РЕШЕНИЕ
№ 597 дата 04 май
2022г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
БУРГАС, ІХ-ти състав,
в публично заседание на 14
април 2022г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: ………………...……
разгледа адм. дело № 2597 по описа за 2021г.
и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.215, ал.1 от ЗУТ.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от Ж.Д.Ж.
*** против отказ на главния архитект на Община Карнобат да издаде удостоверение
за търпимост изх. № 94-00-6725/27.10.2021г. за строеж, находящ се в недвижим
имот УПИ Х-106, кв.5 по плана на кв.“Красно село“, гр.Карнобат.
Жалбоподателят счита отказът за
незаконосъобразен, като възразява, че административният орган не е изложил фактически
и правни основания, като не е посочил кои разпоредби са били нарушени към
момента на изграждане на гаража през 1983г. и на надстройката през 1995г.,
респ. кои планове не допускат строителството. Възразява също така, че не е била
съобразена представената от негов съсед декларация за съгласие за запазване на
строежа. Иска се отмяна на отказа.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично, както и с пълномощник, като поддържа жалбата на сочените в нея
основания, ангажира допълнителни доказателства, претендира разноски.
Ответникът – главен архитект на Община
Карнобат не се явява и не се представлява. Извънсъдебно е изпратил становище, с
което оспорва основателността на жалбата, както и се позовава на предходно
проведено административно производство по премахване като незаконен на
процесния строеж, в рамките на което също е била изследван въпросът за неговата
търпимост.
Жалбата е процесуално допустима за
разглеждане, като подадена от надлежна страна, засегната от издадения отказ и
депозирана в предвидения от закона срок.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Данните от административната преписка
сочат, че жалбоподателят Ж. е подал до главния архитект на Община Карнобат
заявление вх. № 94-00-6725/20.10.2021г. за издаване на удостоверение за търпимост
на строеж, описан като второстепенна сграда, находяща се в УПИ Х-106, кв.5 по
плана на гр.Карнобат. Към заявлението е приложил НА № 127/1992г., НА №
100/2016г., декларация, в която е посочил, че строеж – второстепенна сграда
гараж е изграден през 1983г., а второстепенна сграда – надстройка на гараж е
изградена в периода 1994-1999г., както и е приложил нотариално заверена
декларация от Константин Коев – собственик на съседен имот УПИ ІХ-108, с която
е дадено съгласие да се запази строеж изпълнен на регулационната граница в
северозападната част на УПИ Х-106.
По така подаденото заявление, главният
архитект на Община Карнобат издал процесният отказ да издаде удостоверение за
търпимост изх. № 94-00-6725/27.10.2021г., в мотивите на което посочил, че за
застрояване, определено като сграда – гараж в териториалния обхват на УПИ Х-106, кв.5 по плана на гр.Карнобат, не
може да се регистрира режим на търпимост, поради неизпълнение изискванията на §
127, ал.1 от ПЗРЗИДЗУТ - не е допустим по разпоредбите, които са действали по
времето на изграждане (1995), както и по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите за застрояване.
Отказът е законосъобразен.
Преди всичко следва да се отбележи, че фактически, на място, така както
жалбоподателят е разграничил два строежа в подадената декларация, с различни
периоди на изграждане, не съществуват. На място, в северозападната част на
имота, съществува един строеж, представляващ сграда, инкорпорираща в себе си
бивш гараж и изпълнена над него надстройка, която сграда се ползва за жилищни
нужди. Това се установява от извършената по делото съдебно-техническа
експертиза, която онагледява процесния строеж, като подробно описва
изпълнението. Вещото лице посочва, че със застроителен план от 1982г. е
предвидено изграждане само на една едноетажна жилищна сграда от основно
застрояване в УПИ Х-106 в кв.5, кв. Красно село, гр. Карнобат, като тази сграда
в плана е показана като съществуваща. Заснет гараж в плана не е показан, тъй
като той е бил построен към 1983-1984г. и надстроен в периода 1994- 1999г„ т.е
след одобряването на плана. При огледа на място в имота вещото лице констатира съществуването на две
сгради - една едноетажна жилищна сграда с изба, която е идентична на показаната
в ПЗ от 1982г., а на около 1.50м. от нея е втората сграда, ситуирана в
северозападната част, която е предмет на делото. Била е построена на два етапа
- гараж през 1983г. и надстройката над гаража в периода 1995г.-1999г. При
започване на надстрояването, пред входа на гаража е било изградено антре,
използвано за кухня. От антрето се влиза в основната стая (бившият гараж), обитавана като
всекидневна, а от нея се преминава към допълнителна пристроена част, включваща
коридор, санитарен възел и вътрешно стълбище. Вещото лице уточнява, че
надстройката е изградена върху гаража, антрето пред него и допълнително
построената и приобщена към гаража част от партера, в която са разположени
коридора, санитарният възел и стълбищната клетка. Така изпълнената сграда е с
монолитна конструкция, бетонови колони, греди и плочи, тухлени стени и дървен
покрив, покрит с керемиди. Състои се от партер, етаж и използваемо подпокривно
пространство и се ползва за живеене. При тези фактически данни, след като на
място няма обект „гараж“, неправилно жалбоподателят счита, че административният
орган не е направил разграничение между отделните обекти – гараж и надстройка,
като жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение за търпимост за всеки
един от обектите. В постановения отказ главният архитект е посочил, че за
застрояването, определено като сграда - гараж, с време на изграждане – 1995г.,
не може да се регистрира режим на търпимост, т.е. органът е преценявал цялата
съществуваща сграда, тъй като, след като визира изпълнение през 1995г. когато е
била изпълнена надстройката над гаража, в резултат на което гаражът е престанал
да съществува като такъв, то няма основание да се претендира, че органът е
дължал изследване на два строежа и не ги е разграничил. Становището на вещото
лице е, че процесната сграда е идентична като предмет на съдебното производство
по адм.дело № 537/2020г. на Административен съд Бургас, по което е постановено
Решение № 1353/16.10.2020г., което е била отхвърлена жалбата на жалбоподателя Ж.
против издадена от кмета на Община Карнобат Заповед № РД-56/10.02.2020г. за
премахване на строеж, представляващ сграда, находяща се в северозападната част
на УПИ Х-106 на регулационната граница с УПИ ІХ-108, кв.5 по плана на
кв.“Красно село“, гр.Карнобат. Съдът споделя този извод, тъй като видно от
мотивите на съдебния акт, описанието на строежа напълно съответства и съвпада с
фактическите констатации на вещото лице. В рамките на това съдебно производство
съдът също е изследвал въпроса за търпимостта на сградата и е достигнал до
извод за липса на предпоставките за търпимост. По реда на инстанционния контрол
решението е оставено в сила с Решение № 5549/10.05.2021г. по адм.дело №
13745/2020г. на ВАС, като и касационната инстанция е потвърдила извода за
нетърпимост, както и също е изложила мотиви, че първоначалната постройка гараж
вече не съществува като вид, етажност, обем и предназначение и на практика
съществува нов строеж. Служебно съдът установи, че молбата за отмяна е
отхвърлена с Решение № 4104/29.04.2022 по адм.дело № 11643/2021г. на ВАС. При
настоящия спор съдът е длъжен да съобрази вече приетото от Върховния
административен съд, но разглеждайки спора по същество в рамките на настоящото административно
производство по отказ за издаване на удостоверение за търпимост, също не
констатира да са налице условията на търпимост. Правилно административният
орган е посочил, че не са налице условията
нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ и
по същество изводите му за недопустимост на строителството по
разпоредбите, действали по време на изграждането, както и по действащите
планове, са правилни. Както към момента на извършване на строителството, така и
към настоящия момент, устройственият план предвижда за имота само основно
застрояване за една жилищна сграда. Такава вече е била налице още преди 1982г.,
когато е заснета като съществуваща в приетия тогава план. Процесният строеж е
също с жилищно предназначение, поради което се явява недопустим съобразно
предвижданията на плана. Дори да се квалифицира като допълващо застрояване,
отново не отговаря на нормативите, тъй като, като разположен на регулационната
линия със съседен имот, не покрива калканна стена на заварена сграда в съседния
имот. Другата възможна хипотеза на търпимост е нормирана в § 16, ал.1 от ПЗР на
ЗУТ, но е неприложима предвид заложения там период на извършване на строежа.
Останалите алинея на § 16 са неотносими, тъй като не уреждат хипотези на
търпимост, а на непремахване на незаконен строеж. Без правно значение за
преценката за търпимост е дадената от собственика на съседния имот декларация
за съгласие строежът да се запази, тъй като това съгласие не е част от
фактическия състав и нормативните предпоставки за изследването за търпимост, както
и е без правно значение обстоятелството за твърдяното устно съгласие на
собственика на съседния имот към момента на започване на строителството, в
каквато насока беше част от изявлението на жалбоподателя в съдебно заседание.
На основание изложените мотиви и при липса на нормативните предпоставки за
квалифициране на строежа като търпим, оспореният отказ за издаване на
удостоверение за търпимост е законосъобразен. Жалбата, като неоснователна,
следва да се отхвърли, поради което и на основание чл172, ал.2 от АПК,
Административен съд Бургас, ІХ-ти състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Д.Ж. *** против отказ на главния архитект на Община
Карнобат да издаде удостоверение за търпимост изх. № 94-00-6725/27.10.2021г.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: