РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. С., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101158 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Б. П. - к. Б. против
Р. З.. ЮЗ., в която се твърди от ищеца, че на 13.12.2018г. между страните е
сключен договор за потребителски паричен кредит №***, посредством който
страните са постигнали съгласие ищецът -кредитор да отпусне на ответника-
кредитополучател заем в общ размер на 2 000,00 лева за срок от 36 месеца,
обхващащ периода от подписване на договора до 05.01.2022г., съгласно
погасителен план, включващ падежните дати на месечените погасителни
вноски, техния размер и размерът на оставащата главница. Договорено е
паричният кредит да бъде изплатен на 36 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 101.67 лева., като в договорът е посочена и общата стойност на
плащанията по кредита. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен ГПР. Предвидено е,че кредитополучателят заплаща и
такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран
лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗГЖ, при съдържащите се в
договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
посочена в поле ,, Такса ангажимент" от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при
допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и
договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно
задълженията си по него.
Сумата, предмет на договора е преведена по личната банкова сметка на
ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит. На
основание на чл. 3 във връзка с чл. 4 от договора за ответника е възникнало
задължението да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 101.67 лева,
1
като в чл. 5 от договора е предвидено, че при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Обезщетението за забава е равно на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в
сила от 1 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на
съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли са приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като
дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се от ищеца също,че длъжникът е преустановил плащането на
вноските по кредит № *** на 05.10.2019 г. На основание чл. 5 от договора,
вземането му става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 05.11.2019г.,
от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер,
за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
длъжника. Тъй като от страна на длъжника не са извършвани погашения по
дълга от кредитора е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд— С. за следните дължими
суми по договор за потребителски паричен кредит № ***, както следва:-
1788.30 лева - главница, 789.66 лева - възнаградителна лихва за периода от
05.10.2019 г. до 05.01.2022 година; 102.74 лева - мораторна лихва за периода
от 05.11.2019 г. до 16.07.2020 г., законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по
чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. С оглед дадените от
съда указания, предявява настоящия иск за установяване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение за посочените суми.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено
по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми:
1788.30 лева - главница по договора за кредит, 789,66 лева възнаградителна
лихва, начислена върху главницата за периода от 05.10.2019 г. до
05.01.2022г., 102.74 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.11.2019 г. до 16.07.2020г., ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за
които суми по ч.гр.д.№628/2020г. на С.РС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането
по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, предявява осъдителен иск за заплащане на посочените суми.
Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба чрез назначения му особен представител адв. В.П., с който оспорва
иска. Сочи,че по делото е представен единствено Договор за потребителски
кредит *** от 13.12.2018г. и покана за изпълнение от 21.05.2020г. Липсват
2
доказателства за реално усвояване на сумата по кредита от ответницата.
Въпреки твърденията на ищеца в исковата молба, по делото липсват
доказателства за изпратено уведомление за обявената предсрочна
изискуемост на кредита. Предвидената в договора автоматична предсрочна
изискуемост след просрочване на две или повече месечни вноски /чл.5/ от
Условия към договора за кредит би могла да породи действие, ако кредиторът
е уведомил ответника кредитополучател, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на финансовата
институция, съгласно ЗКр.И, че прави кредитът предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение не представлява уведомление
на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се
връчва на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство е
едностранно. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника по иска, предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, то вземането не
може да се счита за изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание. След като ищецът се позовава само на предсрочната изискуемост,
настъпила автоматично по смисъла на клауза от договора, то моли да се
приеме, че за ищецът не е възникнало правото да иска принудително
изпълнение на цялото задължение по кредита, като се има предвид, че срокът
на договорът е 05.01.2022г.
Твърди ,че не е спазено и императивното законово изискване, а именно
при издаване на договора на хартиен носител той да се представя във
всичките си елементи с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12- самостоятелно основание за нищожност на договора по см. на чл. 26 от
ЗЗД. В Договора, раздел „Погасителен план“, са посочени броя, размера и
падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми
във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски,
поради което същият не отговаря и на изискването на чл. 11, а л . 1, т. 12 ЗПК,
според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което
също е основание по чл. 22 ЗПК за недействителност. В графа „ Параметри и
условия“ от процесния договор е посочен годишен процент на разходите 42,
73 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран, което също
представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Неспазването на изискванията на чл. 11 ал. 1т. 10 ЗПК, свързано с липсата на
ясно разписана методика на формиране ГПР, води до неяснота относно
компонентите формирали общо дължима сума от 3 660.12 лева, както и
3
неяснота дали в сумата е включена застраховката. По делото не е представен
упоменатия в т.2 от договора застрахователен сертификат. Към датата на
сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на закона
по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че
се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК,
следва да се приеме, че максималният размер на лихвата /било
възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната
лихва/. При преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите
нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея
размер на възнаградителната лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на БНБ.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави и се явява нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме,
че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ищеца.
Счита,че на основание чл. 22 ЗПК сключеният между страните
Договор за потребителски паричен кредит, е недействителен и като такъв не
може да обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.
10, ал. 1, чл. 11, а л . 1 и ал. 2 и чл. 22 ЗПК са императивни. С оглед
разпоредбата на чл.23 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, като ответникът следва да върне чистата стойност на
кредита, след като бъдат приспаднати внесените от него суми от главницата в
размер на 813,36 лева, без да се начисляват лихва или други разходи по
кредита.
В с.з. ищецът р. п р. не изпраща представител. Искът се поддържа с
писмено становище.
Ответницата р.пр. се представлява от особения представител адв.П.,
която оспорва иска.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, и като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
По ч.гр.д.№628/2020г.,образувано по подадено заявление от „Б. П. -
к.Б., Районен съд - С. е издал Заповед № 224/31.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Р. З..
ЮЗ. да заплати на кредитора „Б. П. - к. Б. следните суми: 1788,30лв.-
главница, 789,66 лв.-договорна лихва от 05.10.2019г. до 05.01.2022г. , 102,74
лв.-санкционна лихва от 05.11.2019г. до 16.07.2020г., ведно със законната
4
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
27.07.2020 г. , както и съдебни разноски -53,61лв. държавна такта и 50,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника Р. З.. ЮЗ. чрез
залепване на уведомление, поради което съдът с Разпореждане
№2140/29.10.2020г. е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Разпореждането е получено от заявителя на 09.11.2020г. и на
07.12.2020г. е образувано настоящото производство по предявеният от
кредитора иск за установяване на вземането по посочената по-горе заповед за
изпълнение.
Видно от представения Договор за потребителски паричен кредит
***/13.12.2018г., сключен между Б. П. - к. Б., като кредитор и Р. З.. ЮЗ., като
кредитополучател, ищецът е отпуснал на кредитополучателя кредит за
потребителски цели в размер на 2 000,00 лв., застрахователна премия 403,20
лв., такса ангажимент-70,00лв. Договореният лихвен процент е в размер на
33,39лв., а ГПР-42,73лв.
Съгласно договорения погасителен план , кредитополучателят се
задължава да изплати кредита на 36 месечни погасителни вноски, всяка по
101,67лв. , като общия размер на плащанията е 3 660,12лв. Първата
погасителна вноска е с падеж 05.02.2019г., а последната – с падеж
05.01.2022г.
По делото изслушана СТЕ, вещото лице по която дава заключение, че
оригиналът на Договор за потребителски паричен кредит ***/13.12.2018г. е
напечатан с шрифт Garamond размер 11.
От заключението на вещото лице по назначената и изслушана СИЕ се
установява, че размерът на усвоеният заем по процесния кредит номер
***/13.12.2018г. е 2 000.00 лева. На 14.12.2018 г. по банкова сметка на
ищцата при “***“ АД е преведена сумата 1 930.00 лева /след приспадане на
еднократната такса ангажимент в размер на 70.00 лева/.
Извършените от ищцата погасителни вноски в общ размер 813.36
лева, са разпределени, както следва:
-256.50 лева - главница (Таблица 1, к.9).
-467.26 лева - договорна лихва (Таблица 1, к.6).
-89.60 лева - застрахователна премия (Таблица 1, к. 17)
Размерът на задълженията на Р. З.. ЮЗ. към 27.07.2020 г./датата на
завеждане на заявлението по чл.410 ГПК/, при настъпила предсрочна
изискуемост на 05.11.2019г. е 1 966.27 лева, както следва:
-1 743.50 лева - главница по Договор паричен заем (Таблица 1, к.10).
-95.88 лева - договорна лихва по Договор паричен заем за периода
05.10.2018 г.
до 05.11.2019 г.(Таблица 1, к.7).
-126.89 лева - законна лихва върху непогасената главница, изчислена за
периода 05.11.2019г.до 27.07.2020 г. (Таблица 1, к. 14).
Остатъкът от кредита към 08.11.2021 г., след приспадане на
извършените погасителни вноски, съгласно представените справки от „Б. П. -
к. Б.” е 2 189.54 лева, както следва.
5
- 1 743.50 лева - главница по Договор паричен заем (Таблица 1, к.9), в
т.ч. 361.11 лева с настъпил падеж.
- 95.88 лева - договорна лихва по Договор паричен заем за периода
05.10.2019 г. до 05.11.2019 г.(Таблица 1, к.6).
-350.16 лева - мораторна лихва върху непогасената главница,
изчислена за периода 05.11.2019 до 08.11.2021 г.
Остатъкът за погасяване на главницата по кредита, след приспадане на
внесените погасителни вноски в размер 813.36 лева, без да се начисляват
лихви и други разходи по кредита е 1 186.64 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни, в едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по
исков ред съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за
изпълнение по реда на заповедното производство. Целта на предявяването на
този иск е да се установи безспорно наличието на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение, като подаването на възражение не води
автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази
пречка отпада и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива
изпълнителна сила. По този специален установителен иск в тежест на
ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а ответника -
възраженията си срещу вземането.
В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже, че
вземането за което е била издадена заповедта на изпълнение съществува, че
ответника е изпаднал в забава за изпълнение на задълженията си, настъпване
на предсрочната изискуемост на целия кредит, включително датата и начина
на уведомяване на ответника затова, размера на главното и акцесорните
задължения за процесните периоди.
По делото е спорен въпроса настъпила ли е предсрочната изискуемост
на цялото вземане по процесния договор за кредит към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респ. дължат ли се
претендираните суми поради тяхната предсрочна изискуемост. В тази връзка
съдът съобрази приетото в т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, че
в хипотезата на предявен иск по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, кредитора може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпване на
обстоятелства, след като банката е упражнила правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, като е обявила същата на длъжника. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът, предвид липсата на доказателства за връчване на длъжника на
представената към исковата молба "последна покана" с дата 21.05.2020г. / на
л.15 от делото/ приема, че волеизявлението на ищеца за предсрочната
изискуемост на кредита не е достигнало до ответника преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на
6
ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК разрешение на въпроса допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ, е даден следния отговор:
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на
силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
В конкратния случай, видно от погасителния план към процесния
договор за кредит, последната погасителна вноска е с падеж 05.01.2022г., т.е.
към датата на постановяване на настоящото решение всички вноски по
кредита са падежирали.
Съдът счита за основателни възраженията на особения представител
на ответника в отговора на исковата молба относно недействителността на
договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК. В случая между
страните са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит
по чл.9 и сл. ЗПК и договорът следва да бъде съобразен с изискванията на
ЗПК, включително относно действителността му. Настоящият състав намира,
че процесният договор е сключен в нарушение на следните императивни
разпоредби на ЗПК, а именно: Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В процесния
случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за
всяка от страните, а от заключението на вещото лице се установи,че
оригиналът на процесния Договор за потребителски паричен кредит
***/13.12.2018г. е напечатан с шрифт Garamond размер 11 т.е. напечатан е със
шрифт по-малък от 12, поради което не е спазено изискването на чл.10 ал.1
от ЗПК. Посоченото е самостоятелно основание за недействителността на
договора по чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за заем следва да съдържа
годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора да кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчислявани на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 към
закона начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите
7
42,73 %, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Липсва
посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
договора липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също
представлява самостоятелно основание по чл. 22 ЗПК за недействителност.
Доколкото е направено възражение в тази насока, следва да се
отбележи, че в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на
добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва (а за обезпечени кредити
– двукратния размер на законната лихва). В тази насока са и Решение №
906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение №
1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о./. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави,
следва да се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на
възнаградителна лихва и законната лихва. Уговорената с процесния договор
възнаградителна лихва в размер на 33,39% годишно е по-висока от
трикратния размер на законната лихва към датата на сключване на договора –
30,00%. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че е налице и още едно
основание за недължимост на претендираната от ищеца договорна лихва по
процесния договор.
Освен това, в процесния договор са посочени броя, размера и падежа
на погасителните вноски, но липсва разпределение на отделните суми във
вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата главница,
лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът
не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът
трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
8
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК съдът намира, че
сключеният между страните договор за потребителски кредит PLUS -
16627066/13.12.2018г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже,
нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и
ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по
кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответницата кредит е в размер на
2000 лв., а според заключението на вещото лице ответницата е внесла сума в
размер на 813,36 лв., с която след като договорът е недействителен и с оглед
разпоредбата на чл.23 ЗПК, следва да се погаси част от главницата. Така
ответницата дължи връщане на разликата между отпуснатата и платена сума
по главницата или сумата от 1186,64 лв. За разликата над тази сума до
претендираната главница от 1788,30 лв. и за претендираните лихви, а именно
789,66 лв.-възнаградителна лихва за периода 05.10.2019г. до 05.01.2022г. и
сумата 102,74лв.-мораторна лихва за периода 05.11.2019г. до 16.07.2020г. –
предявеният установителен иск следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има
право на разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част
от иска.В настоящото производство ищецът е направил разноски , както
следва: държавна такса в размер на 117,92лв., юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100, 00 лв., депозит за особен представител в
размер на 300,84 лв. и депозити за вещи лица в общ размер на 280,00 лв., като
от така направените разноски в общ размер на 798,76лв., ответницата следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски, съразмерно с уважената част
от иска в размер на 353, 58 лв., както и разноски в заповедното производство
в размер на 45,86 лв., съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. З.. ЮЗ. , ЕГН
********** с адрес гр.С., ул.“***, че същата дължи на „Б. П. - к. Б. с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, представлявано от Д. Д.
сума в размер на 1186,64 лв. представляваща непогасена главница по Договор
за потребителски кредит ***/13.12.2018г., ведно със законната лихва, считано
от 27.07.2020г. до окончателното погасяване на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над 1186,64 лв. до
претендираната сума в размер на 1788,30лв., както и за сумата от 789,66 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.10.2019г. до 05.01.22г., и за сумата от
102,74лв. мораторна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 16.07.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Р. З.. ЮЗ. , ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.“*** да
заплати на Б. П. - к. Б. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
С., ***, представлявано от Д. Д. разноски в настоящото производство в
размер на 353,58 лв., съобразно уважената част от иска, както и разноски в
заповедното производство в размер на 45,86лв., съобразно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С.ски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
10