№ 105
гр. Русе, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно търговско дело №
20224501000152 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,
ЕИК131134023, представлявана от Н.С. и А.Д., подадена чрез юрисконсулт
Й.Т., против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.
№6129/2020г., в частта, с които са отхвърлени предявени по реда на чл.422
ГПК искове за главница 2399.59лв., представляваща разлика между
претендираната и отхвърлена главница 2953.97лв. и частта за такса оценка на
риска 554.38лв.; 2216.78лв. договорна лихва, представляваща разликата
между претендираната и отхвърлена договорна лихва в размер на 2223.34лв.
и частта за оценка на риска от нея 6.56лв.; 426.41лв. обезщетение за забава,
представляващо разликата между претендираното и отхвърлено обезщетение
за забава в размер на 496.86лв. и частта за оценка на риска от него-70.45лв.,
както и законна лихва върху главницата от 2399.59лв. от датата на подаване
на заявлението по чл.417 ГПК до окончателно изплащане на задължението.
Сочи, че по отношение на отхвърлените суми от 554.38лв.-такса оценка на
риска, 6.56лв.-договорна лихва върху такса оценка на риска и 70.45лв.
обезщетение за забава върху такса оценка на риска, решението не се обжалва.
1
Излагат се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението, посочени в жалбата, като се иска то да бъде отменено от
въззивния съд в тези части и отхвърлените претенции, предмет на жалбата-
уважени. Претендират се и съответните разноски за двете инстанции.
Насрещната страна-въззиваемата Н. Р. Н. е подала отговор на
въззивната жалба, с който заявява становище за нейната неоснователност.
Иска решението да бъде потвърдено и претендира присъждане на разноски.
Подадена е и частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД против
определение №15/28.01.2022г. по чл.248, ал.1 ГПК, с което банката е осъдена
да заплати на адвокат С. В. П. сумата 615лв. по делото и 300лв. по
заповедното производство-разноски за процесуално представителство по реда
на чл.38, ал.2 ЗА. Иска се определението бъде отменено като неправилно, по
изложени съображения.
Отговор на частната жалба е постъпил от адвокат С. П.-лично и
като пълномощник на Н. Р. Н., в който се заявява, че частната жалба е
неоснователна и се иска да бъде отхвърлена, а определението–потвърдено.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
По подадено заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД срещу Н. Р. Н.
по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.№2847/20г. Издадена е заповед за
изпълнение №1248/17.07.2020г. и изпълнителен лист за сумите: 5513.37лв.
главница, със законна лихва от 15.07.2020г. до окончателното изплащане,
2223.34лв. договорна /възнаградителна/ за периода 05.01.2019г. до
17.06.2020г., 496.86лв. обезщетение за забава върху просрочена главница за
периода 05.01.2019г. до 03.07.2020г., както и за сумата 264.67лв. разноски по
делото. Вземането произтича от договор за потребителски кредит
№**********/29.05.2018г. В срок длъжницата е подала възражение по чл.414
ГПК чрез пълномощник адвокат С. В.. Посочила е, че признава дължимостта
2
на вземането за сумата 2559.40лв.-главница по договора по договора за
потребителски кредит, със законна лихва от подаване на заявлението.
Следователно, по отношение на тази неоспорена част от главницата-
2559.40лв. заповедта е влязла в сила. В срок заявителят е предявил искове за
съществуване на оспорените вземания.
В исковата молба банката-ищец поддържа, че по процесния
договор за потребителски кредит е предоставила на Н. Н. сумата 4000лв., като
към него се включва еднократна такса оценка на риска-633.58лв., дължима в
деня на подписването му, която се финансира от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план.
Ответницата пожелала да сключи и застраховка Живот-633.60лв. и
застраховка Безработица-646.27лв. Крайното задължение по договора е
10526.03лв., разсрочено на 47 вноски по 219.30лв. ведно с последна
изравнителна в размер на 218.93лв. Твърди, че ответницата преустановила
плащанията по договора, считано от 05.03.2019г. за повече от три месечни
вноски /за 05.01., 05.02 и 05.03.2019г./, като на 17.06.2019г. настъпила
предсрочната изискуемост на задължението. Съобщението за това било
изпратено до ответницата на посочения в договора адрес и получено от нея
лично. Претендирала е да се установи съществуването на вземанията за
2953.97лв. - главница, 2223.34лв. - договорна лихва, 496.86лв. - лихва за
забава, за посочени периоди. Посочено е в исковата молба, че по
образуваното изпълнително дело са внесени 2000лв. на 06.10.2020г. и на
18.11.2020г.-800лв., общо 2800лв. Ответницата, представлявана от адвокат С.
В. е подала отговор на исковата молба. Навела е възражение за
недействителност на договора за потребителски кредит /ДПК/, поради
нарушени императивни норми на ЗПК, подробно посочени. Оспорила е
получаването на сумата по кредита, както и че и е обявена предсрочната
изискуемост.
По делото пред първоинстанционния съд е изслушано заключение на
съдебно-икономическа експертиза, от което е установено, че кредитът в
размер на 4000лв. е предоставен в брой на каса на 29.05.2018г. на Н. Н.. На
19.06.2018г. банката превежда на ЗК „Уника“ застраховка „Безработица“ в
размер на 646.27лв. за кредитополучателката, на същата дата превежда на
ЗК“Уника-Живот“АД 633.60лв. застраховка „Живот“ на същата. На
29.05.2018г. банката удържа такса оценка на риска в размер на 633.58лв.
3
Общо усвоен кредит 5913.45лв., формиран от: 4000лв.- усвоен чрез
получаване на каса в брой; 646.27лв. преведена застраховка „Безработица“;
633.60лв.-преведена застраховка „Живот“ и 633.58лв.-удържана такса оценка
на риска. Съгласно погасителния план, съставен от задължение за главница, в
месечната вноска се включва усвоения кредит-5913.45лв. и начислената
договорна лихва върху цялата главница-4612.58лв. Установено е, че по
кредита са заплатени 1440.60лв., като непогасени са вноските с падеж
м.януари-март 2019г.
Районният съд е приел, че банката е изпълнила задълженията си по
договора да предаде сумата по кредита, приел е също така, че
кредитополучателката е била в забава, като е преустановила плащането и има
три неплатени вноски, което е основание вземането да е предсрочно и
незабавно изискуемо. Предсрочната изискуемост и е обявена от банката,
съобщение за което тя е получила лично на 17.06.2020г. Прието е, че с оглед
обявената предсрочна изискуемост, се дължи само главница и законна лихва
от датата на предсрочна изискуемост, с позоваване на т.2 от
ТР№3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС. Счетено е, че
претендираната възнаградителна лихва 2223.34лв. за периода от 05.01.2019г.-
17.06.2020г. /датата на предсрочната изискуемост/ следва да се отхвърли.
Отделно от това са изложени и съображения за основателност на
възражението за нищожност на договорната лихва и договорената еднократна
такса, поради противоречието им с ЗПК. По отношение на дължимостта и
размера на главницата, съдът е приел, че тя е 5513.37лв., от която следва да се
приспадне начислената еднократна такса 633.58лв., по нищожна клауза. От
оставащата сума 4879.79лв.-главница с включени застраховки, ответницата е
признала в заповедното производство сумата 2559.40лв., поради което
остатъкът е 2320.39лв. Съдът е приел, че е основателна и претенцията за
обезщетение за забава за периода 05.01.2019г.-03.07.2020г. в размер на
426.41лв. С оглед признанието на ищеца, че след завеждане на
изпълнителното дело ответницата е внесла сумата 2800лв., съдът е приел, че
искът следва да се отхвърли изцяло, поради погасяване на главницата в хода
на делото. Всички предявени искове са отхвърлени.
Предмет на обжалване, както бе посочено, е решението в частта, с
която са отхвърлени исковете за главница в размер на 2399.59лв., договорна
4
лихва-2216.78лв., 426.41лв.-обезщетение за забава. В останалите части,
решението като необжалвано е влязло в сила.
Въззивната жалба е частично основателна. По отношение на
претенцията за главница: Според заключението на вещото лице, главницата
5513.37лв. /предмет на заповедта по чл.417 ГПК/ включва и еднократна такса
оценка на риска 633.58лв., която не се дължи, по изложените в
първоинстанционното решение съображения, които настоящия състав
възприема изцяло. От оставащата сума 4879.79лв. следва да се извади сумата
2559.40лв., чиято дължимост кредитополучателката е признала с
възражението по чл.414 ГПК и която не е предмет на иска. Получената сума
2320.39лв. за главница е дължима и по отношение на нея искът следва да бъде
уважен. Отхвърляйки иска за тази сума, районният съд се е произнесъл в
противоречие с разясненията, дадени в т.9 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, според която, в производството по чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК
намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Ето защо, в
частта, с която е отхвърлен искът за главница за сумата 2320.39лв. решението
е неправилно и следва да се отмени и искът за се уважи.
По отношение на договорната лихва, решението е правилно и следва
да бъде потвърдено, по съображенията, изложени в първоинстанционния
съдебен акт досежно нейната нищожност, които съдът изцяло възприема и
към които препраща, на основание чл.272 ГПК.
Частично основателна е жалбата по отношение отхвърлената
претенция за обезщетение за забава. След спиране на плащанията,
ответницата е в забава, поради което и за периода 05.01.2019г. до 03.07.2020г.
дължи лихва, която според заключението на вещото и извършени от съда
служебно изчисления възлиза на 341.62лв. За тази сума решението следва да
се отмени, като неправилно и искът да се уважи, а в останалата част,
5
решението следва да се потвърди.
По разноските: С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се
дължат разноски за тази инстанция в размер на 46лв. държавна такса и 50лв.
възнаграждение за юрисконсулт, за първата инстанция сумата 67.37лв.
разноски и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт, за заповедното
производство по ч.гр.д.№2847/2020г. по описа на РРС-разноски за държавна
такса 53.24лв. и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
На адвокат К.Б. на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1 ЗА се дължи сумата
300лв. адвокатско възнаграждение, отчитайки направеното възражение за
прекомерност от насрещната страна, фактическата и правна сложност на
спора и действията, предприети от адвоката /изготвяне на отговор на
въззивната жалба и молба-становище, възпроизвеждащи доводите в ОИМ/,
както и неучастието на процесуалния представител при разглеждане на
делото във въззивната инстанция.
Подадената частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД срещу
определение №15/28.01.2022г., постановено по реда на чл.248 ГПК е
неоснователна.
Настоящия състав намира, че в чл.38, ал.1 ЗА са предвидени три
хипотези, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие: 1. на лица, които имат право на издръжка; 2. на материално
затруднени лица и 3. на роднини, близки и на друг юрист. Наличието на
основанията по цитираната разпоредба не могат да бъдат обсъждани от съда
при произнасянето по отговорността за разноски. Това следва от
изчерпателно посочените в чл.38, ал.2, вр. ал.1 ЗА предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна
правна помощ: да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – т.3 ЗА и в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски. Осъществяването на тези
условия задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия
безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, като осъди другата страна да го заплати. За съда
не съществува задължение да извършва проверка дали посоченото в договора
за правна защита и съдействие основание за оказване на безплатна адвокатска
6
помощ действително е налице. Право на адвоката е да прецени дали да окаже
безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38, ал.1, т.1 – т.3 ЗА, за
което на основание чл.38, ал.2 ЗА му се дължи възнаграждение само при
благоприятен изход на делото по отношение на представлявания. В този
смисъл е последователната практика на ВКС, например: определение №183 от
08.09.2022г. по т.д.№1032/2021г. , I т.о., определение №628 от 18.10.2012г. по
ч. гр. д. №598/2012г., III г. о., определение №1199 от 25.10.2013г. по гр. д.
№4224/2013г., IV г. о., определение №708 от 05.11.2015г. по ч. гр. д.
№4891/2015г., IV г. о., определение №257 от 09.05.2018г. по ч. т. д.
№226/2018г., II т. о., определение №395 от 09. 07. 2018г. по т. д. №1314/2018
г., II т. о. и др., които настоящия състав възприема.
Поради това, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение.
Решението и определението не подлежат на касационно обжалване.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260559/28.07.2021г., постановено по гр.д.
№6129/2020г. по описа на РРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен искът за
главница за сумата 2320.39лв., както и за обезщетение за забава за сумата
341.62лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. Р. Н., ЕГН **********,
от гр.Русе, ул.*********, съществуването на вземания на „ТИ БИ АЙ
БАНК“ЕАД, ЕИК131134023, за сумата 2320.39лв.-главница, ведно със
законна лихва, считано от 15.07.2020г. до окончателното изплащане, за
сумата 341.62лв.-обезщетение за забава, за периода 05.01.2019г.-03.07.2020г.,
произтичащи от договор за потребителски кредит №********** от
29.05.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Н. Р. Н., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.*********, да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК131134023, сумата 46лв. разноски и
50лв. възнаграждение за юрисконсулт за тази инстанция, сумата 67.37лв.
разноски и 150лв. възнаграждение за юрисконсулт за първата инстанция,
7
както и за заповедното производство по ч.гр.д.№2847/2020г. по описа на РРС-
разноски за държавна такса 53.24лв. и 50лв. възнаграждение за юрисконсулт.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД, ЕИК131134023, да заплати на
адвокат К.Б. сумата 300лв. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за
осъществена безплатна правна помощ за тази инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,
ЕИК131134023, чрез юрисконсулт С.С. частна жалба против определение
№260015/28.01.2022г., по чл.248 ГПК, постановено по делото.
РЕШЕНИЕТО и ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежат на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8