Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 21.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1683 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ.
Ищецът М.К.П.
твърди, че по силата на сключен с ответника „О.“ ЕООД трудов договор от
17.04.2017 г. е приел да изпълнява длъжността „продавач-консултант“ в магазин
на ул. „Д.П.“ № 39 в гр. Варна, с основно месечно трудово възнаграждение от 545
лева, допълнително възнаграждение за прослужено време на длъжността в размер на
0.6 %, както и допълнително възнаграждение при полагане на нощен труд.
Поддържа, че трудовото му възнаграждение било платимо до 25-то число на месеца,
следващ този на полагане на труда. Посочва, че с трудовия договор е уговорено
работно време на 12-часови смени по график. Заявява, че трудовото му
правоотношение е прекратено със Заповед № 13 от 09.05.2017 г., считано от
същата дата. Излага, че за месец април 2017 г. е отработил 8 дни по 12 часа, 64
от които – в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, а през месец май 2017 г. – 4
дни по 12 часа, 32 от които – в периода от 22:00 часа до 06:00 часа. Твърди, че
дължимото трудово възнаграждение за посочения период не му е изплатено до
настоящия момент.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
1) сумата от 553.99 лева, представляваща
сбор от неизплатените трудови възнаграждения за м. април 2017 г. и м. май 2017
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 07.02.2020 г., до окончателното ѝ изплащане;
2) сумата от 150.55 лева, представляваща
общ размер обезщетение за забавено заплащане на трудови възнаграждения, както
следва: върху възнаграждението за м. април 2017 г. – за периода от 25.05.2017
г. до 07.02.2020 г. в размер на 104.70 лева; върху възнаграждението за м. май
2017 г. – за периода от 25.06.2017 г. до 07.02.2020 г. в размер на 45.85 лева.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен
отговор, с който признава изцяло предявените искове. Поддържа, че не е дал
повод за образуване на производството с доводи, че вземането за трудово
възнаграждение е търсимо по арг.
от чл. 270, ал. 1 и 2 КТ, а ищецът не отправил искане до работодателя за
заплащане на претендираните суми преди подаване на исковата молба.
Съдът, след
като взе в предвид отправеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, намира следното:
Налице е изрично признание на
предявените искове от страна на ответника, обективирано в отговора на исковата
молба.
В първото по делото заседание ищецът
е отправил искане за постановяване на решение при признание на иска. В случая
не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, поради което
съдът намира, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване
на решение при признание на иска, с което същият да бъде уважен.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с
което се присъжда трудово възнаграждение, следва да се допусне предварително
изпълнение.
По разноските:
Съгласно
разпоредбата на чл. 270, ал. 1 КТ трудовото възнаграждение се изплаща в
предприятието, където се извършва работата. Предвид изрично уреденото в закона
място на изпълнение на задължението за заплащане на трудово възнаграждение е
налице изключение от общото правило, че паричните задължения са носими. В случая се касае за търсимо
парично задължение, при което кредиторът /работникът или служителят/ следва да
окаже на длъжника /работодателя/ необходимото съдействие, за да може последният
да изпълни. Доколкото по делото не се установява ищецът да е отправил към
ответното дружество искане за заплащане на претендираните суми преди образуване
на настоящото производство, следва да се приеме, че последното не е дало повод
за завеждането му. Поради изложеното и предвид направеното от ответника
признание на иска, разноските сторени от ищеца следва да останат в негова
тежест на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Не следва в тежест на ответника да бъде
възлагана и дължимата държавна такса за производството.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „О.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***2, ДА ЗАПЛАТИ
на М.К.П.,
ЕГН **********,***, СУМАТА ОТ 553.99
лева /петстотин петдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща сбор от неизплатените трудови възнаграждения за м. април 2017 г.
и м. май 2017 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 07.02.2020
г., до окончателното ѝ изплащане, на
основание чл. 128, т. 2 КТ; СУМАТА
ОТ 150.55 лева /сто и петдесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща общ размер обезщетение
за забавено заплащане на трудови възнаграждения, както следва: върху
възнаграждението за м. април 2017 г. – за периода от 25.05.2017 г. до
07.02.2020 г. в размер на 104.70 лева; върху възнаграждението за м. май 2017 г.
– за периода от 25.06.2017 г. до 07.02.2020 г. в размер на 45.85 лева, на основание чл. 245, ал. 2 КТ.
ДОПУСКА
предварително
изпълнение на решението за присъдените неизплатени трудови възнаграждения, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: