ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 505
гр. Стара Загора, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278, ал.1 и сл. във връзка с чл. 413, ал.2
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „ Е.М.” ЕООД със седалище и адрес на
управление – *** чрез пълномощника – адв. Ж.Д. против Разпореждане №
807 от 16.06.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 2636/2021 г. по описа на
Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
частта му, с която се претендира присъждане на сумата от 1 216,25 лв. – лихва
за забава за периода от 15.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
10.06.2021 г., представляваща неплатено задължение по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 30.06.2015 г. По
изложените доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното Разпореждане и
произнасяне по същество на въпроса. Жалбоподателят го приема за
необоснован, неправилен и незаконосъобразен като счита, че размерът на
претендираната от него лихва за забава е в размер под 10 % и е изчислена
съобразно законовите изисквания.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и взе предвид
представените доказателства и приложимите по казуса материалноправни и
процесуални норми, намери за установено от фактическа страна следното:
Заповедното производство по реда на чл.410 от ГПК е инициирано от „
Е.М. ” ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: ***, ***,
представлявано от законния си представител – управител Р.И.М.-Т., чрез
пълномощника си адв. Д. против длъжника Е.Б.Б. от *** за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за
1
следните вземания: 4 500 лв. – главница, частично дължима от общо дължима
в размер на 8 563,42 лв. ; 1 216, 25 лв. – лихва за забава върху главницата за
период от 15.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г.;
законна лихва от 10.06.2021 г. ( датата на подаване на заявлението в съда) до
окончателното изплащане на вземането , както и разноски в размер на 114, 33
лв.
В заявлението е посочено, че паричното вземане произхожда от
неизпълнение на парично задължение по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 30.06.2015 г. По силата на този
договор кредиторът „О.Б.Б.” АД предоставил на длъжника Е.Б.Б. кредит в
размер на 9 900,00 лв., като същият бил сключен на 30.06.2015 г.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 96 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 26.06.2023 г. След усвояване
на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията. След преустановяванията им била останала
непогасена сума по кредита в размер на 11 220,93 лв. Поради неизпълнение
на договора / пълно или частично неплащане на две погасителни вноски/
кредитът станал предсрочно изискуем.
На 25.06.2019 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „ О.Б.Б.” АД и „ Е.М. ” ЕООД по силата на който
задължението на длъжника Е.Б.Б. било прехвърлено в полза на цесионера.
Длъжникът бил уведомен за цедирането на дълга му и за настъпилата
предсрочна изискуемост на 19.10.2020 г. с получаване на писмо –
уведомление от упълномощен адвокат. Със съобщаването на цесията, бил му
предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение, но такова не било
извършено.
С обжалваното Разпореждане, първоинстанционният съд е отхвърлил
заявлението в частта, с която се претендира лихва за забава в размер на
1 216,25 лв. за периода 15.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
10.06.2021 г. като е приел, че не са налице законовите предпоставки за
уважаване на искането в тази му част. В подкрепа на този извод се е позовал
на императивните норми на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК както и, че в случая
процесното вземане надвишава законната лихва, която към момента на
сключване на договора била в размер на 10% годишно поради което е налице
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.1 и ал.2 от Закона за
потребителския кредит. Със Заповед № 599/16.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение , издадена от Районен съд – Стара Загора по частно
гражданско дело № 2636/2021 г. било уважено заявлението на „ Е.М.” ЕООД
в останалата му част.
При така установената фактическа обстановка, Старозагорският
окръжен съд, приема от правна страна следното :
Частната жалба е подадена в законоустановения 1- седмичен срок от
легитимирано да обжалва лице /заявител/, поради което тя е процесуално
допустима и по нея въззивният съд следва да се произнесе по същество на
направеното оплакване.
Ч.жалбата се явява неоснователна поради следните съображения на
2
съда :
Преценката на съда за наличие на визираните в чл.410, ал.1 от ГПК
основания за издаване на исканата заповед за изпълнение се основава
включително на представени към заявлението приложения, съобразно
изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК. В случая заявителят е претендирал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК в качеството си
на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.06.2019
г., сключен между „О.Б.Б.”- АД и заявителя „Е.М.”- ЕООД, по силата на който
е заявено прехвърляне на вземането по представения Договор за
потребителски кредит без обезпечение от 30.06.2015 г., сключен между
„О.Б.Б.”- АД , като заемодател и Е.Б.Б., като заемополучател.
Разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК е уредено правомощието
на заповедния съд да откаже издаването на заповед за изпълнение, ако
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или ако искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Тъй като искането за издаване на
заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с
банкова институция, по силата на който на длъжника се предоставя
финансова услуга , то той има качеството на потребител и в съответствие със
законовите изисквания , заповедният съд е извършил служебна преценка за
наличието на неравноправни клаузи в договора, както и за противоречие на
клаузи от договора с добрите нрави и закона като е приел, че именно тази
клауза в договора, с която се уговаря лихва за забава в размер на 1 216,25 лева
противоречи на закона и се явява нищожна. Тези изводи изцяло се споделят
от настоящия съдебен състав, тъй като актуалната съдебна практика след
изменението на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда промяна на годишния лихвен
процент на разходите, който не може да бъде по - висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с Постановление на Министерски съвет на Република България
под номер 426 от 18.12.2014 г.
Действително разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК определя
съдържанието на годишния процент на разходите по кредита да изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. По
смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК – „ Общ разход по кредита за потребителя” са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Съгласно нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, законодателят е
въвел императивно правило относно допустимия максимален размер, част от
който са и лихвите за забава. Разпоредбата цели ограничаване на възлагането
на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно
3
върху потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се
възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да
възприеме като законов критерий ГПР, а не възнаградителната лихва,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се наложат допълнителни разходи като такси, комисионни,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест на
кредитополучателя. Приложението на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК,
съобразена с Постановление на МС № 426/18.12.2014г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на
основния лихвен процент на БНБ към датата на сключване на договора,
налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50 %. С оглед
разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК , клаузи в договор, надвишаващи
определените размери , предвидени в чл.19, ал.4 от ЗПК се явяват нищожни.
В случая, видно от съдържанието на договора за потребителски кредит
без обезпечение, ГПР е в размер на 14,72 % - годишно, към момента на
сключване на договора, при което към същия момент тази и наказателна
лихва е била в размер на 19,72 % , поради това тя надвишава законната
лихва, която към онзи момент е била 10 % съобразно Постановлението на
Министерски съвет. Налице е противоречие с разпоредбата на чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава от страна на потребителя да заплаща
дължимите плащания по кредита, обезщетението на забава не може да
надвишава законната лихва. В случая е налице потребителски договор по
своята характеристика, ползващ се със засилена защита по ЗЗП и ЗПК, като
трайно се приема от съдебната практика, че максималният размер на лихвата /
възнаградителна или такава за забава/ следва да е ограничен.
Договорите следва да се сключват при спазване на общоприетите и
неписани правила на добросъвестност, като до нарушаване на този принцип
се стига, когато икономически по-силната страна упражнява репресия спрямо
икономически по-слабата страна. Така се цели заобикаляне на императивните
разпоредби в ЗПК.
По гореизложените съображения, съдът намира, че в действителност
ГЛП надвишава законната лихва, не отговаря и на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, което обуславя неравноправност
по смисъла на чл.143 от ЗЗП, а съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК клаузи в договор,
надвишаващи определените размери по чл.19, ал.4 от ЗПК се считат за
нищожни. Освен това от съдържанието на договора е видно, че в него няма
ясно разписана методика на формиране на годишния лихвен процент,
досежно компонентите му. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа „ лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който
е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията,
процедурите за промяна на лихвения процент, ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. Такава информация
4
липсва в договора и поради което и клаузата , с която е уговорен годишният
лихвен процент не съответства и на законовото изискване на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК.
Въз основа на тези съображения въззивният съд намира , че са налице
отрицателни процесуални правни предпоставки по смисъла на чл.411, ал.2,
т.2 и т.3, пр.II от ГПК за отказ за издаване на заявление за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендира лихва за забава в размер на
1 216, 25 лв. за периода от 15.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до
10.06.2021 г., а обжалваното Разпореждане следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1, пр.I във
връзка с чл.278, ал.4 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 867/16.06.2021 г., постановено по
ч.гр.дело № 2636/2021г. по описа на РС- Ст.Загорпа, с което е отхвърлено
заявлението на „Е.М.”- ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
***, ***, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 1 216, 25 лв./хиляда двеста и шестнадесет
лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава за периода
от 15.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 15.07.2020 г. до 10.06.2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по
- горен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5