Решение по дело №597/2019 на Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№

…………………град Ловеч,

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и деветнадесета година с

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ:1.ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

2.ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

при секретаря ...., като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ

В Гр.д.№ 597/2019 г., за да се произнесе,съобрази:

Производство по чл.. 435, ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от И.П. Петрова, е ЕГН: **********,***,чрез адв. И.Х. от ВТАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков" № 1, к-с „Драката", вх. Б, ст. 1, ап.4 ПРОТИВ : ПОСТАНОВЛЕНИЕ ЗА ОТКАЗ ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ИЗП.ДЕЛО № 259/2014r.. С ИЗХ. № 1048/12.09.2019г.

В жалбата сочи,че не са доволни от Постановление с изх. № 1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, с което е отказано да се прекрати образуваното срещу доверителката й изпълнително дело № 20148800400259 по описа на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, поради което и на основание чл. 435, ап. 2, т. 6, пред. второ от ГПК, във връзка с чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и в едноседмичен срок от получаването му го обжалват.

Считат процесното Постановление с изх. № 1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, при липса на фактически мотиви и правни основания за неговото издаване. Посочват,че единствения изложен мотив в Постановлението, ако може да се приеме за такъв, е че погасителната давност не се прилага служебно. В този смисъл, считат същото за неправилно и незаконосъобразно, и приемат,че липсват мотиви и правни основания за издаването му.

Посочват,че с обжалваното постановление, ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч не е разгледал и обсъдил в цялост депозираните от тях две молби с вх. № 6686/13.05.2019г. и 13190/11.09.2019г. и направените с тях възражения и искания, а именно:

1. Направено е искане за прекратяване на изпълнителното дело относно задълженията установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /перемпция/.Поясняват,че в конкретния случай, първоначално „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е подало молба до ДСИ, СИС при Районен съд Ловеч за образуване на изпълнително дело против И.П. Петрова по Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. на Районен съд – Ловеч.Считат,че последното валидно изпълнително действие при него е от 15.05.2012г. за извършване на опис в дома на длъжника. С молба изх. № 4866/28.06.2012г„ „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е поискало да се извърши опис на недвижимите имущества в жилищния адрес на длъжника, но съобщението за уведомяване на длъжника не е получено и опис не се е състоял. С молба изх. № РК -1977/24.02.2014г. „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* молят да се прехвърли делото на ЧСИ Румен Димитров /вх. № 823/25.02.2014г. при ДСИ/. Със съобщение изх. № 1897/05.03.2014г. ЧСИ Румен Димитров уведомява длъжника, че изпълнителното дело от ДСИ е прехвърлено при него. Със съобщение изх. № 12782/23.10.2015г. от ЧСИ Румен Димитров, длъжницата е уведомена за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело. Видно от последното изпълнително действие 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, г.10. когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Посочват,че в доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. При прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За периода от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността.

2. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност относно задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013 година, издаден по ч. гр. д. № 1518/2013г. по описа на Районен съд - Ловеч.

С молба изх. № РК9887/15.09.2017г. „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* /вх. № 10986/20.09.2017г. при ЧСИ Румен Димитров/ е поискало Изпълнителен лист от 24.09.2013г. да се присъедини към вече образуваното изпълнително дело № 259 от 2014г. по описа на ЧСИ Румен Димитров.Считат,че изпълнителния лист е присъединен след изтичане на почти 4 години от издаването му и той не може да служи като годен изпълнителен титул за образуване на изпълнителното дело, при условие че е направено възражение за изтекла погасителна давност. Позовават се на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,и приемат,че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В настоящия случай вземанията са установени със заповед за изпълнение № 838/21.08.2013г. и с издаден изпълнителен лист от 24.09.201 Зг. Ето защо считат,че към месец септември 2017г. тригодишната давност за събирането на тези вземания, установени със заповед за изпълнение е изтекла. Посочват също така,че са помолили ЧСИ да покани взискателя по изп.д. № 259/2014г. да подаде молба за прекратяване на образуваното срещу доверителката й изпълнително дело, в частта за задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013г., издаден по ч. гр. д. № 1518/201 Зг. по описа на Районен съд - Ловеч. В противен случай заявяват,че всяка събрана по това дело сума ще претендират за възстановяване по исков път по реда на чл. 55 и сл. от ЗЗД, както и ще претендират причинените на доверителката й от неправомерните изпълнителни действия вреди. Оспорвани са и претендираните задължения за лихви като погасени по давност.

На основание всичко гореизложено, сочат,че са поискали да се прекрати производството по изп.д. № 259/2014г. относно задълженията, установени с Изпълнителен лист от 24.09.2013г., издаден по ч. гр. д. № 1518/2013г. Районен съд - Ловеч и задълженията, установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011г. по описа на Ловешкия районен съд.

Приема,че обжалваното Постановление с изх. № 1048/12.09.209г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд Ловеч е постановено при липса на мотиви и при пълно изследване и съобразяване на направените от тях възражения, като само бланкетно и формално са цитирани входящите номера на молбите ни. Считат, че само по себе си изречението, че : „Погасителната давност не се прилага служебно" не е достатъчен мотив за отказ, още повече, че са направили възражение за перемпция относно задълженията установени с Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Считат, че за периода от 15.05.2012г. до 23.10,2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността, поради което видно от последното изпълнително действие от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона още на 15.05.2014г. Съгласно TP №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.10. когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на закона и реално такова е настъпило на 15.05.2014г. Нови искания за предприемане на изпълнителни действия спрямо доверителката й не могат да произведат правен ефект, защото към момента на поискването им изпълнителното производство е било вече прекратено по право. Ето защо, налице са според тях предпоставките за издаване на постановление за прогласяване прекратяването на изпълнителното производство по отношение на доверителката ми като длъжник.

Считат, че не е съществувало валидно образувано изпълнително производство поради прекратяването на изпълнителното дело по силата на закона на основание чл. 433. ал. 1.т.8 от ГПК при бездействие на взискателя две години, считано от 15.05.2012 г. до 15.05.2014 г., в който период не са искани и извършвани действия по принудително изпълнение. В случая, за периода от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. не са били предприети действия от взискателя за прекъсване на давността, поради което видно от последното изпълнително действие от 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия и делото е прекратено по силата на закона още на 15.05.2014г.

На основание всичко гореизложено молят Окръжен съд-Ловеч да отмени Постановление с изх. № 1048/12.09.2019г. на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, район на действие Окръжен съд - Ловеч, с което е отказано да се прекрати образуваното срещу доверителката й изпълнително дело № 20148800400259 по описа на ЧСИ Румен Димитров, с per. № 880, като неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на процесуалния закон - чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, постановено при липса на мотиви и правни основания, и да върне делото с указания по прилагането на закона, както и да им присъди направените в настоящото производство разноски.

Приложено е и постъпило становище от „В и К" АД - със седалище гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня" 1А, БИК *********, чрез адвокат В.Н.Н. от Ловешка АК, със съдебен адрес ***,по постъпила жалба от длъжника И. Петрова.

Посочват,че във връзка с постъпила жалба от длъжника И. Петрова по изпълнителното дело, считат, че тя е частично недопустима и изцяло неоснователна, като доводите изложени в нея не се потвърждават от наличните доказателства по изпълнителното дело.

Приемат, че не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК и съответно не е изтекъл процесуален преклузивен срок, след който да следва прекратяването на изпълнителното производство по отношение на този длъжник по силата на закона.Аргументират се с това,че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие спрямо всеки един от длъжниците /предвид различните изпълнителни правоотношения/ и след неговото изтичане може да бъде инициирано образуването на ново изпълнително дело. В горния смисъл е и становището, обективирано в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

В случая, според тях, е видно, че по делото са извършвани валидни изпълнителни действия, между които и присъединяване на взискател и приемане на нов изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. 1518/2013 г. на PC - Ловеч, между същите страни, за което длъжника е уведомен, които са прекъснали давността.

Колкото до наведените в т.2 от жалбата твърдения, че с изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. 1518/2013 г. на PC - Ловеч е заведено изпълнително дело след повече от три години, то в тази си част жалбата е недопустима, тъй като касае въпрос извън лимитираните в чл.435, ал.2 от ГПК възможности за обжалване на действията на ЧСИ от длъжника. Ако длъжникът счита, че твърденията му са основателни, следва да заведе отрицателен установителен иск и едва евентуално след уважаването му, може да претендира за прекратяване на изпълнителното производство.

Във връзка с гореизложеното, молят Окръжен съд –Ловеч да отхвърли исканията в подадената жалба като неоснователни, и да потвърди обжалваното постановление, ведно с всички законни последици.

Постъпили са и в съответствие с чл.436,ал.3 от ГПК мотиви от Румен Димитров - частен съдебен изпълнител рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч.

В мотивите сочи,че на 04.03.2014 год. в кантората на ЧСИ Румен Димитров рег.№ 880 на КЧСИ, с район на действие района на ОС Ловеч с молба е образувано изпълнително дело със страни: взискател - „В и К" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. „Райна Княгиня" 1а, и длъжник: И. Петрова П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 28.02.2011 г. от PC Ловеч, на основание Заповед за изпълнение № 78/27.01.2011 г. по ЧГД 129/2011 г. по описа на PC Ловеч, за заплащане на главница 498.05 лева, ведно със законната лихва от 26.01.2011 год. до окончателното изплащане на вземането, 42.12 лева мораторна лихва,, както и направените разноски за държавна такса 25 лева.

Пояснява,че изпълнителното дело първоначално е образувано при ДСИ при PC Ловеч, под №20114310400256, след което по молба на взискателя ми е изпратено за продължаване на изпълнителните действия и е образувано под №20148800400259,като взискателят авансово е внесъл дължимите такси.

След като делото е образувано по негов опис, на осн.чл. 458 от ГПК държавата е присъединена като взискател с удостоверение, издадено от ТД на НАП, Ловеч.

На 11.09.2019 г. е постъпила молба от процесуален представител на длъжника по изпълнителното дело, адв. И.Х., с искане делото да бъде прекратено.Сочи,че след като се запознал с молбата и вложените по делото документи, счел, че не са налице законови основания делото да бъде прекратено, поради което с Постановление №1048/12.09.2019 г. е отказал да прекрати производството.

Посочва,че на 20.09.2019 г., в кантората му е постъпила жалба от И. Петрова П., чрез адв. И.Х., срещу отказа за прекратяване на изпълнителното дело.

Счита, че макар и процесуално допустима, жалбата по същество е неоснователна.Въпросът дали е изтекла погасителната давност по отношение вземането на взискателя,според него, не е в компетенциите на частните съдебни изпълнители, поради което следва да бъде предмет на отделно производство.

Що се отнася до твърдението, че е настъпила перемпция и делото следва да се прекрати на осн. чл. 433, ал. 1, т.8, то счита, че е неоснователно и не отговаря на действителното правно положение.

Видно от вложените по делото документи е, че от постъпване на изпълнителното дело в кантората му са предприемани изпълнителни действия, което автоматично е прекъсвало двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8. Нещо повече, след като се прекъсва срока за перемпция, то се прекъсва и този за погасителната давност.

Ето защо, моли Окръжен съд-Ловеч да постанови съдебен акт, с който да остави жалбата без уважение като неоснователна.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

„ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е подало молба до ДСИ, СИС при Районен съд Ловеч за образуване на изпълнително дело против И.П. Петрова по Изпълнителен лист от 28.02.2011г., издаден по ч.гр.д. № 129/2011 г. на Районен съд – Ловеч.Извършено е изпълнително действие на 15.05.2012г. -извършване на опис в дома на длъжника. С молба изх. № 4866/28.06.2012г„ „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* е поискало да се извърши опис на недвижимите имущества в жилищния адрес на длъжника, но съобщението за уведомяване на длъжника не е получено и опис не се е състоял. С молба изх. № РК -1977/24.02.2014г. „ВиК" АД - гр. Ловеч, ЕИК: ********* са поискали да се прехвърли делото на ЧСИ Румен Димитров /вх. № 823/25.02.2014г. при ДСИ/. Със съобщение изх. № 1897/05.03.2014г. ЧСИ Румен Димитров е уведомил длъжника, че изпълнителното дело от ДСИ е прехвърлено при него,както и че дължимите суми по него следва да се привеждат по посочената в съобщението сметка/л.42 от изпълнителното дело-ИД/. Със съобщение изх. № 12782/23.10.2015г. от ЧСИ Румен Димитров, длъжницата е уведомена за присъединяване на държавата като взискател по изпълнителното дело. Постъпила е молба от взискателя РК-2530/11.03.2014г.,с която са уточнени главницата на дълга и направените съдебни разноски и на основание чл.18,ал.1 от З-н за ЧСИ е възложено на ЧСИ да определи начина на изпълнението./л.47/С молба с изх.№РК-8904/12.10.2015г.е поискано от взискателя да се извърши справка в ТД-НАП за движимо,недвижимо имущество на длъжника./л.51/.Изпратено е съобщение до длъжника за наложена възбрана и е направено искане за вписване на възбрана от ЧДИ/л.79 и 80/.С молба РК-5493/01.07.2016г.е поискано от взискателя да насрочи дата за опис./л.81/,за който е уведомена жалбоподателката Петрова на 12.07.2016г./л.83/.С протокол от 18.08.2016г.ЧСИ е отменил насрочения опис поради неявяване на взискателя./л.87/.С молба от 15.09.2017г.взискателя е възложил на ЧСИ всички правомощия по чл.18 от ЗЧСИ,включително и определяне на начина на изпълнение ./л.88/.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съобщението за процесното постановление е получено от пълномощника на жалбоподателя,адв.И.Х. на 13.09.2019г./л.119/,а процесната жалба е входирана от ЧСИ на 20.09.2019г./л.121/,поради което настоящата инстанция приема,че същата е подадена в законоустановения срок,процесуално допустима е съгласно разпоредбата на чл.435,ал.2т.6 от ГПК,но разгледана по същество е неоснователна.

В жалбата е посочено,че от последното изпълнително действие 15.05.2012г. до 23.10.2015г. са изминали повече от три години, в които взискателят не е поискал извършването на съответните изпълнителни действия.

Възражението на жалбоподателя не кореспондира на приложеното към делото писмено доказателство- молба от взискателя РК-2530/11.03.2014г.,с която са уточнени главницата на дълга и направените съдебни разноски и на основание чл.18,ал.1 от З-н за ЧСИ е възложено на ЧСИ да определи начина на изпълнението./л.47/.В процесната молба взискателя изрично е посочил ,че възлага на ЧСИ на осн.чл.18,ал.1 от ЗЧСИ да определи способ на изпълнение,поради което същата е редовна и не подлежи на връщане съгласно чл.426,ал.3 във вр. с чл.129 от ГПК, и съответно прекъсва давността ./арг.т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.

Все в този смисъл ,с молба РК-5493/01.07.2016г.е поискано от взискателя да насрочи дата за опис./л.81/,за който е уведомена жалбоподателката Петрова на 12.07.2016г./л.83/.С протокол от 18.08.2016г.ЧСИ е отменил насрочения опис поради неявяване на взискателя./л.87/.С друга молба от 15.09.2017г./л.88/ от взискателя са възложени правомощията по чл.18 от ЗКЧСИ на ЧСИ и такива са извършени като са изпратени до ЦКБ и Райфайзенбанк –АД от ЧСИ запорно съобщение и наложен запор на 04.10.2017г./л.101 и 102/.От същата дата е изпратена и покана за доброволно изпълнение до жалбоподателката,получени на 09.10.2017г./л.104/.Възражението и искане за прекратяване е входирано на 13.05.2019г.

Съобразявайки посочените писмени доказателства ,настоящата инстанция приема,че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемция започва да тече от последното валидно изпълнително действие,в настоящия казус от изпратените до ЦКБ и Райфайзенбанк –АД от ЧСИ запорни съобщения и наложен запор на 04.10.2017г./л.101 и 102/ и след неговото изтичане за длъжника възниква правото да направи искане за прекратяване на изп.дело на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, а процесната жалба е входирана от ЧСИ на 20.09.2019г./л.121/.В горния смисъл е и приетото от ВКС-София в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.,което условие не е налично в настоящия казус предвид посочените подробно по-горе писмени доказателства,с оглед на което и процесната жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437,ал.4 от ГПК,съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от И.П. Петрова, с ЕГН: **********,***,чрез адв. И.Х. от ВТАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков" № 1, к-с „Драката", вх. Б, ет. 1, ап.4 против Постановление за отказ за прекратяване на изп. дело № 259/2014 г. с № 1048/12.09.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

Номер на акта:	239
Дата:	25 октомври 2019 г. (в сила от 25 октомври 2019 г.)
Съдия:	Иван Начев Иванов

Дело:	20194300500597
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	14 октомври 2019 г.

Решение по дело №597/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта