Р Е Ш Е Н И Е
№ 390
гр. Н., 25.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н. в публичното заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Николова гражданско дело № 614 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Прилеп” № 33, представлявано от Управителя В.В., с пълномощник по делото с юрк. В.Я., срещу Г.Ж.Й. с ЕГН ********** с адрес ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 395 по описа на НПРС за 2019 г. Вземането на дружеството касаело суми за ползвани от длъжника питейна вода и канализационни услуги. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но в дадения на длъжника законен срок същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи част от сумите по издадената заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 844,89 лв.- главница и 30,36 лв.- лихва за забава за периода от 10.11.2016 г. до 12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на главицата. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание представител на ищеца не се явява. Постъпило е искане с молба делото да се гледа в отсъствието на страната.
В предоставения на ответника срок е постъпил отговор, в който са оспорени предявените искове по основание и размер. Оспорено е между страните въобще да има договорни правоотношения. Твърди, че при отчитане на водата не са спазени изискванията на чл. 21, чл. 23, ал. 4, чл. 24, ал. 4 и чл. 49 от ОУ. Оспорва се фактурираната услуга да е била ползвана от него. Оспорва се редовното водене на карнетите. Твърди, че не е имало отчитане или то е извършено в нарушение на правилата, поради което вземането се явява недоказано. Направено е възражение и за погасена давност на вземането на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С тези аргументи се иска съдът да постанови решение, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител, който в хода по същество поддържа изложеното в отговора и излага аргументи за неоснователност на исковете.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, оценени съобразно чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото от страна на ищеца са представени следните писмени доказателства в заверени копия: справка за недобора на частен абонат за периода 10.10.2016 г. – 12.02.2019 г.; страници от партида на името на Р.В.П. – абонат № *** с адрес ***– 2 броя; справка от Служба по вписванията за ответника за отбелязвания и заличавания по персонална партида. Представени са също общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор; решение № ***г., решение № *** от ***г. и решение № *** от ***г. Приложено е служебно и ч.гр.д. № 395/2019 г. по описа на НпРС.
На първо място за решаване на
правния спор следва да намери решение въпроса ответникът Г.Ж.Й. има ли облигационно правоотношение с
ищеца по повод потребление на водоснабдителни и канализационни услуги,
предоставени от оператора, относно партиден абонаментен № *** и с адрес на
потребление гр. В., ул. ***.
Не е спорно между страните, а и се доказва от представената по делото справка от служба по вписванията, че ответникът е закупил ½ идеални части от самостоятелен обект в сграда в гр. В., ***. Покупката е осъществена на ***г. От справката не става ясно кой или кои са собствениците на останалите ½ ид.части.
От представените и посочени по-горе доказателства (справка за недобора на частен абонат за периода 10.10.2016 г. – 12.02.2019 г.; страници от партида на името на Р.В.П. – абонат № *** с адрес ***– 2 броя), че ответникът не е изпълнил това свое задължение след покупката на идеални части от имота. От показанията на разпитаната по делото свидетелка П.В.Ц., която е съжителка на ответника, се установява, че двамата с ответника живеят в гр.Н., съвместно от около 4 години. Свидетелката знае за покупката на идеални части от имота в гр. В., като останалите идеални части според нея са собственост на Д., но не знае кой фактически живее в имота.
Видно от текста на чл. 2, ал. 1 и 2 от общите условия на „Водоснабдяване и канализация - В.” ООД, потребители на услугите са собствениците, а когато правата се упражняват от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или от техен пълномощник. Съгласно чл. 61 от ОУ, при промяна на собствеността новият и/или предишен собственик са длъжни да подадат до оператора в 30 дневен срок заявление по образец за откриване, промяна или закриване на партида, като представят документи. Това обаче показва само кой може да сключи договор за потребление на ВиК услуги с оператора. Веднъж сключено обаче договорното правоотношение заживява свой собствен живот и не зависи от това дали страната е собственик или не. Именно затова е предвидено задължението за уведомяване на оператора в определен срок за промяна на собствеността и замяната на потребителя.
Всъщност за възникване на качеството на потребител и възникване на задължението за плащане на ВиК услуги от ответника е без значение дали той лично е ползвал услугите на оператора. Ако веднъж е възникнало облигационно правоотношение между ответникът и ищцовото дружество, това облигационно отношение задължава потребителя да заплаща цялата ползвана в обекта вода и ползваните канализационни услуги. Дори и ако тези услуги и тази вода са ползвани от друго лице – гост, наемател или самонастанило се лице. Отношенията между страната по договора (потребител) и тези лица се уреждат между тях и не засягат съответния ВиК оператор.
В конкретния случай обаче е оспорено самото качеството на ответника като потребител на услугите. От двата карнетни листа по делото се установява с категоричност, че партидата за абонат №*** за адрес ***се води на Р.В.П.. Срещу отчетените показания на водомера, подписани от инкасатора съществуват подписи в графата за абоната, но няма никакво име, което да подскаже кой се е разписал. От справка за недобора на частен абонат, издадена от ищеца и касаеща период от 10.10.2016 г. до 12.02.2019 г. фигурира името на абонат „Р.В.П.“, с адрес съвпадащ с адресът на потребление и клиентски номер ***. Няма доказателства, представени от ищеца партидата на лицето Р.В.П. да е била прехвърлена на ответника по делото.
Трябва категорично да се отбележи, че при прехвърляне на собствеността, но без да се изпълни задължението на новия собственик на един имот да уведоми доставчика на ВиК услуги за покупката на целия или на идеални части от имота, няма как изтичането на срока автоматично да го направи потребител на тези услуги, заместващ продавача. Това трябва да стане с нарочен акт. В крайна сметка доставката на ВиК услуги става чрез договор. Този договор като всеки друг договор представлява съвпадение на воли. Едната страна да е поискала доставката на определени стоки и/или услуги, а другата страна да се е съгласила да ги доставя. При промяна на страна по договор, то тази страна трябва поне да е поискала да замести титуляра по договора – чрез заявление до търговеца. Тази промяна трябва да бъде отразена в счетоводството на съответния търговец, за да стане ясно, че и той е съгласен с промяната на страните по вече възникналото облигационно правоотношение.
От така представените доказателства съдът намира за недоказан факта, че ответникът Г.Ж.Й. *** се намира в договорни отношения с ищцовото дружество по повод предоставяне на ВиК услуги. По никакъв начин не става ясно, че се е случила промяна в облигационното правоотношение и ответникът е заменил Р.В.П. по договора за доставка на ВиК услуги. Видно от изходящата документация, партидата се води все още на нейно име. Ако тя е починала, то отговорност носят нейните универсални правоприемници, но не и частният правоприемник. Както бе споменато и по-горе, правилата в Общите условия на ВиК операторът само посочват кой може да сключи договор. Но веднъж сключен такъв договор между страните, той остава в сила дори и да се промени собствеността, докато новият собственик изрично не поиска да встъпи като страна по договора за доставка на услуги на този адрес. При това положение безпредметно е да се обсъжда въпроса в какъв размер е задължението за главница и лихви, потребени ли са действително начислените услуги и дали вземането е погасено по давност частично или изцяло.
Исковете се явяват недоказани и като такива не могат да бъдат уважени.
С отговора има направено искане за произнасяне относно разноските, но по делото няма данни ответникът да е направил такива разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл. 422 от ГПК, с който се иска да
се признае за установено, че Г.Ж.Й. с
ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Водоснабдяване и канализация - В.”
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Прилеп” № 33, представлявано
от Управителя В.В., с пълномощник по делото с юрк. В.Я., сумите: 844,89 лв. – главница, представляваща
Дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по
партида с абонатен № ***, за които има издадени фактури за периода от
03.09.2014 г. до 12.02.2019 г., за обект – имот в гр. В., ул. “Дойран“, № 26,
ет. 2, както и 30,36 лв. – лихва за забава за периода от 10.11.2016 г. до
12.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на главицата.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова