№ 84
гр. Б., 20.04.20... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росица Бункова
Членове:Петър Пандев
Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Б. Ек. Т. Д.
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20...********** по описа за 20... година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на Л. Б.
АНД. от гр.Б. и е за проверка на невлязлата в сила присъда № 90. от 12.01.20... год.,
постановена по нохд № 6.../20... год. по описа на РС Б..
С цитираната присъда, РС Б. е признал подсъдимият Л. Б. АНД. от гр.Б., с ЕГН: **********
за виновен в това, че на 22.10.20... год., около 14:40 часа, в гр.Б., пл.“Г. И.“ №1, в сградата
на Община Б., на партерен етаж, чрез нанасяне на удари с крака и глава в областта на
главата на Г. С. М., служител на Община Б., специалист „Видеонаблюдение“, при Звено
Обществен ред и сигурност, му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-
контузна рана на лявата орбита и хематом на лявата орбита и лявата скула, с което му е
причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, при и по повод
изпълнение на службата му - престъпление по чл.131 ал.1 т.1 пр.1 във връзка с чл.130 ал.1 от
НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. чл. 78а НК го е освободил от
наказателна отговорност и му наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000
/хиляда/ лева. Осъдил е подсъдимия да заплати по сметка на ОД на МВР – Б. сума в размер
на 460 лв. , представляваща сторени по делото разноски, по сметка на РС Б. сумата от 180
лв. , представляващи сторени в хода на съдебното производство разноски, както и 5 лв.
държавна такса за издаване на изпълнителен лист.
Сочи се във въззивната жалба и допълнителното изложение към нея, че не са установени с
необходимата доказателствена съвкупност елементите както от обективна, така и от
субективна страна на деянието, в което А. е обвинен- по чл.131, ал.1 т.1 във вр. с чл.130,ал.1
от НК. Другото възражение на подсъдимия е , че съдът при постановяване на присъдата си
не е приложил разпоредбата на чл. 130,ал.3 от НК- да освободи и двамата от наказание, тъй
като и пострадалия е причинил на подсъдимия лека телесна повреда. Счита, че неправилно
решаващия съд е кредитирал видеотехническата експертиза, в заключението на която е
посочено, че може да се посочи, че едно от лицата на записа е пострадалия. Намира, че
1
мотивите на РС страдат от порок, тъй като не е ясно въз основа на какви доказателства
съдът е приел, че от субективна страна деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Иска се отмяна на атакуваната присъда и постановяване на това такава, с която А. да бъде
признат за невиновен.
В съдебно заседание подсъдимия се явява лично и със защитника си. Поддържат жалбата по
наведените в допълнението към нея доводи, както и искането си за оправдаване на
подсъдимия. В право на лична защита А. твърди, че деянието е извършено от него при
самоотбрана, като пострадалия го предизвиквал и го ударил първи. В право на последна
дума поддържа искането се да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура оспорва жалбата, като намира, че обвинението е
доказано както от обективна, така и от субективна страна. Изразява становище, че не са
налице основания за приложение на института на реторсията, тъй като разпоредбата на
чл.130,ал.3 от НК може да се приложи само за престъпления по чл.130,ал.1 и ал.2 от НК, но
не и за престъпления по чл.131,ал.1, каквото е обвинението на подсъдимия. Наред с това,
счита, че е безспорно по делото, че телесното увреждане на подсъдимия е получено в
резултат на нанесения от него с глава удар по пострадалия. Счита, че присъдата като
правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Окръжният съд, в настоящия състав като въззивна инстанция по делото, след като се запозна
с изложеното в жалбата и допълнението към нея, становищата на страните и събраните
доказателства и след като извърши цялостна проверка на невлязлата в сила присъда и извън
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбите на чл.313 и 314,ал.1 от НПК,
намира следното:
Решаващият съд правилно е изяснил фактическата обстановка по делото, тъй като е сторил
това след верен анализ на доказателства и доказателствени средства, събрани по
предвидения в НПК ред, поради което и правилно е установил, че подсъдимият Л. Б. АНД. е
от гр.Б., безработен и не е осъждан, както и не е освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК към дата 22.10.20... год.
Осъден е с Присъда №92.../30.03.20...г., влязла в сила на 15.04.2021г., постановена по нохд
№948/20...г. по описа на Районен съд гр.Б., с която е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200
лв. Пострадалия Г. С. М., към дата-22.10.20... год. заемал длъжността „специалист
Видеонаблюдение“ звено „Обществен ред и сигурност“ в Община Б.. Задължение,
произхождащо от длъжностната му характеристика е да извършва физическа охрана на
административната сграда на Община Б. и да отговаря за вътрешния ред в нея. Г. М. бил на
работното си място и изпълнявал служебните си задължения в административната сграда на
Община Б., находяща се на адрес пл.“Г. И.“ № 1, на 22.10.20г. за времето от 08 часа до 17:30
часа . Около 14:25 часа, в стая № 205, представляваща кабинет на зам. – кмет на Община Б.
В. П. се намирали свидетелите Г. Б. Х. П., и двете служители в Община Б. и В. Л. А.а, която
е бивш служител в общинската администрация и е майка на подсъдимия А.. Тъй като
възникнал конфликт, в който свидетелката А.а се държала агресивно, в кабинета на П. бил
извикан и отишъл в изпълнение на служебните си задължения свидетеля М.. Последния
следвало да придружи свидетелката А.а от кабинета на свидетелката В. П. до изхода на
сградата на Общината. Излизайки от кабинет 205 двамата- М. и А.а тръгнали да слизат по
стълбите в сградата, намиращи се от страна на Драматичен театър „Н. В.“ гр.Б.. Докато се
намирали между втория и първия етаж при тях дошъл и подсъдимия А., като започнал да
отправя към свидетелят М. обидни изрази и ругатни, като продължили и тримата да слизат
по стълбите. В момент, в който се намирали между първия етаж и партера, подсъдимият
изблъскал свидетелят М., при което последния загубил равновесие и паднал по стълбите и
търкаляйки се стигнал до партера, където се ударил в изградена плексигласова преграда,
ограничаваща достъпа на граждани до стълбището и асансьорите, преградата се счупила, а
М. се спрял и изправил, а А. и майка му седнали на намиращи на партера фотьойли. Почти
веднага след това по тези стълби слезли свидетелите Г. Б. Х. П. и Г. Т., които видели и
счупената плексигласова преграда и седналите на фотьойлите – подсъдим и неговата майка.
2
В този момент А. попитал майка си, с кои две служителки е имала пререкания и
свидетелката А.а му посочила свидетелките П. и Б., които вече се намирали на партера и А.
започнал да отправя към последните обидни думи и ругатни. Тогава свидетелят М. отправил
забележка на подсъдимия, при което последния станал от фотьойла, на който седял и се
насочил към свидетелят Марко. Доближил го, хванал го за раменете и му нанесъл удари с
главата в главата на М., а след като пострадалия се привел- и с крака в областта на главата
на М.. По това време на партера се били събрали и други служители на Община Б. сред
които и св. К., св.Г., К., св.С., последния от които се опитвал да ги разтърве. Междувременно
бил подаден сигнал към органите на МВР и на място пристигнал патрул на 01 РУ Б. в
състав св.Г. и Г., като било образувано и настоящото досъдебно производство. Още на място
присъстващите свидетели, посочени по-горе видели, че М. има наранявания в областта на
лявата скула и лявата орбита на главата и по лицето му се стичала кръв. Поради това
свидетелят М. посетил ЦСМП при МБАЛ Б., където раните му били обработени
хирургически.
В хода на ДП е изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която се
установява, че в резултат на нанесените удари на Г. М. е причинена разкъсноконтузна рана
на лявата орбита и хематом на лявата орбита и лявата скула, обосноваващи временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице сочи, че тези обективно
констатирани травматични увреждания на М. са в пряка причинно-следствена връзка от
нанесените му удари.
Подсъдимия също получил увреждания, поради което и след като е представил медицински
документи за тях е назначена и изготвена от д-р А. съдебно медицинска експертиза и за
уврежданията на Л.А.. От заключението на същата се установява, че на подсъдимия А. при
преглед са констатирани увреждания с характер на лека телесна повреда, а именно
охлузвания и кръвонасядания на лицето, кръвонасядане в слабинната пубисна област и
дясното бедро. Вещото лице изяснява, че тези увреждания по медико-биологичен характер
са причинили на подсъдимия болка и страдание. Относно механизма на причиняване на
същите д-р А. е изяснил, че е възможно това нараняване да е получено по време и място
твърдени от подсъдимия, може да се получат при нанасяне на удари глава в главата на друго
лице.
Назначена е и още една експертиза в хода на ДП- това е видеотехническата и лицево-
идентификационна експертиза, на диск от камера в сградата на Общината. Изготвена е от
вещото лице Л. П., който в заключението си сочи, че по записите няма манипулации, както
и, че трудно може да се установят индивидуални белези на лицата, но може да се
предположи, че на камерите се виждат подсъдимия и свидетеля М. Експерта е посочил и
последователността на ударите и тяхната насоченост.
Така установеното във фактическо отношение е изяснено чрез верен анализ на
противоречиви гласни доказателствени средства, като РС е посочил в мотивите си и се е
аргументирал защо дава вяра на едни от д.свидетелите, а не кредитира останалите, на
заключенията на вещите лица по трите експертизи и на писмените доказателства събрани в
хода на производството по делото.
Решаващият съд е кредитирал показанията на свидетеля Г. М., като правилно е отчел, че в
предвид и на качеството му на пострадало лице, същият може да се предположи, че е
заинтересован от изхода на процеса. В случая обаче показанията му не само са
последователни и непротиворечиви, но и напълно кореспондират с показанията на
свидетелите- Г. Т., Т. Д., Л. К., Г. Б. Х. П., Н. Б., Т. Г., Щ., С., К., както и със заключението
на изготвената на него съдебно-медицинска експертиза и това на видеотехническата и
лицево-идентификационна експертиза. Правилно РС е дал вяра на показанията на
посочените по-горе свидетели, а не на свидетелката А.а. Това е така, не само поради
обстоятелството, че първата група свидетели са многобройни, но и поради факта, че
показанията на А.а се явяват напълно изолирани от целият доказателствен материал, с
изключение на обясненията на нейния син- подсъдимия А.. Освен, чеса изолирани тези
показания, то съдът намира, че са и заинтересовани, тъй като подсъдим в производството по
3
делото е сина на тази свидетелка и тя е пряко заинтересована да даде показания в защита на
сина си.
Така посочената по-горе първа група свидетели, в зависимост от показанията си за различни
обстоятелства, изясняват пълната последователност на деятелността на подсъдимия, при
която той е осъществил състава на престъплението в което е обвинен от обективна страна,
вкл. и мястото и времето на извършване на същото /макар и за последните да няма
противоречиви доказателства/. От показанията на свидетелите Б. и П. и тези на В. П. се
установява с категоричност причината за възникване на инцидента- поведението на
свидетелката В. А.а, което тя е имала в присъствието на първите две свидетелки в кабинета
на зам.кмета П.. Именно, това поведение на А.а е станало причина и да се извика
пострадалия М., в качеството му на длъжностно лице в кабинета на П. и да се налага същият
да я придружава до изхода на сградата на Общината. Пак свидетелките П. и Б. са възприели
и обстоятелството, че е счупена плексигласовата преграда на стълбищната клетка, по която
слезли подсъдимия, майка му и М., както и факта, че първите двама седят във фоаето на
Общината. Те са възприели конфликта между А. и М., като показанията им кореспондират
със заключението на видеотехническата експертиза и от показанията на свидетелите- Г., К.,
К., С., които също възприели нападението на подсъдимия над пострадалия, като дори
свидетеля С. направил опит да ги разтърве. Част от тях са чули и словесната агресия от
страна на А.. Тук е мястото да се отбележи, че настоящия съдебен състав не споделя
възраженията на подсъдимия, направени в допълнението към въззивната му жалба, че
присъдата почина на предположения, тъй като вещото лице, изготвило видеотехническата
експертиза не е категорично кои са лицата, заснети от камерата. За установяване на това
обстоятелство са събрани множество гласни доказателствени средства, поради което и
заключението на експерта Пъдевски не е единственото въз основа на което е изяснено
авторството на деянието, като дори и следва да се посочи, че подсъдимия в обясненията си
не оспорва факта, че е влязъл във физически сблъсък с М., но твърди, че е бил предизвикан
за това и не е нанесъл първия удар. Обясненията му обаче се опровергават от заключението
на видеотехническата експертиза, от показанията на посочените по-горе свидетели, от които
е видно, че той е бил лицето с агресивно поведение, започнал физическия сблъсък с
пострадалия М.. Поради това съдът намира, че тези му обяснения не са насочени към
разкриване на обективната истина, а са средство за защита. Наред с това показанията на
пострадалия и на очевидците и заключението на посочената експертиза сочат, че
подсъдимия е нанесъл удар с глава по главата на пострадалия, което пък вещото лице д-р А.,
изготвил съдебно-медицинската експертиза на подсъдимия, сочи като напълно възможен
механизъм за причиняване на увреждането по лицето на А.. Относно авторството на
деянието следва да се кредитират и показанията на полицейските служители св.Г., св.Г. и
В., които макар и да не са очевидци, са посетили мястото на деянието, веднага след
подадения сигнал, разговаряли са с очевидците, както и с подсъдимия.
От обективна страна, заключението на съдебно-медицинската експертиза на пострадалия М.
изяснява вида на телесната повреда, с оглед на обективно установеното, въз основа на
медицинската документация като увреждане на пострадалия. Касае се за увреждане на
здравето на пострадалия, което е извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК, поради
което е съставомерно по чл.130, ал.1 от НК- това е кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в увреждане на анатомичната цялост на организма или тъканите,
както и по-леки изменения във физиологическите му функции извън болката и страданието.
Съдът изцяло кредитира тази експертиза, доколкото тя е изготвена от лице с необходимата
квалификация и познания, обективна е, пълна- съобразена с цялостната медицинска
документация, изяснява и механизма на причиняване на уврежданията, който пък се
подкрепя от гласните доказателствени средства и от видеотехническата експертиза.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че подсъдимия е автор на деянието в което е
обвинен. От обективна страна, за да е съставомерно деянието по чл.131,ал.1 от НК следва
пострадалото лице да има качество на длъжностно лице, на което телесната повреда да е
причинена при и по повод изпълнение на службата му. По делото са събрани писмени
4
доказателства- длъжностна характеристика и показания на свидетели, от които се
установява, че пострадалия Г. М. към датата на деянието е работил в Община Б. и е заемал
длъжността „Специалист видеонаблюдение”, като местоработата на същия била
административната сграда на Община Б.. С оглед задълженията и длъжностната
характеристика на пострадалия е безспорно, че същият има качеството на длъжностно лице
по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК. Съгласно последната, длъжностно лице е това, на
което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно,
ръководна работа или работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или
при едноличен търговец. Безспорно установено е, че подсъдимият е нанесъл телесна
повреда на пострадалия при и по повод изпълнението на службата му като „Специалист
видеонаблюдение” в Община Б.. В тази насока са събраните гласни доказателства, както и
писмени такива. Не е спорно, че процесната дата пострадалият е бил на работа като
„Специалист видеонаблюдение”, като в задълженията му влизала и охрана на сградата на
Общината и опазване на имуществото и именно в това му качество са му нанесени удари от
подсъдимия при опита му да изведе майката на подсъдимия от сградата на общината,
поради което и деянието правилно е квалифицирано от обвинението като престъпление по
чл. 131, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.130,ал.1 от НК, по който и текст подсъдимия е признат
от РС за виновен. От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият А. при
условията на пряк умисъл. В тази връзка подсъдимия прави и възражения във въззивната си
жалба, че съдът не се е мотивирал твърдението си за умисъла на дееца. И това възражение
не се възприема от въззивния съд, тъй като както е посочил правилно РС за умисъла на една
лице се съди по обективните му действия, които подробно са описани по-горе.
Целенасоченото нанасяне на удар от страна на подсъдимия първо с глава, в главата на
пострадалия М. и в последствие с крак сочат на един единствен извод- А. е съзнавал, че
така ще причини телесно увреждане на пострадалото лице, нещо което няма право да стори,
т.е. общественоопасния характер на извършеното деяние, но независимо от това, е целял
настъпване на резултата.
За неоснователно, въззивния съд намира и основното възражение на защитата- да бъде
освободен от наказание, както той, така и пострадалия, тъй като и последния му причинил
телесно увреждане. Този факт, че подсъдимия има телесно увреждане е безспорно
установен от заключението на назначената му съдебно-медицинска експертиза. Последната
обаче сочи, че увреждането по лицето е причинено при удара, който самия подсъдим е
нанесъл с глава по главата на пострадалия М., т.е. не се касае за причинена му от другиго
телесна повреда. Но в случая в предвид обстоятелството, че подсъдимия е обвинен в
извършване на престъпление по чл.131,ал.1 от НК, то и приложението на института на
реторсията е процесуално недопустимо, доколкото разпоредбата на чл.130,ал.3 от НК
предвижда приложение, само в случаите на чл.130,ал.1 и ал.2 от НК.
По наказанието:
Правилно РС е приел, че за извършеното от подсъдимия престъпление същия следва да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК, тъй като са налице всички предпоставки за това- за извършеното
престъпление, което е умишлено, законодателят е предвидил налагане на наказание
"лишаване от свобода" за срок до три години, подсъдимия не е осъждан и не е освобождаван
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание към датата на
деянието, както и в случая няма съставомерни вреди. Административното наказание,
наложено му е в минималния размер, който законодателят е предвидил – „глоба“ в размер
на 1000 лв., което е правилно и законосъобразно, тъй като е съобразено с липсата на данни
за други противообществени прояви, към датата на обвинението, съобразено е с
материалното положение на подсъдимия.
С оглед на изложеното, въззивния съд намира, че атакуваната присъда като правилна и
законосъобразна следва да бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл.334 т.6
във вр. с чл.338 от НПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 90. от 12.01.20... год., постановена по нохд № 6.../20... год. по
описа на РС Б..
РЕШЕНИЕТО на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6