Решение по дело №194/2021 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 август 2021 г.
Съдия: Росица Димитрова Басарболиева
Дело: 20217200700194
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                           № 205

 

гр. Русе, 05.08.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Русе, в публично заседание на 14 юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ГАЛЕНА ДЯКОВА

 

 

 

при секретаря               БИСЕРКА ВАСИЛЕВА              и с участието на прокурора               ДИАНА НЕЕВА              като разгледа докладваното от съдия      БАСАРБОЛИЕВА   КАН дело 194 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Логистик Давид Драйв“ ЕООД против Решение № 134 от 21.04.2021 г., постановено по АНД № 127/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 38-0002308 от 11.12.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 57, ал.6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС и на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 (двеста) лева. В жалбата се навеждат касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Претендира се отмяна на решението на РС - Русе и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Касационният ответник - Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, в депозирано по делото писмено становище вх. № 10436 от 17.06.2021 г. по описа на РС – Русе оспорва основателността на жалбата. Прави и възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РС - Русе следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение Районен съд - Русе е приел, че по делото безспорно е доказано осъществяването от обективна страна на състава на административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които е приел за неоснователни. С тези мотиви е потвърдил изцяло оспореното пред него наказателно постановление като законосъобразно и обосновано.

Решението на РС – Русе е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Настоящата инстанция намира, че решението на Районен съд - Русе е правилно, като споделя изцяло извода на въззивния съд, че в процесния случай безспорно е установено и доказано от фактическа страна извършеното от касатора административно нарушение по чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, във връзка с чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.

Напълно обосновано и в съответствие със закона първата съдебна инстанция е счела, че в производството пред АНО не са допуснати съществени процесуални нарушения, по-конкретно такива, свързани с описание на нарушението /в частност място на нарушението/, както и с точната му правна квалификация. Описанието на вмененото на транспортното предприятие административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно. Касационната инстанция напълно споделя извода на първата съдебна инстанция относно правилното посочване на гр. Русе като място на нарушението. Мястото на нарушението в случая, предвид спецификата на деянието, е мястото на проверката, установила извършения международен превоз с товарен автомобил, без удостоверението по чл. 57, ал. 6, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2020 г. По делото е безспорно посочено и доказано, че нарушението е открито в обхвата на териториалната компетентност на Директора на РД АА - Русе. В този смисъл правилно именно гр. Русе е посочен като място на нарушението, както в АУАН, така и в НП.

На следващо място АНО е дал правилна и точна правна квалификация на установеното нарушение. Същата напълно съответства на описаното от фактическа страна, както в АУАН, така и в НП, деяние. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, доколкото същата предвижда различен състав на нарушение, а именно непредставяне без уважителни причини в определения срок превозно средство за технически преглед, докато в конкретния случай се касае за извършване на международен превоз на товари без издадено валидно удостоверение за периодичен преглед за проверка на техническата изправност. Следователно не са нарушени едновременно две норми (обща и специална), както твърди касаторът.

На последно място правилно е приложена и общата санкционна норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр, съгласно която за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв. В случая установеното нарушение е на разпоредба от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, която съгласно § 5 от ПЗР на същата е издадена на основание Закона за автомобилните превози.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно е приложен и материалният закон.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл.218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 134 от 21.04.2021 г., постановено по АНД № 127/2021 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0002308 от 11.12.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – София.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                        

                                          

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

                                                                          

 

                                                

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                  

                                                                   2.