№ 13817
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110101264 по описа за 2022 година
Предявени са от “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б срещу С. П. Т., ЕГН:
**********, гр. София, ЖК ., бл.33,вх.А,ет.5,ап.20, със съдебен адрес: гр. София, ул. Ангел
Кънчев № 11, ап.4, чрез адвокат П. А., особен представител, иск с правна квалификация
чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ - за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1465,62 лева за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законна лихва
от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
25.06.2021 г. в размер на 206,09 лева, главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. в
размер на 32,12 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна
лихва от 07.07.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018г. до
25.06.2021 г. в размер на 5,78 лева.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се в ГР. СОФИЯ, Ж.К. .,
бл.33,вх.А,ет.5,ап.20, аб. № 54077, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената
в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на
разноски.
Ответникът е подал в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, чрез
особения представител, назначен му по делото, като оспорва иска като неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва задълженията за дялово
разпределение – главници и лихви, като счита, че същите се дължат към топлинния
счетоводител, а не към ищеца. Оспорва, че ответникът е ползвал доставена от ищцовото
дружество топлинна енергия в обем, който се претендира. Оспорва да има облигационни
1
правоотношения с ищеца, твърди, че сумите са начислени върху невярна информация и без
основание. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не оспорва предявения иск.
Представя писмени доказателства.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение на 07.07.2021 г., по което е образувано приложеното по
делото ч.гр.д. № 39902/2021 г. на СРС, 120 състав. Искането е уважено, като срещу
длъжника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. За
лицето не са намерени данни за месторабота, поради което на заявителя са дадени указания
за предявяване на установителен иск за вземането му. Последното обстоятелство обуславя
правния интерес на ищеца от воденето на настоящото производство.
Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ответникът е
собственик на процесния топлоснабдяем имот, представляващ Апартамент № 20, находящ
се в гр. София, ж.к. ., бл. 33, вх. А, ет. 5, с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 99, том I, рег. № 11424, дело № 90 от 30.09.2015 г.
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че в
сградата, където се намира процесният имот, количеството топлинна енергия за абонатната
станция на адреса се измерва и отчита, съгласно Закона за енергетиката от средство за
търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция, който се отчита от
служители на ищцовото дружество всеки месец по електронен път. Съществува договор за
услугата дялово разпределение, сключен между Етажната собственост и фирма „Техем
сървисис“ ЕООД /ТЛП/. През процесния период ТЛП е извършвало отчет на уредите за
дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите в сградата с режим
на етажна собственост. Ответникът не е осигурил достъп до имота, поради което е не е
извършена проверка по време на годишните отчети и е начислен служебен разход на
максимална мощност на монтираните в имота два броя щранг лири. Попълнени са
протоколи за неосигурен достъп. В процесния имот се ползва топла вода, която се отчита на
един брой потребители при норма, съгласно НТ. Своевременно са извършвани и
метрологични проверки на уредите за дялово разпределение. Изводите на вещото лице
кореспондират и с документите, предоставени от третото лице-помагач.
По делото е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза, която съдът приема като
компетентно изготвена и обективна. Счетоводната експертиза е установила, че сумата не е
погасена. Дължимата главница възлиза на 1465.62 лв., такса за дялово разпределение в
размер на 32.12 лв., а лихвите – общо 211.87 лв.
При така установените факти, съдът счита, че искът е доказан до размерите на
задълженията, установени от вещите лица. Безспорно се установява, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, тъй като
2
е собственик на топлоснабдяемия имот и съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
С оглед на горното, съдът счита исковете за доказани по основание и размер, а
възраженията на ответника са неоснователни.
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване на вземанията чрез
изтекла погасителна давност. Предвид това, че производството е установително по реда на
чл. 422 от ГПК, същото се явява продължение на заповедното, образувано по заявление по
чл. 410 от ГПК от 07.07.2021 г. На тази дата е спряла да тече погасителната давност. С оглед
периодичния характер на процесните вземания, същите се погасяват с тригодишна
погасителна давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Съгласно Общите условия на
ищцовото дружество, всяко месечно вземане става изискуемо 45 дни след неговото
публикуване, поради което следва да се приеме, че всички вземания до 23.05.2018 г. се
явяват погасени по давност. Така погасена по давност е главница в общ размер от 529.20 лв.
и лихви в размер на 74.41 лв. Остават дължими главница в размер на 936.42 лв. и лихви в
размер на 131.68 лв., както и такса за дялово разпределение в размер на 32.12 лв. и лихва
върху нея в размер на 5.78 лв.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковете са основателни до посочените
размери, а над тези суми и до пълните размери следва да се отхвърлят поради погасяването
им по давност.
По разноските: При този изход от спора ищецът има право на разноски, съразмерно
на уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски в исковото и заповедното
производство, както следва: 1068.05 лв., в това число държавна такса в двете производства
по 34.19 лв., депозит за особен представител на ответника в размер на 349.67 лв., депозити
за експертизи в общ размер на 500 лв., а съдът определя юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство в размер на 50 лв. и за исковото в размер на 100 лв., съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца
му се следват разноски в общ размер на 690.95 лв. Ответникът е представляван от особен
представител и не е извършил разноски по делото, поради което такива не му се присъждат.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано
от . – Изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Ястребец“ № 23Б и С. П. Т., ЕГН: **********, гр. София, ЖК ., бл.33,вх.А,ет.5,ап.20,
със съдебен адрес: гр. София, ул. Ангел Кънчев № 11, ап.4, чрез адвокат П. А.,, по
предявените искове с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от 936.42 лв. (деветстотин тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки) - главница,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода от 24.05.2018 г.
3
до о 25.06.2021 г., ведно със законна лихва от 07.07.2021 г. до изплащане на вземането,
сумата от 131.68 лв. (сто тридесет и един лева и шестдесет и осем стотинки) – мораторна
лихва върху главницата за периода 15.09.2018 г. до 25.06.2021 г., такса за дялово
разпределение в размер на 32,12 лв. (тридесет и два лева и дванадесет стотинки) - цена на
извършена услуга за дялово разпределение, ведно със законна лихва от 07.07.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва от 31.08.2018 г. до 25.06.2021 г. в размер на 5,78
лв. (пет лева и седемдесет и осем стотинки), като отхвърля исковете до пълните им размери,
постановени със Заповед по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39902/2021 г. по описа на СРС, 120
състав, като неоснователни, поради погасяването им с изтекла погасителна давност по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА С. П. Т., ЕГН: **********, гр. София, Ж.К. ., бл.33,вх.А,ет.5,ап.20 да
заплати на “.” ЕАД, ЕИК ., представлявано от . – Изпълнителен директор, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б сумата от 690.95 лв. (шестстотин и
деветдесет лева и деветдесет и пет стотинки) за разноски, съразмерно на уважената част от
исковете и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4