№ 2665
гр. София, 20.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110127077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от Небил С. Р. за допълване на Решение № 8465/24.07.2022г.
постановено по гр.д. № 27077/2021г. по описа на СРС в частта относно разноските.
В срока за отговор „Софийска вода“ АД изразява становище за неоснователност на молбата.
След като разгледа молбата на ищеца и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1
от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
частично основателна, поради следните съображения:
По искането за изменение на разноските, дължими за заповедното производство:
По ч.гр.д. № 23582/20г. по описа на СРС към възражението по чл. 414 ГПК е приложен Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Н. Р. и адв.М. П. с уговорено и платено
възнаграждение от 550 лв.
В Молба вх. № 127217 от 21.06.2022г. е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, включително и по заповедното производство.
В случая съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до минимален
размер, поради ниската правна и фактическа сложност на делото и формалния характер на
възражението по чл. 414 ГПК.
Съдът се присъединява към съдебната практика обективирана в Определение № 140 от
19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК и Определение № 45 от 23.01.2019 г. на
ВКС по ч. т. д. № 3074/2018 г., I т. о., ТК. Съгласно тази практика чл. 7, ал. 7 Наредба МРАВ е
неприложим при определяне на възнаграждението на адвокат, представляващ длъжника, отправящ
възражението по чл. 414 от ГПК. Съображенията на съда за това са, че, на първо място, чл. 7, ал. 7
НМРАВ урежда едностранни по своя характер производства – заповедно, обезпечително и
производство по издаване на ИЛ. В случая заповедното производство е приключило с издаване на
заповед за изпълнение, като възражението по чл. 414 ГПК води единствено до започване на друго
по вид производство, а именно исково производство по иск по чл. 422 ГПК. На следващо място
подаването на възражение по чл. 414 ГПК не налага обосновка и запознаване с делото, като чисто
формалното депозиране на бланкетно възражение също води до необходимост от предявяване на
иска по чл. 422 ГПК. На последно място касационната инстанция е счела, че при заплащане на
възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК и защита в исковото производство по
последващо предявен иск по чл. 422 ГПК ще се осъществи неоснователно двойно плащане.
Въпреки горното с Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II
т. о., ТК е прието, че с въззивното решение правилно е определено адвокатско възнаграждение в
1
заповедното производство по аналогия съгласно § 1 от ДР на НМРАВ, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 – за
проучване на дело с даване на мнение по него и т. 5 – за изготвяне на други молби. Минималното
възнаграждение дължимо по чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ /ДВ, бр. 68 от 2020 г./ в редакция към датата
на сключване на договора е 300 лв., а минималното дължимо възнаграждение по чл. 6, ал. 1, т. 5
НМРАВ е 50 лв. или общо 350 лв. Тоест, уговореното възнаграждение за заповедното
производство по настоящото дело следва да се намали като прекомерно до размер от 350 лв.
С Решение № 8465/24.07.2022г. постановено по гр.д. № 27077/2021г. по описа на СРС са
уважени исковете в общ размер от 1409,31 лв. до размера от 1000,86 лв. и са отхвърлени до
размера от 408,45 лв. Съгласно т. 12 от ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. Съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Следователно
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК дължимата част от сумата 350 лв., разноски на ответника за заповедното
производство, е 101,44 лв.
Ето защо съдът счита, че решението следва да се допълни като ищецът бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 101,44 лв., разноски по ч.гр.д. № 23582/20г. по описа на СРС.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 8465/24.07.2022г. постановено по гр.д. № 27077/2021г. по
описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, в частта относно разноските, както:
ОСЪЖДА „СОФИЙСКА ВОДА” АД ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Младост №4, Бизнес парк София №1, сграда 2А да заплати на
НЕБИЛ С. Р. с ЕГН: ********** и със съдебен адрес: гр. София, ул. Пиротска № 5, ет. 3,
оф. 1 – адвокат П., на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, сумата от 101,44 лв., представляваща
разноски по ч.гр.д. № 23582/20г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав.
ОТХВЪРЛЯ молбата с вх. № 163615/05.08.2022г. подадена от НЕБИЛ С. Р. за
допълване на Решение № 8465/24.07.2022г. постановено по гр.д. № 27077/2021г. по описа на
СРС, ІІ г.о., 57- ми състав, в частта относно разноските, в останалата ѝ част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2