Р Е Ш Е Н И Е N 100
гр.Поморие, 31.12.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД наказателна колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на
секретаря: Валентина Анджерлиева и като
разгледа докладваното от съдията Япаджиева НАХД N 318 по описа за 2019год. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила жалба
от И.Г.Д. ***611/24.09.2019г. издадено от началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което на
жалбоподателят на основание чл. 179, ал.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят
оспорва законосъобразността на НП и моли за неговата отмяна и алтернативно ако
съдът намери искането за неоснователно да намали размера на наложената глоба от
1500 лв. на 300лв. В жалбата изтъква, че НП е незаконосъобразно, тъй като в АУАН-а
е записано че е нарушил нормата на чл.139 ал.6 от ЗДвП, но съгласно тази норма
задължението на водача е: преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал.1 т.1 от Закона за пътищата, в
случите когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице, а в случая това е
извършено на 29.03.19г. от третото лице – дружеството „М-Бус“ООД-гр.Бургас,
което е собственик на автобуса. Освен това към настоящия момент в чл.179 ал.3
от ЗДвП е настъпила промяна в ДВ, бр.105 от 2018г. в сила от 16.08.2019г. по
отношение на пътните превозно средства с обща техническа допустима максимална
маса над 3,5 тона, като размерът на глобата е определен на 300 лв.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител подържа жалбата и представя доказателства.
За административно
наказващия орган, се явява процесуалният им представител оспорва жалбата счита
я за неоснователна и моли съда издаденото НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Представя писмени
доказателства.
ПРС
счита жалбата за допустима, същата е подадена в срок, от лице активно
легитимирано и имащо правен интерес от атакуване на наказателното постановление.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт за
установяване на административно нарушение №002611/01.04.2019г. съставен от М.М.П. инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“
гр.Бургас в присъствието на един свидетел. В акта е посочено, че на 01.04.2019г., около 15:42 часа водачът
управлява ППС с рег.№, вид автобус марка
Сетра модел, с допустима максимална маса 19000
собственост на „М-БУС“ ООД с Булстат ********* по път ІІІ-6009 пътен участък гр.Каблешково -
гр.Ахелой на 212км в посока гр.Ахелой, като не е заплатил винетна такса за
движение по РПМ категория 2 съгласно чл.10, ал.1 т.1 от Закона за пътищата с
което е нарушил и не е изпълнил задължението си по чл.139 ал.6 от ЗДвП, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Въз
основа на издадения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на основание чл.
179, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя М.М.П., чиито показания съдът кредитира, като логични,
последователни и убедителни. Същият свидетелства, че е извършил проверка в
информационната система на Агенция "ПИ", като е позвънил в отдел „Квалификация на нарушенията“ и от
там са потвърдили, че наистина не е била заплатена винетна такса поради което и
електронната винетка не е била активирана. Свидетелят заявява, че водачът му е показал електронен имейл, но този имейл е за
закупуване на електронна винетка, но не и
за активирането и.
Съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и
обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната
компетентност на административно-наказващия орган следва от така представените
заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г. на Председателя на УС на Агенция "Пътна
инфраструктура" и заверено копие от заповед № РД-11-233/28.02.2019 г. на
Председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура". На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.
139, ал.6 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019г.),
съгласно които движението на определена категория пътни превозни средства по
републиканските пътища се извършва след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на съответната такса за тях,
определена в чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, а водачът на пътно превозно
средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в
случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно
средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В
настоящата хипотеза се установява, че трето лице – работодател на
жалбоподателят е подало искане за заплащане на електронна винетка, като видно
от приложеното искане е поискало закупуване на месечни електронни винетки
за 26 МПС, с начална дата 01.04.2019г. и
крайна дата 30.04.2019г. и е привело сумата от 2205.00лв. на 29.03.2019г. -
16.59ч. Получил е съобщение на ел.поща,
че веднага след като се потвърди плащането ел.винетка ще бъде активирана, за
което ще бъде уведомен. Поради следващите почивни дни сумата е постъпила по сметката на АНО на 01.04.2019г. видно от представения отчет по сметка от 01.04.2019г.
/ л.67/ , но в издадената разписка за
ел.винетка е посочена дата от 02.04.2019г. до 30.04.2019г. т.е. същата е
активирана от 02.04.2019г. За съда не
стана ясно след като третото лице е
заявило месечна винетка и е платил такса за месечна винетка от дата
01.04. до 30.04.2019г., му се издава винетка от 02.04. до 30.04.2019г.
който период е по малък от един месец, т.е. издадената ел. винетка е за период по малък
от месец, като счита, че ако АНО е счел,
че не следва да издаде ел.винетка /поради
непостъпване на сумата по сметката му/ от посочената начална дата
/01.04./ е следвало да не се съобрази и
с посочената крайна дата от заявителя, тъй като
е ясно че желанието е и е платено
за придобиване на месечна
винетка.
Доколкото винетката не е била активирана, към момента на извършената
проверка, то съдът счита, че е нарушена разпоредбата на
чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
НП
обаче следва да бъде отменено, тъй като разглеждайки в съвкупност всички факти
и обстоятелства съотносими към конкретния казус, довели до осъществяване
на нарушението, съдът счита, че случаят е маловажен. Съдът счита, че категорично
се изясни, че по технически причини във връзка със закупуването на ел. винетка и
плащането по ел.път, винетката е била
активиране, не на 01.04. когато е постъпила сумата по сметката на АНО, а на 02.04.2019г. Безспорно обаче плащането е било извършено от
превозвача още на 29.03.2019г и е ясно от доказателствата, че волята му е била да
закупи месечна ел. винетка за м. април от 01.04. до 30.04.2019г. Не следва да
се пренебрегва и факта, че електронните винетки и тол, бяха въведени
през 2019г., те са новост за
потребителите, като е необходимо време на същите да свикнат със
съвременните технологии за
заплащане и да се запознаят с някой особености, напр. че е необходимо време за постъпване на сумата и
активирането, а съответно е необходимо и
време за усъвършенстване на системата. АНО не е извършил правилна преценка на
обществената опасност на конкретното
деяние. Съдът счита обаче, че в случая
с оглед разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН , във връзка с 93, т.9 от НК се касае за
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като безспорно се установи и че
не са настъпили
никакви вредни последици за бюджета, тъй като месечната такса е била платена.
Според съда от събраните доказателства се налагат извода,
че се касае за маловажен случай
на административно нарушение, поради което АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28, б. „а” ЗАНН и да
не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде
наложено административно наказание. В конкретния случай съдът безспорно намира, че са
налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, и това
е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Мотивиран от изложеното и на основание.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №002611/24.09.2019г. на Началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София, с което на жалбоподателят И.Г.Д., ЕГН**********, със съд.адрес ***, на осн. чл. 179, ал.
3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 /
хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 139, ал.6 от ЗДвП.
Настоящото решение подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страната за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: