ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 503
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300500249 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.274-279 ГПК във вр. с чл.413, ал.1 от ГПК.
Образувано въз основа на частна жалба депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, чрез процесуалния представител юрисконсулт Р.И.
против Разпореждане №24138/26.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№18736/2021г. на ПРС,
тринадесети гр.с., с което е отхвърлено Заявление с вх.№72377/26.11.2021г от ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу длъжника М. П. Б. ЕГН **********, за сумата от 4 167,70 лева от които:
1500,00 лева главница, 493,35 лева договорно възнаграждение за периода 10.10.2020 г. до
03.11.2021 г., 432,72 лева неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, 1
350,00 лева неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, 368,54 лева
лихва за забава за периода 11.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 23,09 лева законна лихва за периода
03.11.2021 г. до 25.11.2021 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и
разноски. Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като
оспорва формирания от районния съд извод за неравноправност на клаузите на договора, от
които произтичат вземанията. От въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното
разпореждане и да разпореди издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК
срещу длъжника за посочената сума.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено
следното:
Производството пред районен съд е образувано по заявление от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, , за издаване на заповед за изпълнение по
1
чл.410 ГПК срещу М. П. Б. ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. П., ул.“П.“ №..., ет....,
ап...., за сумата от 4 167,70 лева от които: 1500,00 лева главница, 493,35 лева договорно
възнаграждение за периода 10.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 432,72 лева неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, 1 350,00 лева неплатено
възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, 368,54 лева лихва за забава за
периода 11.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 23,09 лева законна лихва за периода 03.11.2021 г. до
25.11.2021 г., законна лихва от подаване на заявлението до изплащането и разноски. Твърди
се, че паричното вземане е за погасяване на парични задължения по договор за
потребителски кредит № 40001228991/03.09.2020 г.
С обжалваното разпореждане районният съд е отхвърлил заявлението, като е
приел, че посочените по горе суми се претендират въз основа на клаузи от потребителски
договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за частично основателни:
Касае се за заповедно производство по реда на чл.410 ГПК, чиято цел е да провери
дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да твърди, че вземането
съществува..За целта е достатъчно да са описани обстоятелствата, от които произтича
вземането, за да се провери дали същото е спорно. В конкретният случай е приложен
договорът за потребителски кредит, от който произтича процесното вземане, предвид на
което следва да се приеме, че заявлението отговаря на изискванията на чл.410 ал.3 ГПК..
Според законодателните изменения в ГПК, винаги когато спорът се основава на
права от договори с потребители, съдът е длъжен да извършва проверка за неравноправни
клаузи. В случаят правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит,
длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което следва да бъде извършена
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По отношение на направените в заявлението претенции за 1500,00 лева и
законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, съдът намира, че не се установява наличието на неравноправни клаузи,
поради което разпореждането, в тази част се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено, като делото се върне на ПРС за продължаване на процесуалните действия
по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, в тази му част.
Относно претендираното договорно възнаграждение 493,35 лева за периода
10.10.2020 г. до 03.11.2021 г:
В договора за потребителски кредит е посочено, че годишният лихвен процент е
41.00 %, а ГПР е 48.38 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР. Доколкото
по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане
неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не
могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали
размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен,
респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед
2
нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува
вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.
Относно претендираното 432,72 лева неплатено възнаграждение за закупена и
ползвана услуга Фаст и 1 350,00 лева неплатено възнаграждение за закупена и ползвана
услуга Флекси: Сумите се претендират като дължимо възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги. От характера на посочените в договора "допълнителни услуги", за
които е предвидено възнаграждение (приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни вноски и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства), следва, че същите се
отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение
следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита
възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Относно сумите, претендирани като лихви за забава : 368,54 лева лихва за
забава за периода 11.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 23,09 лева законна лихва за периода
03.11.2021г. датата на предсрочната изискуемост до 25.11.2021 г.:
Сумите се претендират като обезщетения за забавено плащане, като дължимите
по договора главници са две: по договора за кредит и по договора за заплащане на
допълнителни услуги, за всяка от които е уговорена отделна месечна вноска. Доколкото
обезщетението за забава се претендира общо, а едната от двете главници се приема за
дължима въз основа на неравноправна клауза, при липса на възможност за събиране на
доказателства в настоящото, не може да се извърши преценка относно размера на
обезщетението за забава, дължимо по отношение главницата по кредита. Поради това и тези
претенции следва да се приемат за неоснователни и да се оставят без уважение.
С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане, в тази част следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №24138/26.11.2021г., постановено по ч.гр.д.
№18736/2021г. на ПРС, тринадесети гр.с., с което е отхвърлено Заявление с вх.
№72377/26.11.2021г от ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. П. Б. ЕГН **********, за
3
сумите: 493,35 лева договорно възнаграждение за периода 10.10.2020 г. до 03.11.2021 г.,
432,72 лева неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Фаст, 1 350,00 лева
неплатено възнаграждение за закупена и ползвана услуга Флекси, 368,54 лева лихва за
забава за периода 11.10.2020 г. до 03.11.2021 г., 23,09 лева законна лихва за периода
03.11.2021 г. до 25.11.2021 г.
ОТМЕНЯ Разпореждане №24138/26.11.2021г., постановено по ч.гр.д.№18736/2021г.
на ПРС, тринадесети гр.с., с което е отхвърлено Заявление с вх.№72377/26.11.2021г от
ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника М. П. Б. ЕГН **********, ЗА СУМАТА ОТ
1500,00 лева главница и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението и разноски,
като се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по Заявление с вх.
№72377/26.11.2021г в полза на ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********
срещу длъжника М. П. Б. ЕГН **********, по отношение на претендираната сума от
1500,00 лева главница и законна лихва за периода от подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението и направени разноски.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на процесуалните
действия по издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4