване на правото на пострадалия от
престъплението за участие в производството, каквото в случая не е допуснато от
районния съд.
По възражението за неправилност на
първоинстанционния съдебен акт, настоящият състав намира следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е
провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да
участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната
истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният
съд, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите
по делото, поради което, споделя изцяло фактическите констатации на СРС и приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.А.М. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, разведен, с висше образование, работи, неосъждан, адрес в
гр. София, ул. „******, ЕГН: **********.
Подс. И.М. и св. Г.М. М./след развода с фамилно
име А./ сключили граждански брак през 1993 г. От брака си двамата имат три
деца. От дата 29.05.2017 г. подс. И.М. и св. Г.А. не живеели заедно. По време
на брака им до момента на фактическата им раздяла, /а и след фактическата им
раздяла/ подс. И.М. многократно упражнявал върху св. Г.А. психическо и
физическо насилие, изразяващо се в ограничаване на контактите на св. Г.А. с
нейните близки, ограничаване на контактите й с други лица извън семейството,
възпрепятстване да работи, отправяне на обиди, прояви на ревност, нанасяне на
побои, отправяне на заплахи за убийство, за нанасяне на телесни повреди,
опиране на нож в гърлото й, душене. Именно това негово поведение през годините
довело и до фактическата раздяла между съпрузите, която била инициирана от св. Г.А..
На 23.06.2005 г. на св. Г. М.е издадено
съдебномедицинско удостоверение № V-781/2005r., в което е отразено, че са
установени кръвнасядания по тила на главата вдясно, по челото вдясно, по
дясното рамо, лява мишница, по лигавицата на устната кухина на долна устна,
дясното бедро, като уврежданията са причинили на освидетелстваната Г. М.болка.
На 28.05.2017 г. вечерта св. Г.А. и подс. И.М.
били в дома си на адрес ***. Около 23.00 -23.30 часа св. Г.А. се намирала в
кухнята на жилището. Тогава при нея отишъл подс. И.М.. Той се приближил към нея
и извил ръцете на св. Г.А. зад гърба й и я бутнал към пода. След това с ръка я
хванал за гушата и започнал да я притиска за врата, като я душал. После
започнал да я рита с крака по цялото тяло, опрял кухненски нож в гърлото на А.
и й казал: „Признавай си какво си правила, с кой си била, ако искаш да си
започнем живота на чисто, признавай, иначе нямаш шанс, ще те ликвидирам ако не
си признаеш!”. След това подс. М. преустановил действията си.
На следващия ден - 29.05.2017 г., св. Г.А.
заедно с малолетното дете М.И.М., род. на *** г., напуснала семейното жилище и
се преместила да живее при майка си на адрес в гр. София, кв. Борово, ул. „******.
След раздялата им подс. И.М. и св. Г.А. продължили
да поддържат отношения, като комуникацията им била свързана в отглеждането на
общото им дете М.И.М. и общи финансови въпроси.
На 18.09.2017 г. преди обед св. Г.А. и подс. И.М.
се срещнали, като подсъдимият М. изразил желание да гледа детето М.И.М. през
деня от 14.00 ч. до 16.00 ч. св. А. закарала детето и го оставила на подсъдимия
в жилището, находящо се в гр. София, кв. Бояна, ул. „******. Двамата се
уговорили св. А. да вземе детето около 16.00 ч. - 16.15 ч. от горепосочения
адрес, тъй като подсъдимият имал ангажименти. Св. Г.А. се забавила и отишла на
адреса около 16.37 часа. Св. М.спряла с автомобила пред къщата, като
подсъдимият и детето я чакали на стълбите на къщата. Тогава подсъдимият отворил
задната дясна врата на автомобила, сложил детето да седне на задната седалка в
детско столче. След това се навел и взел от пода на автомобила намиращата се
там детска играчка - пластмасова пушка, и с нея започнал да нанася удари по
главата на св. А., като се пресегнал през тялото на детето. След това
подсъдимият затворил задната врата, отворил предната дясна врата на автомобила.
На предна дясна седалка стояла раницата на детето и подс. М. я взел и я
захвърлил към главата на св. А., която седяла на шофьорското място. Раницата
ударила св. А.в дясната част на главата. През цялото време, докато я удрял по
главата с играчката и с раницата, подс. М. отправял закани към св. Г.А., като
на няколко пъти й казал: „Ще те убия, ще те пребия, ще те затрия”. След това
подсъдимият преустановил действията си и затворил вратата на автомобила, а св. Г.А.
потеглила с автомобила.
На 19.09.2017 г. св. Г.А. подала жалба в 04
РУ-СДВР, като жалбата й била приета от св. П.Л.П., служител в 04 РУ- СДВР,
както и молба до СРС за издаване на заповед за незабавна защита. На 20.09.2017 г.
подс. М. бил призован да се яви в 04 РУ-СДВР, където св. Петров му снел писмено
сведение и съставил протокол за предупреждение по ЗМВР. На 20.09.2017 г. с
протокол за приемане в група „КОС” при 04 РУ- СДВР са приети пистолет „Берета”
кал. 22 с № A46889U, пистолет „Смит и Уесън” с кал. 9x19 мм. с № PBF3244, гл.
пушка „Бенели M2” с кал. 12 с № М646794/С947658, нарезна пушка „Браунинг” кал.
22 № 20084МР212 и нарезна пушка „Браунинг” кал. 30-06 № 311МР26917 и разрешение
№ 20150157819 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие, валидно
до 28.02.2022 г. Издадено е решение с рег. № 228р-17351/2017 г. за отнемане на
издаденото разрешение № 20150157819 за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие.
В хода на досъдебното производство е изготвена
комплексна съдебно-психиатрична експертиза, видно от заключението на която св. Г.М.
М./след развода с фамилно име А./ е психично здрава, възприетите от
свидетелката закани са предизвикали в нея преживяване на уплаха и страх за
живота й, ситуацията е причинила на освидетелстваната стресово преживяване,
което се характеризира с преживелищни симптоми и се е отразило на ежедневния й
стереотип. Категоричното становище на вещите лица е, че при освидетелстваната е
налице психична годност за даване на свидетелски показания.
Подсъдимият е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите Г.М.А. /преди
развода с фамилно име М./, З. А. К., Д. И. Я., М. М. А., П.Л.П. и А. К. Ц.,
депозирани в хода на съдебното следствие, както и показанията им от досъдебното
производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК; заключението на изготвената
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Г.М. М./л. 48-55 от
д.пр./; протокол за предупреждение по ЗМВР /л. 14 от д.пр./, справки от 04
РУ-СДВР /л. 16 и л. 60 от д.пр./, решение с рег. № 228р-17351/2017г. /л. 61 от
д.пр./, протокол за приемане на ОБВВПИ /л. 62 от д.пр./, справка за съдимост на
подсъдимия и др.
Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на
доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на
деянията, авторството, механизмът на осъществяването им, субективната страна на
престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При
съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати
логически грешки. Районният съдия прецизно и в съответствие с изискванията на
процесуалния закон изключително детайлно е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които е дал вяра на
едни от тях и не е кредитирал други. Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
подробния доказателствен анализ на първостепенния съд, въз основа на който
контролирания съдебен състав е изградил фактическите си изводи. В тази връзка е
необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста /р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Действително по делото са налице данни
за конфликтни отношения между подсъдимия и пострадалата, показателни за което
са прекратяването на брака им, подадените сигнали, издадените протокол за
предупреждение и заповед за незабавна защита. Категорично се доказва и
осъществяването на тормоз от подсъдимия върху бившата му съпруга по време на
съвместния им живот, като за това обстоятелство показанията на свидетелите К., А.и
Я. подкрепят заявеното от пострадалата и отразеното в СМУ от 2005 г. Не може
обаче да бъде споделена позицията на защитника, че в случая съдът е взел
страната на Г.А. и именно това е определило извършения в мотивите анализ на
доказателствата.
Правилно районният съд е поставил в
основата на фактическите си изводи показанията на пострадалата, съобразявайки
обстоятелството, че същата се явява единствен очевидец на извършването на
инкриминираните деяния. Въззивният състав, подобно на първостепенния, отчете
възможната заинтересованост на пострадалата, както и характера на извършеното
престъпление в контекста на упражняваното от подсъдимия спрямо пострадалата
домашно насилие, при което най-често упражняването на сила или принуда се случва
в рамките на дома, единствено пред очите на жертвата и насилника. За да се
довери на показанията на свидетелката А. настоящата инстанция също ги прецени като
обективни, непротиворечиви, последователни, без тенденция за преувеличаване и кореспондиращи
с други доказателства, като намира възраженията на защитата в обратна насока за
неоснователни.
Обоснована е преценката на районния съд
да се довери на заявеното от свидетелите К., А.и Я., като настоящият състав
изцяло споделя изложените мотиви за това, без да намира за необходимо да ги
преповтаря или допълва. Независимо от обстоятелството, че по отношение на
инкриминираните деяния тези гласни доказателствени средства са производни и
преразказват споделеното им от пострадалата след извършените посегателства, те
съвпадат с непосредствения разказ на пострадалата и косвено подкрепят изводите
на двете съдебни инстанции за достоверността му. Както правилно е посочила
първата инстанция, въпреки родствените отношения между пострадалата и
свидетелите К. и А.и приятелските такива със свидетелката Я., в изложените от
тях факти не се наблюдава тенденциозност или стремеж към прекалена
информираност. Напротив, всеки от тримата свидетели добросъвестно пресъздава
обективните си възприятия, като наличието на различия в тях, вкл. и относно
преките им възприятия за отношенията между съпрузите по време на брака и
наличието на наранявания по тялото на А., е логично и съответно на близостта им
с пострадалата. Същевременно тримата свидетели еднопосочно и независимо
пресъздават идентични с пострадалата факти и обстоятелства относно разказаното
им за инкриминираните деяния и авторството им, поради което въззивният съд не
споделя бланкетните твърдения на защитата за съществуването на противоречия в
тях и разминавания със заявеното от пострадалата.
Резонно районният съд е приел, че
показанията на свидетеля Петров спомагат за изясняване на обективната истина
във връзка с втория случай, като същите косвено потвърждават съобщеното от
пострадалата, доколкото възпроизвеждат подадения от нея сигнал. Независимо от
обстоятелството, че свидетелят не е възприел видими наранявания по А. при
подаване на жалбата, това не изключва по нея да са били нанесени удари по
описания механизъм, които да не са оставили ярки следи, лесно забележими при
краткотрайния му контакт с пострадалата, а преценката му за нормално държание
на пострадалата е субективна и въз основа на нея не би могъл да се направи
извод за начина, по който действията на подсъдимия са рефлектирали върху нея.
Настоящият състав, подобно на първия, прецени
показанията на свидетелите М.и Г.не сдържат факти, относими към предмета на
делото, тъй като касаят събития, различни от инкриминираните и общи наблюдения
за отношенията между съпрузите, които не са от естество да опровергаят
показанията на пострадалата. По отношение на свидетеля Ц., правилно СРС е счел,
че заявеното от него по отношение на второто деяние, не е в състояние да обори
показанията на А., като този състав се присъединява към изложените в мотивите
съображения.
Въззивният съд прецени обясненията на
подсъдимия с оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на
основно средство за защита и ги прие като опит за изграждане на защитна теза,
целяща дискредитиране на пострадалата и внасяне на съмнения в достоверността на
показанията ѝ.
Резонно са кредитирани заключението на изготвената
експертиза и писмените доказателства и доказателствени средства по делото,
които допринасят за изясняването на обективната истина.
Изводите си за съдебното минало на
подсъдимия настоящият състав направи въз основа на приложената по делото
справка за съдимост.
Въз основа на така установената и приета
фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е достигнал до
заключение за осъществен от обективна и субективна страна състав на
престъплението по чл. 144, ал 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК от
подсъдимия, което въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна на 28.05.2017 г. и
на 18.09.2017 г. в гр. София подсъдимият И.А.М. се е заканил на Г.М. М./след
развода с фамилно име А./ с убийство и това заканване е било от естество да
възбуди у пострадалата основателен страх от осъществяването му, като
подсъдимият е действал в условията на продължавано престъпление – с две деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени
са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото, както следва:
·
на 28.05.2017 г. около 23.00 - 23.30
часа в гр. София, кв. „Бояна”, в жилище на ул. „******, подсъдимият И.М. се
заканил на Г.М. М./след развода с фамилно име А./ с убийство, като извил ръцете
на М.зад гърба й, бутнал я към пода, стискал я с ръце за врата като я душил,
ритал я с крака по тялото, опрял кухненски нож в гърлото на М.и й казал:
„Признавай си какво си правила, с кой си била, ако искаш да си започнем живота
на чисто, признавай, иначе нямаш шанс, ще те ликвидирам ако не си признаеш!” и
това заканване би могло да възбуди у М.основателен страх от осъществяването му.
·
на 18.09.2017 г. около 16.37 часа в гр.
София, кв. „Бояна”, на ул. „Асен Георгиев”, подсъдимият И.М. се заканил на Г.М.
М./след развода с фамилно име А./ с убийство като нанесъл удари по главата на М.с
детска пластмасова играчка пушка, ударил в дясната страна на главата М.с детска
раница и й казал: „Ще те убия, ще те пребия, ще те затрия!”, и това заканване
би могло да възбуди у М.основателен страх от осъществяването му.
Извършените от подсъдимия спрямо
пострадалата действия и отправени заплахи в контекста на многократно
осъществяван физически и психически тормоз над нея, ограничаване на свободата
ѝ, наличие на предшестващи случаи на нанасяне на побои, отправяне на
обиди и заплахи за убийство, вкл. чрез използване на нож и знание от
пострадалата, че подсъдимият е притежавал огнестрелни оръжия, са от естеството
да възбудят основателен страх у нея от осъществяването на заканата.
От субективна страна деянието е
осъществено при форма на вина пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своите деяния, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял настъпването им. В конкретния случай
подсъдимият е осъзнавал че отправя заплахи, които представляват закана за
убийство срещу пострадалата, съчетани с обездвижване и нанасяне на побой и
опиране на нож в гърлото на А. при първото деяние и нанасяне на удари с по
главата с детска пушка при второто деяние, но въпреки това е извършил
действията.
Правилно първоинстанционният съд е
преценил, че са налице предпоставките на чл. 26, ал. 1 НК по отношение на
извършените от подсъдимия две деяния, като е отчел особеностите на всяко едно
от деянията. Съгласно чл. 26, ал. 6 от НК разпоредбите на чл. 26 от НК не се
прилагат по отношение на престъпление против личността на различни граждани, а
не по отношение на престъпления по Глава втора от НК, в какъвто смисъл са
наведените от защитата доводи в жалбата. Предвид обстоятелството, че двете
деяния са насочени към едно и също лице – Г.А., настоящият състав намира за
неоснователно възражението на защитата за неприложимост на продължаваното
престъпление в конкретния случай.
Предвид гореизложеното, правилно
подсъдимият И.А.М.Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.
144, ал 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
При индивидуализацията на наказанията на
подсъдимия правилно е отчетено като единствено смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващи такива – системното
упражняване на физически и психически тормоз върху пострадалата, високият
интензитет на засягане при първото деяние и законното притежание на немалък
брой огнестрелни оръжия, които биха могли да подсилят ефекта на заканата.
Въззивният съд прецени като такова и обстоятелството, че второто деяние е
осъществено в присъствието на малолетно дете с непосредствено засягане на
субективните му възприятия на същото за настъпилата ситуация и за нормалното
поведение.
При посочените отегчаващи обстоятелства,
настоящият състав намира, че правилно СРС е счел, че в случая не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят приложението на чл. 55 от НК и е определил наказанието при условията
на чл. 54 НК в размер над минималния, а именно „лишаване от свобода“ за срок от
две години.
За разлика от първостепенния, въззивният съд счита, че са налице основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, като този състав намира, че за постигане на целите на наказанието в конкретния случай не се налага ефективното му изтърпяване. Действително по делото се събрани доказателства за продължително упражняван тормоз от подсъдимия над пострадалата по време на съвместния им живот, но към настоящия момент двамата са разведени и не живеят в общо домакинство, а притежаваните от подсъдимия огнестрелни оръжия са отнети, което обективно ограничава възможностите на подсъдимия за извършване на посегателства срещу А. и намалява неговата обществена опасност. Същевременно подсъдимият има три деца, едното от които е малолетно и подсъдимият следва да полага грижи, което в значителна степен би било затруднено при изтърпяване на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Не на последно място, именно такова е направеното от частния обвинител искане, с което настоящият състав се съобразява, като намира за най-подходящо определянето на изпитателен срок по-дълъг от минималния, а именно четири години. От друга страна по време на определения от съда изпитателен срок по отношение на подсъдимия М. ще съществува реална заплаха от привеждане в изпълнение на наложеното му наказание, в случай на последващи престъпни прояви, което в достатъчна степен би оказало възпиращо и предупредително въздействие.
Законосъобразно с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.
При извършената
служебна проверка на основание чл. 314 НПК, съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения, които да представляват основания за отмяна на
присъдата на СРС.
Така
мотивиран съдът на основание чл. 337, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 334, т. 3 НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 17.06.2020 г.,
постановена по НОХД № 618/2018 г. по описа на СРС, НО, 107 състав като ОТЛАГА на осн. чл. 66 ал. 1 от НК
изпълнението на наложеното наказание две години „лишаване от свобода“ за изпитателен
срок от четири години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.