Решение по дело №1733/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			16.04.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                     Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	IV н.о

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	20 март		2019

 

на                                                                                                           Година

Мая Гиздова

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Райна Боянова

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Н А Х		1733		2018

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година.

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

           

            ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-5310-001541от 17.09.2018г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,с което на В.М.Д. с ЕГН:**********,***,е наложено административно наказание: „глоба” в размер на 200.00 лева,и лишаване от правото да управлява МПС, за срок от 6 месеца,на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП  ,като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, и потвърждава наказателно постановление № 18-5310-001541от17.09.2018г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил,в частта в която му е наложено административно наказание”глоба” в размер на 10.00 лева на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2,от ЗДвП за нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, като законосъобразно.

                        Решението подлежи на касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

МОТИВИ:

                       В.М.Д. с ЕГН:**********,***, обжалва наказателно постановление №18-5310-000415 от 04.04.2018г., издадено от Началник Група към ОДМВР Кюстендил,Група КПДГПА Кюстендил, с което му е  наложено административно наказание: „глоба” в размер на 200.00 лева,и лишаване от правото да управлява МПС, за срок от 12 месеца,на основание чл.175,ал.3,предл.1 от ЗДвП, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП ,като в останалата му част наказателното постановление не е обжалвано.

Чрез процесуалният си представител прави оплаквания за незаконосъобразност и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати процесуални нарушения,или изменено.

                        Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата.

                        Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                        На 21.08.2018г.,около 17.30 часа,жалбоподателя,управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес”,модел „Вито” с рег.№112М692, по ПП-1,Е-79,км.336+400,в района на бистро”Пако” ,посока гр.Благоевград,с регистрационни табели с изтекъл срок на валидност,видно от разрешение за временно движение №*********,със срок на валидност до 24.07.2018г., до 17.08.2018г.,като при направената му проверка не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

Жалбоподателя бил спрян, и при направената му проверка било установено, че същия управлява МПС, с временни регистрационни табели с изтекъл срок и не представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС.

 

                        На нарушителя бил съставен АУАН№ 1541 от 21.08.2018г., за установено нарушение по чл.140,ал. от ЗДвП, и чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,като АУАН бил подписан с възражения от страна на жалбоподателя,че колата не е негова и не е знаел, че е с изтекли номера.Въз основа на съставения акт  е издадено атакуваното наказателно постановление, с което са наложени  посочените по-горе административни наказания.

                        С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е  допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е     основателна и съдът отмени наказателното постановление,по следните съображения.

               Обжалваното НП е издадено при допуснато процесуално нарушение водещо до отмяната му. При издаване на НП са нарушени регламентираните в чл. 42, т. 4, във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на административно привлеченото лице. Двете посочени по-горе разпоредби на ЗАНН следва да кореспондират помежду си, като описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него НП.

                        При издаването на НП наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В НП липсва каквато и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Налице е едно бланкетно обвинение. На практика са преписани правните норми, без да са приведени към хипотезите на тези правни норми, установените в обективната действителност факти. Правната норма обаче поначало посочва общо признаците на състава на административното нарушение, а чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства и издаденият АУАН. Без да е налице обаче такава в НП и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно-наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения, е недопустимо.В издаденото НП ,липсва и посочване на датата на извършване на нарушението от страна на жалбоподателя.

 

В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без да е конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена), която правна квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението,като по този начин е нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

            В НП е налице противоречие между мотиви, правна квалификация на деянието и наложената санкция, поради което АНО е нарушил чл. 37, ал. 1 от ЗАНН, тоест материалния закон.

            Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези. Констатираното от актосъставителя, че временните рег. табели са с изтекъл срок (без в АУАН да е посочил срока на валидност и доказателствата, въз основа на които е приел това, което пък лишава от възможността съда да изследва въпроса дали наистина срокът на рег. табелите е изтекъл към датата на извършване на нарушението!) не попада  в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието ѝ се запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

            Актосъставителят и АНО са установили, че на посочения в АУАН и НП ден и час жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, на който рег. табели са с неконкретизиран изтекъл срок и автомобилът не е регистриран по надлежния ред. С това наказващият орган е посочил, че е нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП (без са е посочено коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена!). Видно е обаче, че сочената норма е бланкетна по своя характер, тъй като единственото, което предвижда е, че ,,по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места” - т. е.  тази бланкетна норма визира общото задължение водачите да управляват регистрирано МПС и  с поставени на определените места рег. табели. Същата е повече от очевидно, че не съдържа в себе си каквито и да са условия, от които да се изведе защо управляваното от жалбоподателя МПС е в нарушение на чл. 140, ал 1 от ЗДвП. В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал. 2 на чл. 140 от ЗДвП, в който законодателят изрично е предвидил, че ,,Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната”. Наредбата определяща този ред е Наредба № I-45/24.05.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета в Република България, предназначени за движение по пътищата (с изключение на тролейбусите, верижните, строителните и селскостопанските самоходни машини) задължително се регистрират от органите на Пътна полиция, като в чл. 22 от Наредбата са определени видовете регистрации. Наказващият орган не е съобразил това обстоятелство и не е изследвал пълната и правилна юридическа квалификация на извършеното от нарушение, а се е задоволил единствено с това да посочи като нарушена нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, което намирам за ограничаващо правото на защита на нарушителя и съставляващо процесуално нарушение. Дори да се приеме, че рег. табелите на процесното МПС са били с изтекъл срок на валидност, това обаче не води автоматично до извода, че жалбоподателят е извършил нарушение на действащото законодателство и наказващият орган е бил длъжен за пълнота на обвинението и в изпълнение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи коя от възведените в закона забрани или кое от вмененото със закона задължение не е било изпълнено от жалбоподателя. Не може да се приравни на изпълнение на това негово задължение посоченото единствено в АУАН, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Констатираната неяснота на НП е невъзможно да бъде отстранена от настоящата инстанция. Същата от своя страна е съществено процесуално нарушение, тъй като отразената правна квалификация в акта за нарушение и наказателното постановление определят рамките, в които жалбоподателят упражнява правото си на защита. Ето защо непълното и/или неточно посочване на юридическото обвинение се приема за нарушение на правото на защита на нарушителя, а това от своя страна във всички случаи води до порочност на издаденото наказателно постановление, поради което намирам, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Поради наличието на формални предпоставки за отмяна на НН, считам, че е безпредметно обсъждането на правилността на така издаденото НП, а именно - налице ли е административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, виновно ли е извършено същото и правилно ли е приложена санкционната разпоредба.

             Гореизброените процесуални нарушения, които са съществени, от една страна са довели до ограничаване на правото на защита,на жалбоподателя,/да разбере в какво точно нарушение е обвинен/,  а от друга - до нарушение на строго формалния характер на административнонакзателното производство, подчиняващо се на строго регламентирани правила.

 

 Нарушението на императивни разпоредби от ЗАНН, касаещи  както АУАН, така и НП е довело до опорочаване на административно-наказателното производство, поради което НП ще бъде отменено без да се обсъждат въпросите за авторството и субективното отношение на дееца.

 

              Описаните недостатъци не могат да се преодолеят по реда на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, поради което съдът приема, че е нарушено правото на привлечения към административно наказателна отговорност да разбере какво нарушение се твърди, че е извършил. Затова, НП се явява неправилно и незаконосъобразно,поради което съдът го отмени, без да обсъжда последното по същество.

  Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.07.2007 г., на тълк. н. д. №  1/2005 г. на ВКС, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е прието, че преценката за „маловажен случай” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажен случай” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Преценката на АНО съобразно тълкувателното решение на ВКС налага извода, че са били налице формалните предпоставки за приложението на посочената разпоредба с оглед на това, че до настоящия момент на жалбоподателя не са налагани административни наказания, които да са влезли в законна сила и разрешението за временно движение е изтекло само с 4 дни. Налице е ниска степен на обществена опасност с оглед мотивите, подбудите, вината, субектът и обектът на нарушението. Още повече, че предвидените санкции не са пропорционални на тежестта на твърдяното нарушение.

                    

 По горните съображения, съдът постанови решението си.

 

                                                                                     

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: