№ 623
гр. ****, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213100100091 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковете на Д. К. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.****, против Д. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес:
гр****, М. К. Д., ЕГН ********** с адрес: село **** и К. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: село ****, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че ищецът Е собственик на следните имоти: 6665
кв.м. ид.ч. от ПИ № 72709.516.999 по КК на с. ****, община **** с площ от
9989 кв.м., при граници: ПИ с №№ 72709.516.998, 72709.516.4,
72709.516.1000, 72709.516.273; 170/300 ид.ч. от сграда, представляваща
заведение за обществено хранене с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ №
72709.516.999 по КК на с. ****, община **** с идентификатор №
72709.516.999.1 и 72709.516.999.2 по КК на с. ****. 170/300 ид.ч. от сграда,
представляваща стоманобетонов склад , изградена в ПИ № 72709.516.999 по
КК на с. ****, община ****, представляващ сграда 04 по схемата на в.л. на
лист 279 от делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда 05 по схемата
на в.л. на л. 279 от делото - депо/ склад за инертни материали с площ от 532
кв.м., придобит на основание договори за покупко-продажба, извършени с
Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226, дело № 358 от 23.12.2010г., на
нотариус **** Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара и
Нотариален акт № 196, том II, рег. № 9224, дело № 357 от 23.12.2010г., на
нотариус **** Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара,
доколкото горепосочените договори за покупко-продажба са сключени при
персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която
1
привидния купувач е вписания в договорите К.Д. ****, а прикрития и
действителен купувач е синът му Д. К. Д..
Твърди се, че ищецът е едноличен собственик на гореописаните
недвижими имоти, а същите не са наследствени, както твърдят ответниците.
Твърди се, че горепосочените договори за покупко-продажба, сключени
съгласно Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226, дело № 358 от
23.12.2010г., и Нотариален акт № 196, том II, рег. № 9224, дело № 357 от
23.12.2010г., са нищожни на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД, поради
персонална симулация по отношение на купувача, като привидният купувач е
вписания в договорите К.Д. ****, а прикритият и действителен такъв е синът
му Д. К. Д.. Представя по делото разписки, съгласно които именно ищецът е
заплатил продажната цена на имотите на продавачите. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответниците Д. М. ЯНК. и М. К. Д. депозират отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват изцяло предявения иск.
Твърди се, че ищецът не е изключителен собственик на имотите, тъй като
между страните е възникнала съсобственост по наследяване от общия
наследодател К.Д. ****, поч. на 22.10.2018 г., който е техен действителен
собственик. Оспорва се, че ищецът е предоставил средствата за закупуване на
спорните имоти. Излага се, че представените разписки за получени суми от
продавачите по сделките са съставени за нуждите на настоящото
производство от Д.Д., по отношение на който вече има влязла в сила присъда
за ползване на неистински частен документ. Между явния купувач и
прикрития такъв по договорите за покупко-продажба не е съставян контра
летър. Релевира се, че до възникване конфликтите между страните, ищецът
заедно с брат си – ответника М.Д. и техните съпруги са работили в
процесните имоти и са се грижили за тях, като починалия К.Д. е бил
земеделски производител и е имал достатъчно средства да ги закупи.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът К. М. Д. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.
131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск. Твърди се, че ищецът не
е изключителен собственик на имотите, тъй като между страните е
възникнала съсобственост по наследяване от общия наследодател К.Д. ****,
поч. на 22.10.2018 г., който е техен действителен собственик. Оспорва се, че
ищецът е предоставил средствата за закупуване на спорните имоти. Излага се,
че представените разписки за получени суми от продавачите по сделките са
съставени за нуждите на настоящото производство от Д.Д., по отношение на
който вече има влязла в сила присъда за ползване на неистински частен
документ. Между явния купувач и прикрития такъв по договорите за
покупко[1]продажба не е съставян контра летър. Релевира се, че до
възникване конфликтите между страните, ищецът заедно с брат си –
ответника М.Д. и техните съпруги са работили в процесните имоти и са се
грижили за тях, като починалия К.Д. е бил земеделски производител и е имал
достатъчно средства да ги закупи. Претендират се направените по делото
2
разноски..
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа исковете и моли за уважаването им. Ответниците молят да бъдат
отхвърлени исковете.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени по делото са положителни установителни искове за
собственост върху недвижими имоти с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
Като придобивно основание за правото на собственост върху имотите
се сочат два договора за покупко-продажба, които са сключени при
персонална симулация на страната на купувача.
Персоналната симулация няма изрична законова уредба. Уредени са
само привидните и прикритите сделки (чл. 17, чл. 26, ал. 2 ЗЗД), но тази
уредба се отнася само до привидността на самия договор или на отделни
негови клаузи, а не до привидността и скриването на страните по този
договор. Независимо от това, персоналната симулация е позната на всички
европейски правни доктрини и всички те разглеждат последиците от нея,
независимо от липсата на позитивни правила. Нормите относно класическата
симулация (отнасяща се до клаузите на сделката) могат да се приложат по
аналогия и към персоналната симулация. Във всички случаи на персонална
симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по сделката.
При персоналната симулация целта на конструкцията – да се скрие
истинската страна по сделката – обуславя и сложността й. При това има не
една, а множество възможни хипотези на персонална симулация. Според това,
дали персоналната симулация се осъществява при знанието и чрез
съдействието на подставеното лице, тя бива (1) двустранна – при знание,
съгласие и съдействие на това лице или (2) едностранна – без подставеното
лице въобще да знае, че идентичността му е използвана (а следователно при
нея не може да се разчита на съдействието му).
Във всички случаи на двустранно подставяне знанието и съдействието
на привидната страна по сделката е абсолютно необходимо. За персонална
симулация и при едностранно, и при двустранно подставяне е необходимо и
съдействието на явната страна по сделката. А щом е необходимо нейното
3
съдействие, тя няма как да не знае за персоналната симулация. Това означава,
че персоналната симулация както при едностранното, така и при
двустранното подставяне няма как да се използва за заблуда на явната страна
по сделката. И едностранното, и двустранното подставяне могат да служат
само за заблуждение на трети лица.
В конкретния случай се твърди двустранна персонална симулация
при знание, съгласие и съдействие на подставеното лице – бащата на ищеца.
При двустранното подставяне както скритата, така и явната страна, така
и подставеното лице, знаят за симулацията, съгласни са с нея и съдействат за
осъществяването й.
В случая подставеното лице /баща на ищеца/ участва лично в
сключване на привидната сделка. То е не само (привидна) страна по
(симулативната) сделка, но и я сключва пряко, със собствени действия и
изявления. В този случай между скритата страна и подставеното лице има
мандат за извършване на симулативната сделка (която ще се сключи между
подставеното лице и явната страна). За да се гарантира скритата страна,
както подставеното лице, така и явната страна, трябва да й издадат
обратни писма за симулацията. По силата на този мандат и на двете обратни
писма се разкрива истинската воля на явната и на скритата страни. Тази
истинска воля образува и съдържанието на прикритата сделка. /Така **** -
Персонална симулация - видове, хипотези, сравнения с други правни
конструкции, сп. Съвременно право, бр. 2/2005/
Въз основа на посочената правна конструкция е видно, че за доказване
на процесната персонална симулация е необходимо да се докаже както
действителната воля на страните по привидната сделка /същата да бъде
сключена със скритата страна/, така и мандатните правоотношения между
скритата страна и подставеното лице за сключване на привидната сделка,
като тежестта на доказване и на двете предпоставки за уважаване на иска,
носи ищецът по делото.
За да се докаже двустранна персонална симулация в случая е
необходимо да са били издадени две обратни писма – едното между скритата
и явната страна по прикритата сделка /между продавачите по договорите за
покупко-продажба и ищеца/ и едно между скритата страна и подставеното
лице /между ищеца и баща му/.
4
В конкретния случай липсват като contra letter между скритата и явната
страна по прикритата сделка /между продавачите и ищеца/, така и contra letter
между скритата страна и подставеното лице /между ищеца и баща му/.
Обратното писмо /пълният обратен документ/ по чл.165, ал.2 от ГПК е
нарочно съставен за разкриване привидността на сделката разпоредителен
документ: той съдържа писмени изявления на страните, недвусмислено
разкриващи симулативността на явната сделка и действителната им воля. Без
значение е кога е съставен – преди, след или заедно с явния договор /Р
№925/98 г. на ВКС, второ г.о./. За да разкрие прикрит договор, който – ако е
действителен, урежда отношенията на страните /чл.17, ал.1 от ЗЗД/,
обратното писмо следва да съдържа всички елементи от съдържанието му и е
диспозитивен документ. Когато обратното писмо доказва привидността на
явната сделка и разкрива съдържанието на прикритата, то е достатъчно за
признаване на симулацията и други доказателства не са необходими на
позоваващата се страна, нито допустими за оспорващата, защото би се
стигнало до опровергаването му със св. показания – чл.133, б.”д” от ГПК, отм.
/Решение № 763/04.02.2011 г. по гр.д. №356/10 г.на ВКС, III ГО/.
Според изричната разпоредба на чл. 165, ал. 2 ГПК, когато страната се
домогва да докаже, че изразеното в документа съгласие е привидно,
свидетелски показания са допустими, ако в делото има писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за
симулация.
Начало на писмено доказателство е документ, изходящ от другата
страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е.
документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа
признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно
страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са
направили волеизявленията привидно. /Решение № 39/02.05.2018г. по гр.д.
№1859 /2017г.на ВКС, I ГО/.
Съгласно закона и цитираната практика на ВКС, за да са допустими
свидетелски показания за разкриване на симулацията при липса на контра
летър, е необходимо да е налице „начало на писмено доказателство“.
В конкретния случай, при който за доказване на двустранната
5
персоналната симулация е необходимо наличието на две обратни писма,
следва да са налице и два документа, които да бъдат характеризирани като
„начало на писмено доказателство“.
По делото е представено „начало на писмено доказателство“ само в
отношенията между скритата и явната страна по прикритата сделка /между
част от продавачите и ищеца/ - представените разписки от 23.12.2010г. /л. 8-
10 от делото/, подписани от ****, в качеството му на продавач на имот УПИ
№III-999 и ид. части от заведение за обществено хранене, ****, **** и ****, в
качеството им на продавачи на имот УПИ №III-999, съгласно които същите
заявяват, че са получили конкретни суми от ищеца Д. К. Д.. По отношение на
разписките е установена тяхната автентичност чрез изготвените по делото
съдебно-графологични експертизи. Тъй като разписките съдържат
изявлението на част от продавачите /изходящ от тях документ, носещ техните
подписи/, и предвид факта, че плащането на суми по договора за покупко-
продажба е извършено от ищеца, т.е. от текста им може да се допусне, че е
възможна симулацията, то разписките покриват съдържанието на термина
„начало на писмено доказателство“. Поради това е налице основание за
допускане на гласни доказателства за разкриване на симулацията, но само в
частта по доказване на прикритата сделка.
Липсва обаче „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за
извършване на симулативната сделка, доколкото липсва документ, издаден
от бащата на ищеца К.Д. ****, или удостоверяващ негови изявления пред
държавен орган, който да прави вероятно съществуването на отношения по
възлагане на действията по сключване на симулативната сделка от страна на
ищеца и приемането на мандата от страна на баща му. Поради това
свидетелски показания в частта, в която се излагат факти, че ищецът е
възложил на баща си функцията на подставено лице и баща му се е съгласил
да действа като подставено лице за сина си, са недопустими. Оттук
изслушаните свидетелски показания за сочените факти не могат да бъдат
ценени.
Предвид факта, че персоналната симулация е сложна правна
конструкция и че за разкриване на двустранната персонална симулация при
участие на подставеното лице с лични действия, е необходимо доказването на
две групи правоотношения – между скритата и явната страна и между
6
скритата страна и подставеното лице, то липсата на доказване на едното от
правоотношенията, изключва наличието на персонална симулация изобщо.
Тъй като липсва „начало на писмено доказателство“ в частта за мандата за
извършване на симулативната сделка и свидетелски показания в тази част са
недопустими, то е невъзможно доказването на правоотношението по
мандата за сключване на симулативната сделка, което правоотношение се
развива между скритата страна /ищеца/ и подставеното лице /баща му/.
Липсата на доказателства за наличието на мандат за сключване на
симулативния договор между Д. К. Д. и К.Д. ****, е достатъчно основание да
бъде отхвърлен предявения иск, без да се коментират свидетелките показния
в частта по правоотношенията между скритата и явната страна по
симулативната сделка /между продавачите и ищеца/.
Въз основа на гореизложеното съдът намира, че искът се явява
недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищците
дължат в полза на ответниците разноските им за производството, които са в
размер на сумата от 805лв., представляващи разноски за вещи лица и СУ,
съгласно списъка на разноските и доказателствата.
Доколкото на ответниците в производството е била указана безплатна
правна помощ от адв. ****, за което са представени надлежни договори за
правна защита и съдействие, на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА, в полза на
адвоката следва да бъде присъдено възнаграждение в минимален размер,
съгласно чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/2004г., а именно сумата от 1817.37лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.****,
против Д. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ж.к. ****, М. К. Д.,
ЕГН ********** с адрес: село **** и К. М. Д., ЕГН **********, с адрес:
село ****, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че ищецът Е собственик на следните имоти: 6665 кв.м. ид.ч. от
ПИ № 72709.516.999 по КК на с. ****, община **** с площ от 9989 кв.м., при
граници: ПИ с №№ 72709.516.998, 72709.516.4, 72709.516.1000,
72709.516.273; 170/300 ид.ч. от сграда, представляваща заведение за
обществено хранене с площ от 120 кв.м., изградена в ПИ № 72709.516.999 по
КК на с. ****, община **** с идентификатор № 72709.516.999.1 и
7
72709.516.999.2 по КК на с. ****. 170/300 ид.ч. от сграда, представляваща
стоманобетонов склад , изградена в ПИ № 72709.516.999 по КК на с. ****,
община ****, представляващ сграда 04 по схемата на в.л. на лист 279 от
делото - ремонтно хале с площ от 242 кв.м. и ограда 05 по схемата на в.л. на л.
279 от делото - депо/ склад за инертни материали с площ от 532 кв.м.,
придобит на основание договори за покупко-продажба, извършени с
Нотариален акт № 197, том II, рег. № 9226, дело № 358 от 23.12.2010г., на
нотариус **** Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара и
Нотариален акт № 196, том II, рег. № 9224, дело № 357 от 23.12.2010г., на
нотариус **** Д.а, с рег.№ 363 от Регистъра на Нотариалната камара,
доколкото горепосочените договори за покупко-продажба са сключени при
персонална симулация по отношение на купувача, съгласно която
привидния купувач е вписания в договорите К.Д. ****, а прикрития и
действителен купувач е синът му Д. К. Д., на основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ДА ЗАПЛАТИ
на Д. М. ЯНК., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ж.к. ****, М. К. Д., ЕГН
********** с адрес: село **** и К. М. Д., ЕГН **********, с адрес: село
****, сумата от 805лв. /осемстотин и пет лева/, представляваща разноски по
делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.****, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. А.П. Д. от АК- ****, с ЛН **********, с адрес гр. ****, ул. ****
сумата от 1817.37лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и 37 ст./,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК във вр.с чл. 38 ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
8