Р
Е Ш Е Н И E
Гр.Хасково,11.03.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на трети февруари две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в състав :
СЪДИЯ : ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
секретар:
Галя Кирилова
прокурор
като
разгледа докладваното от председателя съдия Серафимова
т.д. № 122 по описа за 2019 год.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от ЗК „Лев Инс“АД, с която са предявени против Г.Ю.Г. обективно
съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за
сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди и за сумата от 3880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
които суми са изплатени от ищеца на пострадалата Р.И.А. на основание сключено
споразумение по застрахователно събитие – настъпило ПТП на 03.01.2018 г. в гр. Хасково, причинено от
ответника като правоспособен водач при управление на лек автомобил „Ф.Г.“, с
рег. № ** **** **.
В исковата молба се твърди, че на 03.01.2018
г. в гр.Хасково на бул. „България“, водачът Г.Ю.Г. при управление на л.а „Ф.Г.“, с рег. № **
**** **, собственост на Ц.Д.М., по негова вина
реализирал ПТП като удря пешеходката Р.И.А. и й причинява неимуществени
и имуществени вреди, като след настъпване на инцидента виновният водач напуснал
местопроизшествието. Към датата на събитието отговорността на водача на лекия
автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД по застрахователна полица 22811/7-02376715,
със срок на валидност от 31.08.2017 г. до 31.08.2017 г. Във връзка с
настъпилото ПТП по молба на пострадалата Р.И.А. в ЗК „Лев Инс“
АД била предявена застрахователна
претенция за обезщетение за настъпили неимуществени и имуществени вреди. Образувана била
ликвидационна преписка по щета № 0000-10000-63-18-7257 между ЗК “Лев Инс“ АД и пострадалата Р.И.А. и било сключено споразумение,
по силата на което на пострадалата била изплатена парична сума в размер на 30
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 3 888 лева обезщетение за
имуществени вреди, които обезщетения ѝ били платени по банков път с
преводно нареждане от 01.11.2018 г. Ищецът твърди, че на основание чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и предвид
изплащането на определеното застрахователно обезщетение застрахователят имал
право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно
с платените лихви и разноски, тъй като виновният водач е напуснал мястото на
настъпилото пътнотранспортно произшествие преди идването на органите за контрол
на движение по пътищата, когато посещението на
местопроизшествието е задължително по закон. Отправя се искане за
постановяване на решение, с което да осъди ответника да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********
сумата от 33 880 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени
вреди във връзка с претърпяното на 03.01.2018 г. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху процесната сума от момента на завеждане на
исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Иска се и присъждането на
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба. За съдебно заседание ответникът е призован чрез залепване на
уведомление, но същият не се е явил лично. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на
ответника е назначен особен представител на разноски на ищеца, адв. С.Ч., която
е осъществявала процесуално представителство в хода на производството.
В писмена защита на
особения представител се оспорва твърдението, че ответникът бил напуснал
безотговорно мястото на ПТП и не бил изчакал органите за контрол на движението
по пътищата. От друга страна, се застъпва тезата, че е налице съпричиняване,
тъй като поведението на пострадалата било несъобразено с пътната обстановка.
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата за сумата от 30
000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и за
сумата от 3880 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, и с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума от момента на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане. Исковете са допустими и следва
да бъдат разгледани по същество.
По делото са приети писмените
доказателства, представени с исковата молба. Назначени са съдебна –
автотехническа експертиза и съдебно – медицинска експертиза, заключенията по
които са приети като неоспорени от страните.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
На 03.01.2018 г. ответникът Г.Ю.Г.
управлявал л.а „Ф.Г.“, с рег. № ** ****
**, собственост на Ц.Д.М.. Ответникът управлявал автомобила в гр. Хасково и се
движел по бул. България. За лекия автомобил имало сключена валидна застраховка със
ЗК „Лев Инс“ АД по застрахователна полица 22/
117002376715, валидна до 31.08.2018 г. Докато се движел по бул. България около
13:45 часа, близо до № 73, водачът на лекия автомобил отнел предимството на Р.И.А.
и причинил ПТП, при което на пострадалата били нанесени травматични увреждания.
Веднага след удара ответникът излязъл от автомобила и отишъл да види какво е
състоянието на пострадалата. На мястото пристигнали полицейски служители, един
от които К.Й.В. съставил констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Ответникът Г. откарал пострадалата с лекия автомобил до МБАЛ – Хасково, за да й
бъде оказана медицинска помощ. Асенова била приета в отделението по ортопедия,
където й е поставена окончателна диагноза „Счупване костите на лява подбедрица,
открито (Пилонна фрактура)“. Извършена е оперативна
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула. Наложило се
закупуване на медицински консумативи – комплект 4,5 мм заключваща плака с
винтове, комплект заключваща дистална тибия с винтове, комплект тубуларна
плака с винтове, всички на обща стойност 3880 лв. След произшествието на
ответника Г. бил съставен АУАН № 03000638 от 03.01.2018 г. и е издадено НП № 18
– 1253 – 00322 от 22.06.2018 г., но впоследствие административно –
наказателното производство е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, тъй
като е прието, че деянието съставлявало престъпление. За същото е образувано ДП № 18/2018 г. по описа на РУ на МВР – Хасково,
което е приключило с внасянето на споразумение за решаване на делото по реда на
чл. 381 НПК. Образувано е НОХД № 462/2019 г. по описа на Районен съд – Хасково
и с определение № 62 от 24.04.2019 г. по същото дело е одобрено постигнатото
споразумение, с което ответникът е признат за виновен в това, че на 03.01.2018
г. в гр. Хасково на кръстовището на бул. България и бул. Освобождение при
управление на МПС – лек автомобил Ф.Г. с рег. № ** **** **, нарушил правилата
за движение: чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП, чл. 119, ал. 4 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
чл. 47 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.А.,
изразяваща се в счупване на лявата подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движението на левия крак – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342,
ал. 1 НК, поради което му е наложено наказание „Пробация“
със следните пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с
продължителност 7 месеца и периодичност на явяване и подписване два пъти
седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ с
продължителност 7 месеца. Също така ответникът е лишен от правото да управлява
МПС за срок от 9 месеца.
Пострадалата Р.А. е депозирала молба
с вх. № 4126 от 28.03.2018 г., адресирана до застрахователя, с която е
отправила искане за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лв за
неимуществени вреди и в размер на 3880 лв. за имуществени вреди. По искането е
заведена щета (преписка) № 0000 – 1000 – 63 – 18 – 7257 от 28.03.2018 г., която
е разгледана на заседание на застрахователно-експертна комисия при ищеца и е
взето решение от 31.07.2018 г. за уважаването на претенцията, но до размер на
30 000 лв. за неимуществени вреди и 3880 лв. за имуществени вреди. В
изпълнение на взетото решение на 27.09.2018 г. е сключено споразумение между ЗК
„Лев Инс“ АД и Р.И.А., по силата на което
застрахователят се е задължил да заплати на пострадалата на основание чл. 493 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 33 880 лв., от които сумата от 3880 лв.
представлява обезщетение за имуществени вреди (разходи за комплект 4,5 мм
заключваща плака с винтове, заключваща дистална тибия с винтове и 1/3 тубуларна
плака с винтове) и сумата от 30 000 лв., представляваща парична стойност
на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от получени телесни
увреждания и от оздравителния период. Представен е платежен документ, видно от
който застрахователят е изплатил сумата от 33880 лв. на пострадалата, като
плащането е извършена на 01.11.2018 г.
Съгласно назначената
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р М.С., причината за
настъпилата телесна повреда – счупване на долната част на лявата подбедрица – над
глезенната става е в резултат на удара от лекия автомобил и между двете събития
съществува пряка причинно-следствена връзка. Причинено е счупването на долната
трета на тибията на левия крак на няколко фрагмента,
с нарушаване на ставната повърхност на тибията в
глезенната става, при наличието на седем сантиметрова рана в областта на
фрактурата и счупване на фибулата в диафизната й част. Общият период до възстановяване на левия
крак на пострадалата е 6-8 месеца. Към датата на изготвяне на експертизата пострадалата
е възстановена и изпълнява трудовите си задължения. Естествена последица в
първите 2-3 години при студено и влажно време е да изпитва болки в лявата
глезенна става, а също и прекомерни физически натоварвания или вдигане на
по-големи тежести.
В заключението на изготвената
съдебна автотехническа експертиза е изяснен механизма за настъпване на
произшествието. Времето е било ясно, видимостта добра, пътният участък е
хоризонтален със суха асфалтова настилка. Достигайки кръстовището до „ХЕИ“
водачът е преминал с лекия автомобил в лявата лента за движение с намерение да
предприеме ляв завой към площад „Градска болница“ и спира на около 2 м пред
пешеходната пътека. Изчаква група пешеходци да преминат, оглежда се наляво и
като не вижда идващи коли, водачът потегля леко напред. Около същия момент
пострадалата Р.И. е изчаквала на северния тротоар на кръстовището и на около 1
м вдясно от пешеходната пътека да минат колите, за да пресече булеварда.
Непосредствено след групата пешеходци, след като автомобилът е потеглил и е
имало видимост върху него, И.. е тръгнала да пресича пътното платно в посока
север – юг. Тя е видяла лекия автомобил, пресичащ пешеходната пътека и се е
опитала да го заобиколи. Когато лекият автомобил е достигнал скорост около 7,56
км/ч и предната му броня се намира на около 1 м след пешеходната пътека,
предният ляв ъгъл е ударил пешеходката в момент на бягане в левия крак. В
резултат И.. се завъртяла, паднала на асфалта и получила фрактура. След удара
ответникът е спрял автомобила и заедно с майка си, която е пътувала заедно с
него в колата, я качили на задната дясна седалка и веднага я транспортирали до
Спешна помощ. Посочени са техническите причини за удара, като такива се
установяват в поведението на водача и пострадалата. За водача причината е
движение напред в посока запад при наблюдение вляво при наличие на неограничена
видимост върху пешеходката и без да наблюдава ситуацията пред автомобила и
вдясно от него. За пострадалата причината е навлизане и пресичане на платното
за движение на около 1 м извън пешеходната пътека и преминаване пред автомобила
въпреки наличието на пряка видимост върху същия. Ударът е бил предотвратим при
недопускане на изброените технически причини.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
Основният спорен въпрос се свежда до
наличието на предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за уважаване на
регресната претенция на застрахователя срещу ответника. Съгласно цитираната
разпоредба застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с
платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. Посочено е, че последния
случай тежестта на доказване носи виновният водач, т.е. той следва да докаже
обстоятелствата, свързани с оказване на медицинска помощ или наличието на друга
неотложна причина.
Основателността на регресния иск
се определя от постановяването на неблагоприятно решение по делото за
застрахователя, като това важи включително и за размера му, като той се
разглежда за толкова, за колкото е уважен иска срещу застрахователя. Освен това
обаче основателността на регресния иск зависи и от наличието на всички останали
предпоставки по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Следователно, за да възникне
регресното право на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", е необходимо да се установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на
настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от
тях е задължително по закон и плащане от застрахователя на увреденото лице на
обезщетение за причинените вреди.
Следва да се отбележи, че за да
възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването на
мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125
от ЗДвП са предвидени случаите, в които е задължително посещението на
мястото на ПТП от службите за контрол на МВР. Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗДвП службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават
задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при
произшествието има убит или ранен човек.
В настоящият случай, предвид
твърденията, че е имало пострадала пешеходка, то е било наложително посещение
на мястото на ПТП от органите на МВР. За установяване на тези обстоятелства
ищецът се позова на констативен протокол за ПТП, който обаче е съставен от
длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на ПТП, и участието на
ответника в него, както и напускането на мястото на инцидента след това.
Следователно горепосоченият протокол съставлява доказателство единствено за
механизма на настъпване на произшествието. В него е посочено още, че ответникът
е напуснал мястото на произшествието, но не самоволно или за да се скрие от
полицейските органи, а за да откара пострадалата в МБАЛ – Хасково, т.е.
напускането е продиктувано от желанието за оказване на първа медицинска помощ.
Отбелязването в протокола, че едва след като е откарал пострадалата в лечебното
заведение е напуснал мястото на ПТП, е неточно и вътрешно противоречиво, защото
ответникът в този момент не се е намирал на мястото на произшествието, а в
лечебното заведение. Ето защо в случая съставителят на констативния протокол
няма как да е възприел напускането от ответника на мястото на произшествието,
доколкото самият ответник се е намирал в сградата на лечебното заведение. Това
означава, че подобно поведение от страна на ответника не отговаря на описаното
в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, тъй като тази разпоредба визира такива действия от
страна на водача, които говорят за неговата недобросъвестност.
От друга страна, поведението на Г.
е било съобразено изцяло с изискванията на чл. 123 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са
пострадали хора да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните
работи и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за
него. От горецитирания констативен протокол се установява, че Г. е оказал именно
първа помощ на пострадалата Р.И., а след като е напуснал лечебното заведение за
кратко се е завърнал в гр. Симеоновград, но след консултация с адвокат отново е
дошъл в Хасково и е дал показания по случая. Следователно, може да се приеме,
че напускането на местопроизшествието, за да заведе пострадалата до МБАЛ –
Хасково, попада в хипотезата на „други неотложни причини“.
В действителност, от момента на произшествието до връщането на ответника
е изминал период от няколко часа (около 5 часа), но действията му не могат да
бъдат квалифицирани като проява на недобросъвестно поведение или като израз на
желание да се укрие от органите на реда. Това се потвърждава и от протокола за
оглед на местопроизшествието, изготвен на 03.01.2018 г. от 19:00 часа, видно от
който автомобилът се е намирал на същото място и е бил обследван от
полицейските органи за наличието на видими щети по предната и задната броня.
От значение за преценката дали е
налице фактическия състав на чл. 500, ал .1, т. 3 КЗ са и материалите по
досъдебното производство, но най-вече правната квалификация на деянието по
смисъла на наказателния закон. Ответникът е бил привлечен към наказателна
отговорност за извършено деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, т.е. по основния състав за причиняване по непредпазливост на средна телесна
повреда. На ответника не е било повдигано обвинение по ал. 3, предл. 5 на чл.
343 НК, а именно – ако деянието е извършено, след което деецът е избягал от
местопроизшествието. Това обстоятелство сочи, че на досъдебното производство не
са били събрани достатъчно доказателства от страна на разследващите органи за
това, че ответникът е напуснал местопроизшествието, или както е употребеният в
Наказателния кодекс термин „избягал“.
Доколкото представените по делото
доказателства не установяват наличието на други обстоятелства по чл. 125 ЗДвП, обосноваващи задължителност на явяването на службите за контрол на
МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се
приеме, че напускането на местопроизшествието от страна на ответника не е
сторено в хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ. В този смисъл не са налице основания за ангажиране
регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка „Гражданска
отговорност“.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че в чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ се въвежда специално правило за
разпределението на доказателствената тежест относно наличието на други
неотложни причини се носи от виновният водач, т.е. в случая от ответника Г..
Поради неговото отсъствие и необходимостта от назначаването на особен
представител на практика основните доказателства по делото са представени от
ищеца. Въпреки това, обаче, липсата на предпоставките за уважаването на
регресния иск по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ се извличат именно от така събраните
доказателства, като техния анализ е проява на принципа за установяване на
обективната истина по чл. 10 ГПК, както и косвен израз на принципа за
служебното начало по чл. 7 ГПК, поради което съдът намира, че разпределението
на доказателствената тежест в случая не е нарушено.
Тъй
като не се доказва наличието на основната предпоставка за уважаване на регресния иск – напускане на
местопроизшествието извън преди идването на органите за контрол, и
установяване, че са налице предвидените в правната норма изключения – съдът
намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
С оглед на гореизложените съображения,
предявените обективно съединени искове по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски по
делото, като в последното с.з. е представил списък по чл. 80 ГПК. С огледа
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както и поради
осъществяването на особено процесуално представителство в полза на ответника,
съдът намира, че разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от ЗК „Лев Инс“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Черни връх № 51
Д, представлявано от М.М. – Г. и П.В.Д., в качеството
им на изпълнителни директори, против Г.Ю.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,
обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ вр. чл.
45 ЗЗД за сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, и за сумата от 3880 лв. (три
хиляди осемстотин и осемдесет лева), представляваща обезщетение за имуществени
вреди, които суми са изплатени от ищеца на пострадалата Р.И.А. на основание
сключено споразумение по застрахователно събитие – настъпило ПТП на 03.01.2018 г. в гр. Хасково, причинено от
ответника като правоспособен водач при управление на лек автомобил „Ф.Г.“, с
рег. № ** **** **, както и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираната сума от момента на завеждане
на исковата молба до окончателното й изплащане
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.