№ 18342
гр. София, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря Н.ЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110109641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Н. Н. П. е предявила срещу „..” АД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от
2245,45 лева, представляваща стойност на потребени ВиК услуги, за които са
издадени фактури в периода 24.11.2015 г. – 09.11.2020г., начислена за имот,
находящ се в гр. София, .., която била погасена по давност. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че процесната сума е начислена от ответника като стойност
на потребена вода в описания недвижим имот, за което издал фактури в периода
24.11.2015 г. – 09.11.2020г. Счита, че не дължи заплащането й поради изтекла
тригодишна погасителна давност за вземанията.
В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва наличието на
правен интерес от страна на ищцата за завеждане на иска, доколкото ответното
дружество не е отправяло претенции към нея. Излага, че ищцата не е изпълнила
задължението си да уведоми дружеството при настъпването на промяна на
собственика на имота. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме
искът за допустим признава иска по основание и размер, сочи, че задълженията
действително са погасени по давност за този период, като моли разноските да
бъдат възложени в тежест на ищеца, доколкото не е дал повод за завеждане на
делото.
1
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна и правна
страна следното:
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл. 124,
ал. 1 ГПК е налице тогава, когато ответникът по иска претендира отричаното от
ищцата право. По делото са приети писмени доказателствени средства – фактури за
период 24.11.2015г. – 09.11.2020г., издавани на всяко тримесечие, общо 16 броя, по
партида с кл. № **********, съгласно които ответникът претендира процесните суми
за периода от наследодателя на ищцата, което обуславя наличието на правен интерес
от съдебно установяване за недължимост на сумата.
Установява се от представения по делото .. от 24.11.2015г., че наследодателят на
ищцата ... е придобила правото на собственост върху имота, за който са начислени
сумите по приложените по делото 16 броя фактури. От представеното удостоверение
за наследници изх.№../04.09.2023г. на Столична община, район Красна поляна, се
установява, че ищцата Н. Н. П. е единствен наследник на ..., починала на 29.08.2023г.,
т.е. след процесния период.
От така представените и приети доказателства, неоспорени от ответника се
установява, че през процесния период собственик на имота и съответно потребител на
ВиК услуги е била наследодателката на ищцата, като за доставените услуги са
съставени процесните 16 броя фактури от ответното дружество за периода 24.11.2015г.
до 09.11.2020г.
Необосновани са възраженията на ответника, че не са претендирани от ищцата
сумите, тъй като не е изпълнила задължението си да заяви промяната в собствеността
на имота. Сумите са начислени и претендирани от нейния наследодател. Възражението
би могло да бъде относимо единствено към период, в който ищцата вече е придобила
правото на собственост върху имота в резултат на настъпилото наследствено
правоприемство с откриване на наследството на ... на 29.08.2023г.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен
установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право
факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на
оспореното право.
Не се спори от ответника относно погасяване на вземането по давност, като
същият признава изцяло иска. С оглед горното, съдът намира иска за изцяло
основателен. В случая приложима е именно кратката погасителна давност, тъй като
2
вземанията са за цена на доставени ВиК услуги, което пердставлява „периодично
плащане“ и приложим е предвиденият в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишен давностен
срок, като към момента на подаване на исковата молба същият е изтекъл за процесните
вземания.
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. В случая не е приложима разпоредбата на чл.78, ал.2 от
ГПК, тъй като не са налице и двете предпоставки, а именно: признание на иска и
ответникът да не е станал повод за завеждане на делото, предвид наличието на
извънсъдебна покана за заплащане на дължимите суми с конклудентни действия. С
оглед на което съдът приема, че ответникът е станал повод за образуване на делото.
Ищцата е поискала присъждане на разноски, представила е списък по чл.80 ГПК,
както и договор за правна защита и съдействие с уговорено възнаграждение в размер
на 860 лева, което е отразено, че е платено в брой, както и е платена държавна такса в
размер на 89,82 лева.
По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира същото за основателно, доколкото делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, налице е признание на иска, без събиране на доказателства, като
делото е протекло в едно съдебно заседание, поради което размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде редуциран до минимума по Наредба 1/2004г. за
размера на минималните адвокатски възнаграждения, което с оглед чл.7, ал.2, т.2 е в
размер на 524,55лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. Н. П., ЕГН **********,
гр.София, .., отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК срещу „..“
АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление: гр.София, .., че ищцата Н. Н. П. не дължи
на ответника „..“ АД, претендираната сума от 2245,45 лева, представляваща стойност
на потребени ВиК услуги, за които са издадени фактури в периода 24.11.2015 г. –
09.11.2020г., начислена за имот, находящ се в гр. София, .., поради погасяване на
сумата по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на
управление: гр.София, .., да заплати на Н. Н. П., ЕГН **********, сумата от 614,37
лева разноски в настоящото производство, от които 89,82 лева за платена държавна
такса и 524,55 лева за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4