Р Е Ш Е Н И Е
№ 17.12.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав
На четиринадесети ноември Година: 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 2383 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 24-002503 от 27.08.2019 год. на Директора на
Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.
Жалбоподателят ”Широв” ЕООД град Стара
Загора твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В
съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа направеното с
жалбата искане.
Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по
труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено
следното:
С
обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-002503 от 13.08.2019 год., жалбоподателят
е санкциониран на основание чл.81а, ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта (“На предприятие, което осигурява временна
работа без регистрация, се налага глоба, съответно имуществена санкция, в
размер 5000 лв., при повторно нарушение - от 5000 до 10 000 лв., и от 10 000 до
20 000 лв. за всяко следващо нарушение.“), вр.чл.416б от КТ - Кодекс на труда за
нарушение на чл.74е, ал.1 от ЗНЗ Закона за насърчаване на заетостта(“Дейността по осигуряване на временна работа
се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.”), изразяващо се в това, че на 06.08.2019 год.
На обект – площадка за амбалаж на територията на Склад за готова продукция и
амбалаж в “Загорка“ АД Стара Загора във връзка с допусната злополука с лицето ...на
05.08.2019 год., на 08.08.2019 год. и на 13.08.2019 год. в ДИТ по предоставени
документи се установява, че работниците полагат труд въз основа на сключени
трудови договори на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ – до завършване на
определена работа, с посочено място на работа – територията на “Загорка“ АД.
Посочено е, че е представен договор за извършване на услуги чрез свои
служители, сключен на 16.10.2017 год. между “Загорка“ АД като възложител и
“Широв“ ЕООД като изпълнител, а работниците полагат труд под надзора и
ръководството на длъжностни лица на “Загорка“ АД Стара Загора.
Описаните
дейности определят дружеството-жалбоподател, като предприятие, което осигурява
временна работа на 05.08.2019 год. В параграф 1, т.17 от ДР на КТ е предвидено,
че "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо
или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор
с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в
предприятие ползвател под негово ръководство и контрол. От дадената легална
дефиниция е видно, че за да осъществява даден работодател дейност като
предприятие предоставящо временна работа следва като задължително условие
работниците да работят под контрола и ръководството на дружеството ползвател на
услугата, а не под контрола и ръководството на “Широв“ ЕООД.
Съгласно
чл. 1.1 от сключения договор за извършване на услуги от 16.10.2017 год. предмет
на договора е услуги заявени и извършвани в отдел “Пакетиране“, отдел
“Лаборатория“, “Пивопроизводство“, “Скадове“, “Складове за готов продукт и
амбалаж“ и “Общи услуги“, подробно
посочени в сключения договор.
Съгласно чл.3 от Договора изпълнителят
/дружеството жалбоподател/ извършва възложените задачи по съгласуван график за
извършване на регулярните услуги
От
горецитираните клаузи на договора за извършване на услуга и от представените
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е поел в качеството на
изпълнител да извърши определена работа със свой персонал и на собствен риск.
Установява се също, че изпратените работници са продължили да работят под
контрола и под ръководството на жалбоподателя. Следователно не е налице
основаният елемент за да се приеме, че жалбоподателят е извършвал дейност по
смисъла на параграф 1, т.17 от ДР на КТ, а именно работниците да са преминали
под ръководството и контрола на дружеството получател на работата. В този
смисъл доколкото не осъществява дейност по параграф 1, т.17 от ДР на КТ за
дружеството жалбоподател не е възникнало задължение да се регистрира в
Агенцията по заетостта, поради което и деянието му е несъставомерно и НП следва
да се отмени.
От друга страна, в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него НП нарушението не е описано пълно и точно от фактическа страна. Не са
посочени фактите, въз основа на които е направен извод, че "Широв" ЕООД
е изпращащо предприятие по см.§1, т.17 от ДР на КТ. Законът за насърчаване на
заетостта, регламентира специфичен кръг от обществени отношения и не става ясно
защо АНО е преценил, че следва да го приложи и в този случай. Не става ясно
дали договорите с лицата, описани в издаденото наказателно постановление е
договор за осигуряване на временна заетост, като такива факти не са описани в
АУАН и НП. Според чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в НП следва да се съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните
обстоятелства, при които същото е извършено, като следва да се посочат и
доказателствата, които го потвърждава. В този смисъл, в обстоятелствената част
на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на
нарушението и особено онези, касаещи авторството на нарушението. Липсата на
факти е винаги съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на
защита. Последната се гради именно срещу фактите.
Безспорно
санкционираното дружество е изпратило работници на обект, стопанисван от "Загорка"
АД. Това, обаче, не е достатъчно да се направи извод, че "Широв" ЕООД
е предприятие, осигуряващо временна заетост. "Широв" ЕООД и “Загорка“
АД са сключили на 16.10.2017 год. договор за извършване на услуги, по силата на
който "Загорка" АД възлага на "Широв" ЕООД чрез свои
служители да осигури функциониране на обекта. Съдът намира, че договорът не
противоречи на закона.
От
доказателствата по делото е видно, че става въпрос за обществени отношения,
които, макар да са много подобни, нямат нищо общ с осигуряването на временна
заетост и съдът намира, че не попадат в обхвата на Закона за насърчаване на
заетостта. Аргумент в полза на този извод е и факта, че "Широв" ЕООД
не извършва такава дейност по занятие, като сключването на трудови договори и
осигуряването на работници за "Загорка" АД е в изпълнение на договор
само между тези две дружества.
Предвид презумпцията за невиновност тежест на АНО е да докаже
извършеното нарушение, а не на нарушителя, че не го е извършил.
От друга страна следва да бъде посочено, че
е налице противоречие в юридическото формулиране на
административно-наказателното обвинение – от една страна се сочи, че
жалбоподателят се санкционира на основание чл.81а, ал.1 от ЗНЗ, а от друга
страна – че му се налага имуществена санкция по чл.415б от КТ (“Работодател,
длъжностно лице или работник или служител, който в едномесечен срок от влизане
в сила на наказателното постановление не плати наложената му имуществена
санкция или глоба, дължи лихва в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка за периода плюс 20 пункта“), позоваването на която
разпоредба, ако последната да няма нищо общо с описаното в НП нарушение и в
частност – да не визира какъвто и да било състав на административно нарушение,
създава очевидно объркване и обективно лишава жалбоподателя от възможността да
разбере изразената от административно-наказващия орган воля в тази насока.
Следователно от една страна е нарушено
правото на жалбоподателя да разбере отправеното му обвинение, поради неговата
неяснота, а от друга страна да разбере точно какво нарушение е извършил и по
кой текст му е наложена административното наказание за да упражни в пълнота
своето право на защита срещу това. В тази връзка дори и да се разгледа делото
по същество и да се установи действително, че е допуснато описаното
административно нарушение, то правния резултат ще е същия предвид неяснотата
при реализиране на административно наказателната отговорност.
Допуснатите
съществени процесуални нарушения и неправилното приложение на материалния закон
обуславят отмяна на наказателното постановление, поради което, съдът намира, че
не следва да се произнася по справедливостта на наказанието.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА наказателно
постановление № 24-002503 от 27.08.2019 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” град Стара Загора, като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: