гр. Сливен,
15.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
СТЕЛА
ДИНЧЕВА
при участието на
секретаря Радостина Желева и прокурора Красимир Маринов като разгледа
докладваното от съдия Динчева КАНД № 166 по описа за 2021 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от П.С.П. против Решение № 108/09.07.2021 год. постановено по
АНД № 556/2021 год. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като
законосъобразно Наказателно постановление № 22-0000240/16.04.2021 год. на
Директора на РД „Автомобилна администрация“ гр. Бургас, с което на П.С.П. на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 89,
т. 1 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ.
В касационната
жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е неправилно. Заявява, че
въззивният съд не е коментирал възраженията срещу наказателното постановление,
изложени в жалбата. Твърди, че не е установено извършването на
административното нарушение, посочено в наказателното постановление. При
издаването на наказателното постановление били допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли съдът да постанови решение, с което отмени решението на Районен
съд – Сливен, както и наказателното постановление.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание
ответникът по касация - Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, чрез РД АА Бургас, редовно призован, не се
представлява. По делото е постъпило писмено становище от пълномощник, в което
счита подадената жалба за неоснователна. Моли съда да остави в сила решението
на Районен съд - Сливен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението на РС
Сливен.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 12.04.2021 год. служители на РД „Автомобилна администрация” гр. Бургас,
свидетелите Ц. П. и Г. Р., били д. и се намирали на главен път І- 6, до б. „Д.”.
В 10,50 часа спрели за проверка товарен автомобил марка „OAФ 41 403 BФK” с рег.
№*******, собственост на „Р. 2002” ООД. Автомобилът бил управляван от касатора
и се движел по маршрут от с. Б., о. С. до с. К., о. Я. При проверката касаторът
П. не можал да представи удостоверение за обществен превоз на товари в
Република България или копие от лиценз на Общността. Проверяващите извършили
справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация”, отдел „Лицензи”, при която се установило, че превозвачът
притежава валиден лиценз на Общността, но за пътното превозно средство
управлявано от жалбоподателя нямало нито удостоверение за обществен превоз на
товари в Република България, нито копие на лиценз на общността. Въз основа на
тази констатация св. П. с. акт за установяване на административно нарушение
против П.С.П. за извършено нарушение по чл.89, т.1 от Наредба №33/03.11.1999г
на Министъра на транспорта. АУАН е връчен
на П. на 12.04.2021 г., без вписани по него възражения.
Въз основа на
съставения АУАН директорът на РД „Автомобилна администрация” гр. Бургас издал
обжалваното пред РС Сливен наказателно постановление, като приел, че П.С.П.
извършва обществен превоз на товари в Република България без издадено
удостоверение за обществен превоз на товари в Република България или копие на
лиценз на общността и на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните
превози му наложил административно наказание „Глоба” в размер на 2000 лева. НП
е връчено на касатора на 26.04.2021 г.
Посочената
фактическа обстановка е установена въз основа на събраните писмени и гласни
доказателства и същата е приета за безспорна от Районен съд-Сливен.
От правна страна районният съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По безспорен начин било установено, че жалбоподателят е
осъществил нарушението на чл. 89, т.1 от Наредба №33/03.11.1999г на Министъра
на транспорта. Наложеното наказание е в пълно съответствие със санкционната
норма на чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението на Районен съд-Сливен е правилно.
Касационната инстанция
възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните
му изводи, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не е
необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Основните доводи
в касационната жалба се свеждат до наличие на несъответствие между
обстоятелствената част на НП и посочената като нарушена законова разпоредба.
Съгласно чл. 89, т.1 от Наредба №33/03.11.1999г на Министъра на транспорта, по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи
документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по пътищата и
посочените документи, сред които е и удостоверение на моторно превозно средство
за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от
превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на
Общността се изисква заверено копие от лиценза). В хода на
административнонаказателното производство, такъв документ за посоченото в НП
МПС не е представен. Според разпоредбата на чл. 93, ал.1, т.1 от Закона за
автомобилните превози, водач на моторно превозно средство, който извършва
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ
за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение. Съобразно
легалната дефиниция на понятията "обществен превоз" и "превоз на
товари", уредени в ДР § 1, т. 1 и т. 3 от ЗАвтП, "обществен
превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство, а
"превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни
превозни средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и
празните курсове, направени във връзка с превоза. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че собственикът на описаното в АУАН и в НП МПС е търговското
дружество, посочено и като превозвач в товарителница серия В №5107234 от 12.04.2021
г. и вписано в АУАН като работодател на касатора.
От иззетите и
описани в АУАН и в НП пътен лист №6075556 от 12.04.2021 г. и товарителница
серия В №5107234 от 12.04.2021 г. се установява теглото на превозвания товар,
поради което възраженията на касатора в тази насока са неоснователни.
В НП са изложени
фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както
по отношение на извършеното нарушение, така и досежно административното
наказание и неговия размер. Районен съд - Сливен е установил правилно
фактическата обстановка и е приложил правилно материалния закон, при спазване
на процесуалните изисквания. При извършената служебна проверка за валидността,
допустимостта, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал.
2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци.
Процесуалният
представител на ответника по касация е направил искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, което съдът намира за своевременно заявено и основателно. Същото следва да се определи в размер на 80 лева,
съобразно нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за плащането на правната помощ и да се
възложи в тежест на касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във
вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен
съд Сливен
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 108/09.07.2021 год. постановено по АНД № 556/2021 год. по описа на
Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, ЕИК *********, разноски по делото в размер на 80
лв. /осемдесет/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение пред
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: