Р Е Ш Е Н И Е
№ 376 06.03.2020
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТО ХРИСТОВ
2. МАРИНА
Н.
Секретар: Йовка Банкова
Прокурор: Андрей Червеняков
сложи за разглеждане
докладваното от съдия М.Н. КАНД номер 111 по описа
за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Вивас“ ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***против Решение № 213 от 09.12.2019 г., постановено по административно
наказателно дело № 519/2019 г. по описа на Районен съд Царево. С решението е изменено
Наказателно постановление №02-0002681/01.10.2019г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Бургас, с което за нарушение на чл. 75а, ал. 2 от Закона
за трудовата миграция и трудовата мобилност, на основание чл. 79, ал. 4 от същия
закон, на „Вивас“ ООД, е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”, като е намален размера й от 5000 лева на 2000 лева. Касаторът счита, че изпълнителното деяние, очертано
като административно нарушение в НП, не е извършено, както и че НП е основано
на документ, подписан от И. Тимофеева, без същата да знае български език.
Същите две възражения са изложени и пред първата инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно и
своевременно призован, не се представлява.
Ответникът по касационната жалба - Дирекция „Инспекция
по труда” гр. Бургас, се представлява от юк. Николов, която оспорва
касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
За да постанови оспореното решение,
районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
разпоредбите на ЗАНН и КТ. Спазени са сроковете за издаване на НП. НП е
издадено от компетентно лице. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити
съгласно ЗАНН и са надлежно връчени на нарушителя. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение при издаването на наказателно постановление, обуславящо
неговата незаконосъобразност, изразяващо се в неспазване на императивните
изисквания на нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Едновременно с това, РС-Царево е
заключил, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че дружеството, в качеството си на
местен работодател, е приело на 12.08.2019г. лицето И. Тимофеева - гражданин на
Молдова, да предоставя работна сила като сезонен работник във семеен
хотел/бистро „Вивас“, без разрешение за работа или регистрация в Агенцията по
заетостта, с което е нарушило разпоредбата на чл.75а ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност. Съдът е обсъдил направеното, както
пред него, така и пред настоящата съдебна инстанция възражение, че
декларацията, попълнена от Тимофеева е на украински език, като изрично е
посочил, че проверяващите са провели разговор с Тимофеева, при който са
установили, че същата владее устно много добре български език, а самата
Тимофеева е заявила пред контролните органи, че владее и украински език.
РС-Царево е направил и обстоен анализ на различията
между трудовия договор по КТ и гражданския договор по ЗЗД, като мотивирано е
приел, че видно от съдържанието на представения граждански договор, същият
съдържа реквизитите на трудов договор. В заключение, съдът е обсъдил и размера
на наложената имуществена санкция, като е приел, че същата е завишена необосновано
над минимума и я е намалил на 2000 лева.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, като същото не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Настоящият съдебен състав, след
запознаване с материалите по делото намира, че в хода на
административнонаказателното производство безспорно е установено, че 12.08.2019г.,
в обект на контрол - семеен хотел/бистро „Вивас“,
находящ се в
гр.Приморско, ул.“Азине“ №1,
стопанисван от „Вивас“ ООД, ЕИК: ***, лицето И.
Тимофеева, гражданин на Молдова, е полагала труд като посреща гостите, без да има разрешение за работа
или регистрация в Агенцията по заетостта към сочената дата. Същата
собственоръчно е декларирала, че работи във „Вивас“ ООД от 26.06.2019 г., с работно
време - по график и почивка в работния ден от 14:00 ч. до 16:00ч.
За това нарушение е съставен акт за
установяване на административно нарушение с бланков № 02-0002681/26.08.2019г.,
а въз основа на АУАН е издадено и оспореното
пред районния съд наказателно постановление.
С последното,
деянието е квалифицирано като нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ и е наложена
санкция в размер на 5000 лева, впоследствие намалена от РС – Царево на 2000
лева.
Настоящият съдебен
състав намира, че в хода на първоинстанционното съдебно дирене наказващият
орган е доказал всички релевантни за спора факти.
Нарушението,
за което е ангажирана отговорността на касатора и за което е издадено
оспореното НП е по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, която норма сочи, че санкцията по ал. 1
се налага и на работодател – физическо лице, за което чужденец предоставя
работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети
държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а
на работодател – юридическо лице, се налага имуществена санкция. В случая,
правилно е определена нарушената норма, правилно е приложена и санкционната. Размерът на
наложената имуществена санкция след намаляването й, съдът преценява също за
правилно определен.
Изложените в касационната жалба
възражения, идентични с тези, изложени пред първата инстанция за отмяна на
издаденото НП са неоснователни. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя
мотивите на районния съд, довели до извод за доказаност на извършеното
административно нарушение, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ
от АПК /в сила от 01.01.2019г./, препраща към тези мотиви, без да е необходимо
тяхното преповтаряне. От установената фактическа обстановка, безспорно се
доказва факта, че И. Тимофеева в деня и часа на проверката се е
намирала в обекта на санкционираното лице и е полагала труд, без съответното
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. За
това при какви условия е полаган този труд Тимофеева собственоръчно е попълнила
на 12.08.2019 г. – в деня на проверката Декларация, като е посочила имената си, датата на раждане, от кога
работи, на каква длъжност и с какво работно време. Възраженията в касационната
жалба, че Тимофеева не знае български и украински език, категорично се
опровергават от разпитаните по делото свидетели, чийто свидетелски показания са
обстойно анализирани и обсъдени в първоинстанционното решение.
Предвид всичко изложено по-горе, следва да се заключи,
че районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в
сила, а
възраженията в касационната жалба, че И. Тимофеева не е разбирал добре български език и не
е престирала труд се явяват неоснователни.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с
чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският административен съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 213 от
09.12.2019 г., постановено по административно наказателно дело № 519/2019 г. по
описа на Районен съд Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.