Делото е образувано
по тъжба на Ц.К.Н.,ЕГН:**********,*** против подсъдимия Н.А.Н., с ЕГН **********,
роден на ***Г***, с постоянен адрес:*** и настоящ адрес:***, българин, с
българско гражданство, неженен, *** и ***, със средно специално образование,
неосъждан за това, че на 30.10.2019г.,
чрез коментар на публикация на Ц.К.Н. от личния си профил в социалната мрежа
„Фейсбук”, с изразите „Вие плащахте, когато бяхте кандидат за кмет. Вие плащате
и сега. Вие посмяхте да се подигравате на хората купувайки им гласа”, „Мога да
Ви спомена поне 20 души, на които лично сте плащали по 30лв.”, му е приписал
престъпление по чл.167, ал.1 от НК, като това е извършено публично и може да
бъде разпространено чрез печатно произведение или по друг начин, а в настоящия
случай чрез коментар на публикация в публична социална мрежа, за което и на -престъпление
по чл. 148, ал.2, пр.І, във вр. с ал.1, т.1 и 2, пр.ІІ, във вр. с чл.147, ал.1,
пр.ІІ от НК.
По делото е предявен граждански иск с правно основание
чл.45 от ЗЗД от тъжителя- Ц.К.Н. за заплащане на сумата от 5000 /пет хиляди/
лева, за причинените му неимуществени вреди.
Тъжителят редовно призован се явява лично,
представлява се от упълномощен редовно процесуален представител, който подържа
тъжбата, и моли за постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител.
Процесуалният представител на подсъдимия развива доводи
за оправдателна присъда.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Тъжителят- Ц.К.Н. участвал в изборите за общински съветници и кметове на
27.10.2019г. в Община Макреш, обл. Видин, като кандидат за общински съветник от
ПП „ГЕРБ”.
На 30.10.2019г. след обявяване на резултатите от първия тур на
изборите, публикувал в социалната мрежа „Фейсбук" публикация с текст:
„КАМПАНИЯ плати и трепери стартира в Община Макреш. За всеки, който снима,
запише, докаже купуване на гласове награда 1000 лв.".
Последвали множество коментари на тази публикация, като в един момент
от профил „Н. Н." бил направен коментар, че тъжителят ставал банален с простотиите си и че е избран за съветник с 30
гласа, на което отговорил, че тези 30 гласа са истински, а не купени. Тогава от
същия профил му писали, че бил плащал, когато бил кандидат за кмет, плащал и сега и се подигравал с хората купувайки
гласовете им. След това същият потребител му написал, че познава поне 20 човека
на които тъжителят платил по 30лв.
Профилът бил с наименование „Н. Н.“.
По делото е разпитан като свидетел –Н.К.Н.-брат на тъжителя. Същият дава показания, че му
е известна публикацията на брат му-тъжителя Ц.Н., както и коментара, който
изхожда от профила на подсъдимия, според него.В този коментар брат му бил
обвиняван директно, че купува гласове.Заявява, че подсъдимият на публично място
пред много свидетели заявил, че той лично е написал коментара, но въпросните
лица се страхували да свидетелстват по делото, като не може да каже по какви
причини.
Съдът дава вяра на този свидетел дотолкова, доколкото
същият заявява, че е прочел публикацията на брат си, както и коментара от
профила“Н. Н.“-обстоятелства, които не се оспорват от подсъдимия .
Що се касае до втората част от показанията му, че
подсъдимият пред свидетели е заявил, че лично той е публикувал коментара от
профила си , съдът не му дава вяра, тъй
като липсват каквито и да било доказателства в тази насока.Освен това в
показанията си същият свидетелства, че било казано пред „дузина свидетели“ и в
същото време всички те отказвали да свидетелстват по настоящето дело , тъй като
се страхували, като не знае какви са причините за страха им.За съда буди
недоумение първо за какъв страх става въпрос и второ-свидетелят говори поне за десетина лица, пред които е направено
изявлението от подсъдимия-нелогично и житейски неоправдано е от десет души да
няма някой ,който да се съгласи да свидетелства ако действително е бил свидетел
на чутото от него.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза със задача“Профилът
с наименование „Н. Н.“ в социалната мрежа „ФЕЙСБУК“ на кое физическо лице е
регистриран и от него правени ли са коментари на публикация от тъжителя Ц.Н.
на 30.10.2019г.
Назначеното вещо лице-Е.Н.-*** е пуснало писмо по
делото, с което обяснява, че подобна експертиза не може да бъде изготвена и че
исканата информация може да бъде установена само от електронната платформа
„ФЕЙСБУК“, като бъде изискана от централата й.
Същото в с.з. на 20.02.20г. обяснява, че не може да
бъде извършена експертизата , че с нея не може да бъде установено по метода на
компютърно техническата експертиза физическото лице, което стои зад профила
упоменат в определението, а причините са няколко – с такъв профил Н. Н., без да
си запознат с други данни излизат повече от един профил. С профил Ц.Н. също
излизат повече профили. Може да се получат данни, които да удостоверяват нещо
свързано с физическо лице, но в повечето случаи те са видими само за приятелите
на съответното лице и могат да бъдат достъпни от тези приятели или пък със
съгласието на лицето да бъдат достъпни чрез неговия профил какво точно се
съдържа, поради което и експертиза не може да бъде извършена. Към настоящия
момент може да се види какво е настоящото състояние и данна, без да може да се
каже какви са били към момента, за който става въпрос 30.10.2019 г. Такива
данни се пазят в Централата на „Фейсбук”, която се намира извън България и ако
имате някаква процедура, по която да се искат съда може да ги изиска.
Съдът дава вяра на
на вещото лице, тъй като същият компетентно, логически свързано и
подредено обяснява, защо е невъзможно изготвянето на компютърно-техническа
експертиза с такъв предмет.Дори и за човек, който няма специални знания и
умения от обясненията му става ясно, че няма как да бъде върнато образно казано
времето назад, за да се види какво е било състоянието на профила към процесната
дата, както и че под това наименование излизат доста потребители.
Подсъдимият е дал обяснения в съдебно заседание,
заявил е, че разбира обвинението, не се признава за виновен, че не е написал
въпросния коментар, не може да каже от този профил, от който е направен
коментара дали е негов.
Съдът счита, че обясненията на подсъдимия в конкретния
случай представляват годно доказателствено средство, същите са дадени
добронамерено, почивайки на обективно установени факти, респективно не
противоречат на другите събрани доказателства.
От правна страна:
Изпълнителното деяние,
като основен елемент от състава на престъплението клевета, е умишленото
разпространяване на позорно обстоятелство или приписване на престъпление на
другиго. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен
факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да
накърни неговото добро име в обществото. При клеветата се разпространяват
позорни обстоятелства за честта на едно лице, които са неистински, или му се
приписва престъпление, което не е извършил. Разпространеното обстоятелство
трябва да отговаря на два критерия - да е позорно и неистинско. Доколко
определен факт е позорящ, следва да се преценява на плоскостта на трайно
установените в обществото морални норми. Клеветата
е престъпление, което може да бъде осъществено само при пряк или евентуален
умисъл. Деецът следва да съзнава
позорния характер на разпространяваното престъпление и неговата неистинност,
както и факта, че приписваното от него престъпление не е извършено от
пострадалия. Престъплението по чл. 148,
във вр. с чл. 147 НК е умишлено и може да
бъде осъществено само и единствено при форма на вината "умисъл". За
да бъде извършено престъплението при тази форма на вина, следва от
доказателствата по делото да се установи по несъмнен и категоричен начин, че извършителят му е съзнавал (да е бил
сигурен) или да е допускал, че публикуваната информация е невярна и въпреки
това, да я е публикувал (респективно разпространил).
Право и задължение на
всеки гражданин в демократичното, плуралистично общество е да разпространява
информация, която е важна за обществото.
Конституцинно
прогласеното право на гражданите е да
изказват мнение и да разпространяват информация не е абсолютно и неограничено.
Ограничителното основание по чл. 10, т. 2 от
ЕКПЧОС изисква пропорционалност между двата правнозащитени интереса -
правото на обществото да получава информация и правото на отделния гражданин за
ненакърнимост на честта и достойнството му. Представителите на властта, каквито
са общинските съветници, отговорните длъжностни лица, които работят по
оперативни програми и проекти, свързани с усвояване на средства могат да бъдат
подложени на по-високо ниво на обществена критика, отколкото частните лица.
Степента, в която е допустимо ограничаването на правото свободно да се изразява
мнение, е в зависимост от значимостта на интереса, преценен като също подлежащ
на конституционна закрила.
В конкретния случай
обаче не се доказаха/а беше дадена многократна възможност на страните да
представят доказателства/основни обстоятелства, касаещи главния факт на
доказване, а именно:на кого е профила „Н. Н.“, от който е направен процесния
коментар, ако е на подсъдимия-той ли е направил коментара или трето лице, което
е имало достъп до профила му.В крайна сметка не се доказа авторството на
деянието.
Обвинението следва да
бъде доказано по несъмнен и категоричен начин съгласно императивната разпоредба
на чл. 303 от НПК, за да може едно лице да бъде осъдено.В настоящето
производство липсва каквото и да било обективно събрано ,съгласно разпоредбите
на НПК доказателство/па макар и косвено такова/, което да е в подкрепа на
внесеното обвинение с тъжбата.
Ето защо съдът намира, че подсъдимият
Н.А.Н. следва да бъде признат за НЕВИНЕН
в това, че на 30.10.2019г., чрез
коментар на публикация на Ц.К.Н. от личния си профил в социалната мрежа
„Фейсбук”, с изразите „Вие плащахте, когато бяхте кандидат за кмет. Вие плащате
и сега. Вие посмяхте да се подигравате на хората купувайки им гласа”, „Мога да
Ви спомена поне 20 души, на които лично сте плащали по 30лв.”, му е приписал
престъпление по чл.167, ал.1 от НК, като това е извършено публично и може да
бъде разпространено чрез печатно произведение или по друг начин, а в настоящия
случай чрез коментар на публикация в публична социална мрежа и на основание
чл.304 от НПК ОПРАВДАН по повдигнатото обвинение по престъпление по чл. 148,
ал.2, пр.І, във вр. с ал.1, т.1 и 2, пр.ІІ, във вр. с чл.147, ал.1, пр.ІІ от НК.
Предявеният граждански иск от Ц.К.Н.
срещу Н.А.Н. за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние,
ведно със законната лихва от деня на увреждането – 30.10.2019г. до
окончателното издължаване, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Искът е с правно основание чл.
45 от ЗЗД.
За да е налице осъдителен
петитум е необходимо наличието на деликт, в конкретния случай след като не се
доказа извършеното престъпление,респективно авторството на деянието, не следва
да бъде уважаван и гражданския иск
Ц.К.Н., следва да бъде осъден да заплати на Н.А.Н.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
(петстотин) лева, като в останалата част до пълния размер от 3 000.00 (три
хиляди) лева следва да бъде оставено без
уважение като неоснователно.
Налице искане за уважаване на
разноски за адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.
Видно от проведените съдебни
заседания/множество отлагания на делото по обективни причини/, както и
проведеното съдебно следствие-разпитан един свидетел и едно вещо лице е, че
искането за разноски е прекомерно.Не на последно място е и повдигнатото обвинение и правна
квалификация, която в конкретния случай не се явява по-затормозяваща от
обикновените случаи на производства от
този вид.
Водим от горното, на основание закона и
вътрешното си убеждение Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: