№ 78
гр. Шумен, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. Пенчева
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20213630102268 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК искова молба ищецът Н. Д. Н.
твърди, че в края на м. април 2018 г. ответникът Т. К. Д., с когото били познати, му
споделил, че се нуждае от парична сума за лечение. Помолил Н. да му предостави такава в
заем. След като ищецът се съгласил, на 01.05.2018 г. превел на ответника чрез преводно
нареждане сума в размер на 1000,00 евро, а на 01.06.2018 г. – сума в размер на 1000,00 лева.
Според устната уговорка между страните, общата заета сума следвало да бъде върната от
заемателя в срок от една година или след получаване на застрахователно обезщетение от Д..
Независимо от това и въпреки отправени и писмени покани, ответникът не върнал заетата
сума и понастоящем. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника, по което била издадена такава по ч.гр.д. №
2656/2020 г. по описа на съда. По реда и в срока по чл. 414 от ГПК, Т.Д. подал възражение.
Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на ответника да бъде
признато за установено, че съществува вземане на ищеца срещу ответника в размер на
2956,00 лева, представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за заем от
01.05.2018 г., сключен между страните по делото, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.10.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като претендира
и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Не
отрича обстоятелството, че ищецът му предоставил цитираната сума, но сочи, че двамата не
са постигали уговорка за срок на връщане на същата. Парите му били необходими за
1
животоспасяващо лечение и Д. смятал да ги върне при наличие на възможност за това.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: видно от приложената разписка от 01.05.2018 г.,
изд. от „Уестърн Юниън“ е, че Н. Д. Н. превел на Т. К. Д. сума в размер на 1000,00 евро. По
делото е представена и разписка за прием на паричен превод от 01.06.2018 г., изд. от „Еконт
експрес“ ООД, от която се установява, че на 01.06.2018 г. ищецът превел на ответника и
сума в размер на 1000,00 лева. Съдът констатира от покана за доброволно изпълнение от
16.10.2020 г., получена на 19.10.2020 г., че Н. поканил Д. да му върне в 7-дневен срок
предоставената сума в заем.
Разпитан в качеството на свидетел Г.Г излага, че познава и двете страни по делото.
През 2018 г., поради здравословен проблем Д. поискал от ищеца и от свидетеля суми в заем.
И двамата му предоставили суми, като ответникът се задължил при първа възможност да ги
върне. Впоследствие, след като минал дълъг период от време, двамата заемодатели
започнали да търсят заемателя по телефона и да го канят да им върне парите.
От приложеното ч.гр.д. № 2656/2020 по описа на ШРС се установява, че ищецът Н. Д.
Н. подал на 26.11.2020 г. по реда на чл. 410 от ГПК заявление, по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260322/27.11.2020 г. за
сумата, предмет на предявения в настоящото исково производство иск, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 19.10.2020 г. и за разноски в размер на 500,00 лв. Срещу
издадената заповед, длъжникът, в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК – на 15.04.2021 г.,
депозирал възражение по чл. 414 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
Искът е предявен от Н.Н. по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
ответника Т.Д. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260322/27.11.2020 г. по ч.гр.д. № 2656/2020 г. на ШРС, и
след направено от длъжника възражение срещу заповедта. Налице е идентичност на
страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване
на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо,
настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема,
че иска е допустим.
По основателността на иска:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за признаване за установено, че
съществува вземане в полза на ищеца срещу ответника за сума в размер на 2956,00 лева,
представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 01.05.2018 г.,
сключен между страните по делото.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
2
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава
пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посоченото в
исковата молба вземане по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл.
154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
представените писмени документи и показанията на свидетеля Г.
В настоящото производство, ищецът следва да докаже, че страните по делото са
насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, създадено чрез
сключване на неформален договор за заем на парична сума.
Съдът намира за доказано, че ищецът предоставил в собственост на ответника пари,
чиято обща стойност възлиза на 2956,00 лв. Това обстоятелство не се оспорва от Д. и
категорично се установява от представените разписки от 01.05.2018 г. и 01.06.2018 г. От
своя страна, съдът счита за доказано, че Д. се задължил да върне заетата сума. Изхождайки
от горното, съдът приема, че между страните по делото е налице валидно сключен договор
за заем, по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. Договарящите не са предвидили срок за
изпълнение на задълженията на заемателя. Последният не представи доказателства, че
престирал на заемодателя. Настоящият състав намира възражението на ответника, че не
дължи сумата поради липса на уговорен срок на задължението му. Съгласно разпоредбата на
чл. 240, ал. 3 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата. Установи се от показанията на свид. Г, че още
през 2019 г. Н. отправил многократни устни покани до Д. за връщане на заетата сума. Освен
това, по делото е приложена и писмена покана за това, получена от ответника на 19.10.2020
г. Тоест, падежът на задължението на същия настъпил най-късно на 20.11.2020 година.
Поради това, съдът счита, че Т.Д. дължи на Н.Н. изпълнение по силата на чл. 79, ал. 1
от ЗЗД.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на Н.
Д. Н. от Т. К. Д. за парична сума в размер на 2956,00 лева, представляващо задължение за
връщане на заета сума по договор за заем от 01.05.2018 г., сключен между страните по
делото, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.11.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане. Лихвата се дължи от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, тъй като не е предявяван отделен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При направеното искане от ищеца, вкл. с прилагане на списък по чл. 80 от ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в настоящото исково производство в размер на 360,00 лв. и по
заповедното производство в размер на 500,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
На основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т. К. Д. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Шумен, ул. „С” № 16, вх. 4, ет. 5, ап. 82, с настоящ адрес: с. Становец, обл. Шумен, ул.
„В.К“ № 21 и Н. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Димитровград, обл. Хасково,
ул. „В.с“ № 46, със съдебен адресат – адв. Д.О от ХАК гр. Хасково, ул. „П“ № 31, ет. 1, офис
1, че съществува вземане на Н. Д. Н. от Т. К. Д. в размер на 2956,00 лв. (две хиляди
деветстотин петдесет и шест лева), представляващо парично задължение за връщане на заета
сума по договор за заем от 01.05.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.11.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260322/27.11.2020 г. по ч.гр.д. №
2656/2020 г. на Районен съд – Шумен.
ОСЪЖДА Т. К. Д. да заплати на Н. Д. Н. направените в настоящото исково
производство деловодни разноски в размер на 360,00 лв. (триста и шестдесет лева).
ОСЪЖДА Т. К. Д. да заплати на Н. Д. Н. направените деловодни разноски по ч.гр.д.
№ 2656/2020 г. по описа на ШРС в размер на 500,00 лв. (петстотин лева).
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4