Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../15.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря
Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14093 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, **** сграда 6 срещу Р.И.Е., ЕГН
**********, адрес *** положителен
установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника за сумата 175.46 лв. /сто седемдесет и пет лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща
стойността за неплатени месечни абонаментни такси и потребление на мобилни
услуги за отчетен период от 18.06.2017 год. до 17.09.2017 год., по Договори за
предоставяне на мобилни услуги от 24.04.2017 год. за кл.
№ ****, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението –
16.05.2019 г. до окончателното ѝ плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на иска, навеждайки следните фактически твърдения:
ответникът е абонат на мобилни услуги с клиентски номер ****. По силата на
сключен между страните договор от 24.04.2017 г., на ответника е предоставен
мобилен номер ****с избрана програма Интернет 3500 за срок до 24.04.2019г.. При
ползване на повече от една услуга, абонатът се е възползвал от преференциални
условия и му е предоставен втори абонаментен план с предпочетен номер
0896/422094 по абонаментен план Стандарт и месечна вноска от 15.99 лева за срок
до 24.04.2019г.. В срока на действие на договора били издадени фактури за
ползвани далекосъобщителни услуги №**********/18.07.2017г. за отчетен период
18.06.2017г. – 17.07.2017г., платима на 02.08.2017г.; №**********/18.08.2017г.
за отчетен период 18.07.2017г. – 17.08.2017г., платима на 02.09.2017г. и №
**********/18.09.2017г. за отчетен период 18.08.2017г. – 17.09.2017г., платима
на 03.10.2017г.. Твърди
се, че въз основа на договора, ищецът е предоставил, а ответникът е потребил определено количество мобилни услуги. Заплащането
на ползваните по договора услуги се извършвало въз основа на фактура, която се
издавала за всеки месец. Така в срока на действие на договора, ищецът е издал процесните фактури на обща стойност 175.46 лева,
остойностяваща цена на потребени мобилни услуги и
месечни абонаментни такси. Ищецът имал право до получи в срок всички плащания
дължими от потребителя, на което реципрочно било задължението на потребителя да
плати, като съобразно уговореното в договора неизпълнението на тези задължения
обуславяло правото на оператора да прекрати едностранно договора /75 ОУ/.
Поради допуснатото от ответника договорно неизпълнение, ищецът спрял
предоставяне на услугите, поради което за него е налице правен интерес от провеждане на избраната
форма на искова защита. За
вземането си срещу ответника, представляващо цена на предоставени
далекосъобщителни услуги и месечни абонаментни такси, ищецът се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 7418
по описа на ВРС за 2019 г.. Издадената в негова полза заповед за изпълнение била връчена при условията
на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви иск на основание чл. 415,
ал.1, т.2 ГПК, поради което
за него е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова
защита. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В
предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения особен представител е депозирал отговор на
исковата молба, като изразява становище по допустимостта и съществото на
предявения иск. Оспорва наличието на договорни отношения между страните по
предоставяне на мобилни услуги, като твърди, че договорите не носят подписите
на ответника. Оспорва реалното доставяне на услугите. Счита, че не са
представени доказателства, от които да е видно вида и количеството на
предоставяните услуги. При забава в плащането по първата фактура, ответникът е
следвало да преустанови подаването на услуги. Моли поради изложените
съображения за постановяване на решение по спора, с което предявения иск бъде
отхвърлен като неоснователен.
След съвкупна преценка на ангажираните
по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на
приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен e положителeн установителeн иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предмет на исковата претенция са суми дължими като
насрещна престация по съществували между страните
договорни отношения. Правният интерес от търсената защита се извежда от
предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 7418/2019г. по описа на Районен съд -
Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена
на ответника при условията на чл. 47 ГПК. Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта по
чл. 410 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство.
За да бъде
уважен така предявеният иск, ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата
молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в
тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на правоотношенията.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти. При
установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че
е погасил задълженията си.
Наличието на валидни облигационни отношения между
страните с предмет предоставяне на мобилни услуги по Договори за мобилни услуги
от 24.04.2017г., не се оспорва от ответната страна.
Ищецът е представил писмени доказателства, от които е
видно, че по силата на договор от 24.04.2017г. ответникът Р.
И. Е. става абонат на ищцовото
дружество за мобилни услуги за номер ****, като е предоставено мобилно устройство njoy Turnus
8 4G. Услугите за предпочетен номер **** са уредени в
Договор от същата дата. Съобразно условията по договора за предпочетен номер **** месечната
такса е 14.99лв. за абонаментен план Интернет 3500. Включва предплатени 3500 МВ
Интернет на максимална скорост и облачно пространство. Договорът включва
придобиване на мобилно устройство - таблет njoy Turnus 8 4G. За предпочетен номер *****месечната такса е 15.99лв за
абонаментен план Стандарт 15.99. Планът включва 500 МВ Интернет
трафик на максимална скорост и 500 минути разговори с всички
национални мрежи.
По делото са приобщени като писмени доказателства
фактури №№ **********/18.07.2017г.; **********/18.08.2017г.;
**********/19.09.2017г.,
остойностяващи задълженията на ответника по договорите за мобилни услуги.
От
заключението по допуснатата СТЕ се установява, че за
релевирания период 18.06.2017г. - 17.09.2017г. ищцовото дружество е издало на абоната три фактури. При
незаплащане на задълженията, операторът е прекратил договора на абоната и е издал
фактура от 18.11.2017г. с начислена неустойка, включваща месечните абонаментни
такси до изтичане на договора 24.04.2019г. и задълженията по предходните
фактури. Общото задължение на абоната по фактурираното потребление възлиза на
665.48 лв., като от тях 490.02 лв. са неустойките по предсрочно прекратяване на
двата договора, а 175.46 лв. са неизплатените задължения по
фактурите.
Дължимите суми за периода са абонаментните
месечни такси в размер на 123.92 лв. За
номер ****
е налице активиране на два допълнителни пакета за данни. Допълнителните непредплатени услуги са
презареждане на предплатена карта и добавяне на още Интернет трафик на
максимална скорост. Дължимата стойност на допълнителното потребление е 51.54 лв.
Потребление е предоставено и потребено. Общото
потребление за периода възлиза на стойност 175.46 лв. Потреблението на абоната
приключва през август 2017г., тъй като поради неплащане на натрупаните
задължения са спрени изходящите услуги. Услугите са спрени напълно на 1 октомври 2017г., когато мобилният
оператор прекратява договора поради неизпълнение на абоната.
При така установените факти, в тежест на ищеца бе да
докаже, че реално е предоставил услугите, чиято цена се търси понастоящем.
Видно от представените договори, между страните са
възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и срокове
на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на уговорената цена
на услугата. Във всеки един от договорите се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не е
оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило
екземпляр от същите.
От събраните
писмени доказателства се установи, че страните са били в твърдяните
облигационни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги. Договорът
за мобилни услуги касае доставката на електронни съобщителни услуги, доколкото
не са наведени твърдения и представени доказателства за уговорка в различен
смисъл и поради това отношенията между страните се регламентират от общите
правила за договорните задължения с предмет натурална престация.
Съответно, договорената цена се дължи при реално извършена доставка. Съобразно
заключението на вещото лице, ищецът е предоставял услугите на ответника.
Задълженията на мобилния оператор са определени в сключения с ответника
потребителски договор и по същество се свеждат до това операторът за поддържа
своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се
възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и избор да използва
тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското устройство
телекомуникационни услуги /пренос на глас, на данни/. Това означава, че
мобилният оператор извън предвидените в условията по договора изключения, е
ограничен във възможността да интервенира в обема на
заявения от потребителя трафик на информация. Всъщност ответникът не е твърдял
неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в консумирания чрез
потребителските устройства трафик на услуги. Наред с това, мобилният оператор е
задължен с отчитане на трафика - консумирани от абоната входящи и изходящи
услуги, служещо в основание за определяне ликвидността на дължимото за
съответния отчетен период възнаграждение. В заключение, сумите са начислени за
осъществени услуги и са дължими, поради което потребителят дължи цената за тях.
В настоящия
случай от ищцовото дружество се претендират и
дължимите по договорите месечни абонаментни такси. Месечният абонамент
осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите
за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, задължението за
заплащането им не е обвързано от потреблението на мобилни услуги и се дължи без
значение дали мобилният оператор действително ги е доставил и съответно дали
абонатът ги е потребил. Вещото лице установи, че
мобилният оператор е осигурявал достъп до мрежата си. Извод за осигурен достъп
до мрежата може да се направи и от обстоятелството, че в договорите за мобилни
услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят бива
идентифициран сред абонатите на ищеца и са издадени нужните за целта СИМ-карти.
Сумите са начислени за осигурен достъп до услуги и са дължими, поради което
потребителят дължи цената за тях.
Доказателства
за извършено плащане на потребените услуги и
месечните абонаментни такси на обща стойност 175.46 лева не са
ангажирани по делото и при изначална липса на твърдения за този факт,
претенцията за главница се явява доказана по основание и размер и следва да
бъде уважена.
Следва да бъде признато за установено и
обстоятелството, че ответната страна дължи законна лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно от 16.05.2019 г. до окончателното изплащане, тъй като това изрично
следва от разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По разноските:
Вземането за разноски по заповедта
също е дължимо, но според мотивната част на точка 12
от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва
да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
който да се отрази в настоящото решение. Доколкото претенцията е уважена, то и
разноските в заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса
и за адвокатско възнаграждение, също следва да се присъдят. Същите възлизат на
сумата в общ размер на 205 лева.
Предвид изхода на делото - уважаване
на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да получи
разноски по съразмерност. Представен е и списък по чл. 80 ГПК и са налице
доказателства за действителното заплащане от ищеца на следните разходи в
процеса: държавна такса в размер на 25 лева; депозит за особен представител –
300 лева; депозит за вещо лице – 250 лева; възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат - 180 лв.. Така по съразмерност на ищеца се дължат
общо 755 лева.
Мотивиран от така изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, **** **** съществуват вземания срещу ответника Р.И.Е., ЕГН **********, адрес *** за
сумата 175.46 лв. /сто
седемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща стойността за неплатени месечни абонаментни такси
и потребление на мобилни услуги за отчетен период от 18.06.2017 год.
до 17.09.2017 год., по Договори за предоставяне на мобилни услуги от 24.04.2017
год. за кл. № **** и мобилни номера ****, ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението – 16.05.2019 г. до
окончателното ѝ плащане, на основание
чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.И.Е., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, **** сграда 6 сумата от 205 лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 7418/2019г. по описа
на ВРС съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.И.Е., ЕГН **********, адрес *** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, **** сграда 6, сумата от 755 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: