О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 11.07.2018 Г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание на двадесет
и единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
АЛБЕНА БОТЕВА
2. ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева
В.ч.гр.дело № 6568 описа за 2018
година, съобрази че:
Производството е по чл.435 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
С жалба с рег.№ 2077 от 08.02.2018 г.,
по регистратура на Съдебно изпълнителна служба при СРС от А.Р.И. се обжалва действия
на съдебния изпълнител по изпълнително дело № 31261 по описа за 2006 г. на СИС
при Софийски районен съд, 4 отд. 27 участък с искане да се отмени като неправилно
и незаконосъобразно постановление (наим.“разпореждане“) от 19.01.2018 г., в
частта му, с която на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратено изпълнителното
производство по отношение на купувача А.Р.И..
С жалбата се твърди, че жалбоподателят е
купувач по публична продан на недвижим имот, възложен с постановление за
възлагане, което е влязло в законна сила и вписано в Служба по вписванията –
гр.София. На 13.12.2017 г. тя подала молба до съдебния изпълнител за извършване
на въвод във владение в имота, на основание чл.498, ал.1 от ГПК, към която били
приложени доказателства за платени държавни такси. С постановление от
03.01.2017 г. съдебният изпълнител отказал да насрочи и извърши въвод във
владение на купувача. Жалбата й против тези действия на ДСИ била оставена без разглеждане,
като недопустима, с мотиви, че отказът да се извърши въвод във владение на
купувач след публична продан не е изрично посочено в закона подлежащо на
обжалване действие. С обжалваното постановление, след като е постановил приключване
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.2 от ГПК по отношение на
страните (съделители, чиито имот е изнесен на публична продан след делба),
съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по отношение на
купувача на основание чл.433, ал.1, т.8
от ГПК - когато взискател не е
поискал извършването на изпълнителни действия в указания в закона срок, въпреки
че жалбоподателката няма такова качество.
Жалбоподателката излага доводи, че
съдебният изпълнител тенденциозно не желае да изпълни задължението си да я
въведе в недвижимия имот, а с действията си препятства упражняването на правата
й на купувач по публична продан да бъде въведен в имота, поради което ги
обжалва и моли съда да ги отмени.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК, длъжниците
не са подали писмени възражения.
Съдебният изпълнител излага мотиви по
чл.436, ал.3 от ГПК, че жалбата е неоснователна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, за да се произнесе
съобрази от фактическа и правна страна следното:
Изпълнително дело № 31261 по описа за
2006 г. на СИС при СРС, 4 отд., 27 участък е образувано по молба на К.Ц.Н.,
възоснова на изпълнителен лист от 09.06.2006 г., издаден възоснова на решение по
гр.дело № 2902/2004 г. на СГС, IV“а“ възз.състав
за изнасяне на публична продан на делбен имот. От книжата по делото е видно, че
жалбоподателката е купувач на изнесен на публична продан по силата на съдебно
решение в производството по делба недвижим имот апартамент №41, находящ се в
гр.София, бул.“******4 с обща квадратура 68, 78 кв.м. Продаваемият имот й е
възложен с постановление за възлагане от 11.11.2009 г., влязло в сила на
09.04.2013 г. след отхвърляне на подадената против същото жалба.
Постановлението е вписано в Служба по вписвания гр.София с вх. рег. 27543 от 13.05.2016
г., том LXIV, внесени са и дължимите държавни такси.
С
молба от 13.12.2013 г. купувачът е поискал да бъде въведен за въвод във
владение, на основание чл.498, ал.1 от ГПК. Съгласно тази законова разпоредба,
възоснова на влязлото в сила постановления за възлагане, купувачът се въвежда
във владение от съдебния изпълнител. С постановление от 03.01.2017 г.,
съдебният изпълнител е отказал да насрочи въвода във владение, преди купувачът
да представи справки за имота, описани в съобщение с из.№ 67981/16.12.2016 г.,
връчено му на 05.01.2017 г. С определение № 13261 от 17.05.2017 г. по ч.гр.д.№
5374 по описа за 2017 г. на СГС, II бр.състав,
влязло в законна сила на 21.11.2017 г., жалбата на А. Р.И. против отказа на ДСИ
да насрочи и извърши въвод е оставена без разглеждане, като недопустима.
С жалба с вх.№ 9000052 от 03.01.2018 г. А.И.
е сезирала председателя на СРС за отказа
на ДСИ да извърши въвода във владение и с искане спрямо ДСИ да бъде предприети
действия по ангажиране на дисциплинарна отговорност. По жалбата е изразено
становище от ДСИ и в писмо с изх.№ 2104/18.01.2018 г. от ръководителя на СИС до
Председателя на Софийски районен съд, че той няма разписани правомощия да дава
задължителни указания и предписания по хода на делото, както и да осъществява
институционален контрол върху съдебните изпълнители от Службата и че купувачът
може да реализира защитата си чрез жалба против действията на съдебния
изпълнител или чрез сигнал до Инспектората към Министерство на правосъдието.
С
разпореждане от 19.01.2018 г. ДСИ е приключил
изпълнителното производство по изп.дело № 31261/2006 г. на СИС при СРС, 4
отд.27 участък, на основание изпълнението на публичната продан. Със същото
разпореждане, на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК е постановил прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело изп.дело № 31261/2006 г. на
СИС при СРС, 4 отд.27 участък по отношение на купувача А.Р.И., с чиято жалба е
сезиран настоящия съдебен състав.
Софийски градски съд, при така
изложеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:
Жалбата е недопустима.
Защитата срещу процесуалната
незаконосъобразност на изпълнителния процес
се осъществява чрез жалба действията на съдебния изпълнител в хода на
принудителното изпълнение. В производството по обжалване се реализира потестативното
право на обжалващия да получи отмяна на определен несъдебен акт. В нормата на чл.435 от ГПК лимитативно и
изчерпателно изброява действията на съдебният изпълнител, които могат да бъдат
атакувани по пътя на обжалването от страните по
изпълнението и от трети лица. Разпоредбата е
императивна и не може да се тълкува разширително. Законодателят
изчерпателно е посочил качествата на лицата в изпълнителното производство или
засегнати от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу
конкретни и изрично изброени действия на съдебния изпълнител. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други
действия, с които страна
по делото или трето лице счита, че са
нарушени правата му,
тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на
всички действия на съдебния изпълнител, които те считат, че са незаконосъобразни.
Жалбата е подадена срещу разпореждане на съдебния изпълнител, но същото
няма характер на изпълнително действие в образуваното изпълнителното
производство, подлежи на обжалване от трети лица. Жалбоподателката няма
качеството на страна по изпълнителното дело, тя – макар да е участвала пряко в
изпълнителните действия по публичната продан, не е легитимирана от
изпълнителния лист или от закона носител на изпълняемо право, нито трето лице,
на което да е признато право на жалба. Съществуването на правото на жалба е
абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на същото, надлежното
подаване на жалбата и разглеждането й от съда. При липсата й същата е
недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане от настоящия
съдебен състав.
В случая изпълнителното производство е образувано, възоснова на изпълнителен лист за реализиране на публична продан на съсобствен на длъжниците неподеляем недвижим имот, поради което с провеждането и приключването й с възлагане на имота на купувача е реализирано изпълняемото право. След стабилизиране на постановлението за възлагане, съгласно разпоредбата на чл.498 от ГПК, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, което може да се брани само с иск за собственост. След като имотът е бил възложен с влязло в сила постановление за възлагане, законът задължава ДСИ да въведе купувачът във владение. Въводът се извършва по същото изпълнително дело като номер на делото. Налице е друг, макар и функционално свързан с изпълнителното производство за удовлетворяване на вземането на взискателя изпълнителен процес. Той се води за удовлетворяване на притезанието на купувача от публична продан срещу длъжника за предаване на владението на купения имот. От изложеното следва извода, че в рамките на така развиващото се процесуално правоотношение не се извършват никакви други изпълнителни способи по см. на ГПК – респ. непоискването им не може да е основание за прекратяване на производството. Въводът се извършва в имота, съгласно постановлението за възлагане и срещу което и да е трето лице – в т.ч. и действителния собственик.
След приключването на изпълнителното производство и извършване на
изпълнителните действия, неудовлетворено е останало правото на купувача да бъде
въведен във владение по специалния ред предвиден в ГПК. Тази възможност обаче не
се прегражда с обжалваното разпореждане, тъй като то не поражда никакви правни
последици. Основанията за прекратяване и приключване на изпълнителното
производство, са изрично уредени в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК процесуална възможност да обжалва прекратяването на изпълнителното
производство е предоставена на взискателя, тоест на лицето за удовлетворяване
на чието право е образувано и се развива изпълнителното производство.
Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предвижда хипотеза на прекратяване на
изпълнителното производство, при чието наличие то настъпва ex lege, тоест само
и когато са осъществявани съответните правнорелевантни факти, а съдебният
изпълнител може само да прогласи вече настъпилото прекратяване, ако те са се
осъществили. В изпълнителния процес само кредиторът има право да избира дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още е неудовлетворен),
или да не действа. Разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК има предвид
бездействие на взискателя в продължение на предвидения в закона двугодишен
срок, с което се осъществява фактическия състав на посочената разпоредба и
конкретното основание за прекратяване на производството по делото. Само
взискателят е този, който може и следва да понася
санкцията на закона и прекратяване на изпълнително производство при
бездействието си, поради което и само на него е предоставено право да го
обжалва (чл.435, ал.1, т.3 от ГПК). В случая обаче не се касае за бездействие на
взискател, а на съдебния изпълнител. Бездействието на съдебния изпълнител не
може да има за предвидени в закона правни последици, които да накърняват права
на страните по изпълнителното дело или за трети лица, още по-малко е основание по
см. на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Постановеното разпореждане от 19.01.2018 г. на
ДСИ от СИС при СРС е без каквито и да е правни последици,
то е приравнено на „правно нищо“.Без никакво съмнение е, че то не освобождава
ДСИ да извърши предписаните му от закона действия и да извърши въвода в рамките
на изп.дело, образувано пред СИС. Правото на купувача да бъде въведен във
владение произтича пряко от закона, който задължава съдебния изпълнител да
въведе купувача във владение, възоснова на влязлото в сила постановление за
възлагане. Не са необходими никакви действия от страна на купувача, с които да
се сезира съдебния изпълнител, а в конкретния случай се установява и активността
на купувача.
Следва да се има предвид, че от незаконосъобразни действия, респ.
бездействия на съдебния изпълнител, в това число и за лица, които не са страни
по делото могат да произтекат вреди. Съгласно специалната разпоредба на чл.441,
ал.1 от ГПК за вредите, които са причинени от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение от държавния съдебен изпълнител се
ангажира отговорността по чл.
49 от
Закона за задълженията и договорите. Съдебният
изпълнител следва добросъвестно и точно да изпълнява служебните си задължения,
а неизпълнението им е основание за ангажиране на дисциплинарната му
отговорност, с налагане на дисциплинарно наказание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба с рег.№ 2077 от 08.02.2018 г., по регистратура на Съдебно изпълнителна
служба при СРС от А.Р.И. против действия на съдебния изпълнител по изпълнително
дело № 31261 по описа за 2006 г. на СИС при Софийски районен съд, 4 отд. 27
участък при постановяване на разпореждане от 19.01.2018 г., в частта му, с
която на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК се прекратява изпълнителното
производство по отношение на купувача А.Р.И..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.