МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №2073 / 19.12.2017 година по НАХД № 5814 / 2017г. на БРС
Производството е по реда на чл. 375 НПК и е образувано по повод постановление от 10.09.2013г. на прокурор при БРП,
с което е внесено мотивирано предложение Л.И.В., да бъде освободен от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 313, ал.1 от НК и да му бъде наложено административно наказание по реда
на чл. 78а НК.
В съдебно
заседание представителят на БРП, изразява становище, че от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства по несъмнен начин е доказано обвинението
срещу обвиняемия В. както от
обективна, така и от субективна страна. Моли за признаването му за виновен в
извършване на престъпление по чл. 313,
ал.1 от НК и за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в размер на 1000 лв.
Обвиняемият
В., редовно уведомен, не се явява.За него се явява адв.Я.М., упълномощен защитник, който моли съда
да оправдае В. поради недоказаност на субективния елемент на престъплението,
алтернативно моли за за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание в размер на 1000 лв. като
изтъква наличие на многобройни смекчаващи отговорноста му обостоятелства.
От
събраните в хода на наказателното производство доказателства - материалите по
ДП, се установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Л.И.В. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, неженен,
работи като общ работник в „Т.” ЕООД, ЕГН **********.
Обвиняемият
Л.В. притежавал СУМПС № ****** с валидност от 2.04.2009 г. до 2.04.2019 г. В
началото на 2014 г. обв. В. работил като шофьор на микробус в гр. П., Р Ф..
Тогава той извършил нарушение на правилата за движение по пътищата в Р Ф. -
допуснал пътно - транспортно произшествие със смъртен случай в гр. В.,
Република Ф., поради което му било отнето СУМПС с № *****.
Обвиняемият
Л.В. се върнал в Р България. Тъй като бил шофьор и СУМПС му било необходимо,
той решил да отиде в сектор „ГТП" при ОД МВР - Бургас и да подаде
заявление за издаване на ново СУМПС. На 7.05.2014 г. обвиняемият В. се явил в
сектор „ШГ при ОД МВР - Бургас. На гишето, където се подавали заявления за
издаване на СУМПС, в този момент била на работа св. Щ.К. -системен оператор в
група „Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка
и отчет на водачите" в сектор „ПП" при ОДМВР Бургас. Обвиняемият
поискал да подаде заявление за издаване на СУМПС - бърза поръчка с вх. №
13191/7.05.2014 г. Служителката му предоставила необходимите документи, сред
които била и декларация по чл.17, 'ал.1 'от Правилника за издаване на
българските лични документи. Обв. В. собственоръчно попълнил посочената
декларация, като в нея потвърдил неистина, като отразил, че си е изгубил СУМПС
- „Нямам точен спомен как съм я изгубил. Предполагам, че е паднала от портфейла
ми". Обвиняемият записал тези обстоятелства в декларацията, въпреки че
знаел, че СУМПС му било отнето в Р Ф., а не било изгубено. След попълване на
декларацията, обвиняемият В. я предал на св. К.. На база подадените на 7.05.2014
г. документи на 10.04.2014 г. обв. В. получил ново СУМПС с № ******* с
валидност от 8.05.2014 г. до 8.05.2024 г.
Компетентните
полицейски органи в гр. В., Р Ф. изпратили СУМПС № ****** в Генералното
Консулство на Република България в П. от където чрез МВнР е било предадено в ГД
„Национална полиция" гр. София с писмо вх. № 328600-22021/19.11.2015 г.
С писмо peг. № 3286р-7700 от 25.02.2016 г. на ГД „НП" - МВР
в ОД МВР - Бургас е било получено СУМПС на името на обв. Л.В., което било
отнето за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата в Р Ф..
Писмото и СУМПС били предадени на св. Щ.К. -„системен оператор“ в група
„Административнонаказателна дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и
отчет на водачите“ в сектор „ПП“ при ОДМВР - Бургас, която при въвеждане на
данните в АИС - БДС установила, че СУМПС № ****** с валидност 2.04.2009 г. -
2.04.2019 г. издадено на обв. В. било отнето в Р Ф. за допуснато нарушение -
извършено тежко ПТП с причинена смърт. Свидетелката извършила справка и
установила, че посоченото СУМПС било със статус „невалиден“, като била посочена
причина „изгубен/откраднат“. Също така установила, че обвиняемият подал
заявление за издаване на ново СУМПС, към което имало приложена декларация по
чл.17 ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, в която
било отразено, че СУМПС на обв. Л.В. било изгубено.
Според
заключението на назначената и изготвена графическа експертиза подписите
положени: за декларатор в декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване
на българските лични документи; за заявител в заявление за издаване на документ
за самоличност са били изпълнени от обвиняемия Л.В..
От
протокола за разпит на св. Щ.К. става ясно, че към момента, когато обвиняемият
представил пред нея декларация по чл. 17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските лични документи е заемала длъжността „Административнонаказателна
дейност, отчет на ПТП, профилактика, подготовка и отчет на водачите“ в сектор
„ПП“ при ОДМВР Бургас“, която длъжност заемала към момента. В този смисъл обв. В.
е подал въпросната декларация пред орган на власт, а именно държавен служител в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, чрез св. К..
По силата
на Закона за българските лични документи /чл.7 ал.1 т.6/ и Закона за движението
по пътищата /чл.160 ал.1/, както и по силата на чл.17, ал.1 от Правилника за
издаване на българските документи за самоличност по Закона за българските лични
документи, приет с Постановление на Министерски съвет №13/08.02.2010г. за
приемане на Правилника за издаване на българските лични документи, декларацията
по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи се дава
пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а
именно - загубено свидетелство за управление на моторно превозно средство /
СУМПС/ с peг. № ******,
като по делото е безспорно установено, че същото е било отнето от контролните
органи на Р Ф. за допуснато от него нарушение на правилата за движение по
пътищата и с попълването на посочената декларация с описаното съдържание обв. В.
е потвърдил неистина.
С оглед
така установената фактическа обстановка и въз основа на събраните в хода на
разследването писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин,
че от обективна страна с деянието си обвиняемият Л.И.В. е осъществил състава на
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а именно на 07.05.2014 г. в гр. Бургас,
сектор „Пътна полиция" ОД МВР - Бургас потвърдил неистина в писмена
декларация - декларация приложена към заявление вх. № 13191/7.05.2014 г. на
сектор „ПП" ОДМВР гр. Бургас за издаване на български лични документи
СУМПС по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи,
която по силата на закон -Закона за българските лични документи /чл. 7, ал. 1,
т. 6/ и Закона за движение по пътищата /чл. 160, ал. 1/, както и по силата на
чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични документи по Закона
за българските лични документи приет с постановление на Министерски съвет №
13/8.02.2010 г. за приемане на Правилника за издаване на българските лични
документи, се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства - загубено свидетелство за управление на МПС /СУМПС № ******/ с
валидност от 2.04.2009 г. до 2.04.2019 г., като същото му е било отнето в
началото на 2014 г. от компетентни полицейски власти в гр. В., Република Ф. за
допуснато пътно - транспортно произшествие със смъртен случай в Република Ф.,
след което предадено в Генералното Консулство на Република България в гр. П.,
Република Франция и чрез МВнР е предадено в ГД „Национална полиция" гр.
София с писмо вх. № 328600-22021/19.11.2015 г.
От
субективна страна деянието е извършено при форма на вината "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като обвиняемият е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици, което при това престъпление на просто извършване
настъпват със самото му осъществяване, и е искал това. Обвиняемият ясно е съзнавал
всички обстоятелства от обективната страна на престъплението и това се доказва
от съдържанието на попълнената от него декларация по чл.17, ал.1 от Правилника
за издаване на българските лични документи. Той собственоръчно попълнил
посочената декларация, като в нея отразил, че е изгубил СУМПС като написал „Нямам точен спомен как съм я
изгубил. Предполагам, че е паднала от портфейла ми", въпреки че много
добре е знаел, че СУМПС му било отнето в
Р Ф., а не било изгубено. В тази връзка, възражението на защитата за липса на
субективния елемент в случая се явява неоснователно.
За извършеното престъпление по
чл. 313,ал.1 НК законът предвижда наказания „лишаване от свобода“ до три години
или глоба от сто до триста лева. Обв. В. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ,
раздел ІV НК и от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди. Ето
защо съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки за освобождаване
на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а, ал. 1 НК. При определяне на конкретния размер на наказанието по
чл. 78а, ал. 1 НК, съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца
преди липсата на доказателства
за други противообществени или престъпни прояви, младата му възраст, трудовата му
ангажираност и ниската степен на обществена опасност на извършеното деяние,
продължителността на наказателното производство срещу него, което не се
отличава с правна и фактическа сложност. Отегчаващи вината на В. обстоятелства
не са налице. Ето защо съдът намира, че целите на наказанието по чл. 36, ал. 1 НК ще бъдат постигнати в пълна степен по отношение на обвиняемия, ако на
последния бъде наложено административно наказание глоба глоба в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Съдът на
основание чл.189, ал.3 от НПК осъди В., да заплати
в полза на държавата по сметка на ОД МВР
Бургас сумата от 94.45 за разноски по делото, извършени в хода на досъдебното
производство, както и държавна такса в размер на 10.00 лева за служебно
издаване на изпълнителни листи, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд гр Бургас.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.