МОТИВИ
към Присъда 303/14.06.2011г. по НОХД №2366/2011г.
по описа на ПРС - ХVІІІ н.с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Т.М.К., ЕГН:********** за това, че на 04.08.2010г. в гр. ***, обл.
Пловдив е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание
се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост – престъпление по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 от НК и за това, че на 04.08.2010 г. в гр. ***, обл. Пловдив по
хулигански подбуди е причинила лека телесна повреда на П.Х.К. с ЕГН ********** ***,
изразяваща се в драскотини във вид на прекъсната линия, която е с дължина 10 см., разположени по кожата
на яремната ямка наляво и леко надолу, покрити с кафеникава коричка, над нивото
на околната кожа и контузия в областта на главата и в областта на корема,
довели до болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около 2-4 дни
от датата на травмата – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2
от НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа изцяло повдигнатите обвинения
спрямо подсъдимата със същите правни квалификации на деянията. По отношение на
реализиране на наказателната отговорност предлага за престъплението по чл.325,
ал.2, вр. ал.1 от НК да й бъде наложено наказание от около една година лишаване
от свобода, а за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК
да й бъде наложено наказание лишаване от свобода, ориентирано около минималния
размер. Счита, че приложение следва да намери разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК, като на подсъдимата бъде наложено едно общо най – тежко наказание лишаване
от свобода от около една година, с приложение на института на условното
осъждане при изпитателен срок от три години. Не взема становище относно
направените по делото разноски.
Подсъдимата
Т.К. не се признава за виновна по повдигнатите й обвинения, дава обяснения. В
хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника й и моли за справедлива
присъда. В дадената й последна дума моли за справедлива и оправдателна присъда.
Защитникът
й – адв. А. Г. считат, че повдигнатите спрямо подзащитната й обвинения не са
доказани по категоричен и несъмнен начин. Моли за оправдателна присъда. Алтернативно
излага съображения, че същата е действала в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, а
именно при неизбежна отбрана. Пледира съдът да преквалифицира деянието на подсъдимата
по основния състав - чл.325, ал.1 от НК, като я признае за невинна деянието да
се отличава с изключителен цинизъм и дързост. В тази връзка излага становище,
че същата следва да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Съдът, въз
основа за събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимата
Т.М.К. е родена на *** ***, живуща ***, българка, българска гражданка, със
средно образование, омъжена, безработна, неосъждана, ЕГН:**********.
На
04.08.2010г. в късния следобед свид. П.К. и приятелката й - свид. Н.М. ***, като
се движили по ул. “***”. На същата улица се намирал и домът на свид. М.С.. По
същото време подсъдимата Т.К. и съпругът й- свид. С.К. посетили дома на свид. М.С.,
който живеел в близост до техния дом. Поводът за посещението им бил свързан с
вдигнат от децата на свид. С. шум пред дома на семейство К. предната вечер. Подсъдимата
и свид. С. К. влезли в двора на свид. С. и започнали да разговарят с него.
Малко след това подсъдимата излязла пред двора, като застанала на улицата.
Свид. С. К. и свидетелят С. били все още вътре в двора на последния. По това
време по улицата пред дома на свид. С. преминавали свид. П.К. и свид. Н.М.,
които погледнали подсъдимата К.. Това
било забелязано от последната, която без да бъде провокирана от някоя от двете
свидетелки, започнала да ги обижда на висок глас и с агресивен тон, викайки им
“курви, мастии, мръсници, глупачки, грознички”, отправяйки към тях реплики: “Майка
Ви стара, какво ме гледате, глупачки, грознички. Майка Ви дейба.”. Свид. П.К.
се приближила към подсъдимата и я попитала защо ги псува и обижда. В същия
момент без никаква причина подсъдимата се нахвърлила срещу нея, с ръце я хванала
за деколтето, като я одрала с нокти в областта на гръдния кош и скъсала потника
й, с който свид. К. била облечена. Докато вършила това подсъдимата продължавала
да крещи срещу свид. К.: “Ти с големите цицки, какво си мислиш, сега ще видиш
какво ще ти се случи”. Тъй като останала изумена от поведението на подсъдимата,
свид. К. се обърнала към своята приятелка – свид. Н.М. и се заинтересовала
каква е тази жена. Подсъдимата обаче не спряла да обижда двете момичета, като
отправяла към тях и заплашителни реплики “Ще Ви смачкам, ще Ви съсипя, ще Ви
унищожа”. След като успяла да скъса потника на свид. П.К., подсъдимата К. я
ударила с ритник в корема, а после и с ръка в областта на главата. В резултата
на това свид. К. паднала на земята, но се изправила почти веднага. Свид. К.
била уплашена и шокирана от ставащото и
не успяла да реагира по друг начин, а само се опитвала да се предпазва от
ударите на подсъдимата. Свидетелката М. също била шокирана от поведението на
подсъдимата, поради което и не могла да помогне на приятелката си.
Междувременно
чувайки крясъци и викове, свидетелите С. К. ***С. излезли на улицата, за да
видят какво се случва, при което възприели отправяните от подсъдимата обидни и
нецензурни реплики, както и нейните действия. Тя продължавала да се опитва да
удари свид. К., както и крещяла обиди, насочени към свидетелките К. и М.. Част
от репликите на подсъдимата касаели семейството на последната свидетелка, наричайки
майка й “курва и проститутка”, а цялото семейство “машина за лайна”. Виждайки
случващото се свид. С. К. успял да издърпа подсъдимата, опитвайки се да я възпре
от по-нататъшни действия. Последната и съпругът й седнали на намиращата се пред
техния дом пейка, а свид. П.К. и свид. Н.М. останали на мястото, пред дома на
свид. М.С.. Освен че изпитвала силни болки от нанесените й удари, свид. П. К.
изпитвала и страх от действията на подсъдимата, поради което и решила да
позвъни на тел. 112, за да потърси помощ от органите на реда, но не сторила
това, тъй като подсъдимата сама сигнализирала полицейските органи за
възникналия инцидент. При подадения сигнал обаче посочила, че тя е била
нападната.
По
същото време свид. М.Ч. - мл. районен инспектор при РУ ”Полиция” гр. ***, бил
уведомен от дежурната на районното управление за възникналия инцидент и му било
възложено да поеме случая. С личния си автомобил той се отправил към мястото. Виждайки
го свид. К. го спряла и му разказала какво се е случило. Свид. Ч. възприел външния
вид на свид. К. – скъсан потник и зачервявания, поради което и веднага се заел
да изясни станалото. Опитал се да разговаря с подсъдимата, която продължавала
да бъде агресивна и започнала да крещи и на него, като го наричала “циганин,
дрипльо, изсулен, смешник”. Същата добре
познавала свид. Ч., който бил неин съсед и независимо, че знаела, че той е
служител на РУ ”Полиция” гр. Раковски се
държала неуважително към него, като му викала: “Какъв полицай си ти” и отказала
да отиде в районното управление, тъй като свид. Ч. бил с цивилни дрехи. С оглед
отказа на подсъдимата да окаже съдействие за изясняване на случилото се, свид. Ч.
се прибрал до дома си, за да облече полицейската униформа. След няколко минути
се върнал и повторно приканил подс. К. да се яви в полицейското управление.
Последната се съгласила, но не се качила в автомобила на свидетеля Ч., а отишла
в районното управление със съпруга си. Поведението, насочено към свид. Ч. още
повече възмутило присъстващите на мястото свидетели П.К., Н.М. и М.С., които
били шокирани от това, че не само, че присъствието на полицейски служител не я
е притеснило, а напротив - държала се по
такъв начин и с него.
На
04.08.2010г. подсъдимата била предупредена с протокол за предупреждение, който
тя подписала.
На
06.08.2010г. свид. П.К. посетила Катедра по съдебно медицина при МУ – Пловдив,
където й бил извършен преглед и издадено
СМУ № ***/2010г., със заключение, че при прегледа й са установени драскотини на
кожата на гръдния кош, контузия в областта на главата и в областта на корема. Описаните травматични увреждания са
причинени от удар с или върху твърд тъп предмет и е възможно по начин и време
да се получат така както се съобщава в предварителните сведения. Било е
причинено болка и страдание, без причиняване на разстройство на здравето /по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК/.
В
хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно -
медицинска експертиза на свид. П.К., от заключението на което се установява, че
на същата са били причинени травматични увреждания: драскотини във вид на
прекъсната линия, която е с дължина 10 см., разположени по кожата на яремната ямка
наляво и леко надолу, покрити с кафеникава коричка, над нивото на околната кожа
и контузия в областта на главата и в областта на корема. Описаните травматични
увреждания са били причинени по механизма на действието на твърд, тъп предмет
чрез тангенциалното /странично/ въздействие и добре отговарят да са получени
при одраскване с нокти. Травматичните увреждания са причинили болка и
страдание, по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, за около 2-4 дни от датата на травмата.
Разпитано в съдебно заседание вещото
лице поддържа заключението.
Описаната
фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от
събраните по делото в хода на съдебното следствие гласни доказателства – отчасти
от обясненията на подсъдимата, изцяло от показанията на свидетелите П.К., Н.М.,
М.С. и М.Ч., отчасти от показанията на свид. С.К..
Показанията
на свидетелите П.К., Н.М., М.С. и М.Ч., съдът намира за обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото. Противоречие относно релевантните факти от
предмета на доказване в събраните гласни доказателства – показанията на
цитираните четирима свидетели, не се наблюдава, като всеки от тях описва
застъпените в настоящите мотиви фактически обстоятелства по делото, в
зависимост от това на каква част от протеклите събития е станал непосредствен
очевидец.
Показанията
на свид. С.К. и обясненията на подсъдимата се ценят от съда единствено относно
заявеното от тях по повод посещението в дома на свид. М.С., непосредствено
преди възникналия инцидент, поводът за това посещение – провеждане на личен
разговор с цитирания свидетел и казаното от тях, че на инкриминираната дата е
възникнал конфликт, в който е участвала подсъдимата. В останалата им част и
показанията на свидетеля и обясненията на подсъдимата не се ценят от съда. На
първо място същите са в директно противоречие не само с останалите събрани по
делото гласни доказателства, но и с писмените такива и със заключението на СМЕ.
Версията на подсъдимата, че не се е държала агресивно, че не е нанасяла удари
на свид. П.К., че не е отправяла обиди и нецензурни изрази към свидетелите П.К.,
Н.М. и М.Ч., а напротив тя е била провокирана от първите две свидетелки, които
са я напсували и че свид. П.К. е
опитвала да я души, се подкрепя единствено от казаното от съпругът й –
свид. С.К. и отчасти от нейната приятелка свид. В.Ф.. Показанията на последната
свидетелка съдът не цени въобще при изграждане на изводите си от фактическа
страна. Същите не само са вътрешно противоречиви и нелогични, но и изолирани и
неподкрепени от останалата събрана по делото доказателствена съвкупност,
кредитирана от съда. Депозираните от нея показания са вътрешно противоречиви
относно основни за предмета на доказване факти, като това къде са се намирали
подсъдимата и нейният съпруг, както и свидетелите П.К. и Н.М. и то точно в момента
на физическото съприкосновение между подсъдимата и свид. К., обстановката при
която са се развили събитията и поредността на същите. И двамата свидетели – С.К.
и В.Ф. са заинтересовани от изхода на делото лица и изнесените от тях факти
всъщност представляват опит на свидетелите да подкрепят защитната версия на
подсъдимата, която е техен родственик /за свид. К./ и приятел /за свид. Ф./. За
станалото на инкриминираната дата съдът изцяло се доверява на свидетелите П.К.,
Н.М., М.С. и М.Ч., като именно казаното от тях възприема при изграждане на
вътрешното си убеждение в насока несъмнена установеност на действителните факти
по делото. Техните показания не само са еднопосочни и логични и в съответствие
с писмените доказателства по делото, но и депозирани от незаинтересовани лица. Не
може да промени горния извод обстоятелството, че във времето преди 04.08.2010г.
подсъдимата е депозирала жалби против свид. Ч., както и че свид. К. и М. са
приятелки.
При
постановяване на присъдата си съдът взема предвид и заключението на назначената
в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза на свид. П.К.,
надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, която според преценката на
съда е извършена компетентно и безпристрастно с нужните професионални знания и
опит и съответства на останалите доказателства, относими към изследваните
обстоятелства.
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин и
от приложените по делото писмени
доказателства, надлежно приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК
– протокол за предупреждение от
04.08.2010г., заверено копие на СМУ №***/2010г., характеристична справка,
справка съдимост, заверено копие на
обвинителен акт по преписка № 13941/2010г. по описа на РП – Пловдив и по дос.
пр. № ***/2010г. по описа на РУ “Полиция” – ***.
На база
на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимата Т.М.К. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като
на 04.08.2010г. в гр. ***, обл. Пловдив е извършила непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като
деянието по своето съдържание се е отличавало с изключителен цинизъм и дързост.
В
настоящия казус сме изправени пред “непристойни действия”. С действията си
подс. К., в продължителен период от време, които са били агресивни,
изключително невъздържани и неуважителни, е демонстрирала, че не смята да бъде
обвързана от общоприетите норми на прилично и сдържано поведение. Подсъдимата е
оправяла обидни и нецензурни реплики към свидетелките П.К. и Н.М., наричайки ги
“курви, мастии, мръсници, глупачки, грознички”, отправяйки към тях и реплики:
“Майка Ви стара, какво ме гледате, глупачки, грознички. Майка Ви дейба”,
заплашвала ги е че ще ги смачка, ще ги съсипе и ще ги унищожи. Нанесла е
няколко удара на свид. К., като е скъсала и потника, с който последната е била
облечена. Безспорно се доказва по делото
и това, че подсъдимата е отправяла обиди и към свид. Ч., наричайки го “циганин,
дрипльо, изсулен, смешник”. Действията на подсъдимата не са били провокирани от
някои от присъстващите лица, като поведението й е неадекватно на повода, който
го е предизвикало /отправен към нея поглед от свидетелките П.К. и Н.М./. Действията
на подсъдимата, носещи белезите на престъплението “хулиганство”, насочени към
смущаване на обществения ред, чрез обиди и отправяне на нецензурни думи, са
продължили в сравнително дълъг период от време, като са станали достояние на множество
лица.
Настъпил
е и престъпният резултат, като с поведението си подсъдимата грубо е нарушила
обществения ред, като е пренебрегнала нравствените принципи на обществото,
ценностите на гражданите и нормите на приличие и с действията си е предизвикала
силно възмущение у присъстващите.
С
действията си подс. К. не само грубо е нарушила обществения ред, но е изразила
и явно неуважение към обществото, тъй като чрез тях открито е изразила високата
степен на неуважение към личността. Антиобщественият характер на тези действия се
съзнава както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние.
Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че деянието на
подсъдимата по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост,
тъй като хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават
нравствените принципи и чувства на гражданите, както и в много груба форма
засягат интересите на обществото и упорито не са били прекратени от
подсъдимата. С действията си подс. К. е скандализирала намиращите се на мястото
лица, като е изразила грубо нахалство и тежко оскърбление не само към
свидетелките К. и М., но и към полицейски служител, какъвто е свид. Ч..
От субективна
страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на деянието, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните
му последици. Същата е действала с ясна представа за антиобществения характер
на извършеното от нея.
Следва
да се посочи, че в настоящия случай не сме изправени пред дребно хулиганство,
тъй като са налице непристойни действия от страна на подсъдимата, осъществени в
много разнообразни форми, свързани както с нанасянето на обиди, така и насочени
против морала, а също и свързани с посегателство против личността на свид. К..
Ето защо съдът счита, че извършеното от подсъдимата е с изключително висока
степен на обществена опасност и същото категорично не може да се квалифицира
като дребно хулиганство, а осъществява състав на престъпление по НК.
Причини
за извършване на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,
незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на
елементарен самоконтрол у нея и ниската й правна култура.
При
индивидуализиране наказанието на подсъдимата
съдът отчете съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК като смекчаващи
отговорността обстоятелства чистото й съдебно минало, семейното й положение и
затрудненото й материално положение. Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието,
тъй като поведението на подсъдимата при неговото осъществяване е било
изключително арогантно, като от обективна страна съставът на вмененото й
престъпление - хулиганство е бил осъществен
в най – разнообразни форми. Като анализира така индивидуализиращите
отговорността обстоятелства настоящият съдебен състав счете, че в конкретния
казус е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което
и прие, че следва да наложи на подсъдимата наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Така наложеното наказание съответства както на обществената опасност
на извършеното, така и на личността на подсъдимата и според преценката на съда
би постигнало своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така
също би се отразило възпитателно и предупредително и на останалите членове на
обществото.
На база
на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че подсъдимата Т.М.К. е осъществила от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на деянието по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, тъй като на 04.08.2010г. в гр. ***, обл. Пловдив по хулигански подбуди е
причинила лека телесна повреда на П.Х.К. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в
драскотини във вид на прекъсната линия, която е с дължина 10 см., разположени по кожата
на яремната ямка наляво и леко надолу, покрити с кафеникава коричка, над нивото
на околната кожа и контузия в областта на главата и в областта на корема,
довели до болка и страдание, по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, за около 2-4 дни
от датата на травмата.
С
действията си подсъдимата е причинила на пострадалата П.К., лека телесна
повреда, изразяваща се в драскотини във вид на прекъсната линия, която е с
дължина 10 см.,
разположени по кожата на яремната ямка наляво и леко надолу, покрити с
кафеникава коричка, над нивото на околната кожа и контузия в областта на
главата и в областта на корема, довели до болка и страдание, по смисъла на
чл.130, ал.2 от НК, за около 2-4 дни от датата на травмата. Подсъдимата е
реализирала обективните съставомерни признаци на възведеното спрямо нея
обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 от НК, тъй
като с действията си по одиране с нокти в областта на гръдния кош, по нанасяне
на удар с крак в корема и удар с ръка в
областта на главата на свид. К. е причинила на последната травматични
увреждания - драскотини във вид на прекъсната линия, която е с
дължина 10 см.,
разположени по кожата на яремната ямка наляво и леко надолу, покрити с
кафеникава коричка, над нивото на околната кожа и контузия в областта на
главата и в областта на корема. Тези
травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание, по
смисъла на чл.130, ал.2 от НК, които са отзвучали за около 2-4 дни от датата на
травмата. Безспорно се установява по делото, че така посочените травматични
увреждания са резултат от действията именно на подсъдимата. В тази връзка
следва да се посочат събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите П.К., Н.М., М.С. и М.Ч., подкрепени с писменото доказателство – СМУ
№ 1094/2010г., като и със заключението на съдебно – медицинската експертиза на
пострадалата. При извършването на това деяния съдът намира, че е налице и
хулигански мотив. Подсъдимата е причинила лека телесна повреда на пострадалата
по явно незначителен повод, като с поведението си е нарушила обществения ред,
демонстрирала е необвързаност със социалните норми и не на последно място е
показала явно незачитане към личността и здравето на свидетелката К..
Престъплението
е извършено от подсъдимата с пряк умисъл, като същата е съзнавала
общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на общественоопасните му последици и е желаела
тяхното настъпване.
Причини
за извършване на деянието съдът намира в ниското правосъзнание на подсъдимата,
незачитане на установения в страната ред, неуважение към обществото, липсата на
елементарен самоконтрол у нея.
Само за
пълнота на мотивите следва да се посочи, че не се споделя изложеното от адв. Г.,
че подсъдимата е действал в хипотезата
на чл.12, ал.1 от НК. Неизбежната отбрана изисква непосредствено и противоправно
нападение от човек, което нападение трябва да се разбира като едно или няколко
действия или бездействия, които пряко и непосредствено застрашават или накърняват
държавни и обществени интереси, личността или законните права на гражданите. Обикновено
нападението се осъществява с активни действия, изразяващи се в нахвърляне,
връхлитане и др. Бездействието обаче също може да се оцени като нападение по
смисъла на закона, ако деецът е бил длъжен по закон да действа и бездействието
му реално застрашава непосредствено да увреди държавни и обществени интереси,
личността или законните права на гражданите / в този смисъл Постановление № 12
от 29.XI.1973 г. по н. д. № 11/73 г., Пленум на ВС/. В конкретния случай въобще
не е налице нападение от страна на свидетелката К. към подсъдимата или към
друго присъстващо на мястото лице.
При
индивидуализиране наказанието на подсъдимата съдът отчете съобразно
разпоредбата на чл.54 от НК като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото
й съдебно минало, семейното й положение и затрудненото й материално положение. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени лошите й характеристични
данни. Като анализира така индивидуализиращите отговорността обстоятелства
настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус следва да се наложи
наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Така наложеното наказание
съответства както на обществената опасност на извършеното, така и на личността
на подсъдимата и според преценката на съда би постигнало своето поправящо и
превъзпитателно въздействие спрямо нея, а така също би се отразило възпитателно
и предупредително и на останалите членове на обществото.
На осн. чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимата К. следва да бъде наложено едно общо най – тежко
наказание в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед
липса на предходни осъждания, както и за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, настоящият съдебен състав е на становище, че така
наложеното на подсъдимата едно общо най – тежко наказание в размер на ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА не е необходимо да се изтърпи от същата реално.
Поради това и на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието следва
да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата Т.М.К. следва да бъде
осъдена да заплати направените по делото разноски за експертиза в размер на 80
/осемдесет/ лева по сметка на ВСС.
По
делото няма приложени веществени доказателства.
По
изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ
