Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1076 Година 2020,
24.06. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на
27.05.2020 година
в
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА
СТОЙКОВА
при
присъствието на прокурора А. ТРИФОНОВА и като разгледа докладваното от СЪДИЯ
ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 306 по описа за 2019
година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Постъпила е искова молба от „СИМОВ ОЙЛ“ООД, със
седалище и адрес на управление село Антон, област София, ул.“Хаджи Димитър“№7,
предявена солидарно срещу Министерство на вътрешните работи/МВР/ с адрес на
призоваване гр.София, ул.“Шести септември“№29 и Областна Дирекция/ОД/ на МВР –
Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7
за присъждане на обезщетение в размер на общо 53 334,31 лева,
представляващо причинени имуществени вреди, следствие от незаконосъобразен
административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ №18-0281-000103 от 28.02.2018г./погрешно посочена в жалбата като
издадена през 2017г./ на Началник Сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово,
отменена с влязло в сила решение №1693/23.07.2018г. по адм.
дело №940/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, както следва: 1)
35 158,77 лева, пропуснати ползи; 2) 2018,11 лева, изплатено трудово
възнаграждение на шофьора И.Х.И.; 3) 335,01 лева, платена винетна такса; 4) 992,13 лева, приспадащи се разходи
за три месеца от застраховка „Гражданска отговорност“; 5) 627,75 лева, приспадащи се разходи
за три месеца за застраховка „Каско“; 6) 450 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение по адм. дело №940/2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив; 7) 13 451,57 лева, заплатени три
лизингови вноски по сключен банков инвестиционен кредит, ведно със законната
лихва върху главницата/53 334,31 лева/ от 28.02.2018г. до окончателното и
изплащане. Претендира се присъждане на разноски. За прецизност следва да се
констатира, че както в исковата молба, така и в уточняващата я такава, е
допусната изчислителна грешка, доколкото при сумиране на претендираните
суми по всеки един от исковете, резултатът е 53 033,34 лв. (35 158,77 лв. +
2018,11 лв. + 335,01 лв. + 992,13 лв. + 627,75 лв. + 450,00 лв. + 13 451,57
лв.), а не 53 334,31 лв., както е посочено от ищеца.
Ответникът – Министерство на вътрешните работи моли
да бъде оставена без разглеждане като недопустима исковата молба, а
производството по делото – прекратено, алтернативно оспорва така заявените
искови претенции с основание в чл.1 ал.1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ като
неоснователни и недоказани. Претендира
разноски, съгласно представен списък. Подробни съображения излага в депозирани
по делото писмени бележки.
Ответникът – ОД на МВР - Пловдив оспорва така
заявените искови претенции с основание в чл.1 ал.1
ЗОДОВ. Претендира разноски. Подробни
съображения излага в депозирана по делото писмена защита. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковите претенции.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за
установено следното.
Съгласно новелата на чл.203 АПК/в приложимата
редакция/, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава,
като за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Според чл.1 ЗОДОВ пък, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК.
Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът
ОД на МВР - Пловдив са легитимирани да бъдат страни в производство по чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Това е така, защото ищецът е юридическо лице, следователно исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. От друга страна ответник е ОД на
МВР – Пловдив, който съобразно новелата на чл.37 ал.2 от Закона за министерство
на вътрешните работи/ЗМВР/ е юридическо лице на бюджетна издръжка и може
принципно да отговаря/да е ответник/ по искове по чл.1 ЗОДОВ, тъй като
съобразно правилото на чл.7 от последния закон искът следва да се предяви срещу
органите по чл.1 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия
са причинени вредите, а съобразно чл.205 АПК ответникът следва да има и
качеството на юридическо лице/каквато бе практиката и преди тази изрична
законова норма съобразно ТР №3/ 2004г. на ОСГК на ВКС на РБ/.
Не така стои въпросът обаче, с ответника Министерство
на вътрешните работи. Това е така, защото, от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че отмененият незаконосъобразен административен акт,
от който се претендират имуществени вреди, е издаден от Началник сектор към ОД
на МВР – Пловдив, РУ Карлово, който орган е в структурата на ОД на МВР –
Пловдив, а не в структурата на МВР, поради което и искът, предявен срещу МВР се
явява процесуално недопустим.
В тази връзка и на ищеца е дадена възможност да
посочи надлежен ответник, от която възможност същият се е възползвал и с
нарочна молба от 05.11.2019г. е насочил иска си и към ОД на МВР – Пловдив. Т.е.
спазено е изискването на разпоредбата на чл.205 ал.2 АПК, която създава
задължение за съда, пред който е предявен искът по чл.203 ал.1 АПК да укаже на
ищеца необходимостта от посочване на надлежния ответник по иска му, когато от
исковата молба е очевидно, че искът е насочен срещу друго лице. Разпоредбата е
процесуална, поради което е приложима за висящите производства, каквото е и
настоящото.
Всичко, изложено до тук, обосновава извода на този
състав на съда – за недопустимост на исковата молба по така заявените претенции
срещу Министерство на вътрешните работи, поради което същата следва да се
остави без разглеждане, а производството срещу Министерство на вътрешните
работи, следва да се прекрати – като недопустимо.
На следващо място, по отношение претендираните
имуществени вреди в размер на 450 лева, представляващи направени разноски по административно
дело №940/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив – заплатено
адвокатско възнаграждение, ведно със законните лихви върху посочената главница,
считано от 28.02.2018г. – датата на издаване на отменения като
незаконосъобразен административен акт, се констатира, че производството по адм. дело №940/2018г. по описа на Административен съд –
Пловдив е по реда на чл.145 и сл. АПК, във връзка с чл.172, ал.5 ЗДвП.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че отговорността
за разноски по конкретно дело е правото на едната страна да иска и задължението
на другата страна да плати направените разходи от страната, в чиято полза е
постановен съдебният акт. Тази отговорност произтича от процесуалния закон и е
уредена от него, като фактическият състав, от който се поражда, включва:
неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото
по повод този спор и съдебно решение в полза на претендиращия разноските
субект. Тя е обективна, безвиновна отговорност, но не
е отговорност за вреди, защото обхваща само доказаните в текущия процес разходи
на страната. Затова отговорността за разноски може да се осъществи само по
висящия процес, в който страната своевременно е предявила искането си за
заплащането им, но не и с отделен иск. Отговорността за разноски по правило е
санкция за неоснователно предизвикания правен спор.
В административния процес отговорността за разноските е уредена в чл.143 АПК. Според ал.1 на цитирания член от кодекса, когато съдът отмени обжалвания административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Но, за да се постанови съдебен акт в този смисъл, ищецът е следвало да докаже, че в рамките на процеса е извършил плащания/разноски/, да установи техния размер и разбира се, да предяви искането си за присъждане на понесените разноски в производството, по което те са направени, а именно по адм. дело №940/2018г., нещо, което в случая не е сторено от ищеца. Както вече се посочи, този негов пропуск не може да бъде преодолян чрез предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Наличието на специален ред за обезщетяване на
страната за понесените от нея разходи в процеса, изключва приложимостта на
исковия ред по ЗОДОВ на основание чл.8 ал.3 от същия закон и обосновава извода
за недопустимост на обсъждания иск, което налага същият да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото в тази му част - прекратено.
За пълнота на изложеното следва да бъде посочено
също така и че, видно от наличния по адм. дело
№940/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив на лист 10 Договор за
правна защита и съдействие от 07.03.2018г., същият е сключен от С.В.С. в
качеството му на физическо лице, а не в качеството му на представляващ ищеца в настоящото
производство – „СИМОВ ОЙЛ“ООД, което е още едно основание за приемането на този
иск като процесуално недопустим в настоящото производство, което е образувано
по искова молба на „СИМОВ ОЙЛ“ООД, а не на С.В.С..
В останалата част на производството, както вече се
посочи, ищецът „СИМОВ ОЙЛ“ООД и ответникът ОД на МВР – Пловдив са надлежни
страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в
материалното/по възникване на фактическия състав на отговорността/ следва и може
да се направи само с решението по същество на правния спор.
За да възникне правото на обезщетение обаче,
задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени
предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или
по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и
настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1 ал.1 ЗОДОВ.
Не
е спорно между страните, че със съдебно
решение №1693 от 23.07.2018г. по адм. дело
№940/2018г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав, е отменена ЗППАМ
№18-0281-000103 от 28.02.2018г. на Началник Сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ
Карлово, с която на основание чл.171 т.2 б.“н“ от Закона за движение по
пътищата/ЗДвП/ на С.В.С. е наложена ПАМ – временно спиране от движение на МПС
товарен автомобил Скания Г 410 /влекач/ с рег. ***за
срок от три месеца. Т.е., няма спор относно установеността на единия от
елементите на фактическия състав на отговорността по чл.1 ЗОДОВ – отменен е
като незаконосъобразен административен акт. Следователно, дължима е преценка установяват ли се
от доказателствената съвкупност по делото претърпени
имуществени по характер вреди, в т.ч. под формата на пропуснати ползи, и при
положителен отговор на този въпрос – намират ли се имуществените вреди в пряка
причинна обусловеност от отменения административен акт.
Доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на посочените предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а
следва да се докажат от ищеца. По силата на общата препращаща разпоредба на
чл.144 АПК, за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс/ГПК/.Според чл.8 ал.2 ГПК, страните посочват фактите, на
които основават исканията си, и представят доказателства за тях, а по силата на
чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения.
По отношение на претендираната сума в размер на
35 158,77 лева, която от ищеца се сочи, че е пропусната полза, тъй като
през времетраенето на ПАМ временно спиране от движение на автомобил Скания с рег. ***за срок от три месеца, същият е бил извън
експлоатация и не е носил очакваните приходи, следва да бъде посочено на първо
място, че пропусната полза, каквато се претендира в настоящото съдебно
производство от ищеца, в доктрината и съдебната практика се дефинира като
неосъществено увеличаване на имуществото, макар да са съществували всички
изгледи за това, а като резултат от деянието ищецът е бил лишен от сигурна
облага. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличението/в този смисъл е и тълкувателно решение №3/12.12.2012г. на ВКС по т.дело №3/2012г./.
С оглед на това, за да се претендира успешно
обезщетение за пропуснати ползи от временното спиране на въпросния товарен
автомобил и съответно неполучаването на приходи в периода м.март 2018г. – м.май
2018г., то следва да се установи по безспорен и категоричен начин, че патримониумът на „СИМОВ ОЙЛ“ООД би се увеличил с търсената
сума в размер на 35 158,77 лева и в твърдяния
период от време м.март 2018г. – м.май 2018г., или иначе казано, че ищецът не е получил
приходи в посочения размер единствено по причина на незаконосъобразния акт.
Това е така, защото пропуснатите ползи, както вече се посочи, не се
предполагат, а трябва да бъдат установени по безспорен и категоричен начин.
Вероятно през периода, през който въпросното МПС е
било спряно от движение, „СИМОВ ОЙЛ“ООД се е лишило от приходи, които в
противен случай същото би му донесло, но по делото липсват каквито и да било
доказателства дружеството да е било страна по договор, който не е изпълнил,
респ. да е заплатило неустойка за неизпълнения договор, това спиране да е
наложило закупуването и/или наемането на друг автомобил, с който евентуално да
бъдат извършени договорените превози и др. подобни.
Действително, по делото е изслушано и прието
заключение по съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след
извършена проверка на транспортните документи, удостоверяващи извършените с
въпросния автомобил превози за периода от м.март 2017г. до м.февруари 2018г.
вкл., е достигнало до извода, че средномесечните
приходи от автомобил с рег. ***са в размер на 11 720,43 лв./или за три месеца
приходите са били в размер на 35 161,29 лева/. На следващо място обаче, вещото
лице посочва, че „СИМОВ ОЙЛ“ООД разполага с 13 бр. МПС в категорията товарни
автомобили за превоз на опасни товари, от които 5 бр. автомобила са идентични с
процесния автомобил влекач Скания Г410 с рег.№***. От
описаните 5 бр. влекачи само влекач Ивеко с рег. №***
не е бил използван през целия проверяван период от съображения за сигурност,
тъй като е най-старият влекач на дружеството и към момента е обявен за
продажба, но останалите четири влекача са били заети през периода 01.03.2017г.
– 28.02.2018г.
Съдът кредитира заключението като компетентно
изготвено с оглед поставените му задачи, но същото по никакъв начин не
допринася за отговора на основния спорен по делото въпрос. Още повече, че от
ССЕ се установява, че от една страна спреният от движение товарен автомобил
представлява влекач, на който са били прикачвани различни ремаркета и цистерни,
съответно същите тези ремаркета и цистерни са били прикачвани и към другите
влекачи, с които дружеството е разполагало и за които няма данни са били заети
през целия период от м.март 2018г. до м.май 2018г. включително. Т.е. не се
установява по безспорен начин невъзможността превозите, които дружеството-ищец
твърди, че е следвало да бъдат извършени със спряното МПС, да бъдат извършени с
останалите притежавани от дружеството МПС, още повече, че един автомобил през
целия процесен период е бил на разположение.
Други доказателства в подкрепа на тази претенция не
са представени от ищеца, а както вече нееднократно се посочи, имуществените
вреди, независимо дали се касае за претърпяна загуба и/или пропусната полза, не
се предполагат, а следва да се докажат от ищеца по пътя на пълно и главно
доказване. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, като границите на тази
отговорност се разпростират до вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на
държавата не е достатъчно лицето да посочи определена сума, на която то
определя вредите си/какъвто е настоящият случай/, а следва да установи по
несъмнен начин, че за него действително са настъпили вреди/реални/, какъв е
техният размер, както и че незаконосъобразният акт, действие или бездействие на
администрацията е единствената причина за настъпване на тези вреди. Такива
доказателства не бяха ангажирани, а съдебното решение не може да почива на
предположения, а следва да се основава на конкретно установени факти и
обстоятелства.
Или иначе казано, от ищеца не са ангажирани
доказателства, липсват и твърдения, които да обосноват извод, че през периода
на действието на отменената ЗППАМ е ангажиран с извършването на определен брой
курсове, за изпълнението на които е наел друг влекач и заплатил наемна цена,
която не би платил, ако не беше спрян от движение собственият му товарен
автомобил. Не би могло да се определи какъв доход е пропуснал да реализира
ищеца от неизползване на същия автомобил през този период. Коректно направените
от експерта изчисления за печалбата на дружеството от осъществяваната
транспортна дейност за предходен период, също не са в състояние да променят
този извод. При тези констатации и при липсата на доказателства за наличие на
ангажимент за превоз на товари, който превоз да е осуетен от липсата на
автомобил, причина за което е незаконосъобразната заповед на ответника, е прекъсната
причинно-следствената връзка и не е ясно настъпили ли са или биха могли да
настъпят имуществени вреди от пропуснати ползи. Не се доказа, че за визираният
период, спряното от движение МПС би реализирало само печалби и то в
претендирания размер от 35 158,77 лева.
Тези съображения обосновават извода на съда, че от
наложената незаконосъобразна ЗППАМ/отменена по съответния ред/, за ищеца не се
установява да са настъпили претендираните имуществени
вреди в размер на 35 158,77 лева. Неоснователна при това положения се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва/с оглед акцесорния и характер/ върху сумата в размер на 35 158,77
лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и изплащане.
По отношение на претендираната сума в размер на
2018,11 лева, за която се твърди, че представлява изплатено трудово
възнаграждение в размер на тримесечната заплата на шофьора И.Х.И., от страна на
ищеца са представени 3 бр. Разчетно-платежни
ведомости за м.март 2018г., м.април 2018г. и м.май 2018г., от които се
установява, че на лицето са били изплащани възнаграждения в пълен размер за
отработени съответно 21, 19 и 16 дни. В тази насока и в своето заключение
вещото лице посочва, че брутното трудово възнаграждение, изплатено на шофьора И.Х.И.
за времето от м.март 2018г. до м.май 2018г. е следното: м.03.2018г. – 639,60
лева; м.04.2018г. – 706,93 лева; м.05.2018г. – 671,58 лева/или общо в размер на
2018,11 лева, точно колкото е и претендираното от ищеца/. Установено е обаче,
че през процесния период същият шофьор е полагал труд на различни МПС, подробно
описани в заключението, като не е шофирал, разбира се, влекач Скания Г410 с рег.№ ***.
С отговора на исковата молба, ответникът е
представил Справка на нарушител/водач, касаеща въпросния шофьор И.Х.И., от
която се установява, че СУМПС му е било отнето на 27.02.2018г. и съответно
възстановено на 28.03.2018г. Или иначе казано, причината И. да не управлява не
само спрения автомобил Скания, но и каквото и да било
друго превозно средство, не е в издадената ЗППАМ, а в липсата на
правоспособност, поради отнетото му свидетелство за управление на МПС за
периода от 27.02.2018г. до 28.03.2018г.
По отношение на останалата част от исковия период, а
именно от 29.03.2018г. до 31.05.2018г. също остана недоказано обстоятелството,
че разходите на дружеството, изразяващи се в изплащане на трудово
възнаграждение на лице, заемащо длъжността шофьор, са в резултат на
незаконосъобразната ЗППАМ. Това е така, защото от заключението на вещото лице
се установява, че през този период И. е управлявал други МПС, т.е. не е
получавал възнаграждение безвъзмездно, а вследствие на положен труд, дължим по
сключеното трудово правоотношение между „СИМОВ ОЙЛ“ООД и И.Х.И..
На следващо място, не само не са представени
доказателства, но и не се твърди от ищеца, че всеки един от шофьорите, в т.ч. и
И. е бил назначен да управлява точно определен товарен автомобил, в случая
въпросния товарен автомобил Скания Г 410/влекач/ с
рег.№***, поради което и съдът намира, че разходите за изплатено възнаграждение
на лицето не могат да бъдат отчитани като разходи от неизползването на
процесния автомобил.
При това положение, съдът намира, че заплатеното
трудово възнаграждение на лицето И.Х.И. се явява такова, дължимо на основание
сключен трудов договор и същото не представлява имуществена вреда, претърпяна
от наложена незаконосъобразна ЗППАМ/отменена по съответния ред/, още повече, че
за част от периода е налице опосредяване от
неправоспособността на служителя да управлява МПС.
Или, за ищеца не се установява да са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 2018,11 лева. Неоснователна
при това положения се явява и претенцията за присъждане на законната лихва/с
оглед акцесорния й характер/ върху сумата в размер на
2018,11 лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и изплащане.
По отношение на претендираната сума в размер на
335,01 лева, за която се твърди, че представлява заплатена винетна
такса, не са ангажирани доказателства от страна на ищеца. Вероятно за движение
на спряното МПС по пътищата на РБългария е била
заплатена дължимата винетна такса, но по делото липсват каквито и да било данни за лицето, заплатило тази такса и за
размера на последната. Съдебното решение, както вече се посочи, не може да
почива на предположения, а следва да се основава на конкретно установени факти
и обстоятелства.
При това положение, за ищеца не се установява да са
настъпили претендираните имуществени вреди в размер
на 335,01 лева. Неоснователна се явява и претенцията за присъждане на законната
лихва/с оглед акцесорния й характер/ върху сумата в
размер на 335,01 лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и изплащане.
По отношение на претендираните
суми за заплащане на застраховка „Гражданска отговорност“, застраховка „Каско“ и погасителни вноски по Договор за банков
инвестиционен кредит от 20.10.2016г., сключен между „Уникредит
Булбанк“АД и „СИМОВ ОЙЛ“ООД/некоректно посочени от ищеца като лизингови
вноски/, настоящият съдебен състав намира, че заплащането им не представлява
имуществена вреда за дружеството, респ. не е налице и причинна връзка с
отменения акт. Това е така, защото, основание за извършване на изброените
плащания са сключени писмени договори между дружеството и други правни субекти,
свободно встъпили в търговски взаимоотношения, върху които издадената ЗППАМ не
се отразява по начин, че да създава нови плащания, които са извън договорените.
Ползването, респ. неползването на МПС е въпрос,
който не е скрепен със санкция по сключения договор за банков инвестиционен
кредит, поради което от същия не може да се извлече вреда от търсения характер,
т.е. погасителните вноски са дължими и в двата случая, както при ползване, така
и при неползване от страна на „СИМОВ ОЙЛ“ООД на закупеното МПС. Друг е
въпросът, че от прочита на въпросния договор не става ясно дали с отпуснатия
кредит, ищецът е закупил именно спряното от движение МПС, доколкото от
изготвената ССЕ се установява, че „СИМОВ ОЙЛ“ООД разполага и с други влекачи Скания, а не само с процесния такъв. Само по себе си
неползването на дадено МПС в определен период от време, не води до настъпването
на вреди с характер на претендираните.
Обстоятелството, че с издаването на ЗППАМ „СИМОВ ОЙЛ“ООД не е имал възможност
да ползва посоченото МПС по предназначение, е въпрос различен от дължимите по
сключения договор за банков инвестиционен кредит погасителни вноски. Липсата на
установена вреда от търсения вид и характер е пречка да се търси причинна
връзка между нея и издадения и отменен акт. Дори да се приеме, че заплащането
на погасителните вноски представлява вреди за дружество, поради неползване на
МПС, то същите не са в пряка причинна връзка с издадената ЗППАМ, каквато връзка
изисква законодателят. Същата е опосредена от
сключения договор за банков инвестиционен кредит, който не скрепява със санкция
евентуалното неползване на МПС, въпреки, че същият е сключен с цел закупуване
на МПС. Издаването на отменената ЗППАМ не се отразява върху поетите по вече
сключения от дружеството договор за банков инвестиционен кредит задължения, тъй
като въпросът за ползването, респ. неползването на влекача е ирелевантен за дължимостта на погасителните
вноски. Неползването в тази връзка има последици от друг характер, не и такива,
свързани със заплащане на дължимите вноски по този договор. Отменената ЗППАМ
няма пряко отношение към изпълнението на поетите задължения по сключения от
дружеството договор за банков инвестиционен кредит, респ. не е довела до
заплащането на неустойка или до друг непредвиден по този договор разход, който
поради това да е в пряко следствие от временното спиране от движение на МПС, в
резултат на издадената ЗППАМ.
Или, за ищеца не се установява да са настъпили претендираните имуществени вреди в размер на 13 451,57
лева. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва/с оглед акцесорния й характер/ върху сумата в
размер на 13 451,57 лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и
изплащане.
По отношение на твърденията за заплащане на премии
по сключена застраховка „Гражданска отговорност“, на първо място следва да се
посочи, че доказателства за извършени плащания от страна на „СИМОВ ОЙЛ“ООД не
са представени. До извод в обратната насока не води представената
Застрахователна полица от 19.10.2017г., доколкото същата не установява, че
договорените премии, са били заплатени. По идентичен начин стои въпросът и със
заключението на вещото лице, тъй като същото единствено е изчислило дължимите
месечни премии, но не е изследвало факта дали същите са били действително
заплатени от страна на ищеца.
На следващо място следва да бъде съобразено, че
действително нормата на чл.483 ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ предвижда,
че договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.
Тази регламентация, обаче, навежда единствено на извода, че за срока, в който въпросното
МПС е временно спряно от движение, задължените по закон лица не дължат
заплащане на такава застраховка по силата на самия закон. Заплащането на нещо,
което не е дължимо и то по силата на закона, не може да бъде вменено в
отговорност на трето лице, в случая държавата, респ. същото да се счита за вреда,
която подлежи на обезщетение. Обезщетението по ЗОДОВ изключва заплащането на
вреди, които са следствие на неправилно упражняване на законови права. В
подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че в застрахователната полица като
падеж на третата вноска за периода 21.04.2018г. до 21.07.2018г. е определена
дата 21.04.2018г. и при положение, че към тази дата/21.04.2018г./ ищецът вече е
бил наясно, че застрахованото МПС е спряно от движение до 28.05.2018г., е
следвало да се възползва от възможността да не заплаща въпросната премия, като
при това положение застрахователният договор е подлежал на прекратяване на
основание чл.368 ал.2 т.3 КЗ и при последващото
пускане в движение на МПС е нямало никаква пречка да бъде сключен нов
застрахователен договор.
В този смисъл, за ищеца не се установява да са
настъпили претендираните имуществени вреди в размер
на 992,13 лева. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва/с оглед акцесорния и характер/ върху
сумата в размер на 992,13 лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и
изплащане.
И най-сетне, по отношение на претендираните
вреди от заплатени премии за застраховка „Каско“,
отново по делото липсват доказателства за заплащане на този вид застрахователна
премия. Представена е единствено застрахователната полица, като от нея не става
ясно кога и какви вноски и дали същите са били погасени от „СИМОВ ОЙЛ“ООД.
Заключението на вещото лице също не дава яснота по този въпрос, доколкото
същото е извършвало единствено и само математически изчисления на база
информацията, намираща се в тази застрахователна полица. Отделно от това, дори
и да се приеме наличието на заплатени такива вноски, то основанието на това
задължение е опазване на самото МПС от различни рискове като кражба, природно бедствие
и др., без да е обвързано с правото на ползване.
Казано с други думи, за ищеца не се установява да са
настъпили претендираните имуществени вреди в размер
на 627,75 лева. Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва/с оглед акцесорния и характер/ върху
сумата в размер на 627,75 лв., считано от 28.02.2018г. до окончателното и
изплащане.
При това положение следва да се приеме, че в случая
фактът на отмяната на незаконосъобразен административен акт е красноречив, но
сам по себе си не може да обуслови ангажирането на специалната деликтна отговорност на Държавата в посочената насока. По
друг начин казано, отмяната на един административен акт, поради неговата
незаконосъобразност, респ. обявяването му за нищожен, не презюмира
отговорност на Държавата за настъпилите от него вреди.
Необходимо е да се докаже настъпването на тези
вреди, които да са реално претърпени, за да се определи техният паричен
еквивалент. Това обаче, също не е достатъчно, а следва вредите да са пряка и непосредствена
последица, т.е. да са настъпили като естествен резултат от незаконосъобразния
акт, факт, който остана недоказан в настоящото производство.
Всичко, изложено по-горе, обосновава и извода на
настоящия състав – за отхвърляне на така предявените претенции, като
неоснователни.
По разноските.
По отношение на претендираните
от ответниците възнаграждения за осъществената защита
от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не им се следва на основание
чл.10 ал.2 ЗОДОВ, като тук съдът съобразява действието на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР
на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ бр.94/2019г.
Това е така, защото разпоредбите на чл.10 ал.2 и
ал.3 ЗОДОВ/в приложимата редакция/, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват
специални по отношение общата разпоредба на чл.78 ал.8 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Съобразно новелата на ал.3 разноските по
производството и държавната такса са разходи, различни от възнаграждението на
адвокат, съответно юрисконсулт, ползвани от страна на ответника, поради което в
производство по ЗОДОВ при отхвърляне изцяло на исковата претенция, ищецът не
дължи на ответника заплащането на юрисконсултско възнаграждение. Изводът се
формира от обстоятелството, че според чл.76 ГПК разноските по производството са
свързани само с процесуалните действия, които страната иска да бъдат извършени,
поради което и съгласно чл.75 ГПК за разноски по производството следва да се
приемат възнагражденията за вещи лица и тези за призоваване на свидетели. Както
ГПК/чл.71, чл.75 и чл.78/, така и ЗОДОВ ясно отграничават
института на разноски по производството от дължимата държавна такса и
възнагражденията за адвокат. Отговорността на загубилия делото ищец, съгласно
чл.10 ал.2, предл. първо ЗОДОВ, норма - която има
специален характер спрямо чл.78 ГПК в делата по ЗОДОВ, се ограничава само до
разноските по производството, същата не включва заплащане на държавната такса и
възнаграждение за адвокат. Различен е режимът на отговорността на ответната
страна, когато искът бъде признат за основателен - било изцяло, било частично.
В тази хипотеза отговорността на ответника е пълна - както по исковата
претенция, така и за заплащане на разноските за производството, държавната
такса и за възнаграждението за адвокат съразмерно с уважената част от иска -
ал.3 на чл.10 ЗОДОВ/така Решение №2611 от 28.02.2018г. по адм.
д. № 592/2017г., Решение №1521 от 05.02.2018г. по адм.
д. №9762/2016г. и Решение №819 от 22.01.2018г. по адм.
д. №10451/2016г. на ВАС на РБ, а и много други/.
С оглед на това на ответниците
не следва да се присъжда търсеното възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт.
Ето защо и поради
мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ІІ отд., VІІ състав:
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „СИМОВ ОЙЛ“ООД със седалище и адрес на управление село Антон, област София,
ул.“Хаджи Димитър“№7 претенции срещу ОД на МВР – Пловдив с адрес на призоваване
гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 за заплащане на
обезщетение, представляващо причинени имуществени вреди, следствие от
незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №18-0281-000103 от 28.02. 2018г./погрешно посочена в
жалбата като издадена през 2017г./ на Началник Сектор към ОД на МВР – Пловдив,
РУ Карлово, отменена с влязло в сила решение №1693/23.07.2018г. по адм. дело №940/2018г. по описа на Административен съд –
Пловдив, както следва: 1) 35 158,77 лева, пропуснати ползи; 2) 2018,11 лева,
изплатено трудово възнаграждение на шофьора И.Х.И.; 3) 335,01 лева, платена винетна такса; 4) 992,13 лева, приспадащи се разходи за три
месеца от застраховка „Гражданска отговорност“; 5) 627,75 лева, приспадащи се
разходи за три месеца за застраховка „Каско“; 6) 13
451,57 лева, заплатени три лизингови вноски по сключен банков инвестиционен
кредит, ведно със законната лихва върху главницата/52 583,34 лева/, считано от
28.02. 2018г. до окончателното и изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба на „СИМОВ ОЙЛ“ООД със седалище и адрес на управление село Антон,
област София, ул.“Хаджи Димитър“№7 срещу Министерство на вътрешните работи с
адрес на призоваване гр. София, ул.“Шести септември“№29 за присъждане на
обезщетение в размер на общо 53 334,31 лева, представляващо причинени
имуществени вреди, следствие от незаконосъобразен административен акт – Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №18-0281-000103 от
28.02.2018г./погрешно посочена в жалбата като издадена през 2017г./ на Началник
Сектор към ОД на МВР – Пловдив, РУ Карлово, отменена с влязло в сила решение
№1693/23.07. 2018г. по адм. дело № 940/2018г. по
описа на Административен съд – Пловдив, както следва: 1) 35 158,77 лева,
пропуснати ползи; 2) 2018,11 лева, изплатено трудово възнаграждение на шофьора И.Х.И.;
3) 335,01 лева, платена винетна такса; 4) 992,13
лева, приспадащи се разходи за три месеца от застраховка „Гражданска отговорност“;
5) 627,75 лева, приспадащи се разходи за три месеца за застраховка „Каско“; 6) 450 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по
адм. дело № 940/2018г. по описа на Административен
съд – Пловдив; 7) 13 451,57 лева, заплатени три лизингови вноски по сключен
банков инвестиционен кредит, ведно със законната лихва от 28.02.2018г. до
окончателното и изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №306/ 2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив, VІІ състав в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
исковата молба на „СИМОВ ОЙЛ“ООД, със седалище и адрес на управление село
Антон, област София, ул.“Хаджи Димитър“№7 срещу Областна Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на
призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди” №7 за присъждане на
обезщетение в размер на 450 лева, представляващо причинени имуществени вреди,
следствие от незаконосъобразен административен акт – Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-0281-000103 от 28.02.2018г./погрешно
посочена в жалбата като издадена през 2017г./ на Началник Сектор към ОД на МВР
– Пловдив, РУ Карлово, отменена с влязло в сила решение №1693/ 23.07.
2018г. по адм. дело № 940/2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по адм. дело № 940/ 2018г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва от 28.02.2018г. до
окончателното и изплащане и ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело №306/2019г. по описа на
Административен съд – Пловдив, VІІ състав в тази му част.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Министерство на вътрешните работи с адрес на призоваване град
София, ул.“Шести септември“№29 за присъждане на разноски по производството за
осъществена защита от юрисконсулт по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Областна
Дирекция на МВР – Пловдив с адрес на призоваване гр.Пловдив, ул.“Княз Богориди”№7 за присъждане на разноски по производството за
осъществена защита от юрисконсулт по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ
в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, а в
ЧАСТТА, с която производството е прекратено/с характер на определение/ подлежи
на обжалване пред ВАС на РБ с частна жалба в 7 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: